РЕШЕНИЕ
гр. София, 6 Февруари 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и шести януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 4852 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с правно основание чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищците В.В.Б. и А.В.П. твърдят, че на 07/07/2015 год.
настъпило ПТП на главен път 1-8 в района на км. 183, причинено от водача на автомобил
Мерцедес 212Д, с peг. № ********, при което починал синът им В.В.Б.. За
причиняване на смърт по непредпазливост, водачът на лекия автомобил П.К.Б., бил
осъден с присъда на ОС- гр.Пазарджик, постановена по нохд № 856/2016 год.
Водачът на лекия автомобил Мерцедес управлявал автомобила без да има сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност, поради което ищците считат, че
ответникът следва да обезщети настъпилите за тях вреди от смъртта на сина им.
Тези вреди ищците определят като разрушаване на семейната хармония, в която
живеели и заменянето й с мъка, отчаяние и безнадеждност. Ищците преживели
стрес, чувствали се потиснати, усещали безпокойство, изострена чувствителност,
вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата; наложило се да преживеят
немислимото - да погребат детето си. Те непрекъснато повтаряли, че трябвало да
са на негово място, със загубата на сина им загубили опора в живота и надежда и
сигурност за бъдещето. Ищецът П. имал намерение да осинови детето си, но нямал
финансовата възможност да го направи. Въпреки, че не бил вписан като баща на
детето в акта за раждане, той го отглеждал и се грижил за него от раждането му;
отношенията между тях били отношения между баща и син. Ищците претендират за
претърпените от тях неимуществени вреди сумата от по 200 000 лева. Те предявили
претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди към Г.Ф.
- преписка с вх.№ 24-01-717/28.1.2016 год. Ответникът обаче отказал изплащане
на обезщетение. Като намират отказа за неоснователен, ищците молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 200
000 лева за всеки от тях, заедно със законна лихва от датата на произшествието.
Претендират и направените по делото разноски, включително и тези за адвокатска
защита.
Ответникът Г.Ф. оспорва предявените искове. Намира за
недоказани фактите, че двамата ищци са живеели на съпружески начала, в едно
домакинство и че заедно са отглеждали починалото дете, както и че липсват
доказателства детето да е било отглеждано от ищеца П.. Намира за завишен
размерът на исковете. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като детето се движило по пътното платно в посоката на движение
на автомобила и е предприело
внезапно пресичане, без да съобрази разстоянието и скоростта на приближаващия
автомобил. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач П.К.Б. оспорва предявения иск.
Счита, че ищецът П. не е материално-правно легитимиран да търси обезщетение за
смъртта на В.Б.. Счита, че вина за настъпване на фаталния изход имал
пострадалият, който нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в
чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Намира за завишен размерът на претендираното
обезщетение. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
От събраните
по делото доказателства се установиха следните факти:
С влязла в сила присъда № 57 по нохд. № 856 по описа
на ОС – гр. Пазарджик, водачът на процесното МПС - П.К.Б., е признат за виновен
за това, че на 07/07/2015 год., в гр. Пазарджик, на главен път I-8 – км.
183+738 м., посока Пазарджик-Пловдив, при управление автомобил Мерцедес 212Д, с
per. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 116 и
чл. 117 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата.....“ и „При
приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост - и да спре“, като е предизвикал пътнотранспортно произшествие, с
което по непредпазливост е причинил смъртта на малолетното лице В.В.Б., ЕГН **********
от гр. Пазарджик – поради което, на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, във вр. с чл. 58а,
ал. 4 и чл. 55, ал. 1 от НК, е осъден на на една година лишаване от свобода.
Към датата на процесното ПТП, гражданската отговорност
на П.Б. не е била застрахована.
С удостоверение за раждане на община Пазарджик се
установява, че ищцата В.Б. е майка на В.Б..
Вещото лице по назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза дава заключение, че районът в който е настъпило
процесното ПТП е прав пътен участък с асфалтово покритие. В зоната преди
настъпилото ПТП в посоката на процесния автомобил, нямало данни за наличие на
пътни знаци. Платното за движение било предназначено за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока имало по една пътна лента. Двете пътни ленти
в зоната на ПТП били разделени с двойна линия, като дясната линия била
непрекъсната, а лявата – прекъсната за посоката гр. Пазарджик – гр. Пловдив. От
двете страни на платното за движение били налични банкети, обрасли с трева.
Мястото на удара между тежък автомобил Мерцедес 212Д и пострадалия пешеходец по
широчината на платното за движение било на около 1,5 м. вляво от десния край на
платното за движение по посока на движението на автомобила, а по дължината на
платното за движение - на около 63 м. преди линията на приетия ориентир по
посока движението на същия автомобил. Ударът настъпил изцяло в пътната лента,
по която се движил процесният автомобил.
ПТП настъпило извън населено място. Вещото лице посочва, че пешеходецът се
движел попътно на процесния автомобил в дясната част на пътя, в близост до
десния банкет, като непосредствено преди удара, е предприел пресичане на
платното за движение, отдясно-наляво за посоката на автомобила. Скоростта на
движение на автомобила непосредствено преди удара била от порядъка на 88
км./ч., а при удара – около 77 км./ч. Експертизата установява, че
процесният автомобил не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара с пешеходеца към момента на навлизане на последия в платното за движение,
при движение от спокоен и бърз ход на последния. Водачът на процесния автомобил
би имал възможност да предотврати настъпването на произшествието ако се е
движил със скорост от 45,7 км./ч. при спокоен ход на пешеходеца и от 38,1
км./ч. при бърз ход. Водачът на автомобила е имал възможност да види пешеходеца
– дете и когато то се е намирало извън платното за движение.
Свидетелката М.А.Г. дава показания, че живее в
съседство до ищците и че ги познава от 14 години, познава и починалия В.Б.. Разбрала
е за настъпването на ПТП. Посочва, че ищецът А.П. е баща на починалото дете,
като го е отглеждал и се е грижил за него. Те са били в добри отношения, като
на баща и син. Ищецът А.П. е считал В.Б. за негов син. Не е чувала за
неразбирателства и проблеми между ищците и пострадалото лице. Дава показания,
че след смъртта на В.Б. ищците не били на себе си, поведението им се променило,
изпитвали тъга и не показвали да превъзмогват загубата. Посочва, че когато
станело време други хора да водят децата си на детска градина ищцата В.Б. се
сещала за сина си, натъжавала се и започвала да плаче.
Свидетелят К.С.дава показания, че познава ищците и
живее в съседство на тях, приятел е на ищеца А.П.. Посочва, че последният е
баща на В.Б. и го е отглеждал, били в добри отношения, като детето се е
обръщало към него с „татко“. Дава сведения, че ищците и пострадалият са живеели
в една къща и отношенията в семейството им били добри, като не е чувал да има
пререкания, неразбирателства и скандали. Посочва, че ищците много лошо са
преживели смъртта на детето и не показвали да са превъзмогнали загубата. Дава
показания, че не знае какво е правил В.Б. в района на произшествието.
Свидетелката А.М.дава показания, че познава ищците от
седем години. Разбрала е за инцидента настъпил с В.Б.. Посочва, че преди
смъртта на В.Б. отношенията в семейството на ищците били много добри. Не е
чувала да има неразбирателства, пререкания и скандали. Посочва, че ищците
приели новината за смъртта на В.Б. много зле. Не били на себе си, изпитвали тъга
и все още не са превъзмогнали смъртта на детето. Дава показания, че В.Б. се е
обръщал към ищеца А.П. с „татко“.
Свидетелят Й.Б.дава
показания, че познава ищците от десет години. Знае за настъпилия инцидент.
Посочва, че ищецът А.П. е баща на В.Б., като той го е отглеждал и се е грижил
за него. Отношенията между тях били много добри. А.П. се е обръщал към детето със
„сине“. Няма информация за пререкания или неразбирателства между тях. Посочва,
че ищците много лошо са приели новината за смъртта на В.Б. – били разтревожени,
постоянно плачели, ходили на гробищата всяка седмица. Посочва, че още не са преживели
загубата на детето.
Свидетелката Е.Б.дава показания, че е майка на ищцата В.Б..
Свидетелства, че А.П. е баща на В.Б.. Посочва, че причината детето да носи
името на майка си е това, че В.Б. и А.П. не са сключили граждански брак.
Посочва, че ищците са отглеждали починалото дете. Не знае за скандали,
неразбирателства или пререкания между членовете на семейството им. Дава
показания, че ищците са понесли много тежко смъртта на В.Б. и се затворили в
себе си. Посочва, че редовно посещавали гроба на сина си. Присъствието на по-големия
им син постоянно им напомняло за Васил и предизвиквало тъга у тях. Били са
против поставяне на снимки на синът им, защото се натъжавали при вида му.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
За да бъде ангажирана отговорността на Гаранционния
фонд да обезвреди негативните последици от пътно-транспортно произшествие, в
конкретния случай, следва да бъде осъществен следният фактически състав:
настъпване на неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, дължащи се
на пътнотранспортното произшествие, настъпило на територията на Република
България и причинено от лице, чиято гражданска отговорност не е била
застрахована (чл. 288, ал.1, т.2 б."а" от отменения КЗ).
Не се твърди, а и не се доказва делинквентът да е имал
сключена застраховка Гражданска отговорност към датата на настъпване на
произшествието.
По делото се доказва безспорно, че ищцата В.Б. е майка
на починалото лице В.Б..
Страните по делото спорят дали ищеца А.П. е от кръга
лица, които имат право да получат обезщетение за вредите, настъпили след
смъртта на В.Б.. ъдът приема, че посоченият ищец е материално-правно
легитимиран по предявената от него претенция. Основание за този извод съдът
намира в анализа на събраните гласни доказателства. От тях безспорно се доказва,
че ищецът и починалият са живеели в едно домакинство и ищецът се е грижил за
малолетното дете като родител. Съдът придава решаващо значение за включване на
ищеца в кръга на правоимащите да получат обезщетение от смъртта на В.Б., на
субективното отношение, знанието на ищеца, че именно той е бил негов син и
изграждане на отношенията между тях, като между баща и син.
Настъпването на пътно-транспортното произшествие, причинено
виновно от третото лице помагач на страната на ответника, се доказва от представената
по делото влязла в сила присъда по нохд № 856/2016 год. по описа на ОС – гр.
Пазарджик, която се ползва със задължителната сила за гражданския съд на
основание чл. 300 от ГПК.
По настъпилите неимуществени вреди: От събраните по
делото гласни доказателства, съдът приема за настъпили твърдените неимуществени
вреди, изразяващи се в мъка, страдание, болка от загубата на близък човек.
Съдът приема, че смъртта на В.Б. е оказала негативно въздействие върху
психиката на ищците - те са тъжили, плакали, споделяли болката си с другите
хора и често посещавали гробищата, което съдът приема като израз на скръбта им.
В допълнение следва да се посочи, че при тежката емоционална загуба, която
представлява загубата на дете, недоказването на конкретни вреди като
предизвикано болестно състояние или последвало диагностицирано психическо
разстройство, не отменя изискването за справедливо обезщетение на значителната
в случая вреда, за да се отговори в пълна степен на обществения критерии за
справедливост - Решение № 130 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 2695/2015 г., Г. К.,
ІІІ Г. О. на ВКС.
При това положение, отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
Наведеното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съдът
намира за основателно. От заключението на назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза съдът приема за доказано, че пешеходецът се е движил
попътно на процесния автомобил в дясната част на пътя в близост до десния
банкет, като непосредствено преди удара, е предприел пресичане на платното за
движение, отдясно-наляво за посоката на автомобила. По делото не са събрани
доказателства, които да оборват изводите на вещото лице в този смисъл. По този
начин, нарушавайки правилата на чл. 108, ал. 2 и чл. 113, ал. 2 от ЗДвП,
пострадалото лице е създало предпоставки за настъпване на произшествието. На
следващо място, основателно ответникът твърди, че ищците са допринесли за
настъпване на фаталния резултат, като не са изпълнили задълженията си по чл.
125, ал. 3 от СК и са оставили без надзор малолетното си дете. Законът вменява
в задължение на родителите да упражняват непрестанен контрол над малолетните си
деца, с оглед тяхната незряла възраст, предполагаемата липса на адекватна
преценка на различни житейски ситуации и с оглед необходимостта да бъде
контролирано поведението на децата така, че да бъде опазено тяхното здраве и
живот. Съдът приема, че липсата на родителски контрол над пострадалото дете се
намира в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като логично може
да се предположи, че в присъствието на възрастен човек около детето,
създадената застрашаваща ситуация би била преценена адекватно и биха могли да
бъдат предприети мерки за недопускане на подобна трагедия. При определяне на
количествения принос на пострадалия следва да се има предвид обстоятелството,
че той е бил на 9 години – дете. Вещото лице по автотехническата експертиза
дава заключение, че водачът на процесния автомобил е имал възможност да вижда
пострадалото дете и когато то се е намирало извън платното за движение. Водачът,
по силата на правилата на чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, е имал задължение да бъде
особено внимателен в тази ситуация. Предвид всичко гореизложено, съдът намира
за меродавен размер на съпричиняване от 1/2.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост - чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и тежкия
характер на загубата, която едно лице чувства при загубата на свое дете,
обстоятелствата, че ищците са били в близки отношения със сина си, че загубата
му им е донесла значителна тъга и стрес, че често са посещавали гроба му, че са
изпитвали тъга при вида на образа му, че видът на други деца са им напомняли за
загубата му. При определяне на обезщетението съдът съобразява и икономическите
условия в държавата в периода, на настъпване на вредите, чиито обективен белег
са и определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се
вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди би била сумата от 200
000 лева за всеки един от тях. Като се
приспадне приетия от съда процент на съпричиняване, в полза на ищците следва да
бъде присъдена сумата от по 100 000 лева, като исковете следва да бъдат
отхвърлени до пълната предявена сума от 200 000 лв.
Предвид уважаването на главния иск, уважената следва
да бъде и претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението,
считано от датата на произшествието 07/07/2015г. до окончателното изплащане на
сумата.
По
отговорността за разноски:
Ищците са освободени от задължение за заплащане на
държавна такса и разноски по делото, поради което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 8000 лв.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“
сумата от 5718 лв. с включен ДДС за осъществено процесуално представителство и
на двамата ищци. Съдът намира, че при идентичен основание и петитум на исковете
и на двамата ищци, адвокатското възнаграждение следва да се определи на база
общия материален интерес и съразмерно уважения размер на двете претенции. В
тази насока е формулировката на чл. 7, ал. 2 от Наредбата № 1 от 09/07/2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно който възнагражденията се
определят за процесуално представителство се определят на база материалния
интерес на делото, а не размера на всеки отделен иск.
Ищците следва да заплатят на ответното дружество
сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и съобразено с отхвърлената част от иска, на ответника
следва да бъдат присъдени и разноски в размер на 175 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес: *** да заплати
на В.В.Б., ЕГН ********** и А.В.П., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес:
***, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), сумата от по 100 000 лв. (сто хиляди
лева), неимуществени вреди, настъпили от смъртта на В.В.Б. при
пътно-транспортно произшествие от 07/07/2015г., ведно със законна лихва,
считано от 07/07/2015г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес: *** да заплати
на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
сумата от 5718 лв. (пет хиляди
седемстотин и осемнадесет лв.), адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес: *** да заплати в полза
на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 8000 лв. (осем хиляди лева) - държавна
такса.
ОСЪЖДА В.В.Б., ЕГН ********** и А.В.П.,
ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: *** да заплатят на Г.Ф.,
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3, сумата от 225 лв. (двеста двадесет и пет лева), разноски за юрисконсултско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Решението е постановено при участието на третото лице
помагач на страната на ответника - П.К.Б., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: