Решение по дело №605/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба на Агенция пътна инфраструктура чрез ... И. против Решение №282/05.07.2024 г., постановено по АНД №330/24 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменен Електронен фиш ЕФ №**********, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, гр. София, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, с който на „Си транс“ ЕООД за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 лева.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Изложени са подробни съображения за неправилно интерпретиране на разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН. Позовавайки се на легалната дефиниция за ЕФ по §6, т. 63 от ДР на ЗДвП и изискванията за реквизити по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, счита, че законодателят изрично е разграничил ЕФ от НП, макар същите да са приравнени като правни последици, поради което давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН не намират приложение в хипотези като настоящата. В подкрепа на своите възражения цитира съдебна практика на различни районни и административни съдилища. Развива доводи за доказаност на нарушението, правилното му словесно описание, вярно посочената от органа правна квалификация и определяне на наказанието с оглед разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. От съда се иска до отмени обжалваното решение и постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди ЕФ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В открито заседание касаторът се представлява от ... И., която поддържа жалбата с направените в нея оплаквания.

Ответникът по касационната жалба – „Си транс“ ЕООД чрез адв. Стоянов, в подадена писмена молба оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена..

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд – Велико Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение №282/05.07.2024 г., постановено по АНД №330/24 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменен ЕФ №**********, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, гр. София, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, с който на „Си транс“ ЕООД за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 лева.

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното. С устройство №20532, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на 11.03.2022 г. в 00:06 ч. е установено нарушение №DAB3A98B351A6A83Е053031F160A02E3, извършено с влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. №[рег. номер], което се е движело в Община Велико Търново, път І-5 км 107+250, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е платена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. В нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за същото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лв. Съгласно справка за хронологията на обработката на нарушение №********** ЕФ е издаден на 02.02.2024 г., когато е бил подписан с КЕП. Връчен е на 21.02.2024 г.

При тези факти от правна страна въззивният съд е приел, че ЕФ е издаден в нарушение на установения по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН давностен срок. Позовавайки се на Тълкувателно решение №4/29.3.2021 г. на ВАС по ТД №3/2019 г., сочи, че отриването на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да индентифицира нарушителя. Или това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето, мястото на неговото извършване, заедно със съществените му признаци от обективна и субективна страна. В настоящия случай нарушението е станало известно на датата на извършването и заснемането му 21.03.2022 г. и след като ЕФ е аналог по правно значение и последици на НП, то шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който тече от заснемането на нарушението, е приложим в случая, тъй като с чл. 189ж от ЗДвП е предвидена възможност при установяване на нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП да се издаде ЕФ. Съдът е посочил, че макар да не се съставя АУАН, неговата роля изпълнява заснемането, поради което срокът по чл. 34, от ЗАНН започва да тече от датата на заснемането. Подписаният с КЕП ЕФ е съставен на 02.02.2024 г., което е значително след изтичане на шестмесечния давностен срок. Предвид ТП №1/27.02.2015 г. по ТД №1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно наказващия орган. Така мотивиран, районният съд е намерил ЕФ за незаконосъобразен и го е отменил.

Така постановеното решение е правилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства, които са допустими и относими. Същите са обсъдени поотделно и съвкупно и изведените фактически констатации са последователни, логични и обосновани, поради което се споделят от настоящата инстанция. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да се преповтарят и правните изводи на съда и мотивите, изложени в оспореното решение, тъй като те са правилни и обосновани от гледище на доказателствата и на приложимото право.

Основното възражение в касационната жалба е, че след като в реквизитите на ЕФ липсва дата на издаване, то няма как да се отчитат сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Освен това същите са предвидени да се прилагат за съставянето на АУАН, а след като в това особено производство по издаване на ЕФ такъв акт липсва, то следователно неприложим е самият институт по чл. 34 от ЗАНН. Няма спор, че ЗДвП въвежда особено производство по установяване на административно нарушение чрез изготвяне на снимков материал и санкциониране чрез издаване на ЕФ. За разлика от общото производство, което започва със съставянето на АУАН, началото на специалното производство се поставя с факта на самото заснемане чрез автоматичните системи. С оглед на това правилно законосъобразно ВТРС е приел, че именно датата на заснемане има функциите на АУАН и от този момент започват да текат всички давностни срокове. Правилно съдът е посочил, че именно към този момент компетентният орган е наясно с обективните и субективни признаци на нарушението: дата, място на извършване, регистрационен номер на МПС, поради което за него от този момент възниква задължение за издаване на ЕФ. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който като общ закон се прилага в случаите, когато със специален закон не е предвидено друго, образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено НП в шестмесечен срок от съставяне на АУАН. След като в ЗДвП не са предвидени давностни срокове, то следва да се приложат общите разпоредби на ЗАНН. След като по последици заснемането се приравнява на АУАН и от този момент е известен както деецът, така и всички съставомерни признаци на нарушението, то от тогава започва да тече шестмесечен срок, който в случая е изтекъл на 21.09.2022 г. Следователно само на това основание издаденият след този срок ЕФ следва да се отмени. След като разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна, за нейното спазване съдът следи служебно и същата представлява абсолютна процесуална пречка за издаване на ЕФ. След като разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна, за нейното спазване съдът следи служебно и същата представлява абсолютна процесуална пречка за издаване на ЕФ. Правилно ВТРС се позовава на ТР №4/29.03.2021 г. на ВАС и на ТП №1/27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС. От друга страна, цитираната от страна на касатора съдебна практика на различни районни и административни съдилища не обвързва настоящата инстанция, доколкото тези решения нямат задължителен характер и не попадат в обсега на решенията и постановленията по чл. 130 от Закона за съдебната власт. По тези съображение и доколкото се придържа към възприетата от АСВТ практика, настоящата инстанция не дължи обсъждане на изброените решения. Неоснователно е и позоваването на Тълкувателно решение №1/26.2.2014 г. на ВАС по ТД №1/2013 г., доколкото е загубило своето правно действие, а и предметът на спора по това дело е различен от настоящия.

 

Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението на РС – Велико Търново не страда от визираните в касационната жалба пороци. Същото е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски, а ответникът не е заявил претенция за такива.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Административния съд – Велико Търново

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №282/05.07.2024 г., постановено по АНД №330/24 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.