№ 5
гр. Варна , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20203100503281 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпили въззивна и частна жалби както следва:
1. Въззивна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД
против Решение № 3802/10.08.2020 г. на ВРС по гр.д. №
7876/2019 г.
2. Въззивна частна жалба на П. С. Т. против Определение №
260838/15.09.2020 г. на ВРС по гр.д. № 7876/2019 г.
Застрахователното дружество възразява по решението на ВРС в цялост
с искане за неговата отмяна като счита, че е постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложен материален
закон. Акцентите се свеждат до признаване права на цесионера /ищец/ при
отсъствие на индивидуализация на самото парично вземане в представения по
делото договор за цесия. На следващо място се твръди, че съдът не е
извършил в пълна степен анализ на относимите факти и обстоятелства, а
интерпретацията, дадена е едностранчива и без задълбочен анализ – не е
1
отчетено, че още при завеждане на претнецията пред застрахователя са
възникнали съмнения относно настъпилото застрахователно събитие,
установеното сходство между уврежданията с такива по предходно заявена
застрахователна претенция пред ЗК „Уника“. Не е взето предвид и наличието
на наказателно произвоство за престъпление, свързано с документооборота,
коет сочи на отсъствие на покрит застрахователен риск. Отделно настоява, че
застрахователят не носи отговорност за допълнително вложеното оборудване,
което не е предмет на застрахователния договор и не на последно място
следва да се съобрази премълчаване от страна на застрахования на
обстоятелство, от значение за риска, а именно, че автомобилът се предоставя
за ползване на друго лице, което е високорисково с оглед наличието на
предходни щети и такъв договор не би бил сключен при познаване от
застрахователя на фактите. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на
претенцията.
Становището на въззиваемия П. Т. е за неоснователност на жалбата,
като счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно.
В частната си жалба Т. сочи, че определението на ВРС, с което е
отказано изменение на решението в частта на разноските следва да бъде
отменено, защото на ответника не се следват такива. Отсъства отхвърлителен
диспозитив, а напротив искът е изменен по размер чрез намаляването му в
ОСЗ, в което ответникът не се е възползвал от правото да поиска разноски.
Оспорва и самото определяне на размера като счита, че разноските за
ответника следва да отпаднат, в условията на евентуалност да се редуцират, а
обратно увеличат с посочената в частната жалба сума, разноските за ищеца.
Застрахователят не е взел становище по частната жалба.
В съдебно заседание въззивната страна, чрез процесуален представител
поддържа собствената си жалба, респективно оспорва частната жалба.
Претендира разноски за въззивно производство.
В писмено становище по хода на делото въззиваемият П. Т., чрез
процесуален представител моли да се потвърди първоинстанционното
решение и уважи частната жалба съобразно изложените аргументи.
Претендира разноски.
2
Съдът, след като прецени, че е сезиран с редовна и допустима за
разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за
установено следното:
Обжалваното решение на ВРС е валидно и допустимо, поради което и
съдът е ограничен при преценка законосъобразността на акта от доводите
развити в жалбата.
По фактите:
Пред ВРС е заявена осъдителна претенция от П. С. Т., придобил
вземане по договор за цесия, сключен с цедента С. Г. на 22.04.2019 г., против
ЗАД «БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП» АД за осъждане ответника
да заплати сумата от 10 000 лева частичен иск от 20 000 лева дължимо
обезщетение по договор за застраховка «Каско стандарт», клауза «Пълно
каско официален сервиз», обективиран в полица № 4704190600000237 от
06.02.2019 г., което обезщетение е дължимо по настъпил застрахователен
риск на 22.02.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В ОСЗ от 10.07.2020 г. е допуснато изменение на иска по размер като
същият е прието да е заявен за сумата от 8475.09 лева в пълен размер.
