Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 29.06.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска гр. дело № 5710 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и
сл. от ГПК.
Образувано е по
жалба на „ЗД Е.“ АД, ЕИК ******– длъжник по изп. дело № 20208600400065 по описа
на ЧСИ В. М., рег. № 860 на КЧСИ, срещу Разпореждане, обективирано в съобщение
с изх. № 7281/27.01.2021 г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 3870/24.01.2020
г. на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното
разпореждане по съображения за осъществяване на фактическия състав на
прекратителното основание, визиран в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Излага се, че на 20.01.2020 г., дружеството „ЗД Е.“ АД е получило покана за
доброволно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело, с взискател адв. П.К.,
с която от длъжника се претендира изплащане на присъдено на взискателя
адвокатско възнаграждение по гр.д. № 5281/2013 г. по описа на СГС, I ГО, 21 с-в
в размер на сумата от 1038 лева. Сочи се, че в законоустановения срок е било
депозирано пред ЧСИ М.възражение за недължимост на вземането, на основание чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК, към което е било представено относимото доказателство
за извършено плащане в полза на взискателя преди образуване на изпълнителното
производство - платежно нареждане за изплащане на адвокатско възнаграждение по
банкова сметка, ***. Твърди се, че независимо от представените доказателства и
в нарушение на горепосочената правна норма, ЧСИ М.се е произнесла с
незаконосъобразно постановление за отказ да прекрати изпълнителното производство,
към което е било приложено възражение от взискателката, съдържащо необоснованото
възражение, че преведената сума е била върната обратно по сметката на
наредителя.
Жалбоподателят
поддържа, че вземането на адв. П.К., представляващо присъдено адвокатско възнаграждение
по гр.д. № 5281/2013 г. на СГС, I ГО, 21 с-в, не е изискуемо и ликвидно, тъй
като същото е погасено преди образуване на изпълнителното производство. Излага
се, че с цел изпълнение на задължението по влязлото в сила съдебно решение, по
банковата сметка на адв. К.е била изплатена сумата от 1038 лв. още на 19.12.2019
г., с което длъжникът се е освободил от задължението си. Сочи се, че поканата
за доброволно изпълнение е била получена на 20.01.2020 г. – почти един месец
след плащането, което е извършено добросъвестно от длъжника. Жалбоподателят
поддържа, че обстоятелството как ще се разпорежда кредиторът с получената сума
е изцяло негово решение. Счита, че връщането на сумата, обаче, обратно към
длъжника, не може да го ангажира по никакъв начин, още по-малко да обоснове
възникването на допълнителни разноски при условие, че последният е бил
абсолютно добросъвестен. Предвид изложеното, поддържа, че отказът на ЧСИ М.да
прекрати изпълнителното дело е незаконосъобразен и постановен в нарушение на
императивни правни норми, поради което се прави искане за отмяна на обжалваното
разпореждане на съдебния изпълнител и за прекратяване на изпълнителното
производство. Претендира разноски по делото.
Насрещната
страна по жалбата – адв. П.К. – взискател в изпълнителното производство не е
депозирала възражение по жалбата в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител заявява становище за
неоснователност на жалбата. В тази връзка излага, че с оглед правната и
фактическа обстановка по делото е констатирала, че между страните в
изпълнителното производство е налице материално-правен спор, а именно – че
длъжникът претендира, че е заплатил дължимото преди образуване на
изпълнителното дело, за което представя платежно нареждане, а от своя страна
взискателят поддържа претенцията си по изпълнителния титул, тъй като сумата е
заплатена по друга сметка, въз основа на което сумата е била върната към
длъжника, за извършване на правилен превод. Поради наличието на възникналия
материално-правен спор, съдебният изпълнител е счел, че не са налице основания
за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и е оставил
подадената от длъжника молба без уважение.
Софийският
градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени
данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
Изпълнително
дело № 20208600400065 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ е образувано по
молба от 15.01.2020 г. на взискателя адв. П.К., чрез адв. Ангел Боев против
длъжника ЗД „Е.“ АД – за събиране на сумите по изпълнителен лист от 25.02.2019
г., издаден от СГС, I ГО, 21 с-в, с който
дружеството е осъдено да й заплати сумата от 1038 лв. – представляваща
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, по повод на което с
разпореждане от същата дата е било образувано изпълнителното дело.
На 20.01.2020 г.
на длъжника ЗД „Е.“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение, с която дружеството
е поканено да заплати доброволно в двуседмичен срок сумата от 1038 лв., както и
начислените разноски по изпълнението.
На 24.01.2020 г.
от длъжника ЗД „Е.“ АД е депозирана молба до ЧСИ В.М., в която е обективирано
искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 1 ГПК поради доброволно плащане на сумата по изп. лист в размер на 1038
лева по банкова сметка ***. П.К. на 19.12.2019 г. Към молбата е приложено и
заверено копие от платежно нареждане от 19.12.2019 г., видно от което на
посочената дата от сметката на наредителя ЗД „Е.“ АД в „Уникредит Булбанк“ АД е
преведена сумата от 1038 лв. по посочена сметка в същата банка с получател П.Д.К..
Молбата е
изпратена на взискателя адв. П.К., като на 27.01.2021 г. от същата е депозирано
становище, с което заявява искане сумите по изп. дело № 20208600400065 да бъдат
събрани и изплатени по посочената от нея банкова сметка, ***ика, но върнати на
27.01.2020 г. по сметка на наредителя.
С нарочно
разпореждане изх. № 7281827.01.2021 г. длъжникът е уведомен, че молба с вх. №
3870/24.01.2020 г. е оставена без уважение.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и
правилно.
Според нормата
на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която длъжникът-жалбоподател се позовава, изпълнението
се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо
от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или
внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Посочената
разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на
които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това
е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган
правораздавателна компетентност по разрешаване на спорни права, което изключва
разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по
реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи
възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата
е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане,
удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска
станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази
хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с
недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че
задължението е било доброволно изпълнено.
Процесуалният
закон въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена за взискателя, като
е достатъчно е да се установи, че взискателят има право да се разпорежда със
сумата, за което следва да е надлежно уведомен. След внасяне на сумата по
банковата сметка на кредитора /в хипотеза, при която сумата е внесена директно
по банковата сметка на кредитора/, длъжникът вече не може да се разпорежда с
нея, а това право преминава върху взискателя от този момент, поради което е без
правно значение кога последният ще го упражни. В тази хипотеза основателността
на искането по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е обусловено единствено от
представяне на доказателства само за факта на внасяне на сумата по банковата
сметка на името на взискателя. В хипотезата, обаче, когато длъжникът нарежда
паричен превод на името на взискателя, приложение намира изискването на чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК за доказване не само на внасянето, но и на получаването
на сумата от взискателя. За да бъде прието, че плащането на парична сума чрез
внасянето по банкова сметка ***де извършено по банковата сметка на взискателя и
същото да е получено от него. В този смисъл превеждането на сумата по банков
път е най-сигурния и гарантиран начин на плащане, стига коректно и точно да е
посочен адресатът на плащането, точната му банкова сметка ***.
В настоящия
случай, видно от представените доказателства се установява, че преди образуване
на изп. дело № 20208600400065 по описа на ЧСИ Матова, с платежното нареждане от
19.12.2019 г., длъжникът ЗД „Е.“ АД е наредил от банковата си сметка в
„Уникредит Булбанк“ АД сумата от 1038 лв., а като получател в нареждането е
била посочена взискателят П.Д.К., като е била посочена и конкретна банкова сметка
***. По делото липсват представени доказателства, обаче, че банковата сметка на
кредитора е била надлежно заверена преди образуване на изпълнителното
производство, а наред с това е налице и поддържане на претенцията по
изпълнителния титул от страна на взискателя с твърдения, че сумата е била
заплатена по друга сметка /респ., че не е било преведена по точната сметка/, въз
основа на което същата е била върната към длъжника, за извършване на правилен
превод.
Съдът намира, че
за да бъде годен способ за изпълнение банковият превод следва да е получен от
кредитора, т.е. сметката на същия следва да бъде заверена с преведената сума.
Това е така, тъй като именно със заверяването на банковата сметка на кредитора
се удостоверява фактът, че паричната сума е преминала в неговия патримониум и
същият може да се разпорежда с нея.
В този смисъл,
съгласно изискването на закона, за да е налице основанието по чл. 433, ал. 1,
т. 3 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство от съдебния изпълнител,
следва по делото да са представени доказателства от страна на длъжника, а
именно - разписка от взискателя, надлежно заверена или писмо от банка, от което
да се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство.
Следователно и
доколкото в настоящия случай липсват доказателства, че сумата, предмет на
изпълнителния титул е била получена от взискателя, а нещо повече- са и налице
твърдения, че същата е била върната обратно по сметката на наредителя, поради
превеждането й в друга сметка, от което следва, че обективно същата не е
преминала в патримониума на кредитора и същият не е могъл да се разпорежда по
никакъв начин с нея, то не са налице основания да се приеме, че са налице
основания по чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
При това положение и доколкото, както вече бе изложено, пречката за
принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя,
който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно
изпълнено, съдът намира, че поради липсата на доказателства, че сумата е
постъпила по сметката на взискателя, не може да се обоснове извод за
недобросъвестно поведение от негова страна.
В заключение на
изложеното, настоящият състав намира, че не е настъпило твърдяното от длъжника погасяване
на вземането преди датата на образуване на изпълнителното производство, поради
което и законосъобразно с обжалваното постановление е отказано прекратяването
му поради липса на основанията на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с
което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Независимо от
изхода на делото, не следва да се присъждат разноски за настоящото
производство, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са
действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното
производство по обжалване действията и актовете му, поради което общия ред за
присъждане на разноски предвиден в чл. 78 ГПК, е неприложим.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЗД Е.“ АД, ЕИК ******– длъжник по изп.
дело № 20208600400065 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ срещу
Разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 7281/27.01.2021 г. на съдебния
изпълнител, с което е оставена без уважение молба с вх. № 3870/24.01.2020г. на
длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.