Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. С., 20.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 2647/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П.П.Р.
твърди, че като водач на л.а. с ДК № *********, на 19.03.2016 г. на път с.
Батошево – с. Горна Росица, общ. Севлиево, на около 0,5 км. след края на с.
Батошево претърпяла пътно-транспортно произшествие, при което предна лява гума
навлязла в голяма дупка, намираща се на пътното платно, с големина 50/50 см. и
дълбочина повече от 30 см., като след навлизане в дупката предна лява гума се
спукала и автомобилът променил траекторията си на движения, излязъл извън
пътното платно в ляво и спрял в две крайпътни дървета. Твърди, че в следствие
на произшествието получила тежки увреждания на здравето изразяващи се във
фрактура на двете кости на лява подбедрица и фрактура на лява лъчева кост.
Сочи, че са извършени две операции на лява подбедрица с фиксиране със
заключваща плака, като за продължителен период от време не е могла да се
придвижва и е имала нужда от чужда помощ. Сочи, че и към момента на
депозиране на исковата молба изпитва болки и страдания, има накуцваща походка и
ходи с помощни средства, както и че в следствие на операциите има трайни
загрозяващи белези. Твърди, че отговорност за настъпване на произшествието носи
ответникът Агенция „П.И.“, тъй като на основание чл. 30, ал. 1 от ЗП тя е
длъжна да осъществява дейностите по изграждане, ремонт и поддръжка на пътищата
от републиканската пътна мрежа, но същата не изпълнила задълженията си за
ремонтиране на този компроментиран участък от пътя. Счита, че справедливият
размер на дължимото от ответника обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди възлиза на сумата в размер на 50 000лева и претендират тази сума, ведно
със лихва за забава от деня следващ датата на деликта - 19.03.2015 г. до
окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът Агенция „П.И.“ оспорва исковете.
Твърди, че е изпълнил точно задълженията си по поддръжка на процесния пътен
участък, дупките по който са били закърпени през м. септември 2015 г. Сочи, че
причина за настъпване на произшествието е поведението на пострадалата, която
като водач на моторно превозно средство, не е съобразила скоростта си на
движение с конкретната пътна обстановка. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД обективна,
има гаранционно- обезпечителен характер и е за чуждо противоправно поведение.
За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо да се
установи, че в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които
ответникът е възложил изпълнението на определена работа е настъпила смъртта на
сина на ищците, от която те са претърпели неимуществени вреди. На основание чл.
52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост.
Тежестта на доказване на тези факти е у ищеца, като на основание чл. 45, ал. 2
от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е
да обори при условията на пълно главно доказване презумпцията за вина като
докаже, че е изпълнил всички свои задължения по поддържане на пътя в процесния
пътен участък, както и че противоправният резултат е настъпил единствено в следствие
противоправното поведение на починалия, респ. че с поведението си той е улеснил
настъпването на пътно- транспортното произшествие.
На 19.03.2016 г., около 10,00 ч. е
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че
същия ден е настъпило ПТП в района на път 6072 на км. не се чете +600 с участник л.а. рег. № *********,
с водач П.П.Р., като са описани видимите щети по превозното средство – тотална
щета, както и е посочено, че водачът е с фрактура на ляв крак и лява ръка. Като
обстоятелства и причини за произшествието е посочено, че същите са в процес на
изясняване. Във връзка с поведението на водача П.П.Р. е наложено
административно наказание за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като наказателното
постановление е отменено с Решение № 156/15.11.2016 г. ро а.н.д. № 421/2016 г.
по описа на Районен съд гр. Севлиево.
Не е спорно между страните, че пътният
участък, на който е настъпило произшествието е част от републиканската пътна
мрежа.
Спорен между страните е въпросът относно
наличието на процесния пътен участък на дупка, преминаването през която да е
причина за настъпване на произшествието.
Според показанията на свидетеля Я.Ю.Д.
той работи в сектор Пътна полиция на РУ „Севлиево“ като младши автоконтрольор и
е съставил протокола за процесното ПТП. Свидетелят сочи, че помни
произшествието, което било на Т. ден. Свидетелят сочи, че били на кошиите в с.
Горна Росица, когато получили сигнал за ПТП, което посетили и видели лек
автомобил „Мерцедес“, излязъл от пътното платно в ляво, блъснат в дърво и
обрасли храсти. Свидетелят сочи, че на
място пострадалата водачка на лекия автомобил не им разказала за настъпилото
произшествие, тъй като дошла линейка и я откарала, но след това тя им разказала,
а и имало очевидци, тъй като имало шествие по пътя с. Баточево – с. Горна
Росица. Свидетелят сочи, че към момента на произшествието по пътя на лекия
автомобил имало дупки, но не може да каже дали попадането в някоя от тях е
причинила произшествието. По същия път имало и добре направени стари
изкърпвания. Според показанията на свидетеля Д. мястото на произшествието е
извън населено място, на което нямало изрично ограничение на скоростта.
Според показанията на свидетеля А.К.П.,
той е от с. Горна Росица, като в момента преди произшествието той карал след П..
