РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Бургас, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. П.а
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.а
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500207 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
5729/27.04.22г. на БОС от А. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.„К. Б.
*“ № ***, чрез адв. Д. П., със съдебен адрес: гр. П., бул. „Ш. с.“ № ***, ет. *,
офис *-*, против решение № 296/06.04.22г. по гр.д.№ 20212100100885/2021
г. на БОС, в частта, с която е отхвърлен предявеният против ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К. К., чрез адв. Г. Д.,
съдебен адрес: гр. Я., ул. “Б.“ № **, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за размера на присъденото с решението
обезщетение за неимуществени вреди над 54 000лв. до размера от 90
000лева, както и за законната лихва върху отхвърлената главница, считано от
завеждане на исковата молба, до окончателното им изплащане. Заявява, че в
горните части решението не е правилно. Излага аргументи, позовава се на
неправилна преценка на размера на съпричиняване на вредите,
омаловажаване на претърпените болки, страдания и техните последици, които
са довели до присъждане на обезщетение в занижен размер. Счита, че то не е
справедливо и следва да бъде значително увеличено. Претендира разноски.
Нови доказателства пред настоящата инстанция не са допуснати.
Въззиваемото дружество - ЗД „Бул Инс“ АД, оспорва въззивната
жалба, чрез адв. Г. Д., в депозирания по реда на чл. 263 ГПК отговор. Излага
подробни аргументи за потвърждаване на решението в атакуваната част. Няма
доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице и
е допустима.
Предявените искове пред БОС са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ,
вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от А. К. К.,
чрез адв. Д. П., против ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София, с предявен иск за
заплащане на обезщетение в размер на 90 000лв. за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната главница,
считано от завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата, както и разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди, че на
04.06.2016г. пострадал при ПТП. Застрахованият при въззиваемия със
задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите водач на лек
автомобил "Ауди 80", с peг. № У1794 ВВ, причинил ПТП. При движение в
посока с. Козарево – с. Окоп, обл. Ямбол и преминаване през кръстовище,
образувано от път № ІІ-53 и път І-7, водачът на л.а.“Ауди 80“ не спрял на
пътен знак „Стоп“ и не осигурил предимство на идващите по пътя с
предимство автомобили. Управлявайки л.а. „БМВ 318Д“ с рег.№ А6537КА,
въззивникът навлязъл в кръстовището, също в нарушение – без да се съобрази
с ограничението на скоростта за съответния пътен участък. Така настъпил
удар, при който водачът на л.а. „Ауди 80“ с рег.№ У1794ВВ загинал, а
въззивникът получил телесни увреждания – фрактури на ребра, руптура на
слезката, последвана от оперативното й отстраняване, трайно отслабване на
зрението за период по-дълъг от 30 дни, а през 2019 г. му се отлепила ретината
на дясно око. Заявява, че претърпял физически и психически болки и
страдания. Твърди, че злополуката е оставила трайни следи в съзнанието му и
все още изпитва силен стрес, страх, притеснение при ежедневното шофиране.
Определя справедливото обезщетение за претърпените вреди на 100 000лв., от
които следва да се приспадне 10% съпричиняване от негова страна. Твърди,
че уведомил въззиваемия за настъпилите вреди, но получил отказ за
обезщетение.
На основание всичко така изложено, претендира от Застрахователя по
договор за застраховка „ГО“ за МПС-то, причинило ПТП-то, обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания в горепосочения размер. Моли за
присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, въззиваемият оспорва иска. Признава наличието на
застрахователно правоотношение за л.а. „Ауди 80“ с рег.№ У1794ВВ,
участвал в ПТП-то. Оспорва механизма на ПТП, станало причина за
инцидента и за претърпените телесни повреди, болки и страдания. Позовава
се на липса на виновно причинени вреди от страна на застрахования водач на
л.а. „Ауди 80“ и на влязлата в сила присъда, с която въззивникът е осъден за
причиняване на смъртта му.
Твърди преекспониран обем на твърдените вреди, а именно: счита, че
въззивникът е хоспитализиран само за около 10 дни и е изписан като
2
„оздравял“, т.е. травмите са излекувани само за този период. Оспорва
отлепването на ретината на дясното око да е в резултат от ПТП-то. Позовава
се на съпричиняване на вредите. Оспорва присъждането на обезщетение в
претендирания размер и го счита за несправедлив. Излага аргументи. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на чл.
153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/02/115002123527, между
застрахователя и починалия водач на л.а. „Ауди 80“ рег.№ У1794ВВ е
сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието договор
за застраховка „ГО на МПС“ за посочения л.а.
Също така е безспорно, че на 04.06.2016 г., около 16.00 ч. на суха
настилка, при дневно осветление, по пътя с. Козарево – с. Окоп, обл. Ямбол,
при преминаване през кръстовище, образувано от път № ІІ-53 и път І-7, лек
автомобил марка „БМВ 318Д“ с рег.№ А6537КА, управляван от въззивника,
претърпял ПТП. От експертното заключение по назначената и приета САТЕ
се установява механизмът на произшествието. Става ясно, че пътувайки по
път без предимство, при неспазване на знак „Спри! Пропусни движещите се с
предимство!“, л.а. „Ауди 80“ навлязъл с около 49км./ч. на платното на път с
предимство, по който пътувал л.а. „БМВ 318Д“, управляван от въззивника със
скорост от приблизително 131км./ч. Траекторията на двата автомобила била
перпендикулярна и ударът за л.а. „Ауди“ бил в предна странична дясна част,
а за л.а. „БМВ 318Д“ – преден фронтален. Водачът на л.а. „Ауди 80“ не
спазил знак „Спри! Пропусни движещите се с предимство“, а водачът на
„БМВ 318Д“ се движел със скорост, надвишаваща максимално допустимата
за пътния участък, с около 81км./ч. и не бил в състояние да реагира на
възникналата опасност адекватно.
Пред настоящата инстанция страните нямат спор по ангажиране на
отговорността на Застрахователя и по механизма на ПТП-то, спорен е
размерът на съпричиняване и справедливият размер на обезщетението.
С решението си Бургаски окръжен съд е приел 40% съпричиняване от
страна на въззивника и 60% - от страна на загиналия водач на л.а. „Ауди 80“.
Настоящият състав приема извода за правилен и го споделя, при следните
мотиви: Безспорно е, че водачът на л.а. „Ауди 80“ грубо е нарушил правилата
за движение по пътищата, като не е спрял на задължителния знак „Спри!
Осигури предимство на преминаващите“ и така е навлязъл на пътното платно,
без да пропусне пътуващия с предимство л.а. „БМВ 318Д“.
В същото време, водачът на л.а. „БМВ 318Д“ също е управлявал
возилото при нарушение на правилата за движение по пътищата. Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“.
От извършената САТЕ се установява, че въззивникът е управлявал
3
автомобила със скорост, която не му позволила да реагира по подходящ начин
на възникналата ситуация, да намали или спре, за да избегне инцидента. В
тази връзка съдът, макар и да не оневинява поведението на водача на л.а.
„Ауди 80“, приема, че нарушението на разпоредбите на ЗДвП – чл.21, ал.2, вр.
с чл.21, ал.1, извършено от въззивника, също сочи на укоримо поведение.
Този водач също не се е съобразил с максимално допустимата скорост
за движение в участъка, а именно – 50км./ч. Според вещото лице, при
движение с подобна скорост, удар не би се реализирал, защото л.а. „Ауди 80“
е щял да напусне кръстовището, когато л.а. „БМВ 318Д“ навлезе в него – стр.
64. Ограничението на скоростта ненапразно е поставено, а именно, за да
бъдат предотвратени подобни инциденти. Като е превишил скоростта с около
2.5 пъти над допустимата, въззивникът е допринесъл за по-голямата
деформация при удара на автомобилите, съответно за по-тежките телесни
повреди, поради по-голямата кинетична енергия, с която управлявания от
него автомобил, се е ударил в движещия се перпендикулярно л.а. „Ауди 80“.
По изложените причини настоящият състав приема, че неговия принос за
ПТП-то не е толкова малък, че да се приеме размер на съпричиняването от
10%, както се твърди в исковата молба. За да възприеме, както и окръжния
съд, 40% съпричиняване за инцидента, Апелативен съд - Бургас съобрази, че
и двамата водачи са управлявали автомобилите си технически неправилно и
при нарушение на императивни разпоредби, съответно и двамата имат вина за
възникналата опасна ситуация и удара между двете возила. Фактът, че на
кръстовище е поставен знак „Спри! Осигури предимство за преминаващите“,
не дерогира правилата на закона, регулиращи скоростта на движение за
водачите с предимство и не изключва отговорността им, когато също ги
нарушават. Затова оплакването на въззивника в тази връзка не е основателно
и не следва да бъде зачетено при определяне на размера на дължимото
обезщетение.