Твърденията по иска се свеждат до наличие на валидно застрахователно
отношение между ответника и цедента С. Г. по договор за застраховка
«КАСКО» за МПС л.а. «Мерцедес Е350 ЦДИ» с ДК№ * **** ** за срок от
06.02.2019 г. до 06.02.2020 г. и настъпило в срока на действие на полицата
застрахователно събитие. Твърди се, че на 22.02.2019 г. вечерта е
констатирано от ищеца, комуто автомобилът е предоставен за управление, че
неизвестно лице е изтръгнало двете странични огледава, чрез счупване на
стъклото на предна дясна врата е проникнало в автомобила и е откъртило
корпус-рамка радиоуправление на навигационна система и CD в арматурно
табло. Увредени са и други части. Заявява, че застрахователят е уведомен
своевременно, но е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, а
вземането, което застрахованият Г. има към застрахователя е прехвърлено с
договора за цесия от 22.04.2019 г., което е сведено до знанието на
3
застрахователя по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД.
Становището на ответника е за неоснователност на претенцията на
изложени в отговора аргументи.
От доказателствата по делото се установява безспорно, че между С. Г. и
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е възникнало валидно
правоотношение по договор за застраховка «КАСКО» за МПС л.а. «Мерцедес
Е350 ЦДИ» с ДК№ * **** ** за срок от 06.02.2019 г. до 06.02.2020 г.
Договорът е сключен при клауза «Пълно каско» и «Официален сервиз» като
при застрахователя е заплатена само първа вноска от премията в размер на
603.31 лева, видно от представената по делото сметка № 20190062024 /л. 8 по
делото/.
В предложението за сключване на договора застрахованият не е
попълнил в поле «други лица упълномощени да управляват автомобила»
името на ищеца П. Т..
Представено в първата инстанция е удостоверение от ОД МВР Варна,
за започнало досъдебно производство ДП № 223/2019 г. по описа на Второ РУ
Варна за това, че на 22.02.2019 г., чрез счупване стъклото на предна дясна
врата на управлявания от П. Т. л.а. «Мерцедес Е350» с ДК№ * **** **,
паркиран на ул. «Дубровник» между бл. 6 и бл. 7, неизвестно лице е
проникнало в купето на автомобила, отнело е предно и дясно странични
огледала, корпус – рамка радио управление на навигационна система и CD в
арматурно табло, били са изкъртени следните части от автомобила: стъкло
предно, дясна врата, вертикална лайсна, предна дясна врата, рамка стъкло,
капак кутия за вещи арматурно табло, капак кутия за вещи в централна
конзола, лайсна водобран предна дясна врата.
При застрахователят е образувана преписка по претенция за
обезщетение № 470419191910055 и с писмо изх. № 873/20.03.2019 г.
застрахованият е уведомен за отказ на застрахователя на осн. чл. 7, т.7.1. от
ОУ към договора за застраховка и при изразено мнение за манипулиране на
частите от автомобила, декларирани за увредени от събитието на 22.02.2019 г.
Според заключението по САТЕ, кредитирано като обективно и
компетентно дадено, средната пазарна цена на процесния автомобил към
4
датата на застрахователното събитие е 32 900 лева, стойността на ремонта без
обезценка е в размер на 10 285.02 лева. Експертизата заключава, че лицевият
панел на управлението на навигационната система не се предлага като
отделна резервна част, а само в комплект като управляващ модул на същата.
Установява се допълнително по делото, че процесният автомобил с
номер на РАМА: WDD2120231A741734 е произведен с управление на
навигационната система със сериен номер: МЕ6480С9100291. При
извършената диагностика на автомобила се е установило, че увреденото
управление на навигационната система, монтирано на процесния автомобил е
със сериен номер РА1125С0463598. Установява се също така, че увреденото
управление, при излизане от завода производител е било монтирано на
автомобил с друг номер на рама. Вещото лице в съдебно заседание заявява, че
към датата на сключване на договора за застраховка няма данни коя
навигационна система е била монтирана на автомобила.
За подмяна на навигационната система на процесния автомобил с такава
от друго МПС свидетелстват и Цветомир Петров и Местан Селим, чиито
показания съдът кредитира като обективни и в унисон с установеното от
писмените доказателства по делото.
