РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Перник, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. Н.
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500031 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. С. Н. против решение № 183/27.09.2021 г. по
гр.д. № 2268/2021 г. на РС – Перник, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск
от В. С. Н. срещу „Топлофикация - Перник“ АД - за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от общо 2459.23 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. вкл.–
обективирана в изпълнителен лист от *** г., издаден по ч.гр.д. № 6193/2012 г. по описа на
Пернишкия РС /Решение № 502/30.05.2013 г. по гр.д. № 8645/2012 г. на Пернишкия РС/ и
претендирана по изп.д. № 922/2014 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяване на сумата
по давност.
В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като противоречи на ТР № 2 по т. № 2/13 г. на ВКС
ОСГТК и непротиворечивата практика на ВКС, като моли същото да бъде отменено
включително и в частта относно разноските и спорът бъде решен по същество, като бъде
уважен изцяло предявеният иск.
Въззиваемият „Топлофикация – Перник“ АД излага съображения за неоснователност
на жалбата и за потвърждаване на решението и претендира разноски за ю.к. възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
1
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти /за издаден
след влизането в сила на сега действащия ГПК изпълнителен лист в полза на ответника
срещу ищеца, въз основа на който ответникът е инициирал и е висящ изпълнителен процес
за принудителното събиране на вземането/ предявеният иск е по чл. 439 ГПК, а не общия
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, съгласно квалификацията в решението на РС. Като
е разгледал всичките правопораждащи спорното материално право юридически факти,
първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от ищеца иск с правно основание
чл. 439 ГПК, но не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо.
С оглед на горното обжалваното решение е допустимо и с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, се
установяват следните относими за спора факти:
Установено е, че оспореното вземане по чл. 439 ГПК е за ТЕ и мор. лихва, за които в
полза на „Топлофикация Перник” АД срещу В. С. Н. е издаден изп. лист от ***г. по влязла в
сила ЗИ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 6193/2012г. на РС – Перник и Решение №
502/30.05.2013 г. по гр. д. № 8645/2013 г. на РС-Перник. Въз основа на същия изп. лист по
молба от *** г. е образувано изп.д.№ 922/2014г. по описа на ЧСИ С.Б., в която взискателят
„Топлофикация Перник” АД е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи съгл.
чл. 426, ал. 2 ГПК - изпълнение на парични вземания на длъжника, върху дв. вещи и
недвижим имоти, респ. продан на имуществото. С образуването на изп. дело на първо място
молбата е прекъснала срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо – погасителната
давност е прекъсната съгл. чл.116, б. „в” ЗЗД, съот. при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира, съгл. ППВС № 3/18.11.1980 г. /приложимо по
отношение на висящите към този момент изп. производства – до датата на обявяването на
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - така решение №
170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о., решение №51/21.02.2019 по дело
№2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. и др./. Предпоставките и действията за прекъсването на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от тези за прекъсването и спирането на
давностния срок, затова срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече отново, считано
от *** г. По изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за налагане на запор
върху вземания на длъжника от *** г. като на същата дата е внесена и съответната такса. В
тази връзка ЧСИ Б. е наложил запор на трудово възнаграждение на длъжника, както и на
МПС на *** г. Ново искане за запор от взискателя е подадено на *** г. като такъв е наложен
от съдебния изпълнител върху трудово възнаграждение на длъжника на *** г., като в
продължение на 2 години, считано от ***г. от взискателя не са поискани „същински“
изпълнителни действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС /няма такъв характер проучването на имущественото състояние на
длъжника, поканата за доброволно изпълнение и пр./, поради което изп. производство е
прекратено на *** г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването е настъпило по силата
на закона и без правно значение за това е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
2
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, и не рефлектира върху
датата, от която се отчита началото на давностния срок за вземането. Датата на
прекратяването е след постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. и обявяването за изгубило
сила на ППВС № 3/1980 г., при което по отношение на погасителната давност е приложимо
тълкуването, дадено с ТР № 2/26.06.2015 г. и давността е била спряна в периода от
10.05.2014 г. до 26.06.2015 г., а новата давност е започнала да тече от постановяване на
тълкувателния акт - 26.06.2015 г. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Затова считано от
26.06.2015 г. започва да тече 5-год. погасителна давност за вземанията.
Впоследствие по същото изп. дело взискателят е подал още две молби за запори – от
04.04.2018 г. и 15.08.2018 г. с внесена такса, но въпреки това съдебният изпълнител не е
наложил запор. Прекратяването по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК не води до погасяване на
материалното право и взискателят може да направи искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник. В
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че
новото искане за нов способ на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички
случаи съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист и е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането за нов способ е
направено, но изпълнителното действие не е предприето от СИ, по причина, което не зависи
от кредитора; давността се счита прекъсната с искането. Не е необходимо предприемането
на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителния способ да е
задължително успешно /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на
употребеното в чл. 116, б. „в“ от ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а
не извършване. В цитираното ТР № 2/26.06.2015 г. също се приема, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи.
Всяко от горепосочените поискани и извършени действия са от вида на посочените в
чл. 116, б. "в" ЗЗД действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и са прекъсвали давността, независимо че тези след 29.02.2018 г. са
предприети в условията на перемирано изп. производство и е започвала да тече нова 5-
годишна давност, като няма 5-годишен период между тях, в който да не са искани или
извършвани изпълнителни действия. Поради това молбата на взискателя от ***г. с искане за
налагане на запор е от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия и прекъсва
давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено изп.
производство, след което от последно поискания нов способ на *** г. започва да тече новата
5-год. давност.
С оглед всичко гореизложено, считано от първото поискано и извършено изп.
3
действие по горецитираното изп. дело до следващите и насетне до последните такива от ***
г., 5-годишният давностен срок е прекъсван и не е изтекъл към датата на предявяване на
иска – ***г. В тази връзка следва да се посочи, че предмет на предявения иск по чл. 439 ГПК
е несъществуването на вземанията на ответника, поради погасяването им по давност.
Периодът на пог. давност е част от предмета на делото по този иск, поради което ищецът
доказва твърдения положителен факт - периодът, през който е изтекъл срокът на пог.
давност - най-късно към момента на предявяването на иска. Следователно основанието на
иска е изтеклият период от време до завеждане на иска и единствено той следва да се
преценява от съда, съотв. не следва да съобразява по чл. 235, ал. 3 ГПК изтеклата в хода на
процеса давност /така Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г.
о., ГК/. Крайният извод е, че процесните вземанията на ответника срещу ищеца,
удостоверени в процесния изп. лист, не са погасени по давност, и исковете по чл. 439 ГПК
са неоснователни. Като последица от това и всички възражения в жалбата са неоснователни.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено с корекцията относно пр. квалификация на
иска по чл. 439 ГПК, включително и в частта за разноските, правилно разпределени между
страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед правната и фактическа
сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр.
чл.25, ал. 1 от НЗПП, което му се дължи от жалбоподателите изцяло, предвид
неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183/27.09.2021 г. по гр.д. № 2268/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник, с което е отхвърлен като неоснователен искът с пр. осн. чл. 439 ГПК
(с дадена неправилна правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК) на В. СТ. Н., с ЕГН:
********** и адрес: *** против "Топлофикация Перник" АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, за признаване за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ
на ответника сумата от общо 2459. 23 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. вкл. –
обективирана в изпълнителен лист от *** г., издаден по ч. гр. д. № 6193/2012 г. по описа на
Пернишкия РС /Решение № 502/30.05.2013 г. по гр. д. № 8645/2012 г. на Пернишкия РС/ и
претендирана по изп. д. № 922/2014 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяване на сумата
по давност, и В. С. Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на "Топлофикация Перник" АД,
4
ЕИК: ********* сумата от 100 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
ОСЪЖДА В. С. Н., ЕГН ********** от ***, да заплати „Топлофикация – Перник“
АД, ЕИК *********, ***, сумата 100 лв. - разноски за ю.к. възнаграждение по въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5