№ 87
гр. Ловеч, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря П.А СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20224310101219 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с ИМ, подадена от С. Р. М., с пост.адрес: *******, чрез адв. П. С. П.
– САК против 4ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Люлин, ж.к.Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“№28, ет.2, ап.40-46.
Ищецът излага в ИМ, че на 27.08.2021 г. между ищцата и ответното дружество е
сключен договор № ***, по силата на който е усвоен кредит в размер на 2000 лв. за срок от
26 „четиринадесетдневки“, считано от 27.08.2021 г. до 28.08.2022 г. Договорната вноска по
кредита е в размер на 91.68 лв, а общата дължима сума от потребителя – 2383.68 лв.
Посочва, че съгласно чл.4, ал.1 от договора заемополучателят следва да обезпечи
задължението си с осигуряване на поне едно от обезпеченията, подробно изброени в ИМ.
Във връзка с това изискване на договора за заем и на датата на неговото сключване на
кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия
идентификационен номер, както номерът на договора за заем. Договорът се сключва с
„Файненшъл България“ЕООД, като по силата на него трябва да заплати на дружеството
сумата в размер на 1828,32 лв, разсрочена ведно със задълженията по кредита, като
разсрочването и по двата договора е на 26 равни „четиринадесетдневки“. Отбелязва, че това
обстоятелство е видно от погасителния план, като в същия е формирана капитализирана
вноска в размер на 162 лв, включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция от 70,32
лв. и вноска по кредит 91,68 лв. В резултат на това, за усвоена главница в размер на 2000 лв.
и за около година от кредитополучателя се изисква да заплати 4212 лв, от които 2383.68 лв.
към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“АД и 1828.32 лв. към гаранта „Файненшъл
България“ЕООД.
1
Наведени са твърдения, че страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК, като сключеният договор за
паричен заем представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Законът за
потребителския кредит. Счита, че посоченият договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК
във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни
правила.
Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК
поради нарушаване изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.19 от ЗПК.
Сочи, че в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва посочване на останалите
компоненти от лихвения процент, записани в чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и ясна методика на
формиране на ГПР.
Ищецът излага, че в настоящия случай по Договора за предоставяне на гаранция
възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на ГПР. Счита, че предвид
обстоятелството, че договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на гаранция са
сключени в един и същи ден, както и че кредиторът е включил размера на възнаграждението
за гарант в погасителния план по кредита безспорно сочат, че разходът за гарант е бил
известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. В тази връзка счита,
че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно
не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР (въпреки че го е включил в
погасителния си план), като изтъква, че при условия, че същото беше включено,
действителният ГПР би възлизал на повече от 200 %. Поради това счита, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като
цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР,
приложим в отношенията по договора.
На следващо място счита, че приложимото национално законодателство следва да
бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на
действащата Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити. Във връзка с това счита, че неизпълнението на задължението за
правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на директивата да има
единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не
може да сравни адекватно продуктите между различните конкуренти.
Ищецът счита, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно
основание за недействителност на договора.
Поддържа също, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на
ЕС.
2
Твърди се, че клаузата на чл.4 от Договора е нищожна и на самостоятелно основание,
а именно чл.21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Излага,
че въведените изисквания в цитираните каузи от договора за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, че то изцяло да се възпрепятства, а от друга страна, непредставянето на обезпечение
не води до претърпяването на вреди за кредитора. Посочено е, че в случая е предвидено
възнаграждението за дружеството – поръчител, което води до скрито оскъпяване на кредита.
Обръща внимание и на обстоятелството, че съгласно информацията в Търговски регистър,
едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ЕООД (дружеството
поръчител) е „Изи Асет Мениджмънт“АД (дружеството кредитор) и печалбата на
„Файненшъл България“ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител се
разпределя в полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“АД, което
потвърждава, че изискваното възнаграждение за гаранция представлява скрито
възнаграждение към кредитора по договора.
Ищецът счита, че в процесния случай се явява неприложима хипотезата на чл.26,
ал.4 от ЗЗД по отношение на нищожността на частта от договора, в която се уговарят ГПР и
ГЛП, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона, като
сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Твърди, че в случая не е налице нито една от визираните в закона хипотези – нищожните
клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР както и размера на
ГЛП да бъдат заместени по право от повелителни правни норми на закона или че договорът
за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР или за ГЛП,
като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за
договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК..
Счита, че посочените в ИМ клаузи на договора са нищожни, което от своя страна влече
цялостна нищожност на самия договор на основание чл.22 от ЗПК, като неотговарящ на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.
