Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 02.07.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и осми юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 419 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от „Ю.Б.“
АД срещу ответника К.С.И. – починал в хода на процеса и заместен по реда на чл.
227 ГПК от наследника си по закон В.К.И..
В исковата молба ищецът твърди, че
по силата и при условията на договор за потребителски кредит № FL .г., сключен
между „Ю.Б.“ АД, от една страна и от друга – К.С.И., банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 11 008 лева за текущи нужди.
В съответствие с договора,
кредитополучателят усвоил предоставените от банката парични средства в размер
на 11 008 лева от разплащателна сметка, разкрита на негово име.
По силата на чл. 3 от договора за
банков кредит за усвоения кредит кредитополучателят дължал на банката през
първата година от срока на издължаване на кредита променлива годишна лихва,
формирана от сбора на базовия лихвен процент на банката за потребителски
кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
надбавка в размер на -5,70%.
За периода след първата година от
срока на договора кредитополучателят дължал на банката променлива годишна лихва
в размер на сбора от референтния лихвен процент на банката и договорна надбавка
в размер на 8,037%. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на
кредита по договора за банков кредит, като за начална дата се считала датата на
заверяване на банковата сметка, посочена в чл. 2, ал. 1 от договора за кредит.
Погасителните вноски, общо 84 на
брой, се заплащали съгласно погасителен план до 18-то число на месеца, като
крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, бил до
18.05.2025 г.
Длъжникът не изпълнил договорните си
задължения, като не заплащал на кредитора всички месечни вноски и наред с това
не заплатил и дължимите лихви за времето на забава върху просрочените суми и
дължимите такси.
По силата на чл. 14 от договора за
банков кредит, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска по
кредита, вземането на банката за целия кредит ставало предсрочно и изцяло
изискуемо, без да се прекратявало действието на договора. Поради неплащане на
погасителна вноска № 4, с падеж 18.09.2018 г., съгласно погасителния план към
договора за кредит, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като задължението
на кредитополучателя към банката възлизало на 13 481,65 лева, от които 10
685,70 лева - главница; 1971,24 лева - възнаградителна
лихва за периода от 18.09.2018 г. до 30.06.2020 г., 567,21 лева - мораторна лихва за периода от 18.09.2018 г. до 30.06.2020
г. и 257,20 лева – такси за периода от 20.09.2018 г. до 19.06.2020 г. За
обявената предсрочна изискуемост кредитополучателят бил уведомен надлежно с
писмо от 29.03.2019 г.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните
суми, дължими по договор за потребителски кредит № FL 915679, сключен на
29.05.2018 г., както следва: сумата от 10 685,70 лева – главница, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.07.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 1971,24 лева - възнаградителна
лихва за периода от 18.09.2018 г. до 30.06.2020 г., сумата от 567,21 лева - мораторна лихва за периода от 18.09.2018 г. до 30.06.2020
г. и 257,20 лева – такси за периода от 20.09.2018 г. до 19.06.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с
който е изразил становище за неоснователност и недоказаност на предявените
искове.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. С писмена молба поддържа предявените искове и моли за уважаването
им.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените
искове и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен и приет договор
за потребителски кредит № FL .г., сключен между „Ю.Б.“ АД, от една страна и от
друга – първоначалния ответник К.С.И. и погасителен план към него, по силата на
който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 11 008
лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 84 месечни погасителни
вноски, първите 83 от които са в размер на 176,17 лева и последна погасителна
вноска в размер на 127,85 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните
са уговорили на 18.06.2018 г., а на последната – на 18.05.2025 г. и общ размер
на всички плащания – 14 965,12 лева, като по силата на чл. 3 от договора
за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първата година от
срока на издължаване на кредита променлива годишна лихва, формирана от сбора на
базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити в лева за съответния
период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на -5,70%. За
периода след първата година от срока на договора кредитополучателят дължи на
банката променлива годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен
процент на банката и договорна надбавка в размер на 8,037%.
По делото са представени и
доказателства за превеждане на сумата по
кредита по банкова сметка ***, както и уведомление до ответника за обявяване на
задължението по сключения договор за кредит за предсрочно изискуеми.
По делото е прието и заключение на
вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, от което се
установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя по разплащателна сметка
на негово име на 29.05.2018 г., като последният е извършил плащания в общ
размер на 322,30 лева и с тях са погасени първите три погасителни
вноски, включващи главница и лихва, след което е преустановил плащанията. Според
вещото лице размерът на непогасеното задължение на кредитополучателя към ищцовото дружество е, както следва: 10 685,70 лева – главница; 1971,24 лева – договорна
лихва за периода от 18.09.2018 г. до 30.06.2020 г., обезщетение за забава в
размер на 567,21 лева за периода от 18.09.2018 г. до 30.06.2020 г., както и
сумата от 257,50 лева – такси по договора за кредит.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като компетентно изготвено и съобразно задачите, по които е
назначена експертизата.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Уважаването на предявените искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а
именно: наличието
на договорни отношения между „Ю.Б.“ АД и кредитополучателя К.С.И. във връзка
със сключения договор за паричен заем,
изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, обявяване
на договора за кредит за предсрочно изискуем и уведомяването на длъжника за
обявената предсрочна изискуемост.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „Ю.Б.“ АД, в качеството на кредитор и К.С.И., в
качеството му на кредитополучател, въз основа на сключения договор за
потребителски кредит № FL .г. Договорът е обективиран
в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата,
мястото на сключване и предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва
тяхната действителност, поради което следва да се приеме за доказано, че
страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение. Изправността
на „Ю.Б.“ АД, досежно задължението му за предоставяне
на парични средства на кредитополучателя се установява от заключението по
допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза, от която е видно, че
кредитът е усвоен от кредитополучателя по разплащателна сметка на негово име на
29.05.2018 г.
На изследване в настоящото
производство подлежи и въпросът за наличието на предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост на процесните вземания. С
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
т. 18 бе прието, че при сключен договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
урежда субективното потестативно право на кредитна
институция да трансформира дилатирани кредитни
задължения в предсрочно изискуеми при наличие на изискуемите предпоставки.
Механизмът за упражняване на потестативни материални
права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на съответното
преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна.
В чл. 14 от сключения договор страните са уговорили, че при непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да го
обяви за предсрочно изискуем. От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитополучателят е извършил
плащания по първите три вноски от кредита, след което е преустановил плащанията,
поради което и с оглед уговорката, постигната между страните в чл. 14 от
договора, за банката се е породила възможността да обяви цялото задължение на кредитополучателя
за предсрочно изискуемо.
По своята правна природа
предсрочната изискуемост на вземането на кредитора представлява санкция за неизправността на
длъжника. С уговорката за предсрочна изискуемост кредиторът отнема
преимуществото на срока, уговорен в полза на длъжника. При предсрочна изискуемост
кредиторът има право да поиска изпълнение на задължението във вида и в размера,
който то би имало, ако срокът е изтекъл. Правото за обявяване на предсрочна
изискуемост представлява субективно потестативно
право на кредитора, което се упражнява с едностранно волеизявление на кредитора
до длъжника.
За да се позове кредиторът на
предсрочна изискуемост на цялото вземане, трябва изискуемостта да е уговорена с
договора или да настъпва по силата на закона (чл. 432, ал. 1 ТЗ). В конкретния случай възможността
за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането е уговорена, както беше
посочено по-горе, в чл. 14 от договора за кредит.
В решение № 139/05.11.2014 г. по т.
д. № 57/2012 г., ТК, I т. о. на ВКС е прието, че когато вземането произтича от
договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо, независимо
от това, че кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост на остатъка от
кредита. В този случай предсрочната изискуемост на вземането настъпва с
уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем.
Това може да бъде направено с връчване на препис от исковата молба или по друг
начин, след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
включително в хода на исковото производство. Уведомяването има за последица
настъпване на изискуемостта към този момент.
В решение № 40/17.06.2015 г. по т.
д. № 601/2014 г., ТК, I т. о. на ВКС е прието аналогично разрешение, а именно,
че моментът на предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи към
момента, в който волеизявлението на банката се счита съобщено на длъжника.
Съобразявайки посочената съдебна
практика и предвид липсата на доказателства за връчване на длъжника на
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди датата на
подаване на исковата молба, съдът приема, че в конкретния случай предсрочната
изискуемост на вземането е обявена на длъжника с връчване на препис от исковата
молба. Възможността за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането е
уговорена с договора и Общите условия. В исковата молба кредиторът се е позовал
на настъпилата в негова полза предсрочна изискуемост. За разлика от установителното исково производство по чл. 422 ГПК, предмет
на което е съществуване на вземането към минал момент – към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, при
което субективното право на кредитора следва да е надлежно упражнено и да
предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
и с оглед изискването за удостоверяване изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК, то
в производство по осъдителен иск, исковата молба има характерът на уведомление и
покана до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост. Ако заповедното
производство има характер на принудително изпълнение, като препис от
заявлението не се връчва на длъжника, то при предявен по общия ред осъдителен
иск и при неговото уважаване осъдителното решение ще подлежи на принудително
изпълнение. При образуваното по общия ред осъдително исково производство препис
от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на иска има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и същият се
обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба. Волеизявлението
на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането е достигнало
до длъжника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея,
поради което същият е надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост.
Размерът на дължимата от ответника
главница по сключения договор за потребителски кредит № FL .г. е изчислен от
вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза и е 10 685,70
лева.
Дължимостта на договорната лихва страните са уговорили в чл. 3 от
договора, като според вещото лице останалата непогасена сума от кредитополучателя
е в размер на 1971,24 лева. В тежест
на заемателя/кредитополучателя може да се възложи да
заплаща възнаградителна лихва по сключен договор за
потребителски заем/кредит и това не противоречи на разпоредбите на ЗПК, а така
също на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Тази лихва представлява печалба за заемодателя за
това, че заемателят ползва неговите парични средства
и тя има възнаградителен, а не наказателен характер,
поради което се дължи така, както е уговорена. Няма пречка страните да уговарят
размера ù над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне
не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, но максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна)
е ограничен от чл. 9 ЗЗД, доколкото съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона и в равна степен и на добрите нрави.
В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за
търговските сделки (арг. от чл. 288 ТЗ). С оглед
характера на процесния договор, неговата цел,
задължението на заемодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и
възможността потребителят да я върне разсрочено във времето и на малки вноски,
макар и с надбавки, съдът намира, че договорената възнаградителна
лихва не може да се счете за прекомерна, водеща до противоправно
облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави.
Досежно претенцията, касаеща лихвата за
забава: вземането на това основание възниква при наличие на главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. С оглед постигнатата между страните
договорка в чл. 9, предвиждаща дължимостта на мораторна лихва за забава при просрочие
при заплащането на погасителни вноски и предвид изложеното от вещото лице, че длъжникът
е преустановил плащанията по кредита, считано от 18.09.2018 г., съдът намира,
че същият е изпаднал в забава и дължи на ищеца и лихва за забава, така както
същата се претендира с исковата молба за периода от 18.09.2020 г. до 30.06.2020
г., чийто размер, изчислен от вещото лице, е 567,21 лева.
Дължимостта на такса за разглеждане на искане за кредит и такса за
обслужване на разплащателна сметка са предвидени в чл. 5 от договора за кредит
и според постигнатата уговорка в чл. 1, ал. 3 от договора са дължими от кредитополучателя,
поради което и с оглед заключението на вещото лице, съдът приема иска за
доказан и за сумата от 257,50 лева.
Предвид всичко гореизложено, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 10 685,70 лева – главница, договорна лихва в
размер на 1971,24 лева за периода от 18.09.2018 г. до 30.06.2020 г.,
обезщетение за забава в размер на 567,21 лева за периода от 18.09.2018 г. до 30.06.2020
г., както и дължими такси в размер на 257,20 лева
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът
дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното ù плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски по делото в общ размер на 2804,34 лева, от които адвокатско
възнаграждение в размер на 1121,34 лева, държавна такса в размер на 606,28
лева, депозит за вещо лице в размер на 150,00 лева както и 926,72 лева –
възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.К.И., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № FL 915679, сключен
на 29.05.2018 г.: сумата от 10 685,70 лева (десет хиляди шестстотин осемдесет и
пет лева и седемдесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 1971,24 лева (хиляда деветстотин седемдесет и един лева и двадесет и
четири стотинки) - възнаградителна лихва за периода
от 18.09.2018 г. до 30.06.2020 г., сумата от 567,21 лева (петстотин шестдесет и
седем лева и двадесет и една стотинки) - мораторна
лихва за периода от 18.09.2018 г. до 30.06.2020 г. и 257,20 лева (двеста
петдесет и седем лева и двадесет стотинки) – такси за периода от 20.09.2018 г.
до 19.06.2020 г.
ОСЪЖДА В.К.И., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***
сумата от 2804,34 лева (две хиляди осемстотин и четири лева и тридесет и четири
стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР: М.М.