Р
Е Ш Е
Н И Е № 115
гр.Кюстендил, 16.05.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело №329 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по искова молба на Л.М.Н. с ЕГН **********, понастоящем в затвора-гр.Бобов дол, ІІ група, с която е предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”– гр.София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000,00лв., претърпени вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на затвора в гр.Бобов дол, изразяващи се в непровеждане на своевременно и адекватно стоматологично лечение през периода м.ноември – м.декември 2016г. Ищецът твърди, че през м. октомври 2016г. е почувствал болки в зъбите и е посетил стоматологичния кабинет към Медицинския център в затвора; че стоматологът д-р П. го е прегледал и го е уведомил, че за да установи кой е болният зъб и какво лечение да предприеме, се нуждае от рентгенова снимка, за която следва да се заплати сумата от 4,00лв.; че тъй като не е разполагал с посочената сума е потърсил пари от други лишени от свобода лица, през което време /около два месеца/ е търпял силни болки, но при посещенията при зъболекаря - около 4-5 пъти, последният е отказал лечение, вкл. и да извади болния зъб, а е давал само аналгин и беналгин за облекчаване на болките; че в края на м. декември 2016г. парите за рентгеновата снимка са предоставени от лишения от свобода Т.Т., но поради силна зъбна болка е конвоиран по спешност в извънработно време на 30.12.2016г. до стоматолог в гр.Дупница, който е установил абсцес и е извадил зъба. Горните действия и бездействия на служители в затвора –гр.Бобов дол, конкретно на зъболекаря и на инспектора СДВР, ищецът счита като проява на нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от ЗИНЗС, вследствие на което са му причинени душевни болки, страдания и унижение. Ищецът иска присъждане на обезщетението ведно с лихва за забава.
В хода на съдебните прения, ищецът прави искане за уважаване на предявената претенция, като счита същата за доказана, включително претърпените неимуществени вреди.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, чрез процесуалните си представители ст. юк М. В. и ст. юк Д. Й., изразява становище за оспорване на иска по основание и размер. Поддържа се, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при затвора гр. Бобов дол; че на същия е проведено своевременно и адекватно стоматологично лечение, с което е изпълнено задължението за предоставяне на медицинско обслужване и липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, както и на елементите от фактическия състав на отговорността по 284 от ЗИНЗС. Претендира се юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Заключението на прокурора е, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради това, че ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора. Приема се, че са предоставени необходимите медицински грижи за стоматологичното здраве на лишения от свобода Л.Н..
Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
От фактическа страна се установява, че ищецът Л.М.Н. е постъпил в затвора - гр.Бобов дол на 13.10.2014год. и е зачислен във ІІ група. Същият не работи и не получава трудово възнаграждение. За периода 01.10. - 31.12.2016г. по сметката на ищеца липсват средства, като на 27.12.2016г. в същата е постъпила сума в размер на 4,00лв. – трансфер от лишения от свобода Тактаков.
Видно от приложени по делото извлечения от болничната книга /амбулаторен журнал/, водени в МЦ, на 24.10.2016г. Н. е посетил лекаря поради оплаквания от болки в горна задна челюст в ляво, а отразеният резултат от прегледа е за интактни зъби, за рьо графия. Последващи отбелязвания за посещения на лицето в МЦ до края на 2016год. липсват.
Видно от копие от регистрационен дневник, изпратено с писмо вх.№675/07.02.2018г. от д-р К./л.77 и 78 от делото/, на 30.12.2016г. ищецът е посетил стоматологичният кабинет на лекаря, който е установил диагноза „зъбен абсцес“ и е извършил екстракция на горен шести зъб в ляво, като му е предписал аналгетици и антибиотик.
Видно от медицинска справка от 12.12.2017г. на директора на МЦ в затвора – гр.Бобов дол д-р Ч. и на стоматолога към МЦ д-р П. /л. 53/, ищецът е имал болкови оплаквания в областта на горната челюст вляво, по повод на които е прегледан в стоматологичния кабинет на затвора на 24.10.2016г., като при прегледа е установено интактно съзъбие, липса на кариозност на 26,27, 28 зъби / мястото на болката/ и болката не е локализирана в конкретен зъб, поради което за уточняване на диагнозата и определяне на терапевтичното поведение, д-р П. е назначил зъбна снимка, каквато не е направена поради липса на средства от лишения от свобода, който не се е явил в последващия период в стоматологичния кабинет, но междувременно поради появила се остра зъбна болка е бил конвоиран по спешност в извънработно време на 30.12.2016г. до стоматолог в гр.Дупница – д-р Карастоянов, който е установил зъбен абцес на 26 зъб и е извършил екстракция на същия.
Във връзка със спорните фактически обстоятелства съдът е събрал и гласни доказателства, като по искане на страните в съдебното производство са разпитани свидетелите Д.М. - лишено от свобода лице и д-р Х.П. – зъболекар на затвора. В показанията си свид. Д.М., твърди, че ищецът е посещавал зъболекаря на затвора във връзка с оплаквания от зъбобол, но не е получил лечение, тъй като лекарят е поискал да се направи снимка на зъбите за да може да ги лекува. Свидетелят сочи, че е предоставял лекарства на ищеца, които са му давани от лекарите; че ищецът не е разполагал с необходимите пари /4 лева/ за снимката, поради което около 2-3 месеца е търпял силни болки, които са му пречели да се храни и да спи, докато в края на м. декември сумата е предоставена от друг лишен от свобода и Л.Н. е закаран в гр.Дупница при д-р Карастоянов, който е извадил болния зъб.
От показанията на свид. Х.П., се установява, че е извършил преглед на ищеца във връзка с оплаквания за болки в лявата горна половина на зъбите, при който преглед не е констатирал видими увреждания на зъбите и не могъл да локализира мястото на болката, която би могла да се дължи и на заболяване на венците „парадонтоза“; че за да се уточни диагнозата и да се назначи лечение, вкл. с екстракция на зъб, се е нуждаел от рентгенова снимка, която лишеният от свобода е следвало да заплати; че състоянието при прегледа на ищеца не е изисквало спешна намеса, поради което същият не е конвоиран в гр.Дупница за направа на снимка. Свидетелят сочи, че за период от два месеца е възможна промяна в състоянието на зъба, така че дефектът да стане видим, т.е. да отпадне необходимостта от рентгенова снимка; че ищецът му е показал извадения зъб, който е имал кариозен дефект, който не е бил видим, тъй като е засягал пространството между два зъба. По отношение документирането на прегледите, свидетелят д-р П. твърди, че извършените прегледи се регистрират в книга в МЦ, с изключение на случаите на „консултация“ под формата на разговор с пациента от вратата на кабинета, както е процедирал ищеца.
Като доказателство по делото е приет Правилник за организацията на дейността и вътрешния ред в медицинския център при затвора – Бобов дол, утвърден от гл. директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ на 21.08.2012г., приет на основание чл.23, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към МП. Съобразно относимите към казуса разпоредби на Правилника, методическото ръководство, координацията и контролът на дейността на МЦ се осъществява от ГДИН; че в МЦ се осъществява и дентално обслужване на лишените от свобода; че ординаторът – лекар по дентална медицина, отговаря за диагностично-лечебната дейност, като насочва лишените от свобода за специализирани лабораторни и апаратни изследвания, както и за специализирано лечение извън мястото за лишаване от свобода; че амбулаторните прегледи се регистрират в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата на заболяването и предписаното лечение, необходимите изследвания и манипулации.
Съдът е назначил съдебно – медицинска експертиза с вещо лице д-р К.Е. – лекар по дентална медицина. От изготвеното експертно заключение с вх.№1771/11.04.2018г., което страните не оспорват, а съдът счита за обективно и компетентно, се установява следното: съобразно медицинската документация по делото, на ищеца е извършен един преглед на 24.10.2016г. в стоматологичния кабинет в затвора, по повод болка в горната лява челюст в областта на 6,7 и 8 зъби /26,27 и 28/, при който не са констатирани кариозни изменения и зъбите са отбелязани като интактни / здрави/ , предвид което и съгласно медицинския стандарт, за изясняване на диагнозата са необходими параклинични изследвания – рентгенова снимка, извършването на която не се заплаща от НЗОК. Вещото лице сочи, че е възможно и често в стоматологичната практика се случва, един първоначален възпалителен процес, проявен само с болка и дискомфорт и без конкретна локализация, за период около два месеца да прерасне във видимо диагностициращ се при клиничен преглед абсцес, придружен със зачервяване, оток и силна болезненост, което състояние налага хирургическа намеса, вкл. с екстракция на зъба.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявеният иск за допустим, а разгледан по същество - за неоснователен, поради следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, доколкото този затвор е негова териториална служба /арг. чл. 12, ал.2 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНС, настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия и бездействия в периода м.ноември – м.декември 2016г., на длъжностни лица при ответника /зъболекаря на затвора и инспектор СДВР/ , конкретно изразяващи се в непровеждане на своевременно и адекватно стоматологично лечение. Тезата си за това, че лечението е несвоевременно и неадекватно, ищецът обосновава със следното: отрича необходимостта от рентгенова снимка за уточняване на диагнозата и за провеждане на лечение при извършения преглед от д-р П. на 24.10.2016г., като счита, че същият е следвало да лекува или да извади болния зъб, каквото е било неговото желание и както впоследствие е направил д-р К.в кабинета си в гр. Дупница /вж. стр.2 от молбата от 27.10.2017г./; твърди, че е здравноосигурено лице, от което незаконосъобразно е поискано да заплати направата на рентгенова снимка, което счита като умишлено нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС /вж. стр. първа на молбата от 27.10.2017г./; поддържа, че му е отказвано необходимото лечение през периода от два месеца докато е търсил пари за извършване на рентгеновата снимка на зъба, като зъболекаря на затвора му е отказвал прегледи и му е предоставял само аналгетици срещу болката / вж. стр.2 от молбата от 27.10.2017г. и обясненията в с.з. на 06.03.2018г./. Горните действия и бездействия ищецът счита като проява на нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от ЗИНЗС, вследствие на което са му причинени душевни болки, страдания и унижение, за които иска присъждане на обезщетение от ответната дирекция.
Както се посочи, по реда на специалния закон, на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната.
От друга страна, наличието на пилотното дело „Нешков и др. срещу България“ задължава съда да приложи трайно установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение по чл.3 от ЕКПЧ, респ. по чл.3 от ЗИНЗС, утвърдения стандарт на доказване, разпределящ доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да приложи принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишения от свобода и да приложи презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на доказано нарушение.
Изложеното, преценено съобразно заявените от ищеца фактически основания на предявения иск и събраните доказателства, сочи на изводи за липса на нарушение по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в непровеждане на своевременно и адекватно стоматологично лечение. Последното е част от медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, което е регламентираното в глава десета от ЗИНЗС, глава трета от ППЗИНЗС, както и в раздел ІV, глава втора от Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Относимите към казуса нормативни разпоредби на чл.134, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и на чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/2010г., предвиждат задължения за осигуряване на дентално медицинско обслужване при амбулаторни условия в медицинските центрове към затворите от лекари по дентална медицина, а в случаите когато са необходими специализирани изследвания, същите да се извършват извън мястото за лишаване от свобода / арг. чл.135, ал.1, т.3 от ЗИНЗС/. В случая съдът счита визираните задължения за изпълнени, доколкото е безспорно по делото, че в затвора в гр.Бобов дол работи по график стоматолог, чийто услуги е потърсил и ищеца на 24.10.2016г.
Доводите си за неадекватност /липса на качество/ и несвоевременност на предоставеното лечение, Л.Н. обосновава на първо място с това, че на зъболекаря д-р П. не е била необходима рентгенова снимка за уточняване на диагнозата и за провеждане на лечение, като счита, че същият е следвало да лекува или да извади болния зъб, както впоследствие е постъпил д-р К.в кабинета си в гр. Дупница. Доводите са неоснователни. От анализа на писмените и гласни доказателствени средства, както и от заключението на вещото лице д-р Е., се установява надлежно изпълнение на задълженията за осигуряване на медицинско обслужване.
Съдът счита за безспорно доказан факта, че установяването на конкретния проблемен зъб е било невъзможно при обикновен преглед, респ. че рентгенова снимка е била необходима. В този смисъл са показанията на свид. д-р П. и констатациите на вещото лице. Косвено доказателство в подкрепа на горното са данните в обясненията на ищеца за това, че изваденият зъб е бил с дефект „отстрани“ /вж. протокола от с.з. на 06.03.2018г./ , т.е. на място, което не е видимо. От съдебно-медицинската експертиза на в.л. д-р Е., се установява, че при липса на видими кариозни изменения на зъбите, както е при прегледа на ищеца, диагностицирането и лечението, вкл. локализацията на болния зъб, задължително изискват извършване на рентгенова снимка, а обстоятелството, че зъбът е изваден впоследствие от д-р К.без направа на снимка, т.е. че нуждата от снимка е отпаднала, се дължи на промените /обичайни в стоматологичната практика/ за периода от около два месеца, при които един първоначален възпалителен процес , проявен само с болка и дискомфорт и без конкретна локализация прераства във видимо диагностициращ се при клиничен преглед абсцес, придружен със зачервяване, оток и силна болезненост, което състояние налага хирургическа намеса, вкл. с екстракция на зъба. Горното обосновава изводи за надлежно и адекватно дентално обслужване, съответстващо на медицинския стандарт за дейността, предоставено от ответната администрация чрез лекаря по дентална медицина в затвора гр.Бобов дол. Следва недоказаност на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС по така релевираното фактическо основание.
На следващо място, преценката за кумулативния ефект на дейността за настъпването на вредите, в случая изисква проверка на доводите на ищеца за това, че като здравноосигурено лице не дължи заплащане за направата на рентгенова снимка, като искането за плащане е незаконосъобразно и е причинило забавяне на периода на лечение, съответно е увеличило продължителността на преживяното страдание. Възраженията са за умишлено нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, които при анализ на събраните доказателства съдът счита за неоснователни. Ответната дирекция чрез специализираните органи в затвора в гр. Бобов дол и конкретно чрез стоматолога д-р П., своевременно и съобразно стоматологичния статус на ищеца, е насочила същия за извършване на специализирани изследвания, а именно за направа на рентгенова снимка на зъбите в проблемния участък. Касае се за изследване, което МЦ в затвора не обезпечава технически и което следва да се извърши извън мястото за лишаване от свобода / арг. чл.135, ал.1, т.3 вр. с чл.134, ал.1 от ЗИНЗС/. Действително, съгласно чл. 128, ал.2 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права. Горният статус обаче, съгласно чл.102, ал.1, т.3 от Националния рамков договор за денталните дейности за 2016год., касае денталните дейности, определени в Наредба №2 от 2016г. за основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК /сега отм./, за първична дентална помощ и специализирана дентална помощ. Последните са посочени в Приложение №3 към чл.1, ал.1 от Наредба №2 от 2016г. – „Дентална извънболнична медицинска помощ“ и от проверката на съдържанието на същото е видно, че рентгенографията на зъби не е включена в пакета дейности, които се заплащат от НЗОК. Следователно ищецът е дължал заплащане за направата на рентгенова снимка и действията на специализираните органи по изпълнение на наказанията са законосъобразни, което ги дисквалифицира като нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Липсва поведение, което да е жестоко или унизително за лишения от свобода ищец.
На последно място, Л.Н. обосновава тезата си за несвоевременно и неадекватно лечение като фактическо основание за предявения иск, с доводи за това, че му е отказано лечение през периода от два месеца докато е търсил пари за извършване на рентгеновата снимка на зъба. Твърденията са, че зъболекарят на затвора му е отказвал прегледи и изваждане не зъба, като само му е предоставял аналгетици срещу болката. Горните доводи съдът счита за недоказани. От анализа на събраните писмени и гласни доказателствени средства не се установява ищецът да е поискал извършване на преглед от зъболекаря след 24.10.2016г. Единственото негово посещение в зъболекарския кабинет е на посочената дата, а впоследствие са правени само устни консултации „от вратата“ на кабинета без искане за преглед на състоянието. Данните в амбулаторния журнал на МЦ, както и показанията на свид. д-р П., са доказателствените средства, които опровергават достоверността на обясненията на ищеца и на показанията на свид. М. за отказани прегледи и лечение от стоматолога в затвора. Твърденията на свид. М. съдът счита за неверни и депозирани в услуга на защитната теза на ищеца, както и за лишени от конкретика за търсената медицинска помощ / дали от лекаря или от зъболекаря/ и за отказаното лечение. Що се отнася до неудовлетвореното искане на Н. за изваждане на зъба, следва да се посочи, че екстракцията освен че е крайна мярка, то в случая е била невъзможна без да е локализиран болния зъб. Доказва се надлежно изпълнение на задълженията за медицинско обслужване и за осигуряване на адекватно и своевременно дентално лечение на ищеца.
Изводите от изложеното са за недоказаност на незаконосъобразни действия и бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които да са основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за обезвреда. Не се установява неизпълнение на нормативно предвидено задължение за фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията на затвора. От събраните по делото доказателства е видно, че на ищеца е предоставен амбулаторен дентален преглед и че е насочен за извършване на специализирано рентгеново изследване извън мястото за лишаване от свобода, съобразно действащата нормативна уредба за осъществяване на медицинска помощ на лишените от свобода лица. Горното сочи на отсъствие на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, поради което страданията на ищеца, макар и доказани, не подлежат на обезщетяване по специалния ред на ЗИНЗС. Не са осъществени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Следователно, искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00лв. е недоказан и неоснователен и съдът го отхвърля, както и акцесорният иск за лихва.
С оглед изхода от делото, ищецът дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /по арг. от чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр.с чл.78, ал.8 от ГПК/. На осн. чл.286, ал.2 от ЗИНЗС ищецът следва да заплати по сметката на съда и разноските за възнаграждението на вещото лице д-р Е. в размер на 129,03лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Л.М.Н. с ЕГН **********, понастоящем в затвора-гр.Бобов дол, ІІ група, иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК, срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”– гр.София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000,00лв., претърпени вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на затвора в гр.Бобов дол, изразяващи се в непровеждане на своевременно и адекватно стоматологично лечение през периода м.ноември – м.декември 2016г.
ОСЪЖДА Л.М.Н.
с ЕГН **********, понастоящем в затвора-гр.Бобов дол, ІІ група да
заплати на Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” – гр.София-1309, бул. “Ген. Н. Столетов” №21, юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00лв.
ОСЪЖДА Л.М.Н. с ЕГН **********, понастоящем в затвора-гр.Бобов дол, ІІ група да заплати на Административен съд – Кюстендил разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 129,03лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: