№ 3443
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20211100515204 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК..
С решение № 20202082 от 22.10.2021 г., постановено по гр.д. № 16970 по описа за
2021 г. на СРС, ГО, 125 състав, е отхвърлил предявения от С. М. В., ЕГН **********
против Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл.
49 вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
800 лв., причинени на ищеца в резултат от неправомерно унищожаване на вещи
(външна гума за автобус, двойна седалка от автобус, метален резервоар за нафта,
шублер, работно облекло, работни обувки, пластмасов бидон), съставляващи
веществени доказателства по сл.д.№ 149/2000г. на 9 ТО - ССлС, пр.пр.№ НСН -
283/1997г. Съобразно с изхода на правния спор е разпределил разноските между
страните.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът- С. М. В., който в
законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че въз
основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд неправилно е
приел, че искът му е неоснователен. В тази връзка излага, че процесните движими
вещи са негова собственост и са били унищожени незаконосъобразно от страна
въззиваемия, въпреки че като веществени доказателства е следвало да бъдат
съхранявани и съответно предадени на собственика след приключване на
наказателното производство.
Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което
да уважи предявената от него претенция.
В срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на
Прокуратурата на Република България, с която се излага подробно становище за
нейната неоснователност. Иска се потвърждаване на съдебното решение като правилно
и обосновано.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, като предявена от лице, което има правен интерес,
в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на
императивни правни норми.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че срещу С. М. В. е
образувано сл.д.№ 149/2000г. на 9 ТО - ССлС, пр.пр.№ НСН - 283/1997г. по описа на
СРП първоначално за извършено престъпление по чл. 115 вр. чл.18, ал.1 НК,
впоследствие по чл. 129, ал.2 вр. ал. НК. Във връзка с производството по делото с
протокол за доброволно предаване от 06.05.1997г. обвиняемият и настоящ въззивник е
предал като веществени доказателства следните движими вещи: външна гума за
автобус, двойна седалка от автобус, метален резервоар за нафта, шублер, работно
облекло, работни обувки и пластмасов бидон.
От протокол за разпит на обвиняем се установява, че въззивникът е заявил, че в
двора му са оставени без неговото знание метален резервоар за нафта, двойна седалка,
обувки и други неща и че не знае на кого принадлежат тези вещи. Изявил е воля за
предаване на вещите на собствениците като е посочил и че ще предостави достъп до
имота си за целта.
От протокол за разпит от 05.07.1996 г. на свидетелят К.С. Я. е видно, че същият е
заявил, че в двора на въззивника е оставил следните вещи: резервоар, една двойна
седалка, една туба с масло и един празен бидон. От протокола за разпит на свидетеля
С.К. Я. от своя страна се установява, че негови собствени вещи – две задни седалки на
автобус, външна автобусна гума, метален резервоар за нафта, пластмасова туба,
шублер, работно облекло, зимни обувки и бидон са оставени за съхранение в двора на
въззивника и следва да му се върнат.
С постановление от 10.10.2011 г. наказателното производство е било прекратено
на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.3 НПК. На 28.12.2011 г. въззивникът е
поискал да му бъдат върнати външна гума за автобус, двойна седалка от автобус,
метален резервоар за нафта, шублер, работно облекло, работни обувки и пластмасов
бидон. С постановление от 11.01.2012 г. на СРП е отказано връщането на веществените
доказателства, доколкото е налице хипотезата на чл. 113 НПК.
Видно от събраните доказателства в рамките на наказателното производство има
поне две различни лица, които твърдят, че задържаните като веществени доказателства
движими вещи са тяхна собственост и са поискали същите да им бъдат върнати. При
това положение е налице хипотезата на чл. 113 НПК, при която процесните движими
вещи следва да се съхраняват по делото до разрешаването на спора за правото на
собственост по гражданскоправен ред, тъй като от събраните пред настоящия съд
данни същите не подлежат на унищожаване или отнемане в полза на държавата.
Въззивникът не е представил доказателства за това, че съществуващият правен спор за
собственост е разрешен по съответния ред в негова полза, предвид което, нито е
налице основание вещите да бъдат върнати в негово владение, нито е доказана
2
неговата материалноправна легитимация да претендира обезщетение за тяхното
противоправно унищожаване. Освен това по делото не са събрани и доказателства, от
които да може да се направи обоснован извод, че процесните движими вещи са
унищожени, включително в разрез с разпоредбите на НПК и съответно не е налице
основание да се присъди обезщетение за причинени вреди от такова поведение.
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява
правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба
оплаквания. Следователно решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в
размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20202082 от 22.10.2021 г., постановено по гр.д. №
16970 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 125 състав.
ОСЪЖДА С. М. В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
на Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
разноски в размер от 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3