Относно уврежданията на К., по делото са извършени две СМЕ – от д-
р Т. И., с научна степен „доктор по медицина“, с придобита специалност
„Хирургия“ и д-р К. К., с придобита специалност „Офталмология“.
От извършената от в.л. д-р К. СМЕ се установява, че посоченото в
исковата молба като резултат на катастрофата отлепване на ретината на
въззивника, е констатирано 3 години след инцидента и е прекалено
отдалечено във времето, за да бъде резултат от него. Съдът кредитира
заключението на в.л. и го намира за безпристрастно и непредубедено,
кореспондиращо на приложената на стр. 26 епикриза. Отлепването на
ретината е спешно състояние, което, действително е възможно да се появи
след травма. В случая, обаче, оплакванията на въззивника са възникнали
внезапно, приблизително около 9-10 май, 2019г. и дългият период от време,
през който К. е нямал признаци за влошаване на зрението, обосновава извод
за липса на връзка между ПТП-то и отлепянето на ретината.
Относно останалите увреждания, причинени при катастрофата, съдът
взе предвид приложената на стр. 24 по гр. д. № 885/2021г. на БОС епикриза на
Хирургично отделение на „МБАЛ – Св.Пантелеймон“ АД, гр.Ямбол и
извършената СМЕ на д-р Т. И. Установява се, че в деня на инцидента -
04.06.2016г., въззивникът постъпил след ПТП-то в тежко общо състояние, с
множество наранявания по гръдния кош и коремната стена – травми с
4
животозастрашаващ характер. Установени са фрактури на 3-то и 4-то ребра в
ляво, малки плеврални изливи и увреждане на далака с кървене. Впоследствие
далакът е отстранен оперативно по спешност, като операцията е била
животоспасяваща.
Описаното води до безспорен извод за няколко средни и една тежка
телесна повреда – отстраняване на слезката, за които е необходим срок,
определено по-дълъг от посочения от Застрахователя 10-дневен такъв. Видно
отново от експертното заключение, 10 дни е бил периодът на пролежаване в
болницата, но възстановителният период е значително по-продължителен.
За да определи размера на справедливото обезщетение, съдът
съобрази, че става въпрос за мъж, на навършени ** години към датата на
инцидента, с ясно съзнание за сериозността на случилото се, последиците от
него и възможните още по-тежки ефекти от подобно ПТП. От събраните
гласни доказателства се установява, че физическото възстановяване на К. е
продължило приблизително 6 месеца. През това време е изпитвал болки, в
резултат от травмите, освен това, според св.Спасова – партньор на въззивника
и към датата на съдебното заседание той все още има оплаквания при
влошаване на атмосферните условия.
Както стана ясно от извършената СМЕ, въззивникът е претърпял
оперативно отстраняване на слезката – животоспасяваща операция, понеже
органът е бил с руптури и в коремната кухина е установен кръвоизлив. След
претърпяната интервенция К. имал силни болки, а освен това започнал да се
разболява по-често, наложило се постоянно да приема витамини за
подсилване на имунната система, при всяка лека настинка имало опасност от
бактериална инфекция и започнал чест прием и на леки антибиотици.
По повод описаното съдът съобрази, че честото боледуване е свързано
с отстраняването на слезката – основен лимфоиден орган в тялото, който
участва в производството на лимфоцити. Състоянието с намален имунитет е
възможно да продължи за период до няколко години, докато тази функция се
поеме от други органи, но дотогава съпротивителните сили на организма му
ще бъдат намалени и той ще е по-податлив към заболявания, в сравнение с
преди.
Освен преживените физически страдания, от разпита на св. С. се
установява, че от инцидента е останала и силна психична травма.
Въззивникът все още се буди от кошмари, сънува ПТП-то, търси децата,
които са пътували с него в колата, вече се страхува и категорично отказва да
шофира. По тази причина е преустановил частния си бизнес, свързан със
снабдяване на заведения с риба и морски дарове. Според свидетелката,
всички методи за преодоляване на преживения стрес и силната уплаха, до
настоящия момент не са дали резултат и въззивникът много се е променил.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, още повече, че видно
от приложените писмени доказателства, след ПТП-то въззивникът е осъден за
причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице и след
големия шок от катастрофата е преживял и всички тревоги, свързани с
провеждане на наказателно производство против него.
От разпита на св. Ц. – сестра на К., се установява, че след
катастрофата брат й отказва да шофира, много се страхува да пътува с лек
5
автомобил, иска да се намалява скоростта, станал е страхлив и много
предпазлив. Поради обстоятелството, че не шофира, не може да си намери
работа, а отделно отлепянето на ретината препятства извършването на
физическа работа. Според същата свидетелка брат й е престанал да ходи на
плаж, защото се чувства неудобно от големия белег от операцията.
При всичко така установено, съдът приема, че макар и физическите
болки и страдания да бъдат преживени и да отшумят, лишаването от един
орган в тялото съставлява съществена промяна в организма и неговото
функциониране. Както бе изложено по-горе, възможно е човек да живее без
слезка, но става по-податлив на всякакви инфекции за един продължителен
период от време, докато функцията на органа бъде заместена от функцията на
други органи – лимфни възли, костен мозък и т.н. Що се отнася до отлепянето
на ретината – то явно не е функция на катастрофата, защото за пръв път е
установено през 2019 г. – три години по-късно, въпреки показанията на св. Ц.
и не може да се свърже с инцидента.
При описаното, настоящият състав приема, че физическите и
психически преживявания на въззивника следва да бъдат компенсирани, чрез
заплащане на обезщетение, макар и парите да не могат да репарират изцяло
горните вреди, поради тяхното естество. За да определи справедливия размер
на дължимото обезщетение, съдът съобрази, че въззивникът, като участник в
ПТП, е преживял силен стрес не само от удара в другия автомобил и от
причиняването на смърт, макар и по непредпазливост, на повече от един
човек, но и от факта, че в колата са пътували двете му деца, за които носи
отговорност. От разпита на св. Х. - очевидец на инцидента, се установява, че
непосредствено след удара и преустановяване на движението на
автомобилите, К. е излязъл от колата и е започнал да търси децата, които явно
не са останали в автомобила и както бе описано по-горе и до настоящия
момент сънува катастрофата и се събужда от кошмари.
Ето защо БАС приема, че справедливото обезщетение възлиза на
90 000лв., като следва да бъде намалено с 40% - размера на съпричиняването,
както е приел и окръжният съд.
Тук, за яснота на въззивника, съдът разяснява, че съгласно трайно
установената и безпротиворечива съдебна практика, размерът на вредите се
определя към датата на деликта. Това означава, че размерът на обезщетението
следва да бъде определен и съобразен с икономическите условия в страната
към датата на катастрофата - 04.06.2016 г. Обжалването на постановеното
решение на Бургаски окръжен съд е свидетелство в подкрепа на извода, че
страната не е доволна от определения размер обезщетение, но то не може да
бъде в онзи обем, в който щеше да бъде, ако се преценяваха вреди, нанесени
през настоящата или предходната година. Само за сравнение съдът посочва,
че през годината на инцидента – 2016 г., минималната работна заплата е била
420 лв., а съответно и доходите на населението са били значително по-ниски в
сравнение с тези от 2021 г. и 2022 г., в които минималната работна заплата е
била съответно: 650 лв. и 710 лв. – с приблизително 50% по-висока през
първата посочена година и със 70% по-висока през втората. Завеждането на
исковата молба в един по-късен период не променя момента на злополуката и
се отразява на размера на обезщетението.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се счита в забава от датата на
увреждането. От този момент се дължат лихви, по принцип, в случай, че се
претендират и те компенсират увреденото лице за периода, до получаване на
обезщетението. По настоящото дело лихви се претендират от завеждане на
исковата молба, както са и присъдени.
При всичко така изложено се налага заключение за потвърждаване на
обжалваното решение.
На въззиваемата страна се дължат направените в тази инстанция
разноски в размер на 2040 лв., според приложения договор за правна защита и
съдействие.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 296/06.04.22 г. по гр. д. №
20212100100885/2021 г. на БОС обжалваната част.
ОСЪЖДА А. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „К. Б. *“ №
*** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано
от С. П. и К. К., направените в настоящата инстанция разноски в размер на
2040 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7