Мотиви към Присъда №14/01.02.2018г. по
НОХД № 1717/2017г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
Окръжна прокуратура –Пловдив е
повдигнала обвинение срещу Т.А.Т. и същият е предаден на съд за извършено
престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 предложение 2- ро и 3-то във вр. с чл. 115
от НК, за това, че на 30.01.2017г. в гр.Пловдив
умишлено е умъртвил М. М. Т. с ЕГН **********, като убийството е извършено по
особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост.
Като акцесорни страни в наказателното
производство – граждански ищци и частни обвинители бяха конституирани:
1.
сина на М. Т. – М.И.Т.,
който предяви и бяха приети за съвместно разглеждане граждански искове срещу
подсъдимия Т. за причинените му от инкриминираното престъпление имуществени вреди
в размер на 600лева /за погребението на М.Т./ и неимуществени вреди в размер на
200 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.01.2017г. до окончателното
й изплащане.
2.
майката на М. Т. -
Т.А.Н., която предяви и беше приет за съвместно разглеждане граждански иск за
причинени й от инкриминираното престъпление неимуществени вреди в размер на 200
000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.01.2017г. до
окончателното й изплащане.
Като частен обвинител по делото беше конституиран и И.Д.Т.-
съпруг на М. Т..
Делото беше разгледано по реда на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия Т. пълно признание на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят на
Прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Аргументира се, че от доказателствата
по делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за
личността на подсъдимия, и предвид обстоятелството, че делото се разглежда по
реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, да се наложи
наказание Доживотен затвор, което да се замени с Лишаване от свобода в размер
на 20 години. Така определеното наказание предлага да се изтърпи при
първоначален строг режим, предвид предходните осъждания на подсъдимия, обществената
опасност на деянието, дееца и установената му злоупотреба с алкохол, както и
причинената смърт, вследствие на незначителен повод. Счита, че от така наложеното наказание следва да се
приспадне предварителното задържане на подсъдимия по делото. По отношение на
приетите за съвместно разглеждане граждански искове предлага да бъдат уважени в
пълен размер, като основателни и доказани по размер. Излага съображения и
относно разпореждането с веществените доказателства приложени по делото.
Частните обвинители Т.А. и М.Т. чрез повереника си адв. Б.М. поддържат обвинението и пледират за
налагане на наказание доживотен затвор, което да бъде заменено с наказание
лишаване от свобода в размер на 30 години, предвид предходните осъждания на
подсъдимия, които не са изиграли своята поправителна роля, както и високата
степен на обществена опасност на деянието и дееца. Изразяват желание приетите
за съвместно разглеждане граждански искове да бъдат уважени в пълен размер.
Частният обвинител И.Д.Т. чрез повереника
си – адвокат С.С., поддържат обвинението наред с
Прокурора. Пледират за налагане на наказание доживотен затвор, което да се
замени с лишаване от свобода в размер на 30години, превид миналите осъждания на
подсъдимия, които не са оказали нужния
поправителен ефект. Претендира уважаване в пълен размер на предявените от свид.М.Т. и свид. Т.А. и приети за съвместно разглеждане
граждански искове.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв.В.М. и адв.К.Е., не оспорват
фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, но оспорват правната квалификация по делото. Адвокат М. предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на 20години лишаване от свобода,
което да бъде редуцирано на осн. чл.58а
от НК, предвид възрастта на подсъдимия,
изразеното съжаление за деянието и като се вземе под внимание, че е осъждан за
дребни провинения. Аргументира се, че следва да се отчете обстоятелството, че
подсъдимият е признал, че е убил М.Т., още при подаването на сигнала на
тел.112, че същата е била с концентрация на алкохол в кръвта си от 2.71% на
хиляда, поради което не е чувствала нищо, както и че подсъдимият е с раздразнителен характер и след като е видял,
че пострадалата му бърка в джоба се е
ядосъл и е изпаднал в състояние на афект. Моли да се вземе под внимание
процесуалнато поведение на подсъдимия, който не е затруднявал разследването. По
отношение на гражданските искове предоставя на съда.
В пледоарията си адв.Е. също
сочи, че правната квалификация е различна от посочената в обвинителния акт. Излага
доводи, че подсъдимият е пострадал от
аналогично деяние останало във фазата на опита, че е злоупотребявал с алкохол,
както и че е бил в състояние на афект,
след като се ядосал, че пострадалата Т.
му бъркала в чантата, което съпроводено с употребеното количество алкохол е
спомогнало за извършване на деянието. Моли да се обърне внимание на
обстоятелството, че подсъдимият се е лекувал от алкохолната си зависимост и че
пострадалата има телесни увреждания с давност преди деянието. По отношение на
гражданските искове, адв.Е. счита, че гражданският
иск за причинени имуществените вреди следва да се отхвърли като неоснователен,
а гражданските искове за причинени неимуществени вреди следва да се уважат съобразно установена практика на
съда.
Защитникът Т. се присъединява към становището на адв.Е. и адв.М..
Подсъдимият Т. А.Т. изразява съжаление за извършеното.
Твърди, че не е имал намерение, умисъл да убие М.Т., а че е бил афектиран и
затова я е удрял. Моли за по-ниско
наказание.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на
страните и като съобрази разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, прие следното за
установено от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Т.А.Т.
е роден на ***г***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, не работи, осъждан, с ЕГН-**********.
Подсъдимият е осъждан общо 7 пъти /л.16-20 от НОХД/, както следва:
С Присъда по НОХД №396/2002 г. по описа на РС – П.,
влязла в законна сила на 30.05.2003 г., за престъпление по чл. 150 във вр. С
чл.18 от НК, на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на осн.
чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 4 години.
С протоколно определение по НОХД №2394/2005 г. по
описа на РС – П., влязло в законна сила на 16.12.2005 г., за престъпление по чл.
197 т.1, вр. чл. 194, ал.1 от НК - на пробация за срок от две години,
наказанието по което е изтърпяно на 04.01.2008г.;
С протоколно определение по НОХД № 1879/2006г. по
описа наРС-П., влязло в законна сила на 21.11.2006г.
за престъпления по чл.325 ал.1 и по чл.131 ал.1 т.12, вр. С чл.130 ал.1 от НК,
за които на осн. Чл.23 от НК му е наложено едно общо най- тежко наказание
пробация за срок от шест месеца, изтърпяно на 07.07.2008г.
С протоколно определение по НОХД №1512/2007г. по описа
на РС-П., влязло в законна сила на 27.11.2007г. за престъпление по чл.206 ал.1
от НК, за което му е наложено наказание пробация за срок от 10 /десет/ месеца,
изтърпяно на 07.05.2009г.
С присъда по НОХД №2849/2010г. по описа на РС-П.,
влязла в сила на 18.06.2010г. за престъпление по чл.197 т.2 вр. с чл.194 ал.3,
вр. С ал.1, вр.с чл.58а, вр.с чл.2 от НК на глоба в размер на 250.00лева.
С протоколно определение по НОХД №7023/2010г., влязло в сила на
16.12.2010г. за престъпление по чл.343 ал.3 предл.1-во, б.а, вр. С ал.1, б.б
пр.2-ро, вр. С чл.342 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание пробация за
срок от 2/две/ години, изтърпяно на 04.01.2013г.
С определение по НОХД №6239/2015г. влязло в сила на 29.09.2015г.
за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание пробация
за срок от една година и осем месеца и
безвъзмезден труд в полза на обществото 200часа, изтърпяно на 10.11.2015г.
Пострадалата
М. М. Т. живеела с майка си- свид.Т.А.Н., като била
разделена със съпруга си – свид. И.Т. от дълги години, от брака с когото имала
син- свид. М.Т., който не живеел при нея, а при сестрата на баба си- /л.142,143
и 154 от ДП/.
Подсъдимият Т.Т. на 29.09.2009г. постъпил
за първи път на лечение в Център за психично здраве в гр.П., поради злоупотреба
с алкохол. Била му поставена диагноза психическо и поведенческо разстройство
дължащо се на употребата на алкохол. Проведено му било лечение при условията на
домашен стационар, като същият редовно посещавал контролните прегледи, но след
изписване му, подновил употребата на алкохол. На 22.07.2015г. подс.Т. доброволно започнал ново лечение на заболяването си,
но впоследствие самоволно напуснал болницата. Няколко месеца по-късно на
02.02.2016г. подсъдимият постъпил отново за лечение в психиатричното заведение, където бил лекуван
до 15.02.2016г., когато отново самоволно напуснал здравното заведение - /л.203
от ДП/.
Подсъдимият Т. и М. М. Т. се познавали отдавна. Двамата се
срещали често в дома му в гр.Пловдив, находящ се в жилищен комплекс „***“, ул.
„***“ №111, ап. №18, където употребявали високоалкохолни напитки- предимно
уиски. На 30.01.2017г. около обяд двамата се намирали в жилището на подсъдимия
и се черпели с уиски. По- късно същия ден по покана на подсъдимия в дома му
отишли свид.В.Б. и свид.И.И.. Свид.Б. познавал М. Т. и
свид. И., но последната не познавала Т., с която се запознала на
инкриминираната дата. Свид.Б. и свид.И.
забелязали, че дясното око на пострадалата
било синьо с кръвонасядане. Свид.Б. не се
изненадал, защото знаел, че подсъдимият Т. бил посягал на М. Т., когато тя пребивавала
в жилището му. Малко по-късно в жилището на подс.Т.
пристигнал свид.В.Т., за да ремонтира бойлера в
банята му. Около час по-късно, когато свършил работата, си заминал. Компанията се
черпили, консумирали алкохол - уиски, мезета и слънчогледови семки. Подсъдимият
наругал пострадалата и й казал да отиде да почисти банята след ремонта. Тя
отишла и докато я чистела, той я ритнал
в гърба. М. Т. паднала на пода в банята, след което двамата седнали отново на
масата и продължили да пият уиски. Около
16.45ч.-17.00ч., свидетелите Б. и И. си отишли. В жилището на
подсъдимият останали само той и
пострадалата, които продължили да употребяват алкохол. Към 20,30ч., на 30.01.2017г.,
пострадалата Т. поискала пари от подсъдимия. Той отказал да й даде, ядосал се, съблякъл я гола, казал й, че била
черна гладна маймуна и щяла да си ходи гола, като започнал да й нанася
непрекъснато, с ярост и ожесточение, силни удари с юмруци и
ритници по главата, шията и по тялото на пострадалата, включително по горните и
долните крайници, при което на последната, която започнала да плюе кръв, били
причинени изключителни страдания. Пострадалата Т. не могла да окаже никаква
съпротива на подсъдимия, вследствие на изключително силните, интензивни удари с
юмруци и ритници по тялото й, нанесени основно в областта на главата и шията, както и
поради употребения от нея алкохол. След като пострадалата Т. не показвала
признаци на живот, поради настъпилата смърт, подсъдимият преустановил своите
действия и продължил да употребява алкохол, седнал до нея. Около час и половина
по –късно той позвънил от мобилния си
телефон марка „****“ на телефон № 112 и съобщил за случилото се- /л.159 -164 от
ДП/. Сигналът бил предаден към I –во РУ „Полиция“ на МВР, гр.П., откъдето били
изпратени полицейските служители свид. П.И. и свид.А.С.. Пристигналият
в дома на подсъдимия Т. екип на спешна
медицинска помощ, констатирал настъпилата смърт на пострадалата Т..
На място била изпратена ДСОГ, която извършила оглед на
местопрестъплението- /л.6-8 от ДП/, при който били иззети веществени
доказателства: червен пуловер, дамски сив клин, червени прашки, дамски потник,
бинтова превръзка, килим, постелка за диван, мъжки чехли, дамска блуза, розов
чорап, 4бр.салфетки-напоени с червена течност, парцал с петна от червена
течност, 2бр.тампони с червена течност, спортно долнище, косми-иззети при
огледа на местопроизшествието и мобилен телефон марка **** с ИМЕЙ *****.
Бил извършен оглед на местопроизшествие и на пътното
платно под терасите на апартаментите от южната част на жилищна кооперация, находяща се в гр.П., ул. „*****“ №111 ж.к. „***“- /л.27 от
ДП/, при който се иззели кичури коса, 1брой обеца от жълт метал, слънчгледово
семе с червена течност върху него и угарка от цигара с червена течност по нея.
При извършения оглед на трупа на М. Т.- /л.33-35 от
ДП/ били иззети косми от различни области на главата на М. Т., нокти,
поднокътнотно вещество, дактилоскопни отпечатъци, кръв и един брой обеца от
жълт метал.
Намерените веществени доказателства били старателно описани
в съответните протоколи и фотографирани, като снимките били приложени към
фотоалбумите, неразделна част от посочените по- горе протоколи за оглед.
На местопрестъплението с подсъдимия бил проведен
разговор от свид.И. и С., които го задържали за срок
от 24часа и го отвели в сградата на на I- во РУ на МВР, гр.П., където му била
извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабричен № ****, което отчело съдържание на
алкохол в издишвания от него въздух от 1,45 промила- /л.184 от ДП/.
Впоследствие с него била проведа беседа от свид. Л.Т.- служител на І-во РУ на МВР-П., пред които подсъдимият признал, че е
удрял М. Т..
При извършения
на 30.01.2017г. обиск на подсъдимия му бил иззет мобилния телефон марка „***“ с
ИМЕЙ ***** със СИМ карта на М-тел.
От заключението на тройната съдебно-медицинска
експертиза на трупа на пострадалата Т. – /л. 56-71/, е видно, че при
съдебномедицинското изследване върху трупа на М. М. Т. са установени: множество
и обширни отоци и кръвонасядания по лицето и по окосмената част на главата
/видни след обръсване на косата/, дебело и дифузно кръвонасядане с оток на
меките черепни покривки /кефалхематом/, масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка в челно-слепоочно-теменната област отляво - около 180 мл. кръвни
сгъстаци, кръвоизлив от около 25 мл. по основата на мозъка, кръвоизлив в
мозъчните стомахчета, притискане и хлътване на мозъчното вещество в областта на
лявата голямомозъчна хемисфера, деформация с притиснати стени на лявото
странично мозъчно стомахче, изразен мозъчен оток с вклиняване на мозъчните
структури, аспирация на кръв в дихателните пътища и в белите дробове, наличие
на погълната кръв в стомаха, кръвонасядане на езика, наличие на чужди тела в
устната кухина - сплъстена коса, слънчогледови семки и филтри от цигари,
наличие на единична люспа от слънчогледово семе в лумена на десния главен
бронх, гръдна травма с двустранно счупване на ребра и кръвонасядане в
мускулатурата на гръдния кош; оток, кръвонасядане и разкъсно- контузии рани по
горната устна, разкъсно- контузна рана и охлузване в областта зад лявата ушна
мида; кръвонасядания с различна давност по кожата на гръдния кош, охлузване под
лявата ребрена дъга, кръвонасядания с различна давност по горните и долни
крайници, охлузвания по дланта на лявата ръка, мастна дистрофия на черния дроб,
начални атеросклеротични промени в кръвоносните съдове. Не са установени
травматични увреждания по кожата и по лигавицата на половите органи.
Основната причина за настъпването на смъртта на М. М.
Т., според експертното заключение е тежката черепно-мозъчна травма, с дебел
кефалхематом, масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и кръвоизливи по
основата на мозъка и в мозъчните стомахчета, с последвал тежък оток на мозъка с
вклиняване на мозъчните структури, което е довело до притискане и парализа на
жизнено-важни мозъчни центрове. За настъпването на смъртта е допринесла и
развилата се аспирация на кръв в дихателните пътища и в белите дробове, която е
в резултат от кървенето, причинено от травматични увреждания в лицевата област,
устата и носа. Част от тази кръв е била прижизнено погълната и е била
установена при аутопсията - в стомаха на починалата Т..
Най-общият
механизъм, според експертите за получаване на установените травматични
увреждания по трупа е по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет, както и от тангенциално действие на подобен предмет. При наличните
данни, съдебномедицинските експерти приемат, че е възможно по начин и по време
всички травматични увреждания да са получени при нанасянето на силни удари с юмруци и с ритници по главата и
по тялото. Всички травматични увреждания са прижизнени, за което се съди от
изразените кръвоизливи и кръвонасядания, а също и от аспирацията на кръв в
дихателните пътища и поглъщане на кръв в стомаха.
Налице е
причинно-следствена връзка между причинените травматични увреждания, и
по-конкретно тежката черепно-мозъчната травма и настъпилата смърт на
пострадалата М. М. Т..
Установените
травматични увреждания по трупа имат различна давност. Повечето от тях са
„пресни“ - т.е. получени са били непосредствено преди настъпването на смъртта,
но има и такива, които са били с по-голяма давност. Съдейки по цвета на тези
кръвонасядания /кафеникав с жълта периферия/, те са били получени преди около
една седмица, преценено към датата на настъпилата смърт. Това са били
установените кръвонасядания по левия горен крайник в областта на мишницата, по
дясната гърда, десния горен крайник в областта на предмишницата и десния долен
крайник в областта на коляното. Тези кръвонасядания са с повърхностен характер,
имали са по-голяма давност и не са имали отношение към причината за смъртта на М.
Т.. От извършеното детайлно изследване на външните и вътрешните полови органи
не са били установени видими травматични увреждания по тях. Състоянието на
трупа, преценено по послесмъртните изменения, отговаря на смърт от първо денонощие,
към датата и часа на извършената аутопсията.
Според заключението на съдебно-медицинска експертиза
№74/2017г. на живо лице- /л. 79-82 от ДП/, при прегледа на подсъдимия Т. е било
установено охлузване в основата на втори пръст на дясната ръка, по задната
повърхност на дланта. Същото е с давност от 4-5 денонощия и няма причинно
следствена връзка с действията на подсъдимия на 30.01.2017г.
От заключението на изготвената химична експертиза в
протокол №А-718/2017г. –/ л.136 от ДП/ се установява, че при изследване на
кръвна проба от трупа на пострадалата М. Т. е било доказано съдържание на
алкохол в кръвта от 2,71 промила.
От заключението на назначената и изготвена
комплексната тройна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза- /л.85-99 от
ДП/ се установява, че подсъдимия Т. е с психични и поведенчески разстройства
дължащи се на употреба с алкохол, синдром на зависимост, алкохолна промяна на
личността. При извършване на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване, средна степен. Могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Може да пребивава в следствения арест
и да участва пълноценно в наказателното производство. Интелектуалното равнище
на подс.Т. е в средни стойности, в норма за възрастта,
образованието и опита. Словестно изразеният спомен за случилото се съответства
на интелектуалното развитие на подс. Т.. Реакциите на подс. Т. по време и след
извършеното деяние се обуславят от личностовите
му особености и изпития алкохол, като след случилото се, е показал
безпокойство и желание да ограничи ефекта от действията си. Според
експертите няма основание да се приеме
състояние на физиологичен или патологичен ефект. Посочено е че същият не се
води на диспансерно наблюдение, но е получавал психиатрична помощ, която е
описана по- горе.
Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза на веществени доказателства № 247/2017г.- /л.108-126 от ДП/ се
установява, че: кръвната група на М. М. Т. с ЕГН ********** е 0/а,β/, а кръвната
група на Т.А.Т. с ЕГН ********** е А/β/, определени по системата АВО. Установено е, че по обекти:
червена блуза с дълъг ръкав, тъмносин клин от еластичен плат с шарки,
наподобяващ джинси, дамско бельо, бледорозов дамски потник, парче еластичен
плат, наподобяващ бинтова превръзка, килим, олекотена спална завивка, кафеви чехли, розов чорап, четири броя
смачкани салфетки, парцал за миене на под, два броя марлени тампони, тъмносиньо
анцунгово долнище, парченце суха растителна маса и угарка от цигара с жълт
филтър, кълбо влакна и обеца със сребрист цвят, памучен тампон с бяла
пластмасова дръжка и памучен тачпон с дървена дръжка и косми от главата, иззети
от трупа на М. Т. има кръв. Установено е, че:
-
по обект №9- цветна тениска с къс ръкав няма кръв.
-
Двата броя марлени тампони с червено кафяво зацапване-
обект №13, фиг.13.1 и 13.2 не са изследвани за групова принадлежност, поради
минимално количество на кръвта и съществуващия риск от напълното й изразходване
в хода на работа с традиционните серологични м..
-
По обекти №5- парче еластичен плат, наподобяващо
бинтова превръзка, №7- олекотена спална завивка и №8 – чифт кафяви чехли е
установена човешка кръв, в която са
установени „А“ аглутиногени.
-
По обекти №1- червена блуза с дълъг ръкав, №2- тъмно
син клин с еластичен плат, наподобяващ джински, №3- долно дамско бельо, № 4- бледорозов
дамски потник; №5- парче еластичен плат,в наподобяващо бинтова превръзка; №6- килим, №7- олекотена спална завивка;.
№10- розов чорап;№11-бр. смачкани салфетки , №12- парцал за миене на под, № 14-
анцунгово долнище; №15- парченца суха растителна маса и угарка от цитара с жълт
филтър; №16- кълбо влакна и обица със сребрист цвят; №17- памучен тампон с
пластмасова дръжка с иззето влагалищно съдържимо от трупа на М.Т. и №18-
памучен тампон с дървена дръжка с иззето анално съдържимо от М.Т. е установена
човешка кръв, в която било доказано алфа
/α/ аглутинини и от обекти с №1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 14, 15,16,17
и 18 е доказано наличието на бета /β/ аглутинини.
-
По обекти с №1,2, 3, 4,
6, 10, 12, 14, 15, 16, 17 и 18 е
установена човешка кръв в която е
доказано наличието на алфа /α/
аглутинини и бета /β/ аглутинини и не е доказано аглутиногени. Кръвната
група по еритроцитната система АВ0 на човешката кръв от обекти с №1, 2, 3, 4, 6, 10, 11, 12, 14,
15, 16, 17 и 18 е 0/α, β/ и може да произхожда от М. М. Т., която е с
кръвна група 0/α, β/, както и от всяко лице с тази кръвна група.
-
По обект №8, фигура №8- чифт кафяви чехли е установена
човешка кръв и е доказано наличието на „А“ аглутиногени и бета /β/
аглутинини. Кръвната група по еритроцитната система АВ0 на човешката кръв от от
обект №8 е А/β/ и може да произхожда от Т.А.Т. с кръвна група А/β/,
както и всяко друго лице с тази кръвна група.
-
По обекти №5 парче еластичен плат, наподобяващо бинтова
превръзка и №7 олекотена спална завивка е установена човешка кръв, в която е доказано наличието на
„А“ аглутиногени, алфа /α/ аглутинини и бета /β/ аглутинини. Такава
комбинация от резултати е невъзможна, поради което неможе да се определи кръвната група. Това
според експертите е възможно, когато на едно място има човешка кръв от група
-0/α, β/, каквато е кръвната група
на М.Т. и човешка кръв от А/β/, каквато е кръвната група на Т.Т..
-
В микроскопските препарати изготвени от обект №17-
памучен тампон с пластмасова дръжка с иззето влагалищно съдържимо от трупа на
М.Т. и №18- памучен тампон с дървена дръжка с иззето анално съдържимо от М.Т.,
не се установени цели и морфологично запазени човешки сперматозоиди.
-
По обекти №17- памучен тампон с пластмасова дръжка с
иззето влагалищно съдържимо от трупа на М.Т. и №18- памучен тампон с дървена
дръжка с иззето анално съдържимо от М.Т.
няма установена човешка семенна течност.
-
Влакната от обект №16 представляват човешки косми от
глава, Кореновата част на космите е с
остатъци от клетки на космения фоликул, което дава възможност за изследване по
метода на ДНК.
-
Доказаните човешки косми от глава от обект №16 са
сходни по морфологически характеристики с космите от главата на М.Т.,
предоставени като сравнителен материал и описани като обект №19 и може да
произхождат от нея.
От заключението на изготвената в досъдебното производство
съдебнотехническата експертиза №180 - /л.133-134 от ДП/ се установява, че при
изследване на два броя обеци, едната иззета при огледа на 30.01.2017г. от
местопрестъплението, а другата -иззета при огледа на трупа на пострадалата М.
Т. — не са част от един и същ чифт и се различават по външен вид, диаметър,
широчина и тегло.
Гореописаната фактическа обстановка, посочена в
обвинителния акт, съдът приема за безспорно и категорично установена от
самопризнанията на подсъдимия направени за целите на съкратеното съдебно
следствие, проведено по реда на чл. 371 т.2 от НПК, които кореспондират с доказателствата,
събрани в хода на досъдебната фаза на процеса. От значение на първо място се
явяват показанията на разпитаните
свидетели- П.Д.И. /л.146 от ДП /, А.Р.С.- /л.147-148 от ДП/, Л.М.Т. /л.149-150 от ДП /, относно времето и мястото на осъществяване на
деянието, последното, непосредствено възприето от свид.С.
и свид.И., както и относно описания пред свиделите: И., С. и Т. от подсъдимия, механизъм на извършване на деянието. Кореспондиращи
напълно с изложените и признати от подсъдимия факти са и показанията на
свидетелите В.Б.Б. /л.144-145 от ДП /и И.С.И. /л.151 от ДП/, от които се установява,
че заедно с подсъдимия и пострадалата са консумирали алкохол на инкриминираната
дата и че пострадалата Т. е имала телесно увреждане в областта на дясното око,
извършвания от свид.Т. ремонт в банята и нанесения от
подсъдимия Т. ритник на пострадалата в банята. Показанията на свидетеля В.Б.Т. /л.152 от ДП/, потвърждават показанията
на свид. Б. и И. относно фактите, че компанията е консумирала алкохол и че е
извършвал ремонт в банята в апартамента на подс.Т.. В
показанията на свидетелите: И.Д.Т. /л.152 от ДП/, М.И.Т. /л.142, л.237 от ДП/ и
Т.А.Н. /л.143 от ДП/ са изложени факти и обстоятелства от личния живот на М. Т.,
отношенията в семейството и злоупотребата й с алкохола, които показания съда
цени като обективни. В показанията на разпитаните по делото свидетели не се
установяват противоречия по отношение на включените в предмета на доказване
факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и подробното им
обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът
възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на
свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК, като обективно, логично и
последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на
доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани и
приложени по делото, писмени доказателства, веществени доказателства и
заключения на изготвените експертизи. Последните съдът кредитира с доверие като
компетентно изготвени, отговорили в пълнота на поставените им въпроси.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият Т.А.Т. е осъществил състава
на престъплението по чл.116, ал.1, т.6 предл-2-ро и предл. 3-то, вр. чл.115 от НК за това, че на 30.01.2017г., в гр.П.
умишлено е умъртвил М. М. Т. с ЕГН **********, като деянието е извършено по
особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост.
От обективна страна се установява, че подсъдимият е
нанесъл множество наслагващи се, интензивни удари с юмруци и ритници предимно в
главата, но и в тялото и крайниците на пострадалата. Същите са били
последователни, с голяма сила в жизнено важен орган- главата на М. Т., в резултат на които пострадалата е
получила тежка черепно-мозъчна травма с дебел кефалхематом, масивен кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка и кръвоизливи по основата на мозъка и в мозъчните стомахчета,
с последвал тежък оток на мозъка с вклиняване на мозъчните структури, което е
довело до притискане и парализа на жизнено важни мозъчни центрове, които заедно
с развилата се аспирация на кръв в дихателните пътища и в белите дробове, която
е в резултат от кървенето, причинено от травматични увреждания в лицевата
област, устата и носа, са довели до смъртта й. Налице е пряка причинно
следствена връзка между нанесените от подсъдимия удари на М.Т. и настъпилата
смърт на същата.
Съгласно съдебната практика квалифициращият елемент
„особена жестокост“ е налице, когато деецът при извършване на деянието е
проявил изключителни по интензитет ярост, коравосърдечие, свирепост,
отмъстителност или садизъм действия, характеризиращи го като жесток човек - т.
15 от Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с
Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987г. В същата задължителна съдебна практика е
посочено, че някои обстоятелства като нанасяне на много удари и други, могат да
характеризират убийството като такова, извършено едновременно по „особено
мъчителен начин“ за убитата и с „особена жестокост“. За престъпната
съставомерност на неправомерното деяние по посочените квалификации се прецени
начина на неговото осъществяване, обективиран в броя на нанесените удари и
тяхната сила; използваните средства; причинените телесни увреждания на
жертвата; поведението на дееца по време на реализиране на престъплението,
предхождащите и последващите го прояви, отношението на дееца към пострадалото
лице и неговите близки, характеристичните му данни- в този смисъл са: Решение №306-71-І
н.о, Решение 568-73-ІІ н.о, Решение 50-1974-І н.о., Решение №346-77-ІІ н.о,
Решение №151-83-ІІн.о, Решение №568-83-ІІн.о, Решение № 211- 85- ІІ н.о, всички
на ВС на РБ, както и Решение по н.д №364/2014г. на ІІІ- то н.о.
За определяне съставомерността на деянието се взе под
внимание и обстановката, при която е
извършено престъплението; намирането на незначителен повод за осъществяването
му; броят и силата на ударите; нанасянето им в жизненоважни части на
тялото. В настоящият казус, анализирайки предхождащите деянието действия
на подсъдимия и обстановката, се установява, че М. Т. и подс.Т.
са били в дома му и са употребявали уиски, след което подсъдимият
Т. нанесъл удар с ритник на Т., докато тя чистела банята му, а поисканите по-късно
от нейна страна пари, отключили агресия у подсъдимия, който считал, че е
достатъчно, че купува алкохола и храната, които консумират заедно, поради което
се ядосъл, съблякъл я гола, започнал да я обижда и да й нанася множество удари,
които са й причинили значителни физически болки и страдания, траяли в един по-продължителен
период от време. Тук следва да се отбележи, че съдът не възприема тезата на
защитата, че подсъдимата предвид изпитото количество алкохол не е чувствала
нищо, доколкото по делото не са налице доказателства в тази насока.
Предвид интензитета на упражненото върху Т. насилие,
на което тя не е била в състояние да окаже каквато и да е съпротива предвид
употребеното от нея количество алкохол, разликите в нейната и на подсъдимия физика
и възраст- /подсъдимият е по - силен и е по-млад/, изхождайки от факта, че след
смъртта й е избърсал кръвта от пода с парцал и салфетки, измел и изхвърлил през
терасата си косми и обеца от пострадалата Т., води до категоричен и безспорен
за съда извод, че осъществените от подсъдимия Т. действия,очертават
квалифициращите обстоятелства- деянието да е извършено по „особено мъчителен
начин“ и с „особена жестокост“.
Начинът и механизмът на извършеното посегателство
категорично сочат, че подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и пряко е целял
настъпването на вредните последици – смъртта на М. Т.. Употребеното количество
алкохол не е повлияло на способността на
подсъдимия да разбира свойството и значението на деянието си и да
ръководи постъпките си. Силата на ударите, нанесени с юмруци и ритници, тяхната
многобройност, интензивност и насоченост към особено уязвими части – глава и
лице, където се намират жизненоважни органи, несъмнено показват какво е било
действителното намерение на дееца към момента на извършване на деянието, да
умъртви пострадалата, а не да и причини телесно увреждане, в резултат на което
по непредпазливост да настъпи смъртта й, предпоставящ прилагането на чл.124 от НК.
Следва да се отбележи, че изложените от
защитата аргументи, че е възможно деянието подсъдимият да е извършил в
състояние на афект не се подкрепя от събраните по делото доказателства,
доколкото не се установява подсъдимият да е изпаднал в състояние на силно
раздразнение. Видно от заключението на СППЕ към инкриминирания момент няма
данни за внезапно настъпило силно травмиращо събитие, което да доведе до
афективно стеснение на съзнанието на подсъдимия, както и до ярки вегатативни
реакции на фаза изтощение. Емоционалните преживявания и реакции на подсъдимия
са протекли на фона на токсичното повлияване от изпития алкохол, поради което
не може да се приеме, че е налице физиологичен афект. Не може да се приеме и
състояние на патологичен ефект, доколкото липсва преживяване на помрачено
съзнание, налудни изживявания и нарушения на възприятията.
При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия
наказание за извършеното от него престъпление като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете – самопризнанието на подсъдимия, изразено още в досъдебното
производство, критичното отношение към деянието, както и обстоятелството, че
същия е сигнализирал за случилото се органите на реда. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете предходните осъждания на подсъдимия, високата
степен на обществена опасност на престъплението, наличието на две
кавалифициращи обстоятелства, фактът, че след деянието е заличил улики, като е
бърсал кръв и изхвърлил веществени доказателства през терасата си, както и злоупотребата с алкохол. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете и нанесените множество
увреждания на пострадалата, причинили й значителни страдания, липсата на
състрадание и милост към нея, доколкото същата се явява негова близка
приятелка, проявеното хладнокръвие и липсата на възможност на пострадалата да
се защити. Съдът отчете и данните от съдебнопсихиатричната и психологическа
експертиза, според която е налице алкохолна промяна на личността, в резултат на
което подсъдимият е станал пасивен, безразличен към проблемите на околните,
безотговорен и себичен, с нарушена трудовата ангажираност, волевата функция
ограничена до набавяне на нови количества алкохол, огрубели емоции, в резултат на което не е в състояние да
съчувства и да подчинява своето поведение на потребносттите на околните и
нормите на обществото.
При преценка на комплекса от релевантните за
наказателната отговорност обстоятелства окръжният съд прие, че справедливо се
явява наказанието по най-леката алтернатива на санкцията по чл. 116, ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода. Съгласно чл. 38, ал.1 и чл. 38а ал.2 от НК,
наказанията "доживотен затвор " и "доживотен затвор без
замяна" се налагат, ако конкретно извършеното престъпление е изключително
тежко и посочените в чл. 36 от НК цели не могат да бъдат постигнати с
налагането на по-леко наказание. В настоящият
казус от една страна престъпните действия по умъртвяване на жертвата не
сочат случаят да е несравнимо по-тежък от типичните случаи на квалифицирано
убийство, а от друга, макар и с лоши характеристични данни, разкриващи
извършителят като емоционално груб и безразличен, той е във възраст, в която би
могъл да преосмисли поведението си и целите на наказанието спрямо него биха се
постигнали чрез един по-продължителен период от време, в който да бъде откъснат
от обществото. Действително до момента той е осъждан, но не е търпял наказания
лишаване от свобода, за да се направи извод, че не би могъл да се поправи и
превъзпита, чрез наказание от този вид. Предвид на това съдът не възприе
аргументите на прокурора, адв.М., адв.С.
и частните обвнители за налагане на по-тежкото по вид наказание предвидено за
това престъпление – "доживотен затвор".
По изложените съображения съдът наложи на подсъдимия Т.Т. първата алтернативно предвидена санкция в разпоредбата на
чл. 116, ал.1 от НК, като наложи наказанието в максималния размер от ДВАДЕСЕТ
ГОДИНИ лишаване от свобода, което съобразно разпоредбата на чл.58а от НК намали
с 1/3 и определи наказание от ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобоза. Според преценката на настоящия съд това наказание се явява напълно
справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца
и чрез него ще се постигнат целите, както на личната така и на генералната
превенция. В този продължителен период от време, откъснат от обществото,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли извършеното и да се поправи.
С оглед размера на наложено наказание, на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален СТРОГ режим за
изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият е бил задържан
под стража по настоящото дело, от определеното наказание лишаване от свобода,
съдът приспадна времето на задържане, на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК,
считано от 30.01.2017г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден
задържане под стража следва да се зачете за един ден лишаване от свобода.
Относно предявените и приети за съвместно разглеждане
граждански искове.
Предявените и приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански искове от наследниците на пострадалата М. Т. –
сина й М.И.Т. и майка й – Т.А.Н. са с правно основание чл. 45 от ЗЗД и са
налице всички елелементи от състава – виновно противоправно поведение от страна
на подсъдимия, в резултат на което подстрадалите Т. и Н. са претърпели неимуществени и имуществени
вреди.
С оглед на приетата за установена по категоричен начин
фактическа обстановка, същите се явяват доказани по основание. По отношение на
размера, в който следва да бъдат уважени, съдът взе предвид:
Безспорно установено от доказателствата по делото е,
че пострадалата М. Т. е поддържала контакти със сина си М.Т., независимо, че същия
е живеел при сестра на баба си. Смъртта на пострадалата е рефлектирала крайно
неблагоприятно на сина й, в резултат на това той изпитал значителни по размер
болки и страдания, лишавайки се от единствената си морална опора в живота, след
смъртта й. Съобразявайки се с принципа за справедливо обезщетяване съгласно чл.
52 от ЗЗД на така причинените неимуществени вреди, съдът счете, че предявеният
от М.Т. граждански иск срещу подсъдимия Т.Т. за
обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди следва да бъде уважен в
размер на 100 000лева /сто хиляди/, ведно със законните лихви върху тази
сума, считано от момента на увреждането – 30.01.2017 г. до окончателното им
изплащане, а в останалата си част – за разликата до пълния предявен размер от
200 000 /двеста хиляди/ лева – ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Доказан по основание, а и в претендирания размер е
гражданският иск за обезщетение на претърпените имуществени вреди от сина на
пострадалата – направените разноски по погребението й. Не съществува спор в
доказателствата, че свид. М.Т. е организирал и заплатил погребението й. Ето защо, съдът уважи изцяло
претенцията - в размер на 600 / шестстотин/ лева, равняваща се на обичайните
разходи за подобен род мероприятия, ведно със законните лихви върху тази сума,
считано от момента на увреждането до окончателното й изплащане.
Предявеният от св.Т.Н., майка на убитата М. Т.
граждански иск за причинени неимуществени вреди, съдът счита, че е основателен. По отношение
на размера му като се взе под внимание обстоятелството, че пострадалата и майка
й са били в близки отношения, съжителствали са заедно и са си оказвали морална
подкрепа една на друга и съобразявайки се с принципа за справедливо
обезщетяване на така причинените неимуществени вреди, съдът счете, че
предявеният от Т.Н. граждански иск срещу подсъдимия Т.Т.
за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди следва да бъде
уважен в размер на 100 000 лева/сто хиляди/, ведно със законните лихви върху
тази сума, считано от момента на увреждането – 30.01.2017 г. до окончателното
им изплащане, а в останалата си част – за разликата до пълния предявен размер
от 200 000 /двеста хиляди/ лева – ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Причини за извършване на престъпленията – незачитане
на установения в страната правов ред, стремеж към лично облагодетелстване по
престъпен начин.
По отношение на веществените доказателства, съдът постанови
следното:
-
1 бр.
компакт-диск, приложен към корицата на делото да остане на съхранение по делото
до унищожаването му.
-
1бр. червен пуловер, дамски сив клин,
червени прашки, дамски потник, бинтова превръзка, килим, постелка за диван,
мъжки чехли, дамска блуза, розов чорап, 4бр. салфетки - напоени с червена
течност, парцал с петна от червена течност, 2бр. тампони с червена течност,
спортно долнище, косми-иззети при огледа на местопроизшествието и косми-от
огледа на трупа на пострадалата М. Т., слънчогледова семка, фас от цигара, 2
бр.памучни тампони с обтривки, косми от главата на М. Т. да се унищожат като
вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
-
2 бр. метални
обеци и 1 бр. мобилен телефон марка **** с ИМЕЙ *** да се върнат на наследниците
на М. Т., след влизане на присъдата в сила.
-
1 бр. мобилен телефон „***“ с ИМЕЙ *** да се
върне на подсъдимия Т.А.Т., след влизане на присъдата в си.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Т.А.Т. е осъден да заплати на М.И.Т. направените по делото
разноски в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, за адвокатско
възнаграждение.
На
осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Т.А.Т.
е осъден да заплати на И.Д.Т. направените по делото разноски в размер на
1000 лв. /хиляда лева/, за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Т.А.Т. е осъден да
заплати в полза на Държавата, по сметка на Окръжна Прокуратура – П. направените
разноски по делото в досъдебното производство в размер на 2073,25 лв.
/две хиляди седемдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/, както и
държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в общ размер на
8050 лв. /осем хиляди и петдесет лева/ за двата иска по 4000лева,
представляваща 4% върху присъдените обезщетения от по 100 000 лева на всеки от
гражданските ищци, както и 50 лева, представляващи минимума при по-нисък от 50
лева еквивалент на 4% от цената на иска, върху присъденото обезщетение от 600
лева за имуществени вреди на гражданския ищец Т..
По изложените съображения от фактическо
и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: