РЕШЕНИЕ
№ 10782
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110142316 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба на „А.Н. Балкантурс“ ЕООД, с която
са предявени срещу ответника „Пи Енд Пи Маунтин“ ЕАД обективно
кумулативно съединени искове, изменени по размер по реда на чл. 214 ГПК с
протоколно определение от 06.03.2025 г., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 12 503,83 лева, представляваща заплатен, но
неусвоен в цялост и невъзстановен остатък от аванс по Договор за
туроператорски услуги от 06.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба /30.06.2023 г./ до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 1092.56 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 14.09.2022 г. до 29.06.2023г.
Ищецът сочи, че между страните е сключен Договор за туроператорски
услуги от 06.12.2018г., съгласно който хотелиерът „Пи Енд Пи Маунтин“
ЕАД е предоставил на „А.Н. Балкантурс“ ЕООД правото да организира и
продава на индивидуални туристи и групи, основен и допълнителен
туристически пакет в „ГРАНД ХОТЕЛ СВЕТИ ВЛАС”, през туристически
сезон 2019 година, с начална дата 01.04.2019 г. и крайна дата 30.10.2019 г.
Сочи, че във връзка със сключения договор, хотелът издал проформа фактури
с №№ 132 и 133 на обща стойност 30053.57 лева, представляваща авансово
плащане на заявените от туроператора туристически услуги /хотелско
настаняване на стойност 20358.00 лева с начислен ДДС от 9% и други услуги
на стойност 9515.57 лева с начислен ДДС от 20%/, по които ищецът
/туроператор/ извършил плащане на 17.12.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че за използваните в хотела туристически
1
услуги, ответникът издал на ищеца фактури, като след приключване на
туристическия сезон част от авансово платените суми на обща стойност
12508.71 лева останали неусвоени, както следва: по платени суми с 20% ДДС -
4 420,43лв. с ДДС и по платени суми с 9% ДДС - 8 088,28лв.
Сочи се, че страните постигали договорка тези остатъци по авансово
платените суми да бъдат реализирани през туристическия сезон 2020 г. за
покриване на бъдещи задължения. Поради обявената извънредна епидемична
обстановка през м. март 2020г. обаче се преустановило предлагането на
туристически услуги, като между страните била постигната нова договорка
остатъците по авансово платените суми да бъдат реализирани при отваряне на
туристичестия пазар.
Сочи се, че през м.март 2022 г. страните подновили контактите си, като
заявените от ищовото дружество дати за резервации през туристическия сезон
2022 г. били потвърдени от ответното дружество.
На 14.09.2022 г. обаче ответното дружество уведомило ищцовото, че за
заявените и потвърдени дати хотелът няма да работи, поради взето решение
на ръководството за предсрочно прекратяване на сезона с оглед
икономическата ситуация в страната.
На 14.09.2022 г. ишцовото дружество отправило покана авансово
платените, неусвоени суми по заплатени през 2018 г. аванси да бъдат върнати,
но независимо от многократно проведени разговори между страните,
ответникът не възстановил остатъка от неусвоените суми.
Предвид изложеното, моли съдът да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 12 503,83 лева /съобразно допуснатото изменение на цената
на иска с протоколно определение от 06.03.2025 г./, представляваща заплатен,
но неусвоен и невъзстановен остатък от аванс по Договор за туроператорски
услуги от 06.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба /30.06.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 1092.56 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 14.09.2022 г. /датата на отправяне на покана за
връщане на сумата/ до 29.06.2023г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Пи Енд Пи Маунтин“ ЕАД
подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Потвърждава, че по силата на сключен договор от 06.12.2018 г. ищцовото
дружество е придобило право да организира и продава на индивидуални
туристи туристически пакети в Гранд Хотел Свети Влас през туристическия
сезон 2019 г. /т.е. до 30.10.2019 г./. Не оспорва, че във връзка с така сключения
договор ищецът е заплатил по сметка на ответника авансова сума, част от
която е останала нереализирана в рамките на туристическия сезон, за който е
бил сключен договора. Сочи се, че платената сума не подлежи на
възстановяване, тъй като е останала нереализирана поради неизпълнение на
поети от самия ищец задължения да заяви резервации за такава стойност в
срока на договора.
2
Твърди се, че независимо от горното, ответникът се съгласил
неусвоената част от авансите да бъде използвана през туристическия сезон на
2020 г., като уговорката била обективирана в проекто-договор. В чл. 13, ал. 2
от изготвения проект, било посочено, че сумите ще бъдат използвани като
депозит с невъзвръщаема стойност.
През м.03.2020 г. обаче, поради обявеното извънредно положение в
страната и преустановяване предлагането на туристически услуги, страните се
договорили заплатените авансово суми да бъдат реализирани/усвоени/върнати
в срок до 1 година.
Сочи се, че ищцовото дружество не пожелало връщане на сумите през
2020 г., а предпочело да реализира нощувки. Такива обаче не били
реализирани нито през 2020 г., нито през 2021 г., а били заявени едва през
2022 г., но като резервация за нова сметка, извън предходните договорки.
Признава се, че потвърдените нощувките през 2022 г. не са реализирани,
поради затваряне на хотела, но се сочи, че горното обстоятелство е
ирелевантно за спора. Независимо от горното се сочи, че останалата
нереализирана сума по платени аванси е в значително по-малък размер.
По изложените съображения се отправя искане за отхвърляне като
неоснователни на предявените главен иск и акцесорен иск за заплащане на
обезщетение за забава.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2
ЗЗД за връщане на сумата от 12 503,83 лева, представляваща нереализирана
част от аванс, заплатен от ищеца на ответника по сключен Договор за
туроператорски услуги от 06.12.2018г.
В тежест на ищеца по така предявения иск за осъждане на ответника
да възстанови суми, заплатени на неосъществено основание /в случая –
неизползване на туристически услуги на стойност платената авансово цена,
поради прекратяване на договора/, е да докаже, при условията на пълно и
главно доказване: 1/ Сключването на Договор за туроператорски услуги от
06.12.2018 г. за сезон 2019 г., във връзка с който е 2/ Извършил авансово
заплащане по сметка на ответника на цената на туристически услуги по
договора, както и 3/ цената на иска, равняваща се по размер на останалата
неусвоена, поради изтичане на срока на договора, част от заплатения аванс,
след приспадане на стойността на реализираните резервации.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника по
спора е да установи: 1/ Защитните си възражения за характера на посочената
сума – че същата представлява депозит с невъзвръщаема стойност, а не аванс;
2/ че страните са постигнали договорки за използване на заплатените суми за
резервации в последващ туристически сезон, от която възможност ищецът не
се е възползвал; евентуално - 3/ че ищецът е ползвал туристически услуги,
3
чиято стойност възлиза на заплатената от него сума.
В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от
представените писмени доказателства /л.6 от делото пред СГС/, че страните по
спора са сключили Договор между хотел и туроператор контингент от
06.12.2018 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
/туроператор/ правото да организира и продава почивки – основни и
допълнителни туристически услуги в „Гранд хотел Свети Влас“ за
туристическия сезон „лято 2019 г.“ с период от 01.04.2019 г. до 30.10.2019 г.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Договора, туроператорът се задължава да
заплаща гаранционен депозит от 50 % при заявен контингент до 5 работни
дни след потвърждение от страна на Хотела. Съгласно ал. 2, останалата част
от сумата по резервациите се заплаща 30 дни преди датата на настаняване на
всяка група.
Съгласно чл. 21 от Договора, при анулации от страна на туроператора,
в това число „no show“ резервации, направени 30 дни преди датата на
пристигане, хотелът таксува 100% от цената на стаята за първата нощ.
Съгласно чл. 22, в случай на невъзможност да настани резервации в
рамките на контингента, подадени в указания в договора срок, хотелът се
задължава да настани туристите в същата или по-висока категория хотел за
своя сметка.
Видно от чл. 30 от Договора, окончателното разчитане между страните
се извършва до 15.11.20219 г.
Установява от представените по делото писмени доказателства –
електронна кореспонденция, фактури и платежно нареждане за извършен
превод, както и от изготвената и приета без оспорване от страните съдебно-
счетоводна експертиза, че във връзка с така подписания договор, ответното
дружество е издало следните счетоводни документи:
-За авансово плащане за услуги с 20 % ДДС е издадена фактура
№**********/19.12.2018 г. на обща стойност 9 515,57 лв. с ДДС / и проформа
фактура № 133/11.12.2018 г./
-За авансово плащане за услуги с 9 % ДДС е издадена фактура
№**********/19.12.2018 г. на обща стойност 20 538,00 лв. с ДДС/ и проформа
фактура № 132/11.12.2018 г/.
Не е спорно и се установява от вещото лице, че общата стойност на
двете фактури в размер на 30053,57 лв. е преведена от „А.Н. Балкантурс“
ЕООД на „ПИ ЕНД ПИ МАУНТИН“ ЕАД с платежно нареждане за кредитен
превод на 17.12.2018 г.
Видно от изготвеното заключение, в хода на действие на договора,
ответникът е издавал на ищеца фактури за реално предоставени
туристически услуги по договора, като е извършвал прихващане със
заплатените авансови суми както следва: Ф-ра 4313/15.04.2019 г. - 3274,87 лв.,
Ф-ра 4314/15.04.2019 г. - 1194,13 лв., ф-ра 4645/27.05.2019 - 3544,04 лв. , ф-ра
4
4646/27.05.2019 - 1306,08 лв. , ф-ра 4765/05.06.2019 - 2741,01 лв. , ф-ра
4766/05.06.2019 - 1007,55 лв. , ф-ра **********/11.10.2019 - 738,18 лв. и ф-ра
**********/11.10.2019 - 1866,3 лв.
Така услугите с 20 % ДДС са приспадани от фактура
№**********/19.12.2018 г. с аванс 9515,57 лв., а услугите с 9% ДДС са
приспадани от аванса по ф-ра фактура №**********/19.12.2018 г. в размер на
20538,00 лв.
Вещото лице сочи, че фактурите са осчетоводени с коректни
счетоводни операции от двете дружества, като ответното дружество е
приспадало сумите за реално потребени услуги от внесените аванси и
счетоводствата на двете фирми са огледални, без установени несъответствия.
Установява се от прегледа на счетоводството на ответника, че видно
от Дневниците за продажби и СД по ДДС за 2018 и 2019 г., гореописаните
фактури са отразени, отчислен е ДДС и е извършено разчитане с бюджета.
Подадено е в НАП Уведомление за приемане на данни в НАП. Общо
усвоените аванси и по двете фактури са 15672,19 лв. без ДДС. Общо
внесените аванси по двете фактури са 26771,84 лв. без ДДС, а общият размер
на неусвоените аванси по двете фактури е11099,65 лв. без ДДС или 12 503,83
лв. с ДДС.
Не е спорно, че сключеният договор от 2018 г. е прекратил действието
си с изтичането на уговорения срок – 30.10.2019 г.
Установява се от представената по делото електронна кореспонденция
/л. 16/, че на 17.01.2020 г. представител на дружеството ответник е уведомил
ищеца с имейл със заглавие „Остатъци по сметки – Гранд Хотел Свети Влас“,
че съгласно тяхната система остатъците за усвояване са следните : 4420.43
лева с ДДС по платени суми с 20% ДДС и 8088.28 лева с ДДС по платени
суми с 9% ДДС.
Установява се от последващите писма, че страните водят
кореспонденция, касаеща сключване на договор за туристическия сезон 2020
г., като проект на договора /без положен подпис/ е изпратен от ответника на
ищеца за преглед и подпис на 10.03.2020 г.
В чл. 13, ал. 1 от проекто-договора е посочено, че „поради заплатени и
неусвоени от настаняване суми през сезон 2019 г. в размер на 4420.43 лева с
ДДС по платени суми с 20% ДДС и 8088.28 лева с ДДС по платени суми с 9%
ДДС, същите ще бъдат използвани за частично покриване на задължения по
групово настаняване за месец април и месец май. Съгласно чл. 13, ал. 2 от
проекта, посочените суми ще бъдат използвани като депозит с невъзвръщаема
стойност.“
Не е спорно между страните, като се потвърждава и от събраните по
делото свидетелски показания, че така изготвеният проект на договора не е
окончателно подписан.
Не е спорно също така, като изрично се признава от ответника в
5
отговора на исковата молба, че във връзка с обявеното извънредно положение
и преустановяването на туристическите услуги, страните са постигнали
договорка неусвоените авансово заплатени суми да бъдат реализирани или
възстановени в 1-годишен срок от „отваряне на туристическия пазар“.
Не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че през 2020 г. и 2021 г. ищецът не е заявявал
резервации към ответника. Установява се, че ищецът е имал заявени дати за
резервации за туристическия сезон на 2022 г., като нощувките не са
реализирани, поради предсрочно затваряне на хотела, за което ищцовото
дружество е уведомено по имейл на 14.09.2022 г.
Основаният спорен по делото въпрос касае характера на преведена
от ищеца по сметка на ответника сума, респективно – дали същата
подлежи на връщане или може да бъде задържана от получилото я лице.
За отговор на постановения въпрос, съдът съобрази следното:
Видно е от сключения договор и водената между страните
кореспонденция, както и от направените от вещото лице изводи в приетата и
кредитирана изцяло от съда съдебно-счетоводна експертиза, че задължението
за заплащане на суми към ответника /именовано в договора „гаранционен
депозит“/ възниква не при самото сключване на договора, а след
потвърждаване от страна на хотела на заявения от туроператора контингент,
но преди реалното ползване на заявените от ищеца туристически услуги.
Установява се от подписания договор, както и от показанията на
свидетеля на ответника, че насрещното задължение на хотела е, при
потвърден контингент, да осигури настаняване по всички резервации, като в
случай на невъзможност – следва да осигури такова за своя сметка в друг
хотел със същата или по-висока категоризация.
Установява се от представения договор и ангажираните по делото
свидетелски показания от двете страни, че по силата на сключения договор,
ищецът има право да откаже /анулира/ част или всички от заявените
контингенти в уговорен между страните срок, като само в случай, че
анулацията е направена по-малко от 30 дни от датата на настаняване, се дължи
неустойка в размер на стойността на 1 нощувка за съответния вид стая.
Безспорно се установява по делото, че счетоводството и на двете
страни е водено редовно, като извършваните от ищеца към ответника
плащания по издадените от последния проформа фактури, са осчетоводявани
като „авансови плащания“, от чиято стойност, след издаване на фактура за
реално потребени туристически услуги, са извършвани приспадания на
съответната стойност.
Анализът на горните обстоятелства води до извод, че извършените от
ищеца плащания по сметка на ответника имат правната характеристика на
аванс – т.е. същите представляват антиципирано изпълнение на част от
престацията на ищеца-туроператор по договора, като след реалното
предоставяне на хотелски услуги от ответника за определена стойност, същата
6
се приспада от вече заплатената, а след изтичане на срока на договора се
извършва финално разчитане.
Доколкото авансът представлява заплащане на цената на услугата
преди нейното реално ползване – т.е. във връзка с осъществяването на едно
бъдещо събитие, обстоятелството, че срокът на договора е изтекъл и
облигационната връзка е била прекратена преди ищецът да е заявил,
респективно – преди ответникът да е предоставил услуги на пълната му
стойност, налага извод, че така заплатеният и неусвоен в цялост аванс,
подлежи на връщане като даден на неосъществено основание /използване на
хотелски услуги на поне такава стойност/. Противният извод би довел до
неоснователно обогатяване в полза на ответника, който би получил плащане за
услуги, за които няма спор, че не е предоставил.
В подкрепа на този извод са и извънпроцесуалните действия на самия
ответник, който изрично е посочил в отчетното си писмо до ищеца през
м.01.2020 г., че за сезон лято 2019 г. има неусвоени остатъци – констатация,
която е пренесена и в подготвения от ответника проект на договор за сезон
2020 г.
Не се доказва по делото направеното от ответника възражение, че
платените суми са с невъзвръщаема стойност.
Съдът намира, че диспозитивните правни норми, уреждащи
отношенията в тази правна сфера, действително допускат платените авансово
суми /капаро/ да имат и правната характеристика на задатък – чл. 93 ЗЗД.
Задатъкът е сделка, по силата на която едно лице – капародател, дава
на друго лице – капароприемател, вещ или сума пари, чрез които страните
потвърждават, че са сключили сделка от определен вид или са поели
задължение да сключат такава, като са се съгласили вещта или сумата, която е
получил капароприемателят, да обезпечи задълженията на капародателя,
като даденият задатък ще обезщети и вредите, претърпени от
капароприемателя при евентуално неизпълнение на капародателя, от една
страна, а от друга страна – капароприемателят е поел задължение при
неизпълнение да върне дадения задатък в двоен размер на капародателя.
Съществуването на уговорка за задатък се установява чрез тълкуване
на договора /чл. 20 ЗЗД/. Ако договорът съдържа клаузи, чрез които страните
придават на авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна
функции чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение, то
предадената сума има качеството на задатък. /в т.см. Решение № 64 от
10.09.2012 г. по търг. д. № 193/2011 г. на Върховен касационен съд/.
В конкретния случай, съдът намира, че такива клаузи в сключения
договор от 2018 г. липсват. Дори да се приеме, че даването на сумата има
известен потвърдителен елемент – доколкото, независимо, че не доказва
самото сключване на договора, се дължи след потвърждаване от страна на
хотела на заявен контингент, същата няма обезпечителен характер, доколкото
договорът не урежда никакво задължение за туроператора за реализиране на
7
всички заявени първоначално резервации – напротив, същият разполага с
възможността да анулира заявките, като дължи изрично уредена санкция
/неустойка/ само при отмени, направени след уговорения срок и то в размер
стойността само на 1 нощувка. Никъде в подписания договор не е уговорена и
обезщетителна функция на заплатените авансови суми – т.е. наличие на
изрична клауза, която да урежда възможността изправната страна по договора
да задържи сумата, респективно – другата страна да иска връщане на сумата в
двоен /или друг/ размер.
Нещо повече, дори такава клауза да беше налице, доколкото
обезщетителната функция на задатъка се проявява при неизпълнение на
задълженията по облигационната връзка и предполага „отказ“ от договора –
специфична форма на разваляне /чл. 93, ал. 2 ЗЗД/, ответникът отново не би
имал основание да претендира задържане на неусвоените суми. Както беше
посочено – не се установява нито да е налице неизпълнение на конкретни
задължения от страна на туроператора да реализира нощувки на определена
стойност, нито от страна на хотела да е направено изявление за отказ
/разваляне/ на договора – напротив, и двете страни не спорят, че същият е
прекратил действието си с изтичане на неговия срок.
Предвид изложеното, съдът намира, че преведените от ищеца авансови
суми по сключения договор от 2018 г. представляват единствено
предварително плащане на цената по очакваната от ответника престация, като
нямат правната характеристика на „задатък“ /респ. на „депозит с
невъзвръщаема стойност“/, както ги нарича ответника.
Неоснователни се явяват и останалите оспорвания на ответника, че
сумите не подлежат на връщане с оглед последващите договорки между
страните.
Действително, в подготвения проект за договор за сезон 2020 г.,
останал неподписан от страните, ответното дружество е предвидило клауза
/чл. 13, ал. 2/, съгласно която, неусвоените аванси следва да се използват за
настаняване за м.04 и м.05.2020 г., като същите са с невъзвръщаема стойност.
Дори да се приеме, че именно това е била волята на страните – макар
ищецът нито веднъж да не признава за наличието на подобна договореност, а
от ангажираните доказателства по делото в тази насока да не може да се
направи категоричен извод за това, безспорно се установява, че страните са
дерогирали предходните си уговорки, касаещи усвояването на неизползваните
в цялост аванси, и са постигнали нови такива, основани на настъпилата
световна пандемия и трудностите в туристическия бранш.
Както ответникът изрично признава в отговора на исковата молба,
страните са се договорили неизползваните аванси да бъдат реализирани или
възстановени на ищеца в едногодишен срок от отваряне на „туристическия
пазар“ – момент, чието настъпване не е установено по делото /доколкото
свидетелите и на двете страни дефинират това понятие единствено спрямо
дейността на дружество, в което са работели към момента на преговорите/.
8
Установява се обаче, че при постъпването от страна на ищеца на заявка
за резервации за новия туристически сезон за 2022 г., ответното дружество не
е изискало предплащане на част от заявения и потвърден контингент и не е
издавало на ищеца проформа фактури /въпреки че свидетелят на ответника
твърди, че за всяка резервация се дължи предплащане/. С оглед на това, съдът
намира, че действията на ответника следва да се тълкуват в насока, че
последният е зачитал наличието на неусвоени в цялост аванси от предходен
период, поради което и не е претендирал допълнително плащане от ответника.
Предвид изложеното, както и доколкото между страните не е налице
спор, че авансово платените суми по договора от 2018 г. за сезон 2019 г. не се
реализирани в по-късен момент, включително и през 2022 г. /когато именно
ответникът несвоевременно е уведомил ищеца за предсрочно затваряне на
обекта и невъзможност да осигури настаняване по потвърдените резервации/
съдът намира, че предявеният иск за връщане на заплатените суми неусвоени
в цялост аванси се явява доказан по своето основание.
Същия е основателен в определения от вещото лице размер от
12503,83 лв. с ДДС, съвпадащ по размер с цената на иска след предприетото
изменение по реда на чл. 214 ГПК, поради което главният иск следва да бъде
уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Вземането за връщане на даденото на неосъществено основание става
изискуемо от момента на настъпване на невъзможността за изпълнение /така в
т. 7 от ППВС 1/1979 г./. Изискуемостта обаче е определяща за момента, от
който кредитора може да иска изпълнение /респективно – за началото на
давностния срок/. Доколкото самото задължение за връщане на даденото не е с
определен падеж, то длъжникът изпада в забава от момента на поканата, по
общото правило на чл. 86 ЗЗД.
Не е спорно по делото, а и се установява от ангажираните
доказателства /водена писмена кореспонденция между страните/, че ищецът е
поканил ответника да върне стойността на неусвоените аванси на 14.09.2022 г.
– в отговор на полученото от хотела електронно писмо, с което се уведомява
туроператора за затварянето на обекта.
Предвид изложеното, доколкото в поканата не е даден допълнителен
срок за изпълнение, ответникът е изпаднал в забава от момента на
получаването й, т.е. искът се явява основателен за периода от 14.09.2022 г. до
29.06.2022 г. /деня, предхождащ исковата молба/, както и доказан по размер с
помощта на ССчЕ за сумата от 1092.56 лева. С оглед на това, същият следва
да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има само ищецът в производството.
Същият е доказал извършването на разноски за заплатена държавна
9
такса в размер на 544.19 лева /банковите такси не подлежат на разпределяне
по реда на чл. 78 ГПК, доколкото не представляват съдебни разноски/, депозит
за вещо лице – 300 лева, както адвокатско възнаграждение в размер на 1620
лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие,
служещ за разписка /л. 43 от делото пред СГС/.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирания от ищеца адвокатски хонорар,
което съдът, като съобрази действителната правна и фактическа сложност на
спора, броя проведени съдебни заседания, обема на ангажираните
доказателства, реално извършената от процесуалния представител дейност,
както и броя и цената на предявените искове, намира за неоснователно.
Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да се присъди пълния
размер на реално сторените по делото разноски – 2464.19 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Пи Енд Пи Маунтин“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на „А.Н. Балкантурс“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2
ЗЗД, сумата от 12503,83 лева с ДДС, представляваща неусвоен в цялост и
подлежащ на възстановяване остатък от аванс, заплатен от ищеца по сключен
Договор за туроператорски услуги от 06.12.2018г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба /30.06.2023 г./ до окончателното
изплащане на сумата, както и, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 1092.56
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата,
дължимо за периода от 14.09.2022 г. до 29.06.2023г.
ОСЪЖДА „Пи Енд Пи Маунтин“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на „А.Н. Балкантурс“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 2464.19 лева – сторени разноски в производството пред
първата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10