Ищецът счита, че клаузата на чл.4 от процесния договор нарушава изискванията на
чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП и чл. 147, ал.1 от ЗЗП. Твърди, че така уредена, клаузата на чл.4 от
договора противоречи на добрите нрави и добрите търговски практика като илюстрира
директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на
негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. (чл.143, т.5 от ЗЗП). Наред с изложеното, счита, че същата не е формулирана
по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗП, като в това число не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по
смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
На следващо място, ищецът твърди, че уговорените в процесния договор разходи за
събиране, конкретно посочени в Тарифата на кредитора, които са поискани от потребителя
3
и които се изразяват в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни разговори пряко противоречат на чл.33 от ЗПК, който предвижда,
че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Наред с това, счита, че същите са нищожни на основание чл.21,
ал.1 във вр. с чл.33 от ЗПК, като заобикалящи изискването за максималното дължимо към
кредитора при забава на заплащане на задълженията по кредита. Освен гореизложеното,
изтъква, че конкретните престации, за които са начислени тези такси, са изцяло насочени
към събирането на дълга и възможността за неговото увеличаване, което е изцяло в интерес
на кредитора и се намира в колизия със забраната на чл.10а от ЗПК.
В заключение се твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл.10,
ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК, както и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Изтъква се, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържанието в
договора на дори един от посочените елементи, какъвто е размерът на ГПР съгласно чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен.
В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на договор № *** от 27.08.2021 г. като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на
потребителите. МОЛИ, в случай, че съдът не уважи иска за прогласяване на никожност на
договора за потребителски кредит, в условията на евентуалност на този главен иск, да
прогласи нищожността на клаузата на чл.4 от договора като неравноправна и
противоречаща на закона и добрите нрави.
Претендирани са и направените разноски в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“АД, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Д. Н., е депозирал писмен отговор. Счита
предявените искове за процесуално допустими, но изцяло неоснователни, поради което ги
оспорва. Счита, че са налице всички изискуеми законоустановени реквизити и са изпълнени
всички условия, обосноваващи валидността на Договора, поради което той има
правнообвързваща сила спрямо страните по тях. Твърди, че процесният договор е съобразен
и с императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Развива подробни аргументи. Относно
договора за предоставяне на поръчителство, заявява, че се явява едно второ, акцесорно
облигационно правоотношение и не би могло дължимата по него такса за възнаграждение
на поръчителя да бъде включена в ГПР по Договора за паричен заем. Застъпва становище,
че сключеният договор не противоречи и на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, като и
че уговорената между страните лихва по заемното правоотношение не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че
клаузата на чл.4 от договора е нищожна, както и твърденията, че процесният договор е
нищожен, тъй като клаузите му са неравноправни.
В с.з. ищецът С. Р. М. не се явява и не се представлява. Преди заседанието по
същество е постъпило писмено становище от упълномощения адв. П. П., с което моли
предявените искове да бъдат уважени изцяло, като основателни. Подробни аргументи са
4
изложени в писмени бележки. Представен е списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът – „Изи Асет Мениджмънт“АД не изпраща представител в о.с.з.
Депозирана е писмена молба от ст.юрисконсулт Д. Н., в която заявява, че поддържа
подаденият отговор на исковата молба и по същество моли съдът да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан по изложените в отговора съображения
Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото не е спорно, че на 27.08.2021 г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД, от
една страна като Заемодател, и ищцата С. Р. М., от друга страна като Заемател е сключен
договор за паричен заем № ***. По силата на сключения договор Заемодателят е
предоставил на Заемателя сумата от 2 000 лв, а Заемателят се е задължил да върне същата за
срок от 52 седмици, на 26 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 91,68 лв.
Датата на плащане на първата погасителна вноска е 13.09.2021 г., а на последната –
29.08.2022 г. Съгласно Договора(чл.2, т.6), фиксираният годишен лихвен процент по заема е
35% приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит, а Годишният процент на
разходите – 40.90% (чл.2, т.8). Общата сума, дължима от Заемателя като се имат предвид
допусканията, посочени в т.9 е в размер на 2 383.68 лв. Посочено е, че общата сума се
състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на
договора и е изчислена към момента на неговото сключване.
В клаузата на чл.4 от процесния Договор за паричен заем Заемателят се е задължил в
срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя
едно от следните обезпечения:
1.Две физически лица – Поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000лв; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции
или ако има –кредитната му история в ЧКР към БНБ една година назад да е със статус не по-
лош от „Редовен“;Поръчителят подписва договор за поръчителство.
2.Банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на
валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора.
3.Одобрено от Заемодателя Дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
Установява се, че в деня на сключване на Договора за паричен заем е сключен
Договор за предоставяне на гаранция № ***със страни: „Файненшъл България“ЕООД, в
качеството на Гарант, и С. Р. М., в качеството на Потребител. Съгласно сключения договор,
5
потребителят възлага, а Гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за
изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“АД (бенефициер), с
наредител – Потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на
Потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици
от неизпълнението на задълженията на Потребителя по Договора за паричен заем, за сума,
покриваща както следва: 1. Задължение за връщане на заемната сума в размер на 2 000 лв.;
2. Задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. Задължение за плащане на законна
лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането,
съдебни разноски и адвокатски хонорари. Срокът на валидност на гаранцията е до
прекратяване на Договора за паричен заем или 6 месеца след обявяването на предсрочна
изискуемост от страна на Бенефициера, което обстоятелство настъпи по право. Страните са
уговорили, че Договорът за предоставяне гаранция влиза в сила, в случай, че Потребителят
не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл.4, т.2 от Договора за паричен заем в
указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или
банкова гаранция. Съгласно клаузата на чл.3, ал.1, за поемане на задължението по чл.1,
Потребителят дължи възнаграждение на Гаранта в размер на 1828,32 лв, платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 70,32 лв., с дата на първа вноска –
13.09.2021 г. и дата на последна вноска – 29.08.2022 г. Потребителят заплаща
възнаграждението по начините, установени в Договора за паричен заем, за плащане на
задълженията на Потребителя по Договора за паричен заем.
Неразделна част от Договора за паричен заем е погасителен план, в който помесечно
за срока на договора - 26 равни „четиринадесетдневки“ е посочен размера на дължимите
двуседмични вноски, при общ размер на всяка от 162.00 лв, формиран от сбора на вноската
по кредита /91.68 лв/ и възнаграждението за предоставяне на гаранция /70.32 лв/.
По делото не е спорно, че сумата по кредита в уговорения размер от 2000.00лв. е
усвоена от ищеца/заемател.
В рамките на настоящия процес ищецът е оспорил процесния Договор № *** от
27.08.2021 г., като нищожен, поради противоречия с императивните изисквания на закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Договорът за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит и е подчинен на съдържащата се в нормативния акт правна регламентация. Съгласно
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. В чл.10, ал.1 от ЗПК като
условие за неговата действителност е предвидена писмената форма.
6
Ищецът поддържа в исковата молба, че процесният договор е нищожен на
основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД поради нарушаване изискванията на
чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, тъй като сумата по договора за поръчителство в размер
на 1828,32 лв. съставлява допълнителна сума, включена в размера на възнаграждението за
гарант по погасителния план, но незаконосъобразно не е включена в размера на ГПР.
При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че
процесния договор не покрива в пълна стене императивните изисквания, съдържащи се в
Глава трета – „Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“ (чл.9 – чл.11 от
ЗПК).
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредита, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.
Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора) , изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
В конкретния случай, в т.8 от процесния Договор за паричен заем е посочен Годишен
процент на разходите 40,90%. Формално изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ГПК е
изпълнено, тъй като посоченият размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съдът споделя доводите на ищеца, че този размер не отразява действителния такъв,
доколкото в него не се включват разходите за кредита, а именно възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД. Това възнаграждение следва да се включи в общите разходи по смисъла
на §1, т.1 от ДР на ЗПК. По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
настоящия казус, възнаграждението в полза на гаранта се явява разход, свързан с предмета
на договора, тъй като касае обезпечение на вземанията по договора.
От приложения по делото договор за предоставяне на поръчителство №***/
27.08.2021 г. е видно, че за обезпечаване на задълженията на заявителя по договора за
кредит от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на последното се дължи
7
възнаграждение в размер на 1828,32 лв, разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по
договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от „Изи Асет Мениджмънт“
АД в полза на „Файненшъл България“ ЕООД. При извършена служебна справка в
Търговския регистър по партидата на заявителя се установява, че едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет
на дейност на поръбителя „Файненшъл България“ЕООД е гаранционни сделки, каквато е
процесната, като в тази връзка следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България“
ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С оглед това обстоятелство съдът
приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора
за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането си сам на
себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на сключения договор.
Въпреки че всеки от представените по делото договори – този за кредит и този за
гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се
разглеждат като едно цяло. Условие, за да бъде потребителят одобрен за отпускане на
кредита, е сключването на договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора
юридическо лице – гарант. Тази обвързаност произтича от уговорката на страните да бъде
предоставено обезпечение, без да има възможна друга алтернатива, чрез сключването на
договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитора юридическо лице –
гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за
кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на
гаранция, заедно с основното задължение по кредита. Видно от приложения по делото
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит, общото задължение е
формирано от сборни плащания, в които е включено и задължението за предоставяне на
гаранция – вноската включва части от главница и лихва, както и сумата 70,32 лв.
двуседмично дължимо възнаграждение за предоставяне на гаранция. Последното обаче не е
отразено като разход при формирането на посочения в договора за заем ГПР – 40,90%,
въпреки че е било известно при сключването на договора и е включено в общия дълг и
погасителните вноски.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че макар и формално процесният
договор за паричен кредит да съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл.11,
ал.1 от ЗПК, то съдържанието на т.10, касаещо годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя не отразява действителните такива. От гледна точка
8
на интересите на потребителите тази част от сделката е от съществено значение, тъй като
основната цел на правното регулиране на годишния процент на разходите е да уеднакви
чрез императивни правни норми изчисляването му, да създаде единен съпоставим пазар на
кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Неправилното
изчисляване и подвеждащото посочване на ГПР в договора за паричен заем се явява
самостоятелно основание за недействителността на договора. Това е отчетено от
законодателя, като в текста на разпоредбата на чл.22 от ЗПК е предвидено, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно, като не е посочил в
договора действителният размер на ГПР кредитодателят е нарушил изискванията на закона
и не може да се ползва от недействителната сделка. Съгласно чл.23 от ЗПК той има право да
получи само чистата стойност на кредита, но не и уговорените лихви и други разходи по
кредита.
Наред с горното, с оглед въведените в исковата молба твърдения, съдът намира за
необходимо да отбележи, че оспорената от ищеца клауза на чл.4 от Договора за
потребителски кредит № *** от 27.08.2021 г. може да бъде квалифицирана и като
неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП.
Ищцата С. Р. М. се явява потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП –
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. В случая като потребител по
процесния договор за кредит ищцата се ползва от защитата, предвидена в ЗЗП.
Легалната дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата
на чл.143 от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя”, като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от
посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета/чл.3/, според която не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е
имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението
на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора
сочи, че той е договор с общи условия.
Безспорно установено е в настоящия случай, че клаузата на чл.4 е част от
съдържанието на сключения между страните Договор за потребителски кредит № *** от
9
27.08.2021 г. Това обаче, не е достатъчно същата да бъде квалифицирана като индивидуално
уговорена, тъй като нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП изрично прокламира, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай
договорът е бланков, като с оглед начина на попълване на договора съдът намира, че на
потребителя не е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да
включва нови условия по изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по
отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение. Оттук следва извод, че клаузата по
чл.4 от договора не е индивидуално уговорена.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че клаузата
на чл.4 от договора за потребителски кредит се явява неравноправна, като цели само и
единствено неоснователно обогатяване на кредитора и доколкото същата не е договорена
индивидуално, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП се явява нищожна и не поражда права и
задължения за страните по договора.
Предвид всичко изложено дотук предявената претенция за прогласяване нищожност
на Договор за потребителски кредит № *** от 27.08.2021 г., следва да бъде уважена като
основателна и доказана.
С оглед уважаването на главния иск съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на иска, предявен в условията на евентуалност, поради което не
дължи произнасяне по него.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Представен е списък на разноските по чл.80 от ГПК , като с оглед за ангажираните
по делото доказателства в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца
разноски в размер на 168.48 лв . – заплатена държавна такса.
От приложеното по делото писмено пълномощно /л.6/ и Договор за правна защита
съдействие /л.36/ е видно, че упълномощения от ищцата адвокат П. П. е оказал правна
помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и е осъществил
процесуално представителство по делото безвъзмездно. Предвид изхода на спора и
съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
възнаграждения на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай с оглед липсата на
правна и фактическа сложност на делото и предвид цената на уважения иск следващото се
съгласно чл.7, ал.2, т. 2 (в редакцията преди изменението) от Наредбата №1/04 г. адвокатско
възнаграждение следва да се присъда в размер на 524,84лв.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН , по предявения от С. Р. М., с ЕГН **********, с
10
пост.адрес: *******, чрез адв. П. П., иск с основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 от
ЗЗД, Договор за потребителски кредит №*** от 27.08.2021 г., сключен между С. Р. М., с
ЕГН **********, с пост.адрес: ******* и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7,
бул.“Джавахарлал Неру“№ 28, ет.2, ап. 40-46.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД,,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7,
бул.“Джавахарлал Неру“№ 28, ет.2, ап. 40-46, представлявано от Изп.директор Галин
Тодоров ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. М., с ЕГН **********, с пост.адрес: ******* разноски по
делото в размер на 168.48 лв /сто шестдесет и осем лева и 48ст/.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“АД,, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“№ 28, ет.2, ап. 40-46, представлявано от
Изп.директор Галин Тодоров ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. С. П. – САК сумата от
524,84лв./петстотин двадесет и четири лева и 84ст/ - адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца С. Р. М..
БАНКОВА СМЕТКА, по която присъдените суми да бъдат преведени:
Банка: „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД
IBAN:********
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11