Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
гр.Пловдив, 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа ч.гр.д.№112/2020 г. по описа на ПОС,
докладвано от съдия ИВАНОВА, за се произнесе, съобрази:
Жалбоподателят З.Г.Н., ЕГН:**********
***– длъжник по ИД, с жалба вх.№1573/17.01.2020 г. по описа на ПОС чрез адв.И.Г.,
обжалва действията на ЧСИ Д. М., рег.№818 с район на действие -ПОС по ИД
№14/2010 г. –разпореждане от 25.11.2019 г. за отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Жалбоподателят
твърди, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен поради това, че съгласно ТР
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на ИД, т.н.“перемпция“, настъпва по
силата на закона, т.к. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на 2 години за периода, считано от 02.02.2010 г., когато е наложен запор
върху трудовото му възнаграждение. Моли да се отмени отказа на ЧСИ и да се
прекрати ИД.
Взискателят Н.
Д. Т., ЕГН:********** –взискател –чрез адв.М.К. взема становище, че жалбата е
неоснователна.Не претендира за разноски.
ЧСИ е изложил мотиви по реда на чл.
436 ал. 3 от ГПК, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок и срещу подлежащо на обжалване действие, а по същество – неоснователна,
т.к. в 10-годишен период, считано от 02.02.2010 г., когато е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, след приложения изпълнителен способ
в продължение на 10 години ежемесечно постъпвали суми по запора, надлежно
отразени по ИД, които били превеждани на взискателя, поради което с
постановление от 25.11.2019 г. ЧСИ е отказал да прекрати ИД на осн.чл.433,
ал.1,т.8 ГПК.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения
1-седмичен срок от получаване на съобщението. По същество е неоснователна.
Жалбоподателят счита, че са
налице предпоставките на чл.433, ал.1,т.8 от ГПК ИД да се прекрати, тъй като
счита, че взискателят не е поискал повече от 2 години извършване на ИД.
ПОС намира, че съгласно ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., т.10 на ОСГТК на ВКС когато
взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години без значение дали изпълнителното производство е прекратено по чл.433,
ал.1,т.8 ГПК или не, ИД се прекратява по силата на закона; че съгласно ТР - не
са изпълнителни действия образуването на ИД, изпращането и връчването на ПДИ,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експериза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение, плащането въз основа
на него и др.
В
т.10 от ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК е казано, че съгласно
чл.116,б.“в ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и в тази
връзка това е кое да е изпълнително действие в рамките на определен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на ЧСИ
изпълнително действие, например: налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
На
02.02.2010 г. ЧСИ е наложил запор върху
трудовото възнаграждение
на длъжника, въз основа на който по
сметката на ЧСИ ежемесечно са превеждани суми, върху които ЧСИ е начислявал
пропорционална такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ, видно от приложените по ИД сметки,
последната от която е от 24.10.2019 г.
От цитираното
ТР е видно, че налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
от 02.02.2010 г. е изпълнително действие, което прекъсва давността,
тъй като е приложен изпълнителен способ, въз основа на който, видно от
приложните по ИД сметки на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ и фактури - до 24.10.2019 г. са превеждани суми на
взискателя, вследствие на запора.
Eто
защо ПОС намира, че не се доказа твърдението на длъжника, че в продължение на
повече от 2 години, считано от 02.02.2010 г. взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство не
се е прекратило по силата на закона.
Горното налага извода, че като
не е прекратил ИД на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК, ЧСИ е постановил
законосъобразен отказ. По изложените съображения жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх.№1573/17.01.2020 г. по описа на ПОС на З.Г.Н., ЕГН:********** ***– длъжник
по ИД против действията на ЧСИ Д. М., рег.№818 с район на действие -ПОС по ИД
№14/2010 г. –разпореждане от 25.11.2019 г. за отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: