РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Бяла, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20234510200021 по описа за 2023 година
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. И. И., ЕГН **********, от с.К., общ.Д. м., ул.“Ф.
Т.“ №., чрез адв.К.Б.-АК-Русе против Наказателно постановление № 31 от
22.12.2022г., издадено от Директор на РИОСВ-Русе, с което за нарушение на
чл.166, т.2 вр. чл.165 вр. чл.82, ал.5 от ЗООС, му е наложено на осн. чл.166,
т.2 от ЗООС административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв.
Жалбоподателят счита, че НП е незаконосъобразно, недоказано и
необосновано. В с.з. жалбата се поддържа, като се излагат подробни
съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон
при съставяне на АУАН и издаване на НП. На посочените основания се прави
искане обжалваното наказателното постановление да бъде отменено.
Претендират се направените разноски.
Наказващият орган – РИОСВ-Русе, чрез процесуалния си представител,
моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение,
като неоснователна, а НП да бъде потвърдено. Претендират се направените
разноски.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани не са изпратили
представител и не са взели становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят бил възложител на инвестиционно предложение за
1
„Изграждане на рибарник в имот № 069009 в землището на с. К., общ. Д. м.“.
На 15.07.2022г. св.Е. Е.-старши експерт и св.Р. Т.-главен експерт в РИОСВ-
Русе, извършили извънредна проверка на рибарника, собственост на В. И. И..
Проверката била във връзка с изпълнение на условията поставени в Решение
№ РУ-1-ПР/2012г. за преценяване на необходимостта от извършване на
ОВОС на Директора на РИОСВ - Русе. Съгласно Условие № 1 от Решението
преди реализация на инвестиционното предложение възложителят В. И. И. е
следвало да предприеме стъпки за издаване на необходимите документи, във
връзка с изискванията на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите (обн. ДВ, бр.
67/1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 35/2011 г.). Установило се, че към момента на
проверката инвестиционното предложение за „Изграждане на рибарник в
имот № 069009 в землището на с. К., общ. Д. м.” с възложителя И. е
осъществено. Изграден е рибарник (един басейн с бетонни стени), който е
запълнен с вода и зарибен. В задната част на рибарника са изградени
преливник и изпускател, които заустват в дере/канал, водещо към р. Черни
Лом, Констатирано било, че водозахранването на рибарника се осъществява
по две трасета: 1. Гравитачно - от два съседни рибарника, разположени
каскадно един до друг, които се захранват от селска чешма и 2. Посредством
гумиран маркуч, който съгласно изявленията на присъствалия на място И., се
захранва от преливника на каптажа на разположената в близост селска чешма.
На проверяващите било представено разрешение за строеж №25/10.09.2013г.
на главния архитект на Община Две могили. Установено било, че В. И. не е
предприел стъпки по издаване на изискуемото разрешително от Басейнова
Дирекция по реда на ЗВодите, поради което не е представил на
проверяващите документи, доказващи изпълнението на Условие № 1 от
Решение № РУ-1-ПР/2012г. за преценяване на необходимостта от извършване
на ОВОС на Директора на РИОСВ - Русе. Пред проверяващите
жалбоподателя заявил, че не разполага с такъв документ и не е предприемал
стъпки по издаването на разрешително. На място бил съставен констативен
протокол №119ЕЕ от 15.07.2022г., в който били описани фактическите
констатации от проверката. Протоколът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя и му бил връчен лично на същата дата.
С писмо с изх. № И-2900/19.07.2022, връчено на 22.07.2022г., В. И., в
качеството му на възложител на инвестиционно предложение, бил поканен да
се яви в сградата на РИОСВ - Русе на 28.07.2022г. за съставяне на АУАН.
Актът бил съставен на 28.07.2022г. в присъствието на пълномощник на
нарушителя, за нарушение на чл.82, ал.5 от ЗООС, и подписан с възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу
акта. На 22.12.2022г. АНО издал обжалваното НП. Същото било връчено
лично на 30.12.2022г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Е.,
св.Т., АУАН, НП, констативен протокол, Решение от 2012г., предупредителен
протокол, разрешение за строеж, начална страница на инвестиционен проект,
покана, пълномощно, както и останалите писмени доказателства.
2
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на актът за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
предпоставка за отмяна на НП.
Основанията за този извод са следните:
С НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбите на
чл.166, т.2, вр. чл.165 вр. чл.82, ал.5 от ЗООС, за това, че на 15.07.2022г. като
възложител на инвестиционно предложение за „Изграждане на рибарник“ в
имот №069009 в землището на с.К., общ.Д. м. не е предприел стъпки по
издаване на изискуемото разрешително от Басейнова дирекция по реда на
Закона за водите, поради което не е представил на проверяващите документи,
доказващи изпълнението на Условие №1 от Решение № РУ-1-ПР/2012г. за
преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на Директора на
РИОСВ - Русе. Условие №1 от Решението гласи: „Преди реализация на
инвестиционното предложение да се предприемат стъпки за издаване на
необходимите документи, във връзка с изискванията на чл.44 и чл.46 от ЗВ.
Нормата на чл.44 от ЗВ касае разрешително за водовземане, а чл.46 урежда
случаите при се издава разрешително за ползване на воден обект.
От описанието на нарушението не става ясно в какво точно се състои
същото-АНО не е посочил какви стъпки е следвало да се предприемат по
изпълнение на Условие №1, респ. по издаване на разрешителното от
Басейнова дирекция, неизвършването на които да представлява неизпълнение
на това задължение. Самото Условие №1 също е неясно, тъй като и от него не
става ясно какви стъпки да се предприемат за издаване на необходимите
документи преди реализация на инвестиционното предложение и какви точно
са нужните документи. За да е налице неизпълнение на посоченото Условие
от страна на жалбоподателя, то следва да е ясно и конкретно. Възложителят
следва да е наясно какви задължения има по Условие №1, които да осъществи
преди реализация на инвестиционното предложение, тъй като в противен
случай ще бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност
за това неизпълнение. От показанията на св.Е. и св.Т. се установява, че
жалбоподателят е следвало да притежава разрешително за ползване и
заустване, но не го е представил, като е следвало да се снабди с него преди
разрешението за строеж. От показанията им също не става ясно какви стъпки
да се предприемат по Условие №1. Предвид на изложеното, обвинението
спрямо жалбоподателя е неясно, което е нарушило правото му да разбере
обвинението в цялост и да организира защитата си срещу НП в пълен обем.
Касае се до порок, който не може да бъде саниран от съда и води до
незаконосъобразност на НП.
3
Отделно от това, съдът констатира съществена непълнота при описанието
на нарушението и досежно датата на извършване на това нарушение,
допусната както в АУАН, така и в НП, представляващо самостоятелно
процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3, пр.1 от ЗАНН по
отношение на АУАН и чл. 57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН по отношение на НП,
които задължават административните органи при съставяне на АУАН и
изготвяне на НП да посочат датата, на която нарушението е извършено.
Актосъставителя и АНО са приели, че нарушението е извършено и
установено на 15.07.2022г., когато е извършена извънредната проверка. От
доказателствата по делото е видно, че това е датата, на която бил изготвен
Констативен протокол № 11-ЕЕ/2022 от 15.07.2022г., в който били отразени
констатациите на проверяващите от РИОСВ. Това обаче, според настоящия
състав не е датата, на която твърдяното нарушение било извършено.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
жалбоподателят е следвало да изпълни Условие №1 от Решение № РУ-1-
ПР/2012г. преди реализация на инвестиционното предложение. Контролните
органи не са установили кога точно жалбоподателят е реализирал
инвестиционното предложение след постановяване на Решението. Съгласно
показанията на св.Е. рибарника е пълнен от 2012г. от канал, с помпа, като
през последните десет години не е извършвана проверка на рибарника. Освен
това, според показанията на св.Е. и св.Т., преди издаване на разрешението за
строеж, жалбоподателят е следвало да се снабди с разрешително от Басейнова
дирекция. Видно от приетите писмени доказателства-заглавна страница на
инвестиционния проект за процесния рибарник, същият е одобрен на
03.09.2013г. от главен архитект при Община Две могили, а с Разрешение за
строеж №25 от 10.09.2013г., на жалбоподателя се разрешава строителството
на рибарника. Т.е. съобразено с показанията на контролните органи следва, че
най-късно до 10.09.2013г. жалбоподателят е следвало да предприеме стъпки
по издаване на разрешителното и след тази дата-вече на 11.09.2013г.
