№ 338
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
в присъствието на прокурора Ивайло Георгиев Занев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно
административно наказателно дело № 20211100603862 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 14.05.2021 г. по НАХД № 16779 / 2020 г. на СРС,
НО, 109 състав подсъдимият М. Г. Г. е признат за виновен в това, че на
18.06.2019 г., около 17:00 ч., в гр. София, на бул. "Христофор Колумб“, до
бензиностанция „Шел“ е държал без надлежно разрешително съгласно Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите високорисково
наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 1,61 грама на стойност 48,30
лв., включено в Списък І "Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на осн.
чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗКНВП, като случаят е маловажен, поради което и на
основание чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо вр. чл. 78а,
ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
1
административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.. Подсъдимият е
осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 364, 14 лв. за направени
разноски в досъдебното производство и 5 лв. държавна такса по сметка на
държавния бюджет. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК наркотичното
вещество е отнето в полза на държавата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от
защитника на подсъдимия М.Г., в която се релевират доводи, че решението е
незаконосъобразно и несправедливо поради несъобразяване размера на
наложената глоба с разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НК. Отправя се искане за
изменение на атакуваното решение, като се определи глоба в по-нисък
размер.
В закрито заседание, проведено на 13.10.2021 г., въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на Софийска градска прокуратура счита
първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно,
включително в частта му относно размера на наложената глоба. Изразява
съображения, че общата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК и санкционната
част на разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК се намират в систематична,
граматическа и функционална връзка помежду си по отношение на
максималния размер на административното наказание, като тази връзка
позволява прилагането на принципа на индивидуализация на наказанието
само в случаите, при които предвидената глоба като санкция е с по-малък
размер от максимума, посочен в чл. 78а, ал. 1 от НК. Посочва още, че в
случаи като процесния, при които максималният размер на глобата е по-
малък или равен на долната граница на административното наказание,
предвидено от законодателя в чл. 78а, ал. 1 от НК, се дерогира прилагането на
горепосочения принцип за индивидуализация, доколкото не е предвидена
законова възможност за допълнителна редукция на административното
наказание „глоба“.
Защитникът на подсъдимия моли въззивната инстанция да уважи
жалбата и да намали наложеното наказание, отчитайки разпоредбата на чл.
2
354а, ал. 5 от НК, в която е уреден единствено максимален размер на глобата
от 1000 лв.
Подс. Г., редовно призован, не се явява пред въззивния съд и не
изразява допълнително становище по съществото на делото.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
първоинстанционното решение съобразно изискванията на чл. 314 НПК,
намира за установено следното.
Жалбата е неоснователна.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал
всички относими към предмета на делото доказателства чрез депозираните в
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които
преценява в диференцираната процедура по глава ХХVІІІ на основание чл.
378, ал. 2 НПК в отклонение от общите правила на традиционния наказателен
процес, без да е необходимо непосредственото им събиране – показанията на
свидетелите Г.Х.Г., А.С.Л. и Ж.Я.Ж., справка за съдимост, протокол за
доброволно предаване от 18.06.2019 г., заключенията на комплексната
съдебно психиатрична и психологична експертиза и физико-химичната
експертиза.
Обосновано районният съд е установил, че подс. Г., роден на **** г.,
е със средно образование, неосъждан, трудово зает.
На 18.06.2019 г. около 17:00 ч. в гр. София, ж. к. „Дружба“, на бул.
„Христофор Колумб“, в непосредствена близост до бензиностанция „Шел“,
свидетелите Г.Х.Г., А.С.Л. и Ж.Я.Ж. – и тримата униформени служители на 8
РУ-СДВР, извършили проверка на подсъдимия Г.. На въпроса на полицаите
дали носи в себе си има забранени вещества подсъдимият казал, че има
амфетамин. С протокол за доброволно предаване от 18.06.2019 г.
подсъдимият предал на полицай Ж.Я.Ж. 1 бр. станиол, съдържащ 1 бр.
полиетиленово пликче с вещество, което представлявало амфетамин и кофеин
с нето тегло 1,61 грама със съдържание на активно действащия наркотичен
компонент амфетамин 2,8% на стойност 48,30 лв.
Амфетаминът е високорисково наркотично вещество и подлежи на
контрол съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и
3
прекурсорите. Подсъдимият не е притежавал разрешително по ЗКНВП да
държи посочените наркотични вещества.
Подс. Г. е психично здрав, при него отсъства синдром на зависимост
към наркотични вещества.
След собствена проверка на цялата доказателствена съвкупност
въззивният съд установи, че решението на първостепенния съд е постановено
при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за
приобщаването им, които са напълно еднопосочни и не съдържат значими
противоречия помежду си. Поради това и по аргумент за противното по чл.
305, ал. 3, изр. 2 НПК не се налага анализирането им поотделно.
Същевременно по отношение на доказателствения анализ и установените
факти не са изложени възражения от въззивния жалбоподател, като се
оспорва единствено приложението на материалния закон в частта относно
индивидуализирането на санкционната отговорност.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че след
като събраните по делото доказателствени материали са обективно обсъдени,
без да е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде
променяно или замествано.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка,
първоинстанционният съдът законосъобразно е извел от правна страна, че
подсъдимият М.Г. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Преценявайки доказателствените материали по делото,
първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че на мястото и по
времето, посочено в обвинението, подсъдимият без надлежно разрешително е
държал високорисково наркотично вещество – амфетамин с общо тегло на
веществото от 1,61 грама, като амфетаминът е включен в Списък І "Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
4
ветеринарна медицина" на Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични. В този смисъл престъпният състав на чл. 354а,
ал. 5 вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК от обективна страна е
осъществен, тъй като подсъдимият действително е упражнявал фактическа
власт над инкриминираните в обвинението наркотични вещества.
На следващо място районният е законосъобразно е преценил в
рамките на обвинението, с което е сезиран, че е налице и обективният
юридически признак по чл. 93, т. 9 НК случаят да е маловажен. Преценката
по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стоиността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното. Обосновано са преценени
в тази насока незначителността на вредните последици, изразени в слабото
отражение на държането на обекта на престъпление в малко количество върху
защитимите с криминализацията обществени отношения, както и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия. Именно поради това
процесният случай обективно се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичните случаи на престъпления от този вид – на
държане на наркотични вещества.
Първоинстанционният съд е изложил правилни съображения и относно
наличието на субективната страна на деянието, за която се съди от обективно
проявеното поведение на подсъдимия. М.Г. е действал при форма на вината
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици,
изразяващи се в застрашаване на общественото здраве и е целял именно това.
Производството по делото се е развило по реда на глава XXVIII от
НПК, като първостепенният съд законосъобразно е приложил института на
освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба, която е индивидуализирана в размер на 1000 лв.
Правната квалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК
неминуемо се отразява и на наказуемостта на подсъдимия, която с оглед на
предвидената за това престъпление санкция (глоба) и наличието на
останалите обективни предпоставки, установени в закона, изисква
5
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са
причинени съставомерни последици, не са налице и отрицателните
предпоставки по чл. 78а, ал. 7 НК.
Оттук насетне въззивният съд извърши проверка на преценката на
районния съд по оразмеряване на справедливото административно наказание,
като във връзка с това обсъди доводите и възраженията на защитата на
подсъдимия. С обжалвания в настоящото производство съдебен акт на
подсъдимия М.Г. е наложен минималния размер на глобата, предвиден в чл.
78а, ал. 1 НК – 1000 лв. В принципен план е основателно становището на
защитата, че в процесния случай следва да бъде съобразена и разпоредбата
на чл. 78а, ал. 5 от НК, която предвижда забрана административното
наказание да надвишава размера на предвиденото за съответното
престъпление наказание глоба. В този смисъл за деянието, за което е признат
за виновен, подсъдимият не може да носи по-тежко наказание от това, което е
посочено в чл. 354а, ал. 5 от НК, а именно 1000 лева. Минималният размер на
административното наказание глоба обаче е уреден в разпоредбата на чл.
78а, ал. 1 от НК и поради това съдът следва да съобрази именно него в случаи
като настоящия, а не минималния размер, предвиден за наказанието глоба по
чл. 47 от НК. Това е така, доколкото наказанието глоба по чл. 47 НК
представлява реализация на наказателна отговорност, а това по чл. 78а, ал. 1
НК е административно, т.е. реализира по-лека по вид санкционна
отговорност, която не води до обременяване на съдебното минало на
подсъдимия. В този смисъл чл. 78а, ал. 5 НК гарантира единствено, че
размерът на административното наказание глоба няма да надвишава
максималния размер на същинското наказание глоба, предвидено за
съответното престъпление, в случая – по чл. 354а, ал. 5 НК, но не може да
бъде по-ниско от императивно въведения му минимум в чл. 78а, ал. 1 НК (в
същата насока решение № 69/2010 г. на ВКС по н. д. № 684/2009 г., II н. о.).
На тази основа въззивният съд намира, че въззивната жалба е
неоснователна, тъй като районният съд е определил законосъобразно
административното наказание на подсъдимия в единствено възможния размер
от 1000 лв., които е минималният, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК и максимално
ограниченият в чл. 354а, ал. 5 НК.
6
С оглед изхода на делото районният съд правилно е постановил
направените разноски по делото да се възложат на подсъдимия, както и на
основание чл. 354а, ал. 6 НК законосъобразно е отнел в полза на държавата
инкриминираното наркотично вещество, тъй като притежанието му е
незаконно.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваното
решение, въззивната инстанция не констатира основания за неговото
изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338
НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.05.2021 г. по н.а.х.д. № 16779/2020 г. на
СРС, НО, 109 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест. Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7