Свидетелят сочи, че видял, че в насрещната лента минавала кола и П. скочила в
дупката, след което колата започнала да играе наляво и надясно и се ударила в
две дървета в лявата част на пътя. Според П., когато колата на П. минала през
дупката се чул гръм, като свидетелят видял да е спукана предна дясна гума,
изкривена е джантата и според него от това колата е тръгнала да играе в двете
посоки. Свидетелят сочи, че дупката заема половината от пътната лента от дясно
– около 1 метър широка, около 20 см. дълбок и е с голям ръб и когато моторни
превозни средства се разминават на това място няма как тя да се заобиколи. Според П. тази дупка е била там много време
преди произшествието, като негови приятели са пукали много пъти гуми там.
Според П., П. карала с около 50 км.ч., тъй като на място имало трафик, заради
събитието в с. Горна Росица, и не можело да се развие по-голяма скорост.
Според показанията на свидетеля К.К.П.
той е от с. Горна Росица, баща е на свидетеля А.К.П., познава П. и съпруга й,
който бил с него на събитието за Т. ден. Свидетелят сочи, че било около 10 ч.,
когато казали, чеП.е катастрофирала и минала линейка, като свидетелят също
тръгнал към произшествието след линейката, за да помага. На място видял да
качват П. на носилката и тръгнал с тях към болницата в гр. Габрово. Свидетелят
сочи, че П. не му разказала какво се е случило, но на това място имало огромна
дупка, като веднъж видял такси минало през нея да е спукало и двете си гуми.
Според свидетеля дупката била на около 20-30 м. от мястото на произшествието.
Свидетелят чул от други хора, както и от съпруга и свекъра на П., че тя е
минала през дупка и на място се чул гръм. Свидетелят сочи, че същия ден времето
било хубаво, нямало валежи, имало добра видимост, както и че когато отишъл на
мястото на произшествието колата вече била махната.
Според показанията на свидетелката Ж.Х.Н.
тя работи в Районна пътна служба Севлиево към Пътно управление гр.
Габрово. Нейните задължения са да
обхождат и оглеждат състоянието на пътищата, наличието на растителност и
увреждания те ги установяват и всеки месец каквото установят правят задание до
изпълнителя. Свидетелката сочи, че по заданието за м. юни 2015 г. на път 6072 е
следвало да се направят 350 кв.м. кръпки – машинно изкърпване на дупки на пътя,
като свидетелката сочи, че е присъствала по време и след ремонта на този
участък. Според показанията на свидетелката кръпките, за които говори се виждат
на протокола за оглед на местопроизшествие. Н. сочи, че всеки ден правят обход
на този пътен участък и сочи, че към момента на произшествието – 18-19 март
дупки на него не е имало.
Според заключението на автотехническата
експертиза по данни от снимковия материал към протокола за оглед на
местопроизшествие на около 30 метра преди произшествието не се виждат дупки на
пътното платно. Според отговора на задача четвърта от заключението при наличие
на деформации или дупки на пътното платно при преминаване през тях автомобилът
получава вибрации във вертикална посока, при наличие на които водачът на
автомобила следва да намали скоростта и да спре. Според заключението, в това
число и отговорите на вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на
30.06.2020 г. , на база оставените следи по пътното платно и деформациите по
автомобила, скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди
настъпване на произшествието е била около 99 км.ч. Според вещото лице на база
следите от автомобила, отразени в протокола за оглед, причината за напускане на
лекия автомобил на пътното платно не е наличието на дупка на пътното платно, а
действията на водача на лекия автомобил. В отговорите в о.с.з. вещото лице
сочи, че при изготвяне на заключението е взел предвид и показанията на
разпитаните по делото свидетели, но според него дори по пътя, по който лекият
автомобил е преминал да е имало дупки, заключението му с оглед отразените в
протокола за оглед следи от автомобила е че причина за произшествието не е
преминаването на автомобила през дупка, а субективните действия на водача,
който е задействал спирачната система на автомобила аварийно и е завъртял
кормилното колело на автомобила, отклонявайки го под ъгъл наляво.
При така събраните доказателства относно
механизма на настъпване на произшествието съдът намира следното.
С определение от 06.11.2018 г.
материалите по д.п. № 142/2016 г. на РУ – Севлиево са приложени към делото,
като част от тях са и протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към
него, които не са оспорени.
В практика на ВКС - решение № 15 ОТ
25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по
т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по
т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. и др. последователно се приема, че протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Съдът намира, че годно
доказателствено средство в гражданския процес е и протоколът за оглед на
местопроизшествие, съставен в хода на наказателния процес, тъй като същият не
представлява умозаключение на орган на досъдебното производство относно
елементи от фактическия състав на престъплението, а обективира непосредствено
установеното на местопроизшествието органите на МВР. Именно това е документът,
в който най-пълно, непосредствено и пряко се установяват спирачни или други
следи, място на установяване на участниците след произшествието (при запазване
на местопроизшествието) и т.н., въз основа на които може да бъде дадено пълно и
обективно автотехническо заключение. Следва да се отбележи, че в практиката си
съдилищата, в т.ч. и ВКС (в този смисъл Решение № 43/16.04.2009 г. по т.д. №
16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. Решение № 43/15.03.2011 г.
по т.д. № 414/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.) несъмнено приемат, че актовете на
органите на досъдебното производство не се ползват с присъщата на присъдата
обвързваща доказателствена сила и не могат да послужат като източник на
доказателствени и правни изводи относно авторството на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца. Протоколът за оглед на местопроизшествие не
представлява обаче акт на орган на досъдебното производство, а такъв за
извършено процесуално-следствено действие удостоверяващ непосредствено
установеното на местопроизшествието. Предвид
изложеното съдът намира, че протоколът за оглед на местопроизшествие и
фотоалбумът към него представляват допустимо писмено, респ. веществено
доказателство в гражданския процес и
може да послужат за доказателствен материал въз основа, на който да бъде
изготвено заключение на вещо лице.
Съдът констатира противоречие между
заключението на автотехническата експертиза и показанията на свидетеля А. П. в частта
относно обстоятелството попаднал ли е автомобилът, управляван от ищцата
непосредствено преди произшествието в дупка, която да е отклонила движението
му, както и относно скоростта на движение на управляваният от ищцата лек
автомобил непосредствено преди произшествието.
В тази част съдът кредитира заключението
на автотехническата експертиза по следните съображения.
На първо място следва да се отбележи, че
в исковата молба ищецът твърди, че е навлязъл в дупка с предна лява гума с
големина 50/50 см., а свидетелят А. П. сочи в показанията си, че при навлизане
в дупката П. спукала дясна гума, както и че дупката била широка около 1 метър
(два пъти повече). По делото не са събрани други доказателства, че на
управляваното от ищцата МПС е спукана гума, в следствие попадането на
автомобила в дупка.
На второ място, според свидетеля А. П.
преди произшествието П. се е движела с около 50 кв.ч., а според заключението
скоростта е била около 99 км.ч. Съдът намира, че в частта относно скоростта на
движение на лекия автомобил следва да се кредитира заключението на вещото лице,
тъй като същото е дадено на база математически изчисления на вещото лице,
извършено по наличните по делото обективни данни – път на спирачните следи,
изминато разстояние, констатирани уврежадния при оглед на снимковия материал.
Съществената разлика на показанията на свидетеля А. П. с останалия
доказателствен материал и твърденията на самия ищец дават основание на съда да
не кредитира същите. Налице е противоречие и между показанията на този свидетел
и отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие относно движението на
процесният автомобил – свидетелят сочи, че след преминаване през дупката той е
започнал да се движи наляво и надясно, а според отразеното в протокола за оглед
– следите са праволинейни с плавно отклонение в края наляво.
На следващо място, свидетелят К. П.,
баща на свидетеля А. П., сочи, че дупката се е намирала на около 20-30 метра
преди произшествието, а вещото лице в експертизата сочи, че снимките от
досъдебното производство обхващат разстояние до мястото на сблъсъка на лекия
автомобил с двете дървета на около 30 метра, а огледът на спирачни следи сочат
обективни данни за тях на разстояние от около 40 метра от началото на
спирачните следи, които са праволинейни и липсва отбелязване за дупка по пътя
им.
Предвид изложеното съдът намира, че от
страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест в процеса не се доказа при
условията на пълно, главно доказване обстоятелството, че причина за настъпване
на произшествието е попадането на управлявания от него лек автомобил в дупка на
пътното платно. Съдът намира за установено по делото, че причина за настъпване
на произшествието са субективните действия наП.П.Р., като водач на л.а. с рег.
№ *********, която се е движела с превишена скорост – с 99 км.ч. при допустима
такава от 90 км.ч. и не е контролирала управляваното от нея превозно средство –
нарушение на чл. 21, ал.1 и чл. 20, ал.1 ЗДвП.
При липса на причинна връзка между
противоправното поведение на ответника и противоправния резултат – настъпилото
ПТП, съдът намира, че не следва да се обсъждат събраните по делото
доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди от произшествието.
Поради недоказване на причинната връзка,
като един от елементите на фактическия състав на предявеното вземане,
предявеният иск за главното вземане следва да бъде отхвърлен, а с оглед на това
и искът за акцесорното вземане за лихва за забава.
По разноските:
При този изход от делото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в
размер на 1030,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.П.Р., ЕГН: ********** срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“, ЕИК: *********, гр. С.,*** иск с правно основание чл. 49, вр. с
чл. 45 от ЗЗД за сумата от 50 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от настъпили в следствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.03.2016 г., на път с. Батошево
– с. Горна Росица, общ. Севлиево, увреждания на здравето, изразяващи се във фрактура на двете
кости на лява подбедрица и фрактура на лява лъчева кост и свързаните
с тях болки, страдания и стрес, както и иска по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава
за периода от датата на деликта - 19.03.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.П.Р., ЕГН: **********
да заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.“, ЕИК: *********, гр. С.,***,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 1030,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: