РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Монтана, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500219 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на М. Р.
против решение на Районен съд – Монтана от 29 март 2022 г. по гр. д. № 1781/2021 г.
Жалбоподателят М. Р. на първомясто изтъква, че съдът неправилно е приел, че са
налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, като в същото
време приема, че между жалбоподателя и ответното дружества е налице валидно сключен
договор за доставка на вода. Като потребител на услугите на „ВиК“ ООД – * въззивникът не
е десйтвал неправомерно и виновно с цел причиняване вреда на дружеството. Изводите на
съда се основават на два протокола, които са съставени от въззиваемата страна и съдържат
изгодни за нея факти, свидетелските показания също са на лица, работещи в дружеството,
поради което не могат да бъдат приети като обективни. Други доказателства за
противозаконни действия на възивника не са събрани. Изтъква още, че водопроводът е бил
изграден от „ВиК“ ООД – *, налице са строителни книжа, от които се установява, че са били
спазени законовите изисквания на ЗУТ.
Въззивникът моли решението на МРС да бъде отменено като неправилно и
незаканосъборазно и вместо него МОС да постанови ново, с което да отхвърли иска.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемата страна „ВиК“ ООД – *, представлявано от управителя В. И., чрез адв.
А.К. оспорва въззивната жалба и моли да бъед оставена без уважение. Подчертава, че
предмет на спора е дали въззивникът е осъществил неправомерна манипулация на
1
измерващия уред, от която да се последвали имуществени вреди за доставчика навода.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е стигнал до
правилни правни изводи, поради което решението не страда от пороци, налагащи отмяната
му. Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят деловодни разноски.
При въззивното разглеждане на делото е представен препис от решение на ВКС по
гр.д. № 659/2022 г.
МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259,
ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред РС – Монтана е бил предявен иск от „ВиК“ ООД – *срещу М. Р. с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел, че М.Р. е собственик на недвижим имот с
идентификатор *по кадастралната карта на гр. *с изградена в него жилищна сграда. Имотът
е водоснабден като между страните е сключен договор и на името на абоната е открита
партида за отчитане на доставената вода, монтиран е измервателен уред. Съдът е приел за
установен факта, че водомерът, отчитащ доставената вимота вода, е бил с разпломбиран
фланец. Доставчикът на вода е констатирал това с протокол, съставен по реда на чл. 37 от
Наредба № 4/2004 г. и е изчислил дължимото обезщетение. От протокола, съставен на 21
февруари 2020 г., се установява показание на водомера 3150 куб. м., а два месеца по късно –
на 14 април 2020 г., показанието е 1192 куб. м. Като е изложил мотиви, че собственикът на
имота е осъществил неправомерно действие – разпломбиране на водомера, довело до
недостоверно отчитане потреблението на вода, съдът приема, че с това си действие Р. е
причинил виновно имуществени вреди на „ВиК“ ООД и е присъдил обезщетение от
1830,32лв заедно с обезщетение за забавено плащане за периода 14 април 2020 – 14 юли
2021 г.
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно, поради което го
потвърждава.
От представените пред МРС писмени доказателства се установява, че въззивникът
притежава недвижим имот в гр. *на ул. „*” № *, който е присъединен към водопроводната
система, поддържана от въззиваемото дружество. През 2010 г. на името на М. Р. е открита
партида с абонатен № *, по която да се отчита доставената вода в посочения имот.
Безспорно е между страните, че въззивникът е бил потребител на услугите на „ВиК“ ООД –
*, до имота му е била доставяна питейна вода, отчитано е било изразходването й, издавани
са фактури. С откриване партидата на собственика на имота и осъществяване на доставки от
страна на дружеството между тях се е установила облигационна връзка, създаваща
насрещни права и задължения и без да е нужно сключване на изричен договор за
присъединяване.
Дали водопроводното отклонение до имота на въззивника е законно изградено е
2
въпрос, който стои извън предмета на спора. Съществено е, че до имота на въззивника е
доведена вода и е осигурен канал за оттичане на изразходвана вода, следователно за тези
услуги той дължи заплащане, като цената се определя по количеството отчетена от водомера
вода. Измервателният уред се поставя от ВиК оператора, но според чл. 43, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, потребителят е длъжен да съхранява
целостта на пломбите на водомерите (поставени от оператора), той отговаря за изправността
на съоръжението за отчитане консумацията на вода.
В случая е установено, че пломбите на водомера са свалени. За констатиране на този
факт е бил съставен протокол № *от 14 април 2020 г. Документът е съставен при спазване
изискванията на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 4/2004 г.: незаконното свързване е установено от
длъжностно лице на ВиК оператора, а протоколът е подписан от двама свидетели. Те са
служители на въззиваемото дружество, но това е допустимо съгласно чл. 37, ал. 3 от
Наредба № 4/2004 г. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ,
съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което се ползва с обвързваща
доказателствена стойност. Оспорването му е в тежест на противната страна, но
доказателства, опровергаващи констатациите, не са представени. Съдът като прецени, че
документът е съставен при спазване на законовите изисквания, приема, че е налице
неправомерно въздействие върху измервателния уред, отчитащ доставената до имота на
въззивника вода. Редът за присъединяване към водопроводната мрежа е установен с Наредба
№ 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и неспазването му и ползването на питейна
вода в нарушение на императивните изисквания е на общо основание противоправно
деяние.
Въпреки договорната връзка между въззивника Р. и „ВиК“ ООД - *, отговорността е
деликтна. Р. е извършил незаконно действие: сваляне на пломба, от което са последвали
вреди за ВиК. Отговорността му произтича от неговото противоправно поведение –
въздействие върху водомера, пречещо да се установи реалното потребление.
Виновното поведение на собственика на имота се презюмира (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).
Поради допуснатата манипулация върху водомера устройството не е давало
достоверна информация за консумираната вода. При установяване на авария през февруари
2020 г. с констативен протокол № *е отчетен разход на вода в обем 3150 куб. м, а два месеца
по-късно (напълно нелогично и технически невъзможно при изправен водомер)
устройството отчита по-ниска стойност: 1192 куб. м. За доставчика на вода е настъпила
вреда, тъй като не може да бъде отчетено количеството потребена вода, за да бъде платена
съобразно условията на договора. Повреждането на водомера е причинило вреди на ВиК
оператора, които въззивникът следва да обезщети.
Въззивният съд приема, че са налице всички елементи от фактическия състав по чл.
45 от ЗЗД: 1) противоправно действие: манипулиране на отчитащото устройство чрез
сваляне на пломба, като отговорността е на въззивника поради законовото му задължение да
3
съхранява целостта на пломбите; 2) виновно извършено, доколкото вината се предполага; 3)
настъпили вреди за въззиваемата страна, както и 4) причинна връзка между повреждането на
водомера и имуществените вреди за доставчика на вода.
Обезщетението за причинените на доставчика на вода вреди се изчислява по
правилото на чл. 39, ал. 8 от Наредба № 4/2004 г. За установяване размера на обезщетението
е била приета експертиза от първоинтанционния съд, която посочва, че дължимата сума е
1830,32 лв. Искът е основателен в пълния му размер, поради което правилно е бил уважен от
МРС.
Върху присъденото обезщетение се дължи обезщетение за забавено плащане, като
началният момент е датата на констатирането му – 14 април 2020 г. и се дължи до датата на
завеждане на иска – 14 юли 2021 г. Обезщетението за непозволено увреждане се дължи и
без покана, поради което началният момент е датата на увреждането, респ. на неговото
установяване – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Доводите във въззивната жалба, че между страните съществува договорна връзка,
поради което приложението на института на непозволеното увреждане е недопустимо, са
неоснователни. Договорът урежда отношенията между оператора и потребителя по повод
доставка на вода и заплащане цената на услугите, но когато е налице противоправно
поведение, отговорността се ангажира по реда на чл. 45 от ЗЗД. Въззивникът е
санкциониран за незаконните си действия, а не за неизпълнение на договорно задължение.
Неплащането на предоставени ВиК-услуги е било предмет на гр. д. № 1002/2020 г. на
МРС. Основанието на иска, разгледан в онова производство, е договорната отговорност за
неизпълнение на задължението за плащане на цена, докато в настоящото производство
основанието на иска е извъндоговорно, поради което и приложеното определение на ВКС
по гр. д. № 659/2022 г. (с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение,
потвърждаващо решението на МРС по гр.д. № 1002/2020 г.) не обвързва настоящия състав
със сила на пресъдено нещо. В двете производства са обсъждани едни и същи факти:
присъединяване на имота на въззивника към водопровдната мрежа, поддържана от „ВиК“
ООД – *, доставката на вода, начина на отчитането й, въздействието върху измервателния
уред. Основанията на исковете обаче са различни, поради което и изводите, направени в
производството по гр. д. № 1002/2020 г. на МРС, не ангажират настоящия състав. В
производството по гр. д. № 1002/2020 г. на МРС е прието, че не е налице противоправно
поведение на абоната, но в рамките на изпълнение на договора – доколкото операторът не е
положил усилия да спази правилата за отчитане на потреблението при отсъствие на абоната.
В настоящото производство притезанието на „ВиК“ ООД се поражда от факт, стоящ извън
договора с М. Р..
Въззивникът настоява, че свързването на собствения му имот към водопроводната
мрежа на града е законно, довеждащото водопроводно отклонение е осъществено по
правилата на ЗУТ, поради което не носи отговорност за неправилното отчитане. Макар в
исковата молба подробно да е проследено изграждането на водопровода и действията,
довели до откриване на абонатна партида на М. Р., то ищецът ясно е обозначил факта на
4
манипулиране на водомера като основание на иска си. Претенцията не се извежда от
незаконно прокарване на водопроводно отклонение, а от свалянето на пломба на фланеца на
водомера. Правната квалификация е по чл. 45 от ЗЗД и законът правилно е бил приложен от
първоинстанционния съд.
Въззивният съд не намира пороци на обжалваното решение, които да обосноват
отмяната му и като достигна до същите изводи за основателност на иска, на основание чл.
272 от ГПК го потвърждава.
При този изход на процеса на въззивника се дължат разноските, направени във
въззивното производство, възлизащи на 300 лв възнаграждение на упълномощения адвокат.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Монтана от 29 март 2022 г. по гр. д. №
1781/2021 г.
ОСЪЖДА М. Р., ЕГН **********, да плати на „ВиК“ ООД – *, ЕИК *,
представлявано от управителя В. И., 300 лв разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5