нарушението е налице и е довършено. Несъмнено, нарушението за което била
ангажирана отговорността на жалбоподателя е осъществено с деяние под
формата на бездействие. Задължение за изпълнение на Условие №1 е било
обвързано с времеви момент-преди реализация на инвестиционното
предложение, с изтичането на който нарушението е довършено. Именно тези
обстоятелства дават основание на съда да счита, че датата на извършване на
нарушението не съвпада с датата на проверката, а е в далеч по-ранен момент.
Не може да се приеме тезата на органите на РИОСВ, че на 15.07.2022г.
нарушението е извършено, тъй като това би означавало към този момент да е
реализирано инвестиционното предложение без изискуемото разрешително,
което противоречи на установените по делото фактически обстоятелства,
освен това звучи нелогично и житейски неоправдано. Очевидно е, че
инвестиционното предложение е реализирано в един много по-ранен момент,
а едва на 15.07.2022г. това обстоятелство е установено. Датата на извършване
на нарушението не може да се избира необосновано и произволно от
4
контролния орган, като се обосновава с обстоятелството, че правното
действие на решението може да се провери и след пет-десет години, тъй като
това изцяло противоречи на принципите на обективност и формалност на
административно-наказателния процес.
Освен това, АУАН е съставен след изтичане на
двугодишния давностен срок от извършване на нарушението, предвиден в чл.
34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Към датата на довършване на деянието - 11.09.2013г.
е в сила разпоредбата на чл. 34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съобразно която „Не се
образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а
за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и
по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на
финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна
цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона
за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия
за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса
за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните
актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Несъмнено, сроковете по чл. 34 от ЗАНН имат давностен характер, поради
което нормите, които ги уреждат са материални и имат действие само
занапред. Изводът, който се налага е, че считано от довършване
на нарушението до съставянето на акта е изтекъл предвидения в чл. 34, ал.1
от ЗАНН, двугодишен срок, поради което образуването на административно-
наказателното производство със съставяне на АУАН от 28.07.2022г., се явява
недопустимо.
Като не е отчел изтичането на предвидения давностен срок, за който е
длъжен служебно да следи, а е предприел санкциониране на жалбоподателя,
АНО е допуснал съществено процесуално нарушение и е издал
незаконосъобразно НП.
Отделно от това, съдът констатира наличието и на друго самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, поради това, че към
датата на образуване на настоящото административно-наказателното
производство е изтекла абсолютната погасителна давност за преследване на
дееца за това нарушение, което е обстоятелство преграждащо възможността
за реализиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Съобразно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, т.е. предвидено е
субсидиарно прилагане на НК, относно обстоятелствата, изключващи
отговорността. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от
5
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия
на Върховния административен съд.
В конкретния случай, ако се приеме, че неизпълнението на Условие №1 е
извършено на 11.09.2013г., то абсолютния давностен срок от четири години
и шест месеца, съобразно чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК е изтекъл на
11.03.2018г. С неговото изтичане се изключва административно-
наказателното преследване срещу дееца за това нарушение и се погасява
правомощието да му се наложи съответното административно наказание.
Изложените процесуални нарушения са съществени, тъй като от една
страна са довели до накърняване правото на защита на нарушителя и по
конкретно възможността му да разбере какво е нарушението, което му е
вменено и правилно да организира защитата си, а от друга са опорочили
изцяло производството по ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което като незаконосъобразно
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Жалбоподателя е претендирал разноски в производството съгласно
представен договор за правна защита и съдействие, в размер на 1000 лева,
заплатени изцяло и в брой. Същите са над минималния размер, предвиден с
разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатско възнаграждение, но предвид липсата на
възражение за прекомерност, същите следва да му бъдат присъдени в пълен
размер. Направените разноски следва да бъдат присъдени в тежест на
РИОСВ-Русе.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 31 от 22.12.2022г., издадено от
Директор на РИОСВ-Русе, с което за нарушение на чл.166, т.2 вр. чл.165 вр.
чл.82, ал.5 от ЗООС, е наложено на осн. чл.166, т.2 от ЗООС административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000лв., на В. И. И., ЕГН **********, от с.К.,
общ.Д. м., ул.“Ф. Т.“ №..
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите- Русе да
заплати на В. И. И., ЕГН **********, от с.К., общ.Д. м., ул.“Ф. Т. №. сумата
от 1000лв., представляващи разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
6