Установява се по делото също така, че за л.а. „Мерцедес“ с ДК№ * ****
**, собственост на Т. са били заведени множество щети преди процесната в
ЗК „Уника“ като по една от тях има сходство в увредените части, а именно по
щета № 18110010175 – огледало ляво и дясно. МПС-то е различно от
застрахованото по настоящия договор като след промяна в техническите
характеристики и изпитания в ТИАТ Шумен е променен регистрационния
номер на В 3928 НН, след което автомобилът продаден.
По правото:
Съобразно доказателствата, на 22.02.2019 г., в срока на действие на
застрахователната полица, описана по-горе, е настъпило застрахователно
събитие с л.а. „Мерцедес Е350» с ДК№ * **** **, паркиран на ул.
«Дубровник» между бл. 6 и бл. 7. Автомобилът е собственост на С. С. Г. и е
бил предоставен за управление на ищеца П. Т.. Застрахователят надлежно е
уведомен за събитието и липсващите, увредени детайли по автомобила.
5
Уведомен е и за прехвърлянето на вземането. Вземането не е непрехвърлимо
и договорът за цесия е произвел действие като надлежен титуляр на правото
на вземане на обезщетение е именно ищеца и при липса на плащане от страна
на застрахователя към цедента, преди извършеното прехвърляне на
22.04.2019 година. Не се споделят доводите във въззивната жалба, че липсата
на остойностяване на размера на вземането води до липса на
индивидуализация на самото вземане, защото изрично е посочен
правопораждащият за вземането факт като застрахователното събитие е
визирано конкретно, включително по дата и с описание на липсващите и
увредени детайли, което прави размера определяем по избрания от страните
по застрахователния договор начин, в случая по цени в официален сервиз,
маркирано като клауза в полицата.
Професията на ищеца, т.е. това че управлява и работи в автосервиз
както и сходна предходна щета с настоящата по друг собствен на Т.
автомобил сами по себе си не могат да доведат до заключение за отсъствие на
покрит застрахователен риск. Такъв извод не може към момента да се
направи и въз основа на получените от ВРП по прокурорска преписка №
7404/2019 г. данни за развитие на производството по ДП № 688/2019 по описа
на ОД на МВР Варна, доколкото към 22.06.2020 г. няма данни ищецът да е
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление, независимо
от това, че и материалите по ДП № 223/2019 г. на Второ РУ Варна са
изпратени за присъединяване към горната прокурорска преписка /л. 189 и 190
по делото на ВРС/.
На следващо място, съгласно чл. 363 от КЗ, ако лицето сключило
застрахователния договор съзнателно е обявило неточно или е премълчало
обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил
договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да
прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от
узнаване на обстоятелството. При определени обстоятелства съгласно ал.3 на
цитираната разпоредба застрахователят може да измени договора.
Не са ангажирани доказателства застрахователят да е упражнил тези си
права, включително като се има предвид, че с уведомлението до
застрахования, респективно цесионера /л. 13/ по делото, застрахователят е
6
отказал изплащане на обезщетение, т.е. изпълнение на дължима престация по
договора, а не неговото прекратяване или изменение.
Що се отнася до правото съгласно ал.4 на чл. 363 от КЗ застрахователят
да откаже изплащане на обезщетението, същото може да се упражни само ако
неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за
настъпването на събитието. Когато обстоятелство по ал. 1 или 3 е оказало
въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не
може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението
между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати
според реалния застрахователен риск.
Действително Г. при сключване на застрахователния договор не е
попълнила графата, изискваща информация и за другите лица, на които е
предоставено управлението на МПС, а след като застрахователят е поискал
такава информация, то същата е съществена с оглед интереса му.
Няма данни обаче застрахованият да е пропуснал нарочно този факт с
оглед личността на ползвателя /т.е. премълчаването да е съзнателно/,
включително застрахованият да е знаел, че ползвателя е рисково за ответното
дружество лице, с оглед множеството предходно заведени щети по други
МПС, при друг застраховател. При това положение и съгласно чл. 362 ал.3 от
КЗ, след като застрахователят е сключил договора въпреки, че не е
отговорено на зададени от него въпроси, то същият произвежда действие и
застрахователят няма право да откаже изплащане на обезщетение. Дори видно
и от събраните гласни доказателства от разпита на свидетеля Селим, същият
заявява, че взаимоотношенията между С. Г. и ищеца са по повод потърсени от
Г. услуги по авторемонт на собствения й автомобил в автосервиза, т.е. няма
данни за някакво по-близко познанство между цедент и цесионер, което също
да предполага съзнателно поведение на застрахования в ущърб на интересите
на застрахователя.
В контекста на изложеното по валидно възникналото застрахователно
правоотношение застрахователят дължи изплащане на застрахователно
обезщетение по покрития застрахователен риск.
Предвид клаузата „пълно каско“, не се дължи обезщетение единствено
7
за липсващия навигационен панел – за подмяната му, респективно стойност
на труда. Съгласно клауза „пълно каско“ по Раздел „КАСКО“, ГЛАВА
ВТОРА от ОУ на застрахователя /л. 36 по делото на ВРС/ допълнително
покрит застрахователен риск се счита и кражба или грабеж на допълнително
монтирано стационарно оборудване в салона на МПС, но само срещу
заплащане на отделна застрахователна премия, каквато не се твърди да е
заплатена, доколкото не е изменена с добавък към полицата. Това е
предвидено и в раздел I-ви, ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ, т.4.2. от ОУ към
застраховка Каско стандарт /л. 31 по делото на ВРС/.
Безспорен е факта, че към момента на ПТП навигационната система в
процесния автомобил е различна от фабрично монтираната. Следователно
дали към момента на застраховане е била фабрично монтираната или не, е
ирелевантен факт за изплащане на обезщетението. Ако автомобилът е бил
застрахован при фабрично монтирана система, след като е подменена и то не
в официалния сервиз на марката, то кражбата на подменената система не
подлежи на обезщетяване. Обратно – дори и към момента на застраховането
автомобилът да е бил вече с подменена навигационна система, тогава за да
покрие застрахователен риск от кражба е било необходимо заплащане на
допълнителна застрахователна премия, хипотеза която не е налице.
В контекста на изложеното съдът счита, че обезщетение за липсващата
навигационна система не се дължи. За останалите повреди застрахователят е
длъжен да заплати обезщетение в размера по експертна оценка. Това налага и
частична отмяна на решението на ВРС за сумата от 2053.93 лева, от които
стойност на навигационна система 1981.93 лева, стойност Д/М управление
радио - 24 лева и Д/М обслужваща част радио - 48 лева.
По частната жалба с правно основание чл. 248 ал.3 от ГПК:
Възражението на частния жалбоподател относно липсата на
предпоставка за присъждане на разноски на ответника поради това, че
искането не е отправено своевременно, е неоснователно. Изменение на иска е
допуснато в последно съдебно заседание, а в становището по същество
процесуалният представител на застрахователното дружество е отправил
изявление за присъждане на разноските по делото.
8
Възражението, че на ищеца се следва в цялост сумата за разноски
поради липса на отхвърлителен диспозитив в решението е неоснователна в
контекста на изложеното в предходния абзац. Материалният интерес пред
първата инстанция е 10 000 лева, от които искът е уважен до 8475.09 лева, а
за разликата производството е прекратено по изявление на ищеца.
Следователно и ответникът има право на разноски върху материален интерес
в прекратената част от 1524.91 лева.
Основателно е възражението за неправилно определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение за ответника и от там присъдения размер.
На юрисконсулта се дължи възнаграждение, чийто размер съгласно чл. 25 от
НЗПП е от 100 до 300 лева, а при 300 лева дължимото би било 45.75 лева.
Ведно с другите разноски за удостоверения 20 лева и експертизи – 350 лева
общият размер, който РС е следвало да определи е 102.18 лева.
По разноските:
От друга страна предвид изхода от спора пред настоящата инстанция се
налага изменение на разноските за първоинстанционното производство.
При материален интерес в уважената част 6421.16 лева спрямо общия
материален интерес от 10 000 лева, на ищеца от общо извършени разходи
1900 лева се следват 1220.02 лева. На ответника на база отхвърлителна част и
прекратителна в общ размер от 3578.84 лева за извършени разходи за
експертиза – 350 лева, такси удостоверения 20 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 300 лева се следват 239.78 лева.
За въззивна инстанция общият материален интерес по жалбата е 8475.09
лева, като базата за определяне възнагражденията за разноски е както следва:
за въззивника застраховател – 2053.93 лева, на въззиваемия – 6421.16 лева.
Застрахователят е извършил разходи за 169.50 лева, а съдът служебно
определя размер на юрисконсултското възнаграждение по реда на чл. 25 от
НЗПП от 100 лева. При посочената база се присъждат общо 65.31 лева.
Въззиваемия е представил доказателства за извършен разход за
адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба в размер на 1000
лева. Минималният размер на възнаграждението съгласно чл. 7 ал.2 т.3 от
9
Наредба № 1/2004 г. на ВАК е 753.75 лева като предвид отсъствието на
фактическа и правна сложност на делото съдът намира възражението за
прекомерност за основателно и редуцира размера на възнаграждението до 850
лева, от които присъжда по указаната по-горе формула сумата от 644 лева.
Присъждат се и 215 лева по частната жалба.
След съдебна компенсация на разноските за двете инстанции,
ответникът дължи на ищеца общо сума в размер на 1773.93 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3802/10.08.2020 г. на ВРС по гр.д. № 7876/2019
г., в ЧАСТТА, с която ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, гр. София е осъдено да заплати на П. С. Т., ЕГН **********, гр.
Варна сумата от 2053.93 /две хиляди петдесет и три и 0.93/ лева,
съставляваща ГОРНИЦАТА над дължимите 6421.16 /шест хиляди
четиристотин двадесет и един и 0.16/ лева до претендираните от 8475.09 лева,
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по настъпило в гр.
Варна, на 22.02.2019 г. застрахователно събитие с л.а. „Мерцедес Е350 ЦДИ“
с регистрационен № * **** **, застрахован по договор за застраховка „Каско“
и полица с № 4704190600000237/06.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата от завеждане на иска до изплащането й, което вземане е
цедирано от страна по застрахователния договор С. С. Г. на П. С. Т. с договор
за прехвърляне на вземане от 22.04.2019 г. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на П. С. Т., ЕГН **********, гр. Варна
против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, гр.
София с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ за ГОРНИЦАТА над дължимите
6421.16 /шест хиляди четиристотин двадесет и един и 0.16/ лева до
претендираните от 8475.09 лева, застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по настъпило в гр. Варна, на 22.02.2019 г.
застрахователно събитие с л.а. „Мерцедес Е350 ЦДИ“ с регистрационен № *
**** **, застрахован по договор за застраховка „Каско“ и полица с №
4704190600000237/06.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на иска до изплащането й, което вземане е цедирано от страна по
10
застрахователния договор С. С. Г. на П. С. Т. с договор за прехвърляне на
вземане от 22.04.2019 г., като неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение Решение № 3802/10.08.2020 г. на ВРС по гр.д. №
7876/2019 г., в ЧАСТТА за разноските.
ОТМЕНЯ Определение № 260838/15.09.2020 г., постановено по реда на
чл. 248 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, гр. София да заплати на П. С. Т., ЕГН **********, гр. Варна
сумата от 1773.93 /хиляда седемстотин седемдесет и три и 0.93/ лева
разноски за държавни такси, експертизи и адвокатска защита в
производството пред ВРС и ВОС, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след
извършена съдебна компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС в останалата част.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Р
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11