Присъда по дело №476/2022 на Окръжен съд - Бургас

М Т И В И:
Към Присъда № 25/14.06.2022 г. по НОХД № 476/2026 г. по описа на
Бургаския окръжен съд.
Съдебното производство е образувано по повод на внесения от
Окръжна прокуратура Бургас обвинителен акт по досъдебно производство №
319/2017 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, по пор. № 577/2017 г. по описа
на ОП – Бургас по обвинението на К. В. В. ЕГН ********** за престъпление
по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас
поддържа обвинението против К. В. В., така както е било повдигнато и
предявено. Намира, че същото е било доказано по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и настоява подсъдимата да бъде призната
за виновна по него и да й бъде наложено наказание, като отбелязва, че
процесът с/у нея е от 2017 г. /изминал е дълъг период от време/. Сочи, че
подсъдимата е пенсионерка родена през 1953 г. и не е осъждана. Пледира на
подсъдимата да бъде наложено наказание с приложението на чл. 55 от НК, а
именно лишаване от свобода в размер на шест месеца, което да бъде
отложено за срок от за срок от три години. Пледира също така на основание
чл. 55, ал. 3 от НК да не бъде налагано наказанието глоба, което е предвидено
наред с наказанието лишаване от свобода.
Защитата на подсъдимата не оспорва фактическата обстановка по
обвинителния акт и правната квалификация. Предлага делото да се разгледа
по реда на глава 27 от НПК. По наказанието изразява съгласие с
предложеното на прокурора.
В съдебно заседание подсъдимата, редовно призована, се явява,
признава се за виновна и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на
глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съобразяване разпоредбите на
чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата К. В. В. е родена на **** в гр. *****, *****, ****
гражданка, ****, *****, ***** с постоянен адрес: *****, с ЕГН **********.
На 26.03.2012 г., в гр. Несебър бил сключен договор за наем на
недвижим имот между подсъдимата К. В. В., в качеството й на пълен
правоприемник на ЕТ „К.В.“, с бивш ЕИК *****, като наемодател от една
страна и „Е. г.“ ООД, с ЕИК ******, представлявано от
Д.Ц.Г., изрично
упълномощена от управителя на дружеството Е.. Х..
1

Й., в качеството на наемател от друга страна. Предмет на договора е бил
отдаването под наем на търговско помещение, представляващо Павилион №
5, намиращ се в гр. Несебър, обл. Бургас, стара част, в УПИ I, в кв. 105 по
бившия ЗРП на гр. Несебър, като павилионът е на площ от 85 кв. м., съгласно
кадастрална карта на гр. Несебър, одобрена със Заповед РД - 18-46/18.08.2006
г.
В чл. 5 и следващите е уредена наемната цена на договора. Според т.
5.1. от договора, до датата на подписване на договора, наемателят е заплатил
на наемодателя капаро в размер от 15000 лв,, по посочената в договора
банкова сметка, в ОББ, с титуляр И. В. Ч.. Посочен е IВАN - ***********. В
т. 5.2. от договора е посочено, че сумата от 35000 лв., следва да се заплати в
срок до 30.09.2012 г. В т. 5.3 от договора е посочено, че сумата в размер от
50000 лева следва да се заплати в срок до 15.08.2012 г. Съгласно т. 5.4 от
договора, сумата в размер от 150000 лв., следва да се заплати по банкова
сметка на „Л.“ ЕООД. Съгласно договора, сумите по точка 5.2 и т. 5.3, следва
да се преведат по сметка № *********.
Съгласно изисканите по делото документи, във връзка със
задълженията по цитирания договор се установява, че по сметка с IВАN
***********, в ОББ, на И. В.Ч. са били преведени общо 74775,00 лв. по дати
и по основание, както следва:
На 10.01.2012 г. е била преведена сума от 15000 лв., като получател е
посочена И. Ч., а като наредител Д. Г.. Основанието за превод е „по предв. д-р
за покупка на ЕТ „К.В.“.
На 27.03.2012 г. е била преведена сума от 10000 лв., като получател е
посочена И.Ч., а като наредител „З. Ф.“ ЕООД. Основанието за превод е „по
задължение на Е. г. ООД“ - плащане по договор“.
На 03.04.2012 г. е била преведена сума от 17400 лв., като получател е
посочена И. Ч., а като наредител Т. Х./Е. г.. Основанието за превод е „по
договор от 26.03.2012 г.“
На 06.04.2012 г. е била преведена сума от 4875 лв., като получател е
посочена И.Ч., а като наредител Т. Х./Е. г.. Основанието за превод е „по
договор от 26.03.2012 г.“
На 24.04.2012 г. е била преведена сума от 2500 лв., като получател е
посочена И. Ч., а като наредител З. Ф. ЕООД. Основанието за превод е „по
задължение на Е. г. ООД - плащане по договор“.
На 10.09.2012 г. е била преведена сума от 25000 лв. Като получател е
посочена И. Ч., а като наредител Е.Й./ Е. г.. Основанието за превод е „договор
от 26.03.2012 г. от Е. г. ООД“.
Към материалите по делото е приложено извлечение от разплащателна
сметка на И.В. Ч. в ОББ, ВIС UBВSВGSF, IBAN **********. Установено е,
че са били изтеглени суми от разплащателната сметка - на каса и по банков
път, като общата изтеглена сума е в размер от 75990 лв. Периодът на теглене
е от
2

2012. г. - 05.12.2012 г. / на л. 70 по делото, том I/. От банкомат е била изтеглена
сумата от 3340 лв., а на каса, от разплащателната сметка е изтеглена
сумата в размер от 72650 лв.
Във връзка със задължение за предоставяне на информация от платци
на доходи, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ /Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г.,
доп., бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 94 от 2012 г., в сила от
1.01.2013 г./, предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на
Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят справка по
образец за изплатените през годината доходи. От дружеството
наемател „Е. г. “ ООД, с ЕИК ********* е била представена справка,
подадена по електронен път, с № 02000133046120/18.03.2013 г., от която
е видно, че дружеството е декларирало във връзка с посочения по-горе
договор /от 26.03.2012/ изплатен доход на К. В. В., в размер на 74775 лв.
В дружеството наемател „Е.г.“ ООД са били осчетоводени всички
описани и преведени суми /по договора за наем/.
За получения доход от наем по договор от 26.03.2012 г., К.В. е следвало
да подаде в срок до 30.04.2013 г. годишна данъчна декларация по чл. 50 от
ЗДДФЛ, като в прил. № 4 да посочи доход от наем или друго възмездно
предоставяне за ползване на права или имущество, подлежащ на облагане по
реда на чл. 31 от ЗДДФЛ в размер от 74775,00 лв., годишна данъчна основа за
доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права
или имущество 67297,50 лв., авансово удържан през годината данък от
платеца на дохода по реда на чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ в размер от 0,00 лв. и
дължим данък в размер от 6729,75 лв.
От ТД на НАП - гр. Бургас е била извършена ревизия на К. В. В..
Установено е било, че К. В. В. е получила доходи от наем на недвижими
имоти, за които не е подала годишна данъчна декларация по реда на ЗДДФЛ.
За случая е било уведомена ОП - гр. Бургас, като е уведомлението е с № Р-
02000216006191-110-001/15.02.2017 г., било е заведено на 22.02.2017 г. и е
била образувана преписка. По случая била извършена предварителна
проверка и в последствие било образувано досъдебно производство.
Изводите, направени от служители на ТД НАП - гр. Бургас са били
потвърдени и от експерта, който е изготвил счетоводната експертиза, че на
30.04.2013 г., за К.В. е възникнало данъчно задължение да подаде годишна
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и да декларира получения доход от
наем в размер на 74775,00 лв. и дължимия данък в размер на 6729,75.
Полученият доход от наем е следвало да бъде деклариран, като В. е следвало
да подаде декларация в срок до 30.04.2013 г.
Съгласно протокол № П-02000216098792-073-001/08.08.2016 г. на ТД
на НАП - Бургас е установено, че при извършена проверка в ПП СУП за
лицето К. В. В. - няма данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно, като без противоречиви и относими към
3

предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели, приобщени по съответния процесуален
ред, както и изготвената счетоводна експертиза.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към досъдебното
производство.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
С деянието си К. В. В. е осъществила престъпление по чл. 255, ал. 1, т.
1 от НК. Та е подписала договор от 26.03.2012 г. въз основа на който договор,
са били получени доходи в размер от общо 74775,00 лв. Установено е, че
парите не са получени лично от В., а са били преведени по сметка на друго
лице - И. В. Ч., по банкова сметка с IВАN - ******** в ОББ. Според
разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, „доходът се смята за придобит от
физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между
него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. За
определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2“. Законодателят е
създал една презумпция, по силата на която би следвало да се счете, че
доходът /в размер от 74775,00 лв./ следва да се счита, че е придобит от лицето
К. В. В., тъй като тя е страна по сключения договор и в него е била изразена
нейната воля, сумите да се превеждат по сметка на И.В.Ч. /която се явява
трето лице по смисъла на цитираната разпоредба/. След като доходът се смята
за придобит, очевидно, възниква задължение за декларирането му /по смисъла
на чл. 50 от ЗДДФЛ/. Това обаче не е направено /като не е подадена данъчна
декларация/ и това е станало причина за избягване установяване и плащане на
данъчни задължения.
Данъчното задължение е в размер от 6729,75. По смисъла на чл. 93, т.
14, предл, 1 от НК, това са данъци в големи размери.
От субективна страна - деянието е извършено при форма на вината
“пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, като обвиняемата е съзнавала
общественоопасния характер, предвиждала е последиците и е искала тяхното
настъпване.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взе в предвид, че
същата е неосъждана, продължителността на разследването не по вина на
подсъдимата и изразеното от нея съжаление и разкаяние.
Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието съдът прие, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
съдът приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и определи наказание в размер
на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от
НК отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 55, ал. 3 от НК
съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.
По правилата на процеса съдът осъди подсъдимата В. да заплати
4

направените по делото разноски в размер на 457,47 лева, представляваща
направени в досъдебното производство разноски в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР - Бургас
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови своя акт.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	25
Дата:	14 юни 2022 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия:	Георги Димов Пепеляшев

Дело:	20222100200476
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 май 2022 г.

Присъда по дело №476/2022 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите