Решение по дело №240/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Агронара“ ООД, подадена чрез пълномощник, против Решение № 59 от 05.03.2025 г., постановено по АНД № 1223/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 20-2400114 от 17.09.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на „Агронара” ООД – гр. Поморие, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 414, ал. 4 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 15 000 лева и „Агронара” ООД – гр. Поморие, с ЕИК *********, е осъдено да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че: съдът кредитирал изцяло и единствено показанията на актосъставителите; оставало без коментар, че анкетираното лице било н., което основание води до опорочаване на извършената проверка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен и да отмени НП.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Д. Д. от АК - Сливен, който поддържа касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение почива на декларация, попълнена от представител на Държавна агенция „Инспекция на труда“, като въпросите са задавани на н. лице, което не знае смисъла и съдържанието им и няма как от този документ да се произведат следващите изводи, което опорочава цялото производство. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено.

В с.з. ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, редовно призован, не се явява, представлява се от ст. юриск. А. Г., който оспорва касационната жалба. Счита, че не възникват съмнения за извършеното нарушение, като доказателствата са не само в подписаната от лицето декларация, но и свидетелските показания на актосъставителя и инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен. Посочва, че административнонаказващият орган правилно е определил имуществената санкция, тъй като става въпрос за повторно нарушение. В НП били изброени предходните 13 случая, в които „Агронара“ ООД продължавало да допуска хора да полагат трудова дейност без трудови договори. Счита НП за правилно и законосъобразно и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита, че решението на първоинстанционния съд като подробно, постановено при напълно изяснена фактическа и правна обстановка, с мотивирани от съда правни изводи, следва бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.08.2024 г. във времето от 11:05 до 12:15 часа била извършена проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на „Агронара“ ООД, на място в стопанисвания от дружеството обект База – Пазар за плодове и зеленчуци, намираща се на адрес: ***, [населено място], [улица]. При проверката на място било установено, че лицето Б. Ж. Й. предоставя работна сила, като извършвал дейности по сортиране на плодове на технологична линия и подреждане на същите в транспортни опаковки. В проведен разговор Й. заявил, че е на работа от 10 дни, с работно време от 08:00 до 17:00 часа, почивните дни били събота и неделя и трудовото му възнаграждение било 50,00 лева на ден. Заявил също, че е н. (не можел да п.). Поради описаните обстоятелства предявената на лицето декларация, попълваща се от работници и служители, била попълнена от служител на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен (в присъствието на С. И. Ж. – служител на дружеството), като при попълването й въпросите били прочетени на г-н Й. и след вписване на дадените от него отговори, същата била подписана собственоръчно от него. При проверка на изисканите на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с Призовка, и представени на 20.08.2024 г. (от Р. Х. С., в качеството й на у. лице) документи във връзка с осъществявания контрол в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен се установило, че липсва трудов договор в писмена форма, сключен между „Агронара“ ООД и Б. Ж. Й.. Представени били Граждански договор № 9 от 01.08.2024 г. и № 18 от 05.08.2024 г. Против „Агронара“ ООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 20-2400114 от 22.08.2024 г., като актосъставителят приел, че „Агронара“ ООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, на 13.08.2024 г. е приел на работа свързана с предоставяне на работна сила (при установени елементи на трудово правоотношение, а именно – работно място, време, почивни дни и трудово възнаграждение) лицето Б. Ж. Й., без да е сключило с него трудов договор в писмена форма. Констатираното нарушение било извършено на 13.08.2024 г. на място в стопанисвания от дружеството обект База – Пазар за плодове и зеленчуци, намираща се на адрес: ***, [населено място], [улица], а било установено на 20.08.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен. Актосъставителят приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. АУАН бил съставен в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.

При така установената фактическа обстановка Районният съд е приел, че: не са допуснати нарушения на процедурата по съставяне на акта и по издаване на НП, които съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН; в акта извършеното нарушение и обстоятелствата, при което е извършено са точно описани. Приел е за безспорно установено, че жалбоподателят е допуснал до работа лицето Б. Ж. Й. без същото да има сключен трудов договор в писмена форма, като така е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Формирал е извод, че правилно е приложена нормата на чл. 414, ал. 4 от КТ, тъй като нарушението е извършено при условията на повторност, като наложеното наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. С такива мотиви Районният съд е потвърдил процесното НП.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Извършеното от „Агронара” ООД нарушение правилно е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 62, ал. 1 от КТ, касаещо неуреждане като трудово правоотношението по предоставяне на работна сила от лицето Б. Ж. Й. на 13.08.2024 г. като работник на обект, стопанисван от дружеството. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. С разпоредбата на чл. 414, ал. 4 от КТ е предвидено, че за повторно нарушение по ал. 1 и 3 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, Районният съд е извел обоснован извод, че отговорността на санкционираното дружество е ангажирана правилно от наказващия орган. Събраните доказателства по делото обосновават извод, че Б. Ж. Й. е престирал работна сила в обект на проверяваното дружество при съществуващи елементи на трудово правоотношение. Основните възражения на касатора са свързани с подписаната от Б. Й. декларация и показанията на актосъставителя и другите инспектори, които са били кредитирани от първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ГПК регламентира издаването на документ от н. лице. По отношение на подписаната от Й. декларация, следва да се има предвид, че в хода на проверката същият е заявил, че е н. - не може да п., поради което всеки въпрос от декларацията му е бил прочетен, неговият отговор е бил попълнен, след повторно прочитане на съдържанието на декларацията, тя е била подписана от Й.. Това е станало в присъствието на С. Ж. - служител на проверяваното дружество. Това се установява и от показанията на разпитаните свидетели Х. К. и П. Д.. Според показанията на С. Ж., тя е присъствала по време на проверката, при извършване на която на работниците са били задавани въпроси на каква длъжност са, къде работят. Касационният състав приема, че Й. е бил запознат със съдържанието на декларацията, която е подписал, като макар и да не е спазена нормата на чл. 189, ал. 1 от ГПК, е постигнат резултатът, който се цели с нея - на лицето, което не може да п., да е известно какъв документ е създаден. Следва да бъде съобразено, че Районният съд не е обосновал извода си, че посоченото в АУАН и НП нарушение е извършено само въз основа на декларацията на Й., а с оглед на всички събрани доказателства – писмени и гласни.

Правилен е формираният от Районния съд извод, че лицето е осъществявало трудова функция като работник без трудов договор. Елемент от минимално необходимото договорно съдържание на трудовото правоотношение е характерът на работата. Това е трудовата функция на работника или служителя, която се определя от предмета на дейността, извършвана от работника или служителя, обема на работата и условията, при които я изпълнява. В случая от събраните доказателства може да се направи извод за конкретната функция, която е осъществявал Б. Ж. Й. в обекта, стопанисван от жалбоподателя, и при какви условия е това изпълнение – длъжност, работно място, трудово възнаграждение. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на Районния съд, че Б. Ж. Й. е предоставял работна сила по трудово правоотношение, без същото да е било уредено като такова с трудов договор в писмена форма. В този смисъл е правилен и обоснован изводът на Районния съд, че нарушението е доказано и дружеството следва да понесе предвидената в закона отговорност.

Гореизложените изводи не се променят и от представените по делото граждански договори. Същите са подробно обсъдени от Районния съд, чиито мотиви напълно се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение извършено в условията на повторност. Пред Районния съд са представени доказателства за предходно издадени 13 броя наказателни постановления, с които „Агронара” ООД, с ЕИК *********, е санкционирано за нарушения по чл. 62, ал. 1 от КТ. Тези наказателни постановления са посочени и в процесното НП, и са влезли в сила. В т.ч. и НП № 20-2300201 от 09.10.2023 г., влязло в сила на 29.07.2024 г. Според чл. 416, ал. 8 от КТ, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид, нарушението е повторно. Правилно АНО е приложил нормата на чл. 414, ал. 4 от КТ, като наложеното наказание е определено в предвидения минимален размер.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание на чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, същото следва да се определи в размер на 80 лева и да се възложи в тежест на касатора.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59 от 05.03.2025 г., постановено по АНД № 1223/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА „Агронара” ООД – гр. Поморие, с ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за касационното производство в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.