Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

град С., 30.03.2011 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на първи март през две хиляди и единадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 870 по описа на 2006 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.

Ищецът К.А.А. излага в исковата си молба и молбата уточнение, че вестник „*** часа” в броевете си от 16-22 март 2001г. /стр.32/, от 18-21 май /стр.28 и от 13-19 юли 2001г. /стр.23-26/ публикува авторски материали на журналист С.Б.. Твърди, че в горепосочените публикации са разпространени клеветнически и обидни твърдения , които злепоставят доброто име на ищеца в обществото. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника „*** часа” ЕООД да заплати сумата от 5000 лева, заедно с законната лихва от дата 16.03.2001г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с публикациите във вестник „*** часа” от брой 16-22 март 2001г., сумата от 5000 лева, заедно с законната лихва от дата 18.05.2001г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с публикациите във вестник „*** часа” от брой 18-21 май 2001г., сумата от 5000 лева, заедно с законната лихва от дата 13.07.2001г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с публикациите във вестник „*** часа” от брой 13-19 юли 2001 г. Исковите претенции са предявени при условията на евентуалност срещу Б.Х.П. на правно основание чл.45 от ЗЗД. Претендира разноски.

Ответникът „*** часа” ЕООД оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Ответникът Б.Х.П., чрез процесуален представител оспорва предявените срещу него искове и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.188 от ГПК /отм./ приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен заверен препис от публикация изнесена в бр. От 16-22 март 2001 г. на вестник „*** часа”в рубриката „Клуб” „Десет малки негърчета” със заглавие „Побой, отвличане, гоненица с коли като на кино” ”Банда мошеници мами фабрикантски син” и под заглавие „Служител от правосъдното министерство в ролята на мним адвокат” с автор – С.Б..В същата се сочи, че според твърденията на 59-годишният Б.П., собственик на реституирана бивша фабрика до Л. мост, за да бъде „убеден” да прoдаде импозантната сграда с разгърната площ 1860 кв.м. първо е пребит , а след това отвлечен и държан в плен.За стратег на операцията се посочва А.М. – директор на дирекция „Съдебна дейност” към Министерство на правосъдието, но в срещите си с Б.П. той се представял като адвокат Л..Половин година по-късно той разбрал, че мнимият адвокат а А.М., а сред „купувачите” на апетитния имот е неговият син П. М..През май 1999 г. Б.П. подписва 6-годишен договор с фирмата на В.М. „ММ Сервиз”, като М. кредитира ремонта на сградата, откриват се ресторант и магазин.През октомври 1999г. П. бил пребит, а двамата наематели на ресторанта в реституираната фабрика – К. и И. А., подшушнали на собственика, че побоят е организиран от В.М..А. не спират да обработват П. и го запознават с племенниците си Б. и К. А. и техния приятел И. С..След претърпяна бъбречна операция те не забравят да посещават П. в болничната стая и той дори приема да отседне за няколко дни в дома на А..От този момент започва неговата одисея по затънтени села и евтини хотелчета.Тя приключва с „продажбата” на собствения му имот и ограбването на всичките му спестявания.Новите му приятели Б. и К. А. и И. С. убеждават П., че над главата му е надвиснала заплахата от ВИС-2.Похитителите дори тормозят роднините му по телефона.Кулминацията на инсценировките е в сградата на СДВР.Хората, в чиито плен бил, му заявили, че полицията не иска да предприема нищо.и затова се налага да заминат надалеч.Пристигат на гръцката граница, в село К., където тонът на похитителите загрубява.След непрекъснати заплахи П. решава да отстъпи и за да се защити, решава да прехвърли имота на брат си.Оказва се обаче, че новият собственик не е братът от Америка.За негово най-голямо учудване П. видял, че имотът е продаден на Б. и К. А., И. С. и Стойков М..На 18 август 2000г. П. е освободен и излетял за САЩ, като дотогава бил принуден да изтегли парите си до стотинка и да ги даде уж за евентуални дела с В.М..На 09 януари 2001г. се завръща в България и завежда съдебен иск, за да си върне имота.

По делото е представен заверен препис от публикация изнесена в бр. от 18-21 май 2001 г. на вестник „*** часа”в рубриката „Н.” със заглавия „С подслушвателно устройство водят битка за имот в центъра на . С.” и „Б.намери под паркета си 23-годишен”, с подзаглавие „Потърпевшите подозират високопоставен служител от Министерството на правосъдието” с автор С.Б..В същата публикация се посочва, че 23-годишният Ф. М. е открил в дома си подслушвателното устройство.На следващия ден неговия баща В.М. подава жалба до министъра на вътрешните работи.От една година В.М. водел съдебни битки заради търговски център „Л. мост”, като неин наемател.Собственикът на имота е 59-годишния Б.П. е пребит и отвлечен.Похитителите така го склоняват да продаде имота си с разгърната площ 1860 кв.м.При „продажбата” П. не получава дори стотинка, но похитителите му отнемат и 5000 долара за съдебни разходи.

По делото е представен заверен препис от публикация изнесена в бр. от 13-19 юли 2001 г. на вестник „*** часа”в рубриката „Миризми” със зглавия „Мутри, побои и малолетна проститутка разнообразяват дните на отговорен служител от МППЕ” и „Сладкият живот на висш държавен чиновник” с подзаглавие „Под натиска на А.М. съдийка се отказва от девет дела на Добружанската банка” с автор С.Б..В публикацията се сочи, че през пролетта на 1998 г. в Разград пристигат трима биячи.Те трябва да „накажат” местни сикаджии, които били в конфликт със собственика на игрални автомати З.З..Според твърденията на същия С. Б. го запознава с А.М..Последния се ангажира да намери наказателна бригада.Биячите пристигат от С. с две коли, като сред тях били Б. и К. А. и И. Стайков.Те пребили пазача на СИК, който бил сам, когато нахълтали.

С присъда от 12.12.2007 г. на СГС, НК, III въззивен състав по ВНОХД №5334/2006 г. отменя часточно присъда от 05.04.2006 г. на СРС, НК, 11 с-в, по НОХД №8060/2003 г., като вместо това признава подсъдимия К.А. за невиновен в това, че от месец юни 2000г. до 27.06.2000г., в съучастие като съизвършител с цел да набави за себе си и съучастниците си имотна облага, да е поддържал заблуждение у Б.П., че е преследван от В.М., че най-добрата защита за него е да прехвърли на подсъдимите недвижимия си имот на бул. „Сливница” №178, като след отпадане на опасността, собствеността върху имота ще му бъде върната, а при неизпълнение на това задължение, ще му се изплати обезщетение от 1000000 щатски долара, като с това да е причинил на Б.П. имотна вреда в особено големи размери от 395000 лева и случаят да е особено тежък, поради което и на основание чл.304 НПК, го оправдава по повдигнатото обвинение по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.С решение №155 от 02.04.2008г., ВКС на Р.България, наказателно отделение по дело №123/08г. е оставил в сила присъда от 12.12.2007г. постановена по ВНОХД №5334/2006г.на СГС.

По делото са изслушани и приети свидетелски показания.Поради влошеното здравословно състояние на свидетеля З.Д.З. е проведен разпит по делегация, осъществен от Разградски районен съд.Свидетелят заявява, че не помни материал във вестник „*** часа” бр. от 13-19 юли 2001г. със заглавие „Сладкият живот на висш държавен чиновник”, не си спомня да е говорил с журналист от същия вестник и не познава лице на име К.А..Съдът след като взе предвид съдържанието на чл.136 ГПК/отм./, прецени възможна заинтересованост в свидетелските показания на журналистката С.Б..Същата заявява, че сведения за основния конфликт получава след като се запознава с В.М. и тогавашния адвокат на Б.П. адв. Т..Твърди също, че е разговаряла по телефона с П. и З..В своите показания Б.П. сочи, че не е правил никакви изявления пред журналистката Б., не е разговарял с нея по телефона и не е оторизирал никой друг да предава информация.От своя страна свидетелят В.М. потвърждава, че е разговарял със журналистката Б. и пред нея е разказал всичко, което знае за случая на Б.П., с когото е имал делови отношения във връзка с търговски център „Л. мост”.Твърди, че след проведено лично разследване по случая, се е запознал с материали от прокурорска преписка, в която е чел обясненията на П. за това, че е бил обект на престъпление от страна на трима младежи, описани като Б. и К. А. и И. С..От свидетелските показания на П. М. става ясно, че публикацията на процесните статии се отразява на живота и здравето на ищеца.Налагало му се да пие успокоителни, бил притеснен и разтроен.Отпечатаните публикации създали проблеми в отношенията му с родители и близки.

Искът по чл.49 от ЗЗД се позовава на правна норма, която изисква отговорност на лице, което е възложило някаква работа на друго лице за вредите, причинени от последното при или по повод на изпълнението на тази работа.Отговорността е на възложителя на работата за чуждо деяние, като се предполага едно лицето да е причинило с личното си действие или бездействие вреда другиму и да отговаря за нея на основание чл.45 ЗЗД.Съгласно разпоредбите на чл.45 ЗЗД отговорността за причинени вреди може да бъде ангажирана при доказани: наличие на противоправно деяние, извършено виновно от причинителя, наличие на вредно последици, както и причинно следствена връзка между деянието и настъпилите вреди, като вината съгласно ал.2 от същия текст на закона се предполага до доказване на противното. С оглед на така очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищеца, че е налице действие, респективно бездействие на ответника в следствие на възложена работа, от което като пряка и непосредствена последица да са му причинени, характеризирани и подробно описани вреди.

В хода на съдебното производство се установи виновното и противоправно поведение на длъжностно лице при ответника.По смисъла на чл.49 отговорността е на възложителя на работата или следователно на юридическите лица за чужди виновни противоправни действия или бездействия на длъжностни лица, които при или по повод на изпълнение на възложената им работа са причинили вреди.В конкретния случай издателят на печатното издание отговаря за неимуществените вреди, причинени от авторите на статиите публикувани в това издание, съдържащи обидни и клеветнически квалификации по отношение на визираните в тях лица.Не от значение дали авторите на публикациите се намират в трудови отношения или са журналисти на свободна практика.При определяне размера на неимуществените вреди съдът изхожда от критерия за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД. За да отсъди справедливо обезщетение, които по начало са неизмерими с пари съдът обсъжда всички конкретни факти и обстоятелства.В тази насока съдът кредитира за достоверни свидетелските показания на П. М., че в следствие на публикациите ищецът е пиел успокоителни и е имал проблеми с родителите си.В конкретния случай, именно в резултат от трите публикации с невярно съдържание с автор С.Б. във вестник „*** часа”, ищецът е претърпял болки и страдания.Описаните неверни факти, които печатното издание прави обществено достояние накърняват достойнството и авортета на ищеца в обществото.С оглед на гореизложеното съдът приема, че исковете следва да бъдат уважени в размер от по 2000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди за всяка една от трите публикации във вестник „*** часа”.

Исковете по чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени за разликите в останалите части над сумите от по 2000 лева до пълните предявени размери на сумите от по 5000 лева за трите публикации като неоснователни и недоказани, поради това че са завишени по размер. Лихвите за забава следва да бъдат присъдени съответно от 16 март 2001г., от 18 май 2001г. и от 13 юли 2001г.При задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава без покана, поради което върху определените като обезщетения суми се дължат лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД.

При този изход на спора предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против Б.Х.П. следва да бъде оставен без разглеждане.

При този изход на спора ответника „*** часа” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на правно основание 64, ал.1 от ГПК /отм./ разноски в размер на 970 лева, съразмерно с уважената част от предявените искове. Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника Б.П., на правно основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ сумата от 800 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар.

Мотивирано от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА на основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД „*** часа” ЕООД, гр.С., община „С.”, бул. „Ц. ш.” №** да заплати на К.А.А., ЕГН **********,***, ел. „Н.” №..**, чрез адв. М., сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени във връзка с публикации във вестник „*** часа”, бр. От 16-22 март 2001г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2001г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени във връзка с публикации във вестник „*** часа”, бр. От 18-21 май 2001г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2001г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени във връзка с публикации във вестник „*** часа”, бр. От 13-19 юли 2001г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2001г. до окончателното изплащане на сумата, както и на правно основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ сумата от 970 /деветстотин и седемдесет/ лева, разноски по делото, като отхвърля исковете до пълните предявени размери от по 5 000 /пет хиляди/ лева, за всяка публикация, като неоснователни и недоказани.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност от К.А.А., ЕГН ********** против Б.Х.П.  с ЕГН ********** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА на основание чл. 64, ал.2 от ГПК /отм./ К.А.А., ЕГН ********** да заплати на Б.Х.П.  с ЕГН ********** сумата от 800 /осемстотин/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: