Решение по дело №416/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 318
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20202100500416
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

номер IV - 318                                                                                             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На четвърти март, две хиляди и двадесета година,

В закрито заседание в следния състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА   

                                 ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                             мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 416 по описа за 2020 година

 

Производството по делото е по реда на чл.463 ГПК.

Образувано е по жалба вх.№27283/06.12.19г. е подадена от „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 85, представлявано от Здравка Русева и Весела Колева – Джижева, подадена чрез пълномощник ю.к.Деница Крумова, взискател в изпълнителното производство, против Протокол за разпределение на суми №12/02.12.2019г., извършено по изпълнително дело № 20168040400093 по описа на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Делян Николов – рег.№ 804 с район на действие района на Бургаски окръжен съд (БОС).

Жалбоподателят „Инвестбанк“ – АД оспорва извършеното разпределение като неправилно и незаконосъобразно, тъй като е изготвено при неправилно определяне на взискателя с право на предпочтително удовлетворение в нарушение на чл.136, ал.1 ЗЗД. Счита че сумата 199107.85 лева, разпределена в полза на „Българска банка за развитие“ АД (ББР), следва да бъде разпределена в полза на „Инвестбанк“ АД Според жалбоподателя, ББР е присъединен по делото взискател за вземанията си срещу един от длъжниците по делото – „Понстройинженеринг“ АД, а продадените машини, сумите от които се разпределят, са собственост на длъжника „М&С Бетон“ АД, в чийто имот те са се намирали при извършването на описа. Счита, че съгласно презумпцията на чл.465 ГПК, те са собственост на този длъжник.

На следващо място сочи, че не е установено вещите да са били собственост на „Понсстройинженеринг“ АД; същите не са част от предмета на учредените в полза на ББР залози, тъй като не са индивидуализирани в договорите за залог на търговското предприятие на „Понсстройинженеринг“ АД и не може да се направи извод за тяхната идентичност с вещите, собственост на „М&С Бетон“ АД, върху които е насочено изпълнението. В тази връзка и анализирайки нормативната уредба, жалбоподателят излага подробни доводи, че учредените в полза на ББР залози не се простират върху процесните вещи. Евентуално, дори и вещите да са били прехвърлени от „Понсстройинженеринг“ АД в полза на „М&С Бетон“ АД, залозите не тежат върху тях от момента на отделянето им от търговското предприятие, още повече, че вписаното от ББР пристъпване към изпълнение е след извършеното разпореждане. Излагат се подробни съображения, че единственото заложно право върху процесните движими вещи е на „Инвестбанк“ АД.

На основание чл.436, ал.3, изр. последно ГПК ЧСИ Делян Николов представя мотиви във връзка с обжалваното действие. Счита жалбата за неоснователна. Разпределението е извършено съобразно Решение №II-274/05.04.2019г. по в.гр.д.№1933/18г. по описа на БОС.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело №20168040400093 (и.д.№93/16г.) по описа на ЧСИ Делян Николов, с рег.№ 804 и район на действие БОС, е образувано на 04.02.2016 г. по молба на „Инвестбанк“ АД срещу „М&С Бетон“ АД, „СГ Инвест“ ЕООД, Т.Г. Т., „Понсстройинженеринг“ ЕАД, Понс-холдинг“ АД и М.В.М., въз основа на изпълнителен лист №27/30/22.12.2015 г., издаден по ч.гр.д.№ 3711/2015 г. по описа на РС Велико Търново, както и изпълнителен лист № 94/12.01.2016 г., издаден по ч.гр.д.№ 3712/2015 г. по описа на РС Велико Търново, за присъдени в полза на банката суми, дължими солидарно от длъжниците по Договор за кредитен ангажимент № 168/2013-Л от 18.12.2013 г. С молбата взискателят е направил искане за насочване на принудителното изпълнение върху вземания, дружествени дялове, ценни книги, МПС, движими вещи и недвижими имоти, собственост на длъжниците, в т.ч. и към движими вещи, собственост на длъжника „М&С Бетон“ АД, заложени от длъжника в полза на Банката. 

По изпълнителното дело са присъединени като взискатели по тяхна молба различни физически и юридически лица. Държавата в лицето на НАП е присъединена по право като взискател по изпълнителното дело за публичните вземания към всеки един от длъжниците, съгласно представените удостоверения по чл.191, ал.4 ДОПК от съответната ТД на НАП по регистрация и постоянен адрес на длъжниците.

С постановление изх.№34800/26.09.2017 г. на ЧСИ Николов, е постановено присъединяването по право на „Българска банка за развитие“ АД, спрямо изпълнението върху 19 броя движими вещи на длъжника „М&С Бетон“ АД, изрично посочени в същото постановление, на основание чл.459, ал.2 ГПК, вр. чл.10, ал.3 ЗОЗ, въз основа на 8 броя договори за особен залог (л.4718-л.4842), вписани в ТР и в ЦРОЗ. С тези договори „Понсстройинженеринг“ ЕАД е учредило в полза на „Българска банка за развитие“ АД, особен залог върху цялото си търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения с включените в него активи, съгласно приложение №1 и приложение № 2 към всеки към всеки един от договорите.

Констатирано е, че част от активите на залогодателя са били прехвърлени на длъжника „М&С Бетон“ АД, след сключването на договорите за залог и същите са предмет на изпълнението.

Извършена е публична продан на следните вещи:

1. Мини челен товарач с рег.№ ******, марка GEHL, модел 5640-турбо;

2. Окомплектовка за машина за хоризонтално сондиране „Вермеер“;

3. Багер, марка „Hidromek“, модел НМК 102В, с рег.№ ******, Турбо 4х4;

4. Модулна бензиностанция, марка „Solz-kotten, общ обем 10000 литра“;

5. Укрепителна система в комплект – голям комплект – 4 бр.;

6. Укрепителна система в комплект – малък комплект – 3 бр.;

7. Ел.табло Т-15 – към бетонов възел „Либхер“;

8. Мини челен товарач Komatsu, рама KMTSK004E77F04177;

9. Машина за огъване на арматура, марка „ALBA“, модел D42L;

10. Кулокран, марка „Либхер“, модел 63 НС, с рег.№ ********;

11. Мини челен товарач, с рег.№ ******, марка GEHL, модел 5640-турбо;

12. Мини челен товарач, с рег.№ ******, марка GEHL, модел 5640-турбо;

13. Багер, марка „Hidromek“, модел НМК 102В, с рег.№ ******;

14. Машина за челно заваряване.

Получената от публичната продан сума е била предмет на разпределение по чл.495 ГПК, извършено с Протокол за разпределение №10/29.10.2018 г.

Така извършеното разпределение е обжалвано от настоящия жалбоподател „Инвестбанк“ – АД. С постановеното по жалбата Решение №II-274/05.04.2019г. по в.гр.д.№1933/18г. по описа на БОС, съдът е достигнал до извод, че в тази част разпределението е правилно и законосъобразно.

Съдът е приел, че в полза на „Българска банка за развитие“ АД е учреден особен залог върху търговското предприятие на „Понсстройинженеринг“ ЕАД, с включените в него активи – движими вещи, посочени в приложение №2 към всеки към всеки един от договорите за залог, като част от тези вещи са били прехвърлени на „М&С Бетон“ АД и са предмет на принудителното изпълнение по настоящото дело. Описването в договорите на заложеното имущество, с посочване на марка и модел на вещите, техния инвентарен номер, съгласно заприходяването им като активи на заложеното предприятие, както и с местонахождение на вещите – промишлена база „Капчето“-Бургас, съдът е счел за достатъчни за тяхната индивидуализация. Според съда, доколкото е налице залог на търговско предприятие като съвкупност, в момента, в който се насочи изпълнение върху него, настъпва индивидуализацията на елементите от съвкупността.

Съдът е счел за неоснователни доводите на жалбоподателя (изложени и в настоящата жалба), че липсва индивидуализация на движимите вещи, предмет на учредения в полза на ББР особен залог върху търговското предприятие на „Понсстройинженеринг“ ЕАД, които след залозите са били прехвърлени на търговеца-длъжник по изпълнението „М&С Бетон“ АД.

За неоснователни са счетени и тук изложените доводи на жалбоподателя, че залозите не се разпростират върху процесните движими вещи, позовавайки се на правилата за залог на съпкупност. Съдът се е позовал на нормата на чл.21, ал.3 ЗОЗ - че залогът на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, които придобиват отделни активи от заложеното търговско предприятие, когато е вписан и в съответния специален регистър, който се води за такива активи, т.е. вписването на залога върху предприятието в съответния специален регистър, който се води за определен актив, запазва залога при последващо отделяне на този актив от заложеното предприятие. По този начин, с вписването в специален регистър по чл.21, ал.3 ЗОЗ се създава противопоставимост на правата на заложния кредитор със залог на търговско предприятие на онези лица, които след вписването на залога са придобили права върху отделни елементи – активи на заложеното предприятие, подлежащи на вписване в съответния регистър. Съдът е приел, че ако залог на търговско предприятие е вписан при условията на чл.21, ал.3 ЗОЗ в нотариалния регистър, ЦРОЗ, ЦД и пр., без да е индивидуализиран в договора за залог нито един конкретен актив (недвижим имот, движима вещ, ценни книжа и др.), третите лица, които придобиват права върху активи от състава на заложеното търговско предприятие, ще ги придобият обременени с особен залог, ако тези активи като елементи от търговското предприятие са такива, за които се води специален регистър.

Така съдът е направил извод, че са налице в полза на ББР договори за особен залог върху търговското предприятие на „Понсстройинженеринг“ ЕАД, с включени в него активи – движими вещи, изрично посочени в Приложение №2 към всеки един от договорите за залог, като е налице надлежно вписване на договорите за залог в ТР попартидата на залогодателя и в ЦРОЗ, който се води за движимите вещи, включени в състава на заложеното търговско предприятие, поради което и на основание чл.21, ал.3 ЗОЗ залогът върху тези вещи се запазва при последващото им отделяне от търговското предприятие. Ето защо, с извършеното след учредяване на залог върху търговското предприятие на „Понсстройинженеринг“ ЕАД прехвърляне на процесните вещи на „М&С Бетон“ АД с договора за продажба от 16.01.2014 г., купувачът-длъжник е придобил, обременени с особен залог:  Мини челен товарач с рег.№ ******, марка GEHL, модел 5640-турбо; Багер, марка „Hidromek“, модел НМК 102В, с рег.№ ******, Турбо 4х4; Мини челен товарач, с рег.№ ******, марка GEHL, модел 5640-турбо; Мини челен товарач, с рег.№ ******, марка GEHL, модел 5640-турбо; Багер, марка „Hidromek“, модел НМК 102В, с рег.№ ******.

С позоваване на т.1 на ТР № 1/ 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че продадените с договора от 16.01.2014 г. движими вещи са били придобити обременени със залог от „М&С Бетон“ АД и същият има качеството на залогодател, като правата на заложния кредитор ББР са противопоставими на длъжника, тъй като към момента на придобиването на вещите последващия приобретател „М&С Бетон“ АД е знаел, че вещите са обременени със залог, т.е. бил е недобросъвестен. и е придобил вещите обременени със заложното право, учредено в полза на „ББР“ АД, поради което събраната от тяхната продажба сума правилно е била разпределена на този взискател.

Така съдът е приел, че право да се удовлетвори с привилегия от продажбата на Ел.табло Т-15 – към бетонов възел „Либхер“; Машина за огъване на арматура, марка „ALBA“, модел D42L; Кулокран, марка „Либхер“, модел 63 НС, с рег.№ ********, има ББР.

Разпределението, предмет на жалбата е било отменено, по съображения, касаещи други вещи - Окомплектовка за машина за хоризонтално сондиране „Вермеер“ и Модулна бензиностанция, марка „Solz-kotten, общ обем 10000 литра“.

След отмяната, ЧСИ е извършил две разпределения - №12 – предмет на настоящата жалба, досежно вещите, без двете посочени по-горе; и №13 – на двете вещи, посочени по-горе. Тук обжалваното разпределение №12, е извършено съобразно първоначално извършеното Разпределение №10 в частта, в която, съобразно казаното по-горе съдът го е потвърдил.

Ето защо, действията на ЧСИ Николов са съобразени както със закона, така и с аргументите на БОС и БАС, поради което е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

И настоящият въззивен състав намира, че не следва да обсъжда доводите на жалбоподателя, представляващи по същността си оспорване качеството на ББР на присъединен кредитор по отношение на заложеното имущество и оспорване на привилегията, доколкото последната поставя взискателите в конкуренция при разпределението на получените в изпълнителното производство суми. Разглеждането на подобни доводи е недопустимо в съдебното производство по чл.462, ал.2 ГПК, тъй като законодателят е уредил специален отрицателен установителен иск за отричане вземането на присъединен кредитор, при съвместна пасивна процесуална легитимация на присъединения кредитор и длъжника – арг. чл.42 ЗОЗ и чл.464 ГПК. Спорът за съществуване/несъществуване на вземането на присъединения кредитор следва да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, за да се установи по несъмнен, непротиворечив начин между кредиторите и длъжника дали вземането на присъединения кредитор съществува и дали той ще се конкурира с останалите кредитори при разпределение на осребрената в изпълнителното производство сума. Ето защо, недопустимо е в съдебно производство, образувано по жалба срещу изготвено от съдебния изпълнител разпределение, да се релевират и разглеждат тези оспорвания.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№27283/06.12.19г. на Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 85, представлявано от Здравка Русева и Весела Колева – Джижева, подадена чрез пълномощник ю.к.Деница Крумова, ПРОТИВ ДЕЙСТВИЯТА на Частен съдебен изпълнител Делян Николов – рег.№ 804 с район на действие района на Бургаски окръжен съд, съставляващи Протокол за разпределение на суми №12/02.12.2019г., извършено по изпълнително дело № 20168040400093 по описа на за 2016г.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                               2.