РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. гр. Хасково, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101819 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415
ал.1 ГПК, във вр. с чл.430 ТЗ и чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 и
следв. ЗЗД от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4 - 6,
сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Райна Иванова Миткова - Тодорова – Управител
против К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ******* За претендираните суми е издадена
заповед № 421 от 26.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1055 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че на 29.04.2011 г. бил сключен Договор за потребителски кредит
без обезпечение между „*******" АД и ответника К. Д. Д., по силата на който Кредиторът
предоставил на длъжника кредит в размер на 10 000 лв. Кредитополучателят се задължил да
погаси задължението си на 96 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване -
28.04.2019г. Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 14 %. След усвояване на
Кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил
плащанията си. След преустановяване на плащанията останало непогасено задължение по
кредита в размер на: главница- 443.41лв. и лихва за забава- 147.41лв. Кредитът станал
изцяло изискуем на 28.04.2019 г.
Поддържа се в исковата молба, че на 15.12.2021 г. бил сключен договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) между „*******" АД, ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс"
ЕООД, ЕИК *********, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от
Договор за потребителски кредит без обезпечение от 29.04.2011 г. било изкупено от ищеца
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по
отношение гореописаното парично вземане бил ищецът. Съгласно изрично пълномощно,
ищецът бил изрично упълномощен от цедента - „*******" АД, да извършва уведомяване от
1
името и за сметка на цедента. Разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД била осъществена, доколкото
реализирането й чрез пълномощник, не опорочавало изпълнението. Уведомлението за цесия
било изпратено на 12.04.2023 г., като писмото се върнало с отбелязване „непотърсено".
Въпреки това, ищецът моли на основание чл.235 ал.3 ГПК съдът да приеме, че длъжникът е
бил надлежно уведомен с връчването на Уведомление, изходящо от цедента, като
приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея по делото, Кредитополучателят получавал уведомлението, изходящо от „*******"
АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като ставал
надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото имало възражения в тази насока.
Поради неизпълнение на задължението си за погасяване на задължението, ищецът
пристъпил към принудително събиране на вземането си по договора, чрез подаване на
Заявление до Районен съд Хасково на 25.05.2023 г. за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу ответника, като било образувано ч.гр.дело № 1055/2023 г. и Районен
съд - Хасково издал Заповед за парично изпълнение за претендираните суми. Срещу
издадената заповед длъжникът подал възражение, за което кредиторът бил уведомен със
съобщение, връчено на 25.07.2023 г. Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължи
изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на
задължението по Договора за кредит не било осъществено. На ищеца не му било известно и
основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е
отпаднало. Горното пораждало правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си по договора за кредит и за които суми била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 1055/2023г. на PC - Хасково.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата в общ размер на 590,82 лв., от
които: главница- 443,41 лв. и лихва за забава- 147,41 лв., за периода от 16.07.2020 г. до
25.05.2023 г., дължими по Договор за потребителски кредит без обезпечение от 29.04.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 25.05.2023 г., до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски за заповедното и за настоящото производства. При
условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на разноските на
ответника за адвокатско възнаграждение.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Направено е
възражение, че кредитът е изцяло погасен, а ако има формиран остатък, то вземането е
погасено по давност. Според ответника, процесният договор за предоставяне на
потребителски заем от 29.04.2011 г. бил нищожен и ответникът моли на основание чл.21 от
ЗПК да бъде прогласена нищожността на чл.4 ал.3 относно промяната на лихвения процент
по главница в размер на 16,25% ; чл.7 ал.1 и ал.2 относно промяната на лихвения процент и
на чл.15 ал.3 от Договора относно правото на банката - кредитодател едностранно да
направи кредита предсрочно изискуем. Наред с това Договорът за потребителски кредит под
формата на заем бил сключен в нарушение на разпоредбите на чл.11, чл.19 от ЗПК. Иска се
при условията на алтернативност, в случай че съдът приеме, че тези клаузи не са нищожни,
да бъде прогласена недействителността на договора за потребителски кредит на основание
чл.22 от ЗПК. Не се следвали разноски по заповедното производство, тъй като липсвали
доказателства, установяващи получаване и изплащане на главницата и по- конкретно
неизплатена главница за кои месеци не била изплатени и от коя година, а относно
претенцията за лихва същата не била съобразена с размера на законовата лихва за всяка
просрочена вноска по главница, която се начислявала след изпадане в забава, съгласно чл.33
ЗПК.
Според ответника, изложените обстоятелства в исковата молба не се подкрепяли от
писмените доказателства. Ищецът се позовавал на Договор за предоставяне на
2
потребителски кредит без обезпечение от 29.04.2011 г., който не пораждал действие
досежно ГПР и годишен лихвен процент, обезщетение за забава поради нищожност на
клаузите. Наред с това, същият бил сключен в нарушение на ЗПК.
Ответникът не оспорва сключването на договор за потребителски кредит с *******
АД, клон Хасково и усвояването на сумата по кредита, но оспорва обстоятелството, че има
неплатени суми по този договор, представляващи главница по договора 443,41 лв. и лихва за
забава 147,41 лв., предмет на исковата претенция.
Оспорва се и качеството на кредитор на ищеца. Същият основавал своето вземане на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021 г., сключен между *******"
АД гр.София и „ЕОС Матрикс" ЕООД гр. София, В договора за цесия било посочено, че той
поражда действие, след като се заплати сумата по договора. Доказателства, че тази сума
била платена и той породил действие ищецът не бил представил.
На следващо място се оспорва съществуване на вземането в посочения в исковата
молба размер - главница 443,41 лв. и лихва 147,41 лв., произтичащо от Договор за
потребителски кредит без обезпечение. Ответникът поддържа в тази връзка, че на
29.04.2011 г. между него и „ *******" АД бил сключен договор за потребителски кредит, по
силата на който му била предоставена сумата от 10 000 лв., но същият заплатил всички
дължими суми по този договор - главница и лихви, съобразно договореното. В последствие
бил уведомен, че задължението по кредита все още не било платено. При извършена справка
установил, че банката - кредитор преизчислила дължимата лихва по кредита на основание
чл.4 ал.3 от Договора, за което не бил уведомен и не му била предоставена информация за
промяната, съответно нов погасителен план, което съставлявало нарушение на чл.11 т. 9
ЗПК. Въпреки несъгласието с направената промяна направил плащания с цел да приключи
задължението. Последното извършено плащане било на 09.10.2019 г. за сумата от 1000 лв.
След тази вноска не бил уведомяван по никакъв начин за неизплатен остатък по кредита и
задължения по него до момента на получаването на Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК. Ответникът счита,че претендираната сума в размер на 443,41 лв.
– главница, не представлява дължима главница по кредита, а евентуално остатък от
допълнително начислената лихва в по- голям размер от договоранета по чл.4 ал.1 от
Договора. Вземането за лихви се погасявало с тригодишен срок, съгласно чл.111 б."в" от
ЗЗД, който от 09.10.2019 г. до подаване на заявлението 25.05.2023 г. бил изтекъл.
Ответникът оспорва Договора за потребителски кредит без обезпечение, сключен
между „*******" АД, в качеството на заемодател и К. Д. Д., в качеството на заемател, в
частта на посочените лихви, годишен процент на разходите и неустойки за забава.
Неустойката чл.7 ал.1 и ал.2 от Договора били нищожни поради противоречие със закона и
морала, договорени били във вреда на заемателя. Съгласно Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори относно правата на
потребителите били предвидени мерки за защита на потребителите. В чл.3 изрично било
установено, че в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се
счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб
на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. В чл.6 пар.1 от Директива 93/13/ЕИО било предвидено
неравноправните клаузи да не обвързват потребителя. Съгласно сочените норми на ЕС, и
транспонираните норми в нашето законодателство и по- специално в чл.143 и чл.146 ал.1
ЗЗП сключеният договор с банката, в частта относно начисляване на ГЛП и ГПР и
обезщетителни/възнаградителни лихви/ били нищожни. Съгласно разпоредбите на чл.143 т.5
т.9, както и при договор при общи условия -чл.146 ал.1 и ал.2 от Закона за защита на
потребителите, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител била всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
3
като го задължава да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно
чл.146 ал.1 неравноправните клаузи в договорите бил нищожни като в ал.2 били посочени и
договорите при общи условия. Наред с изложеното Договорът бил сключен в нарушение на
чл.11 ал.1 т.7, т.9, т. 10 и т.11. Алтернативно се иска, ако съдът не прогласи нищожността на
сочените части от договора, да го обяви за недействителен, на основание чл.22 от ЗПК. В
чл.7 ал.1 от договора било предвидено при забава плащането на главница, както и при
предсрочна изискуемост на целия дълг, Банката да олихвява просрочените суми с
наказателна лихва включваща договорения процент по чл.4 за редовна главница и
наказателна надбавка от 5 пункта, които се прилага и при предсрочна изискуемост в размер
на 19 %. В разпоредбата на чл.7 ал.2 от Договора било предвидено, че при друго
неизпълнение клаузите на договора освен процента по редовна главница по чл.4 ал.1 от
договора се начислява и наказателна надбавка в размер на 5 %. Тази клауза била неясна и не
било ясно кои хипотези са включени в тази норма. Неправилно била определена и лихвата
за изпадане в забава. В конкретния случаи след изпадане в забава, на банката се дължала
само лихва определена съгласно чл.33 ал.1 ЗПК. Не се установявало и не било ясно кога и
какъв размер от отпуснатия кредит бил изплатен и за кои месеци било налице неизпълнение
на главница, както и от кой момент било налице изпадане в забава. Липсвали доказателства,
колко вноски са били изплатени и какъв е размерът на всяка вноска, кога са плащани. Какъв
бил размерът на платената лихва върху всяка вноска по главница. Липсвал представен
погасителен план, подписан от кредитополучателя, в който да са посочени отделните вноски
- главница и лихва, падеж и др.
По всички гореизложени съображения, ответникът иска да бъде постановено
решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, в писмени становища поддържа основателност на заявените претенции.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник оспорва иска.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1055 по описа за 2023 г. на РС-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 6739/25.05.2023 г. в полза на ищеца срещу длъжника К. Д. Д., е издадена
Заповед № 421 от 26.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК
за процесните суми, а именно: за сумата в размер на 443,41 лева – главница, дължима по
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 29.04.2011
г. между „*******” АД и К. Д. Д., вземанията по който са прехвърлени с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.12.2021 г., сключен между „*******” АД
и „Еос Матрикс” ЕООД, град София; сумата в размер на 147,41 лева, представляваща лихва
за забава за претендираната главница за периода от 16.07.2020 г. до 24.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
25.05.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25,00 лева, представляваща
направени в настоящото производство разноски, за заплащане на държавна такса и 240,00
лева - адвокатско възнаграждение с включен ДДС. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено
възражение от ответника и с разпореждане № 1054 от 10.07.2023 г., постановено по ч.гр.д.
№ 1055 по описа за 2023 г. на РС – Хасково, на ищеца е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземанията си в едномесечен срок като последният е сторил това.
По делото са представени от ищеца заверени копия от молба-декларация за отпускане
на потребителски кредит № 2288578, молба-декларация за отпускане на потребителски
кредит № 4286559 от 15.04.2011 г., както и Договор за предоставяне на потребителски
4
кредит без обезпечение от 29.04.2011г., сключен между „*******“ АД и ответника К. Д. Д.,
с положени на всички документи подписи от ответника /с изключение на молба-декларация
за отпускане на потребителски кредит № 2288578/. Договорът за кредит е сключен между
„*******" АД като кредитор, и ответника, като кредитополучател. Предмет на същия е
предоставянето от банката на ответника на сумата от 10 000 лв. за покриване на
потребителски нужди, която сума ответникът следва да върне заедно с дължимите лихви /чл.
1 и чл. 2 от договора/. Уговорено е, че кредитът се усвоява по посочената в договора
банкова сметка (IBAN BG35UBBS80021011037030) еднократно на 02.05.2011 г. /чл. 3, ал. 1
от договора/. В чл. 4, ал.1 от договора е постигнато съгласие редовната главница по кредита
да се олихвява с лихва в размер на 14 % годишно като олихвяването се извършва
ежемесечно – чл. 14, ал.2. В чл.4, ал.3 е предвидено, в случай, че кредитополучателят
престане да получава трудовото си възнаграждение по сметка в банката, лихвеният процент,
посочен в чл.4, ал.1 да се промени на 16.25 % годишно. Към датата на сключване на
договора ГПР, съгласно чл. 5, ал. 1 от договора възлиза на 16,24 %. Така, общата дължима
сума от кредитополучателя, при параметрите, залегнали в договора към датата на неговото
сключване е в размер на 17 874,51 лева /чл. 5, ал. 2 от договора/. Според клаузата на чл. 7 от
договора, при забава на плащането на главницата по кредита от страна на
кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща
действащия лихвен процент, съгласно договореното за редовна главница и наказателна
надбавка в размер на 5 пункта, като към момента на сключване на договора, лихвеният
процент, който се прилага при забава на плащане по главницата и при предсрочна
изискуемост е в размер на 19 %, а при друго неизпълнение на клаузите на договора, банката
има право да начислява и неустойка в размер на договорения лихвен процент и наказателна
надбавка в размер на 5 пункта. В чл. 10, ал.1 от договора е предвидено, че кредитът се
издължава на 96 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част
от годишната такса за управление и обслужване, всяка от които в размер на 176,29 лева,
считано от 28.05.2011 г. на 28-мо число на месеца. Уговорено е, че при промяна на лихвения
процент банката уведомява кредитополучателя за новия размер на анюитетната вноска, за
което не е необходимо подписването на анекс към договора. Съгласно чл.10, ал.2 от
договора, страните по него са постигнали съгласие, в случаите, когато кредитополучателят е
сключил застраховка „живот“, дължимите застрахователни премии в размер на 9,90 лева
месечно се издължават заедно с дължимите месечни вноски по кредита и се прибавят към
посочения размер на погасителните вноски, в който случай общият размер на месечната
погасителна вноска по кредита и на месечната застрахователна премия възлиза на 186,14
лева. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита - чл. 11 от договора, е 28.04.2019 г.
Към доказателствения материал са приобщени съдържаните се в ч. гр. д. № 1055 по
описа за 2023 г. на РС-Хасково и Общи условия на ******* АД за дебитни и кредитни
карти, както и Справка салда с дата 02.05.2011 г. на К. Д. Д. по процесния договор. В
справката е отбелязан действащ лихвен процент от 14,5 %.
По делото са ангажирани доказателства, че на 15.12.2021 г. между „*******“ АД –
цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на
парични вземания, по силата на който цедентът е продал на цесионера вземания от свои
длъжници, описани в Приложение № 1А към договора за цесия, съдържащ списък на
вземанията с размера и състоянието им към 10.12.2021 г., в който е списък е включено и
процесното вземане срещу ответника.
В потвърждение за сключената цесия, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „*******“
АД е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани съгласно горепосочения
договор за прехвърляне на вземания и Приложение № 1А и Приложение № 1Б към него,
както и получаването на договорената покупна цена за прехвърлените вземания.
Цедентът „*******“ АД е издала в полза на ищеца и на Адвокатско дружество «И. и
5
Д.» пълномощно, с нотариална заверка рег. № 23584/21.12.2021 г. и рег. № 23585/21.12.2021
г. от нотариус с рег. № 504 на подписите и съдържанието, във връзка с процесния договор,
да уведоми по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД физическите лица – длъжници по договори за
потребителски кредити за извършеното прехвърляне. Представено е и пълномощно от
01.02.2019 г. от ищеца в полза на Адвокатско дружество «И. и Д.», с което последното
дружество е оправомощено да уведомява всички длъжници по законоустановения ред и
съгласно одобрените образци към съответните договори за цесия, сключени между ищеца и
банки, финансови институции, кредитни институции и др. небанкови търговски дружества,
по силата на които вземанията към конкретни длъжници се прехвърлят на „Еос
Матрикс“ЕООД.
Видно от пълномощно с изх. № 6216/21.10.2019 г. Адвокатско дружество «И. и Д.» е
преупълномощило адвокатите Ж.Д.Д., И.С.И., Д.К.П., Н.С.К., П.В.Д. включително с правото
да уведомяват длъжниците за извършената цесия.
От управителя на това адвокатско дружество – адв. Ж.Д. до ответника са изпратени
две писма – с изх. № 2901/12.04.2023 г. и с изх. № 2902/12.04.2023 г. на адреса на ответника,
посочен в Молбата-декларация за отпускане на потребителски кредит данни за
кредитоискателя от 15.04.2011 г., а именно *******– едното, че вземанията на банката
против него са изкупени от ищеца, а другото - покана за доброволно плащане в 7-дневен
срок на непогасените задължения по цедираното му от банката вземане, двете изпратени на
дата 12.04.2023 г. съобразно приложените по делото Пощенски плик № R PS 6000 01WESW
M. Видно от известиe за доставяне, съобщенията не са достигнали до ответника като
пратката се е върнала като непотърсена на 09.05.2023 г.
От страна на ответника е представена вносна бележка от 09.10.2019 г. за сумата от
1000 лева по сметка на „*******“ АД с IBAN BG35UBBS80021011037030, т.е. за платени
суми по процесния договор.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, а и неоспорено от страните,
се установява, че отпуснатият кредит в размер на 10 000,00 лева е усвоен от ответника на
02.05.2011 г. Вещото лице е констатирало, че за погасяване на кредитното задължение са
постъпили суми в общ размер на 17 694,30 лева за периода 28.05.2011 г. до 09.10.2019 г., от
които е погасена главница за 9556,59 лв.; договорна лихва – 6811,64 лв.; застрахователна
премия за 633,60 лв. и наказателна лихва – 692,47 лв. като в табличен вид в мотивната част
на експертизата са посочени подробно датите и сумите, които е внесъл ответника и как
същите са били разнесени от „*******“ АД за погасяване на главница, договорна лихва,
застрахователна премия, погасена наказателна лихва.
Начислените и непогасени суми, съгласно заключението, възлизат на сумата от
443,41 лв. за главница към 14.12.2021 г. и без промяна към 25.05.2023 г. и 131,12 лв. –
законна лихва върху главницата за периода 16.07.2020 г. до 25.05.2023 г.
Констатирано е от вещото лице Д. К., че ефективният лихвен процент по кредита е в
размер на 14,5 % като същият е прилаган от 31.05.2011 г. до 29.06.2018 г., а не е 14 %, както
е посочено в чл.4, ал.1 от Договора за потребителски кредит без обезпечение от 29.04.2011 г.
Установено е, че „*******“ АД е взела счетоводна операция за отнасяне на цялото
задължение като предсрочно изискуемо на 29.06.2018 г. като след тази дата е прилаган
лихвен процент в размер на ОЛП + 10 %.
Вещото лице е изчислило, че при прилагане на лихвен процент от 14 % необходимите
суми за пълно издължаване на кредита е 17 626,69 лева, в т.ч. и застрахователните премии, а
внесените от ответника суми в размер на 17 694,30 лева в този случай биха погасили изцяло
задължението по получения кредит при договорения лихвен процент от 14 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
6
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл.430 ТЗ и чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото
изхождат от заявител, по образувано заповедно производство срещу длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение
срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, същите са изцяло неоснователни като съображенията за това
са следните:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е
издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, и тъй като в случая е
подадено възражение от длъжника, последното препятства влизането й в сила. При
основателност на претенцията и съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива
изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за търсените суми в
полза на настоящия ищец, като в едномесечния преклузивен срок, длъжникът е депозирал
възражение.
За уважаване на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а
именно: сключването на валиден договор за кредит между "*******“ АД и К. Д. Д. чрез
реално предоставяне на определена парична сума на ответника, в качеството му на
кредитополучател; поемане на задължение от кредитополучателя за връщане на заетата сума
в претендираните размери; сключването на валиден договор за цесия, по силата на който
кредиторът е прехвърлил на ищеца "ЕОС Матрикс" ЕООД вземанията си по сключения с
ответника договор за потребителски кредит. При извършеното оспорване на предявените
искове в тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или
отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието
на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
В случая липсва спор по делото, а и от събраните по делото писмени доказателства, в
това число и от кредитираното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза,
по несъмнен начин се установява, че между "*******“ АД и ответника е бил сключен
договор за потребителски кредит. Банката - кредитор е изправна страна по договора,
доколкото е изпълнила задължението си да предостави на ответника уговорената в договора
парична сума от 10 000 лева чрез превод по посочена сметка на клиента на 02.05.2011 г.
Договорът за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29.04.2011г. е
подписан от ответника като истинността на изявленията си той не е оспорил, нито относно
автентичността им, нито във връзка с тяхното съдържание. Също така по делото е
категорично установено, най-вече от заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, че последният е погасявал суми към банката, което обстоятелство също е
доказателство за наличието на договорните отношения между страните. Така, от
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза и от представената от
ответника вносна бележка безспорно се установява, че последно внесената от него сума по
сметка при "*******“ АД по процесния договор е в размер на 1000 лв. и това се е случило
на 19.10.2019 г.
Преди да бъдат разгледани възраженията за наличието на нищожни клаузи в
договора, от значение е да бъде даден отговор на оплакванията, касаещи липсата на
представени доказателства цесионерът да е заплатил на цедента продажната цена за
вземанията на своите длъжници, т.е. оспорената активна материална легитимация на ищеца
7
и качеството му на кредитор, за погасяване по давност на периодичните плащания и лихви.
Обявяването на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за
потребителски кредит в случая не е от значение по отношение на претендираната сума за
главница по причина, че е изтекъл крайният срок за погасяване на кредита, след който
вземането е цедирано на ищцовото дружество.
По делото е установено категорично, че в потвърждение за сключената цесия, на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „*******“ АД е потвърдило извършената цесия на всички
вземания, цедирани съгласно горепосочения договор за прехвърляне на вземания и
Приложение № 1А и Приложение № 1Б към него, както и получаването на договорената
покупна цена за прехвърлените вземания.
Ирелевантно е и направеното възражение за липсата на доказателства за уведомяване
на длъжника за извършената цесия, предвид оспорването от страна на ответника на
разписката от 12.04.2023 г., на която е отбелязано, че пратката се е върнала като
непотърсена, тъй като не се навеждат основания за плащане след датата на сключване на
договора между стария и новия кредитор, а съгласно заключението по назначената съдебно-
счетоводна експертиза и водно от представено от ответника платежно нареждане,
последното плащане по договора е от 10.09.2019 г. Освен това за прехвърлянето длъжникът
може да се счита уведомен с получаване на исковата молба и приложенията към нея /в това
число уведомлението/. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в
Тълкувателно решение № 142 -7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл.
290 ГПК решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение №
137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе цесията
действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор
/цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на
задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е
длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9
ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Получаването на
уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените
към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия
пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано.
Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има
действие спрямо длъжника. В този смисъл е решение № 114/07.09.2016 г. по гр.д. №
362/2015 г. на ВКС.
За неотносимо и неоснователно следва да се приеме и направеното възражение за
погасяване по давност на процесните вземания. Съдът констатира, че е образувано ново
тълкувателно дело № 3/2023 г. Гражданската и Търговската колегии на Върховния
касационен съд (ВКС) с поставен следния въпрос- „При уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114
ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа
за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза
на предсрочна изискуемост?“. Съдът приема посоченото в мотивите на Тълкувателно
Решение № 5/ 21.01.2022 г. по т.д. № 5 /2019 г. на ОСГТК на ВКС становище, че трайно
установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което
по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се
погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна
на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или
8
продължително действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението
престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи,
които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане.
Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно
задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт
сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това
при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и
крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът,
в който е обявена предсрочната изискуемост. С оглед на изложеното следва, че главницата и
договорната лихва по договорът за потребителски кредит са станали изискуеми с
настъпването на падежа на последната дължима вноска на 28.04.2019 г., която дата е
крайния срок на договора и от тази дата започва да тече петгодишния давностен
погасителен срок за задължението за цялата незаплатена главница и същият не е изтекъл
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-25.05.2023 г. Неоснователно е
възражението на ответника относно погасяването по давност на задължението за погасяване
на мораторните лихви върху просрочената главница за периода до три години преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-25.05.2023 г., тъй като
такива се претендират върху непогасената част от главницата за периода от 16.07.2020 г. до
25.05.2023 г., т.е. не е изтекла кратката тригодишна погасителна давност, предвидена в чл.
111, б. „в” ЗЗД.
По отношение на оплакванията, касаещи нищожност на договора и на отделни
договорни клаузи, настоящият съдебен състав намира при безспорно установената
фактическа обстановка, че ищецът, в качеството си на цесионер /в който смисъл има
изразено съгласие в договора за паричен заем – чл. 18 от договора съдържа уговорка, даваща
право на банката да цедира вземането, както изисква чл. 26, ал. 1 ЗПК/, претендира вземане
по договор, имащ правните характеристики на договор за потребителски кредит, предвид
качеството на ответника на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
По отношение на този договор важат всички императивни изисквания по Закона за
потребителския кредит /в редакция към датата на сключване на договора за кредит - бр. 58
от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г./ и Закона за защита на потребителите. Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на
този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22
ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и
т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за
тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено
като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР
№ 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. При извършената
служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като
взе предвид наведените в тази насока правни доводи от процесуалния представител на
ответника, настоящият съдебен състав констатира следното: Договорът за кредит съдържа
реквизитите по чл. 11, ал. 1, т. 1-7 ЗПК, а именно изготвен е на разбираем език и в него е
посочена датата и мястото на сключването му; вида на предоставения кредит; името,
единния граждански номер, постоянния и настоящия адрес на потребителя;
името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и
9
адреса/седалището на кредитора; срока на договора за кредит; общия размер на кредита и
условията за усвояването му.
Налице е обаче нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото в чл.4 ал.1 от процесния
договор страните по него са постигнали съгласие по установените в посочената разпоредба
нормативни изисквания лихвения процент да бъде 14 %, макар да е посочена общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит –
17 874,51 лева. Както от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, така и от
представената от ищеца справка – салда се установи категорично, че ефективно прилагания
лихвен процент по кредита е в размер на 14,5 % като същият е прилаган от 31.05.2011 г. до
29.06.2018 г. като в устния си доклад в проведеното на 29.05.2024 г. съдебно заседание,
вещото лице е категорично, че той не е бил променян изобщо. Действително уговорената
фиксирана лихва може да бъде променяна като условията за нейната промяна, визирани в
чл. 4, ал. 3 от договора, даващи само на банката възможност за едностранна корекция на
лихвения процент, представляват неравноправни клаузи, които не могат да намерят
приложение в отношенията на страните, но това не се отразява на валидността на
първоначалния договор, тъй като по делото не е установено банката да се е възползвала от
това си право, т.е. да е прилагала 16.25 % годишен лихвен процент. Освен това,
произтичащата от чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП нищожност на уговорката в клауза, даваща
право на банката – кредитор да промени едностранно лихвата по кредита, не обуславя
нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на
договорна лихва в размер, с точно определен към датата на подписването на договора
размер в проценти /в този смисъл Решение № 92/09.09.2019 г. по д. № 2481/2017 г. – ІІ т. о.
на ТК на ВКС/. Ето защо се налага извод, че в случая кредитополучателят е бил заблуден
относно действително прилагания в отношенията между страните месечен лихвен процент,
което следва да се приравни на липса на посочването му. В този смисъл не се споделят
доводите на ищеца, че е била допусната техническа грешка при посочване в договора на
реално уговорения лихвен процент.
Предвидено е на следващо място, изпълнение на задължението по чл. 14 ЗПК чрез
уведомяване на длъжника за промяна в лихвения процент. Спазено е изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 12 и в договора се съдържа клауза, която дава информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Спазено е изискването и за предоставяне на договорна информация - ответникът е
удостоверил чрез подписа си и съгласно чл. 26 от договора, че е получил от кредитора
необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договора и
е запознат с последиците при просрочие на вноските. Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК
в договора да бъде отразено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и др. условия за упражняването
му, вкл. информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, също е спазено. В чл. 16 от договора е уговорено
правото на отказ /в 14- дневен срок, при лихва, начислена на базата на уговорения в
договора лихвен процент/, като е посочен и размера на лихвения процент на ден.
Императивните изисквания на посочената норма са спазени, т. к. правото на отказ на
ответника от договора е изрично уредено в чл. 16 от договора. Уговорената възможност за
отказ е удовлетворяваща потребителя и достатъчно съхраняваща правния му интерес във
връзка с отпускането на заема, предвид обстоятелството, че първоначално уговорените
условия на кредитиране не са променени до края на действието на договора, а преценката за
икономическата тежест на поетите с него задължения е обективно обусловена от ясното
цифрово изразяване на всички договорени лихви възнаградителни и наказателни.
10
Въпреки изложеното, според настоящия съдебен състав, договорът не отговаря и на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Към представения договор и по делото не се съдържа
погасителен план. В съдържанието на договора са описани условията за издължаване на
кредита от потребителя - информация за общия размер, броя, и датите на плащане на
погасителните вноски, но информацията не е достатъчна, защото в самия договор е
предвидено месечните вноски да са анюитетни, а очевидно не е прилаган и посочения в
договора лихвен процент – 14 % месечно върху непогасената главница, поради което е
нужно да бъде известно при плащането на всяка вноска как тя се отнася към всеки един от
компонентите, които я формират, и каква част от тези компоненти остава непогасена. Освен
това разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК /в относимата редакция, а и към момента/
изрично изисква към договора да бъде представен погасителен план, какъвто в настоящия
случай не се съдържа. Представеният договор не отговаря в пълна степен на изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото макар в себе си да съдържа посочване на годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, с посочване на взетите предвид допускания, в него не се
съдържа посочване кои разходи влизат в процентното изражение на ГПР, както изисква чл.
19 ЗПК. В процесния договор е посочен ГПР 16,24 %, но не е установен механизма, по който
е изчислен този процент и конкретно какви други разходи освен възнаградителните лихви са
включени в него. Тези записвания не са достатъчни, за да се приеме, че са изпълнени
изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Това е така, защото следва в договора да бъдат изброени
всички общи разходи /настоящи или бъдещи/, които се включват по кредита за потребителя.
Едва тогава ще може да се извърши преценката какъв реално е размерът на ГПР. С подобна
клауза за потребителя липсва изчерпателна информация по какъв начин е формирано
неговото задължение и няма яснота с каква сума е оскъпен кредита му, както изисква чл. 11,
ал. 1, т. 16 във връзка с § 1, т. 2 ДР на ЗПК.
По тези съображения следва да се приеме, че договорът е недействителен на
основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10 и т. 11 ЗПК. При недействителен договор
се дължи връщане само на чистата получена сума, без уговорените лихви. Чистата получена
сума е в размер на 10 000 лева. Длъжникът е извършвал погашения, които според
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза възлизат в общ
размер на 17 694,30 лева, от която сума следва да се извадят направените плащания в размер
на 633,60 лв. за застрахователна премия. И в този случай се установява, че ответникът е
погасил изцяло главницата по предоставените му в заем парични средства. Такова би било
положението и в случай, че цедентът "*******“ АД бе приложил уговорения в договора за
потребителски кредит месечен лихвен процент от 14 %. Изложеното обуславя
неоснователност и недоказаност на заявената претенция като се налага извод, че не
съществува вземане на ищеца спрямо ответника по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 29.04.2011г., сключен с "*******“ АД.
По изложените съображения, предявеният иск за установяване дължимостта на
сумата от 443,41 лева, представляваща главница, дължима по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение, сключен на 29.04.2011 г. между „*******” АД и К.
Д. Д., като неоснователен следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и претенцията за
мораторна лихва. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и
присъждането й зависи от неговата съдба. Затова и в чл. 119 ЗЗД изрично е предвидено, че с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
При това положение се явява безпредметно да се обсъждат останалите правни и
фактически доводи на страните, в т.ч. и относно действителността на други отделни негови
клаузи, доколкото и при разглеждането им не би се стигнало до по-различен извод.
11
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин
възникването, респ. съществуването на паричното вземане в претендираните размери, за
което вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
развилото се заповедно производството по ч.гр.д. № 1055 по описа на РС - Хасково за 2023
г. По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни и недоказани.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и относно разноските и то с осъдителен
диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ответникът не е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, вземането на ищеца не е съществувало и не е било изискуемо. Ето защо не
следва да бъде ангажирана и отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. №
1055 по описа за 2023 г. на РС - Хасково.
С оглед изхода на настоящото производство и че ответникът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер
общо от 150,00 лв. за възнаграждение за вещо лице, съобразно ангажираните доказателства
за реалното им извършване и представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид изричното искане в тази насока, ищецът, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника адв. Б.Д. от
АК – Хасково сумата от 400,00 лева, представляваща възнаграждение за осъщественото от
нея процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено
според размера на иска и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата
/ЗА/, вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4 - 6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Райна Иванова Миткова -
Тодорова – Управител, срещу К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ******* иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за
приемане на установено, че К. Д. Д. дължи на „Еос Матрикс” ЕООД, град София, следните
суми: сумата в размер на 443,41 лева – главница, дължима по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение, сключен на 29.04.2011 г. между „*******” АД и К.
Д. Д., вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 15.12.2021 г., сключен между „*******” АД и „Еос Матрикс” ЕООД,
град София; сумата в размер на 147,41 лева, представляваща лихва за забава за
претендираната главница за периода от 16.07.2020 г. до 24.05.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2023 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 421 от 26.05.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1055 по описа за
2023 г. на Районен съд – Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков -
12
Казанджията” № 4 - 6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Райна Иванова Миткова -
Тодорова – Управител, на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на К. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: ******* сумата от 150,00 лева, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4 - 6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Райна Иванова Миткова -
Тодорова – Управител, да заплати на адв. Б.Д. от АК – Хасково, сумата от 400,00 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
13