Присъда по дело №230/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 4
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20212150200230
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. гр.Н. , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В. Вл. С.
Съдебни заседатели:В.И.И.

Н.С.А.
при участието на секретаря А. Д. Г.
като разгледа докладваното от В. Вл. С. Наказателно дело частен характер №
20212150200230 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. ИВ. М., роден на *****г. в гр. П., с постоянен адрес:
гр.П., ул. Ц.А. № **, българин, български гражданин, женен, осъждан, средно специално
образование, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 05.12.2019г., на 05.12.2019г., в
гр. Н., комплекс „С.д. *“, от апартамент № **, в бл.*, който обитавал в едно
домакинство с Г. СТ. К., ЕГН *****, отнел от владението на последната сумата от 8000
лв. и мобилен телефон "Самсунг А 80“ с ИМЕИ № 357105104605080, закупен за сумата
от 959,51 лв., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което
и на основание 194, ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от 6 месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание за срок от 3 /три/ години.
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, М. ИВ. М., роден на *****г. в гр. П., с
постоянен адрес: гр.П., ул. Ц.А. № **, българин, български гражданин, женен, осъждан,
средно специално образование, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. СТ. К., ЕГН ***** ,
сумата от 8959,51 лева, представляваща обезщетение имуществени вреди от престъплението
по чл. 194, ал. 1 НК, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 10 000 лв.
1
ОСЪЖДА М. ИВ. М., роден на *****г. в гр. П., с постоянен адрес: гр.П., ул. Ц.А. №
**, българин, български гражданин, женен, осъждан, средно специално образование, ЕГН:
**********, да заплати по сметка на Районен съд Н. сумата от 50 лева, представляваща
държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
НАЛАГА на основание чл. 25, ал. 1 от НК на подсъдимия М. ИВ. М., роден на *****г.
в гр. П., с постоянен адрес: гр.П., ул. Ц.А. № **, българин, български гражданин, женен,
осъждан, средно специално образование, ЕГН: **********, едно общо най-тежко наказание
измежду наложените по настоящата присъда и присъда № 27 от 06.03.2020г., постановена по
НОХД № 239/2020г. по описа на Районен съд Н., а именно: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от 6 месеца, като на основание чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на така наложеното общо наказание за срок от 3 /три/ години.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното общо
наказание наложеното на М. ИВ. М. (с посочена самоличност) по НОХД № 239/2020г. по
описа на Районен съд Н. наказание „Лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 12
месеца,.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд- Бургас в 15-
дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 4 от 09.06.2021г. по НЧХД № 230/2021г. по описа на Районен
съд Несебър, VI състав.
Г. С. К. е подала тъжба срещу М. И. М. за това, че на 05.12.2019г., в гр. Несебър, комплекс
„С.д.*“, от апартамент № **, в бл.*, който обитавал в едно домакинство с Г. С. К., ЕГН
**********, отнел от владението на последната сумата от 8000 лв. и мобилен телефон "Самсунг А
80“ с ИМЕИ № 357105104605080, всички вещи на обща стойност от 10 000 лв. – престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК. С тъжбата е предявен и граждански иск: за присъждане на сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от соченото престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК.
Повереникът на тъжителката сочи, че при така установената фактическа обстановка и
събраните доказателства по делото е установена виновността на подсъдимия. Счита, че
подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние, поради което моли да бъде признат за
виновен и да му се наложи наказание съгласно предвидените от закона граници за съответното
деяние.
Тъжителката поддържа казаното от повереника й.
Служебният защитник на подсъдимия счита. че подадената тъжба остава недоказана.
Извършва анализ на доказателствата в тази насока. Моли за съдебен акт, с който да се отхвърли
тъжбата като неоснователна и недоказана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
По делото се установя следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. И. М. е роден на 24.08.1989г. в гр. П., с постоянен адрес: гр.П., ул. Ц.А. №
**, българин, български гражданин, женен, осъждан, средно специално образование, ЕГН:
**********. С присъда № 27 от 06.03.2020г. по НОХД № 239/2020г. по описа на Районен съд
Несебър, в сила от 06.03.2020г., той е осъден за деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК, извършено на
29.10.2019г., на „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено за
срок от 3 години. Наложено му е наказание „Лишаване да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Около месец август 2019г. тъжителката Г. С. К. се намирала в к. к. „Слънчев бряг“, като
работела в казино на територията на комплекса и пребивавала в апартамент № **, в бл.*, находящ
се комплекс „С.д.*“. Към този момент неин колега в казиното бил св. В., а св. К. работел в
комплекса като охрана и живеел в него. По същото време К. се запознала с подсъдимия М.М., като
започнали да излизат заедно. Покрай познанството им свидетелите В. и К. също се запознали с М..
С него се запознала и св. Д. (близка приятелка на К.), която често се срещала с тях. Свидетелката
А. (дъщеря на К.) също разбрала за връзката й с М., като била против нея. През месец октомври
2019г. К. и М. решили да заживеят заедно като партньори и подсъдимият се нанесъл в обитавания
от тъжителката апартамент в комплекс „Съни Дей“. Пред К. М. споделил, че има дете от
предходен брак и желае да получи родителските права и двамата с Костода да заживеят заедно с
детето като семейство.
Междувременно К. имала желание да продаде свой собствен апартамент в гр. Р., поради
което водела преговори в тази насока. Обадила се за съдействие на св. Г. (неин стар приятел),
който намерил купувачи за апартамента. Уговорили се св. Г. да я вземе от к. к. „Слънчев бряг“ и
да я транспортира до гр. Р., където да бъде оформена сделката. К. споделила с приятелката си св.
Д. за сделката, като последната и предложила получените пари да се съхраняват при нея, тъй като
притежава каса. В този момент К. водела комуникация с М., който й казал да не се занимава с
глупости. Заявил й, че парите ще са на сигурно място. На 05.12.2019г. сделката се състояла, като за
целта св. Г. взел К. от к. к. „Слънчев бряг“ с автомобила си. С нея бил и подсъдимият М.. Тримата
1
отишли в гр. Р., където пред нотариус сумата от 12 000 лв. била заплатена на К. във връзка с
продажбата на апартамента. Парите били предадена на М. и К., които ги преброили при нотариуса.
Впоследствие св. Г. транспортирал К. и М. обратно до к. к. „Слънчев бряг“. В това време К. се
обадила на дъщеря си – св. А. и й заявила, че продажбата е осъществена, като ще даде пари на нея
и сестра й. След 18:00 часа на същия ден К. отишла на работа в казиното. Около 18:30 часа М. взел
от обитавания заедно с К. апартамент сумата от 8000 лв. и мобилен телефон "Самсунг А 80“,
закупен от тъжителката. Поел управлението над собствения си лек автомобил „Мерцедес“, който
бил без регистрационни табели, тъй като същите били свалени при управление на М. след
употреба на наркотични вещества. По същото време тъжителката получила от М. размазана
снимка на път, по който пътува. К. се притеснила и се обадила на св. Д., като я помолила да отиде
до апартамента й, за да види какво става. След 15 минути двете отново провели телефонен
разговор, при който тъжителката казала на Д., че вече няма смисъл да ходи до апартамента. По
телефона К. плачела, но не казала на Д. каква е причината за това. Около 22:30 часа същата вечер
Д. видяла, че К. върви пеша към апартамента си, но тъжителката казала само, че се прибира.
Впоследствие св. Д. разбрала, че на място са извикани полицейски служители.
На същата дата – 05.12.2019г. К. подала „заявление“ и „сведение“ до РУ Несебър с
твърдения, че на 05.12.2019г. говорила по телефона с подсъдимия, който й заявил, че взел сумата
от 8000 лв. По това заявление бил посетен сигнал от полицейски служител в РУ Несебър – в
комплекс „С.д.*“. От полицейския служител била изготвена докладна записка. Били снети
сведения от пазач в комплекса, който забелязал сив Мерцедес, без регистрационни табели, около
18:30 часа да напуска територията на комплекса. Свидетелката Д. познавала полицейските
служители, посетили сигнала, и провела разговор с тях, при което получила информация, че
приятелят на К. взел парите, но я е страх да каже за това на Д.. В апартамента К. установила
липсата на сумата от 8000 лв. (от получените от продажбата пари) и мобилен телефон "Самсунг А
80“ с ИМЕИ № 357105104605080, закупен от нея от „А1 България“ ЕАД с договор за продажба на
изплащане № ********* от 31.10.2019г. за сумата от общо 959,51 лв.
В периода януари-февруари 2020г. посоченият телефон се ползвал със СИМ карта на името
на подсъдимия М., като било установено местонахождение на телефона по клетки на територията
на гр. П..
След случая К. се опитвала да осъществи връзка с М., но не неуспешно. Снабдила се с
разпечатка от проведените от него разговори и установила, че той комуникирал с още няколко
жени. С помощта на св. Д. тъжителката започнала да провежда телефонни разговори с част от
жените, като се свързала с бившата съпруга на М., която им заявила, че той ги е излъгал и самата
тя желае да получи изцяло родителските права над детето им, а не обратното. Свързали се с жена
на име Мария, която прекъснала връзката с тях. След тези разговори подсъдимият М. започнал да
звъни на К. и да я заплашва по телефона, като искал от нея да не води разговори с тези жени. К.
поискала от него да й върне парите, но той й отговорил със заплахи.
През април 2020г. свидетелите К., В., Д. и Г. били извикани в РУ Несебър, като при
проведено разпознаване по снимки всички категорично посочил М.М. като лицето, което живеело
заедно с тъжителката Г.К. до декември 2019г.
Съдът намира, че посочената фактическа обстановка се установява от всички събрани по
делото доказателства. На първо място следва да се отбележи, че събраните доказателства са изцяло
косвени, тъй като липсват преки доказателства за деятелността на подсъдимия. От друга страна
едно обвинение може да бъде доказано и с косвени доказателства, ако от анализа им в тяхната
съвкупност може да се направи единственият възможен извод, че съответното деяние е извършено
от обвиненото лице. Това становище е застъпено в трайната практика на ВКС (напр. Решение №
550 от 19.01.2009г. по н.д. № 607/2008г. на I н. о., Решение № 318 от 18.09.2015г. по н.д. №
767/2015г. на I н. о. и др.).
Анализът на всички събрани по делото доказателства (макар и косвени) води до
2
единственият възможен извод, че М.М. е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от показанията на всички разпитани свидетели (Г., К., А., В. и Д.) се установява, че
от месец октомври 2019г. подсъдимият живеел в едно домакинство с тъжителката К. в комплекс
„С.д.*“, в апартамент № **, в бл.*. Този факт се потвърждава и от писменото сведение, дадено от
тъжителката К. в сигнала й до РУ Несебър. Т.е. твърденията на К., изложени още към момента на
иницииране на производството, се потвърждават от всички тези свидетели. На следващо място
свидетелката Д. е била в течение с обстоятелството, че К. желае да продаде свой собствен
апартамент в гр. Р., като дори е предложила да я придружи за сделката. Свидетелят Г. е пряк
очевидец на сделката, като е транспортирал К. и М. до гр. Р. и е присъствал в нотариалната
кантора. От показанията на тези свидетели се установява, че именно М. и К. са пътували заедно за
сделката, получили са заедно парите и са се прибрали заедно в к. к. „Слънчев бряг“. Тези данни се
потвърждават от показанията на св. А., В. и К., на които впоследствие К. е споделила за сделката.
Т.е. последните трима свидетели възпроизвеждат твърденията на К. за реализираните факти, които
се потвърждават от друга страна от очевидци, които са били в течение с осъществяване на
сделката. От показанията на св. Д. се установява фактът, че след прибирането си от гр. Р., след
18:00 часа на 05.12.2019г. тъжителката е отишла на работа, а подсъдимият е останал в обитавания
от двамата апартамент, където се намирали получените от продажбата пари, както и мобилен
телефон Самсунг. Впрочем св. Д. е пряк очевидец на тези събития, тъй като първо е предложила да
съхранява парите на тъжителката, на което М. изрично възразил, а впоследствие е била помолена
от К. да посети апартамента й поради съмнения, че парите може да са откраднати. Д. е поддържала
пряк контакт и с полицейските служители, посетили адреса, непосредствено след сигнала за
извършена кражба. Ето защо от показанията на тази свидетелка се установява по безспорен начин,
че по инициатива на М. парите към момента на изчезването им са се съхранявали от него в
обитавания заедно с тъжителката апартамент. Наред с това от показанията на св. Д. се установява,
че М. изпратил на К. снимка на път, с което й заявил, че напуска апартамента. Тези показанията на
Д., която е била в пряк контакт с К. към момента на изчезване на паричната сума и мобилния
телефон, се потвърждават от показанията на всички останали свидетели, разпитани по делото, на
които К. е разказала същата версия относно изчезването на парите и мобилния телефон.
Нещо повече – показанията на всички тези свидетели се потвърждават и от извършено по ДП
№ 304 – ЗМ – 1938/2019г. по описа на РУ Несебър (материалите по което са приобщени по
настоящото дело) разпознаване от всеки свидетел по реда на чл. 169 – чл. 171 от НПК. Всеки от
свидетелите е разпознал по категоричен начин М.М. като лицето, живяло заедно с К. до датата на
деянието.
Показанията на тези свидетели за различните етапи от развитието на фактическата
обстановка се потвърждават и от приобщените по делото писмени материали – в това число
докладна записка за посетен сигнал от полицейски служител в РУ Несебър, ведно със снети
сведения от Атанас Атанасов – пазач в комплекс „С.д.*“. Впрочем сведенията на Атанасов, че
около 18;30 часа на 05.12.2019г. видял сив „Мерцедес“ без регистрационни номера да напуска
комплекса, съответстват напълно на показанията на св. Д., която сочи, че М. управлявал Мерцедес,
който към 05.12.2019г. бил със свалени номера, тъй като на по-ранен етап М. бил спрян за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества и поради тази причина номерата на
автомобила му били свалени.
От писмените доказателства, представени в рамките на ДП от К., в това число договор за
продажба на изплащане № ********* от 31.10.2019г. на мобилен телефон "Самсунг А 80“ с ИМЕИ
№ 357105104605080, закупен от нея от „А1 България“ ЕАД, се установява, че именно тя закупила
телефона за сумата от общо 959,51 лв. Същевременно от приобщени справки от мобилните
оператори се установява, че непосредствено след кражбата – месеци януари и февруари 2020г.
мобилният телефон се е ползвал от М. на територията на гр. П..
От показанията на св. Д. се установява, че след инцидента К. осъществила връзка с М., при
която искала да й върне парите, но той не отрекъл, че ги е взел, а единствено я заплашвал.
3
От всички така обсъдени доказателства, може да се изведе последователна и непрекъсната
верига от факти, които водят до единствено възможен извод, че подсъдимият е отнел от
фактическата власт на К. сумата от 8000 лв. и мобилния телефон. От цитираните доказателствени
източници се установява, че: К. и М. живели заедно в апартамент в комплекс „С.д.*“ като
партньори, считано от октомври 2019г. На 05.12.2019г. те заедно посетили гр. Р., като К. получила
сумата от 12 000 лв. за продажба на собствен апартамент. Сумата била получена от нея заедно с
М., който заявил, че парите ще бъдат на сигурно място. На същата дата двамата се прибрали в
апартамента в к. к. „Слънчев бряг“, като парите останали там, заедно с мобилен телефон Самсунг,
закупен от К.. По-късно К. отишла на работа, а М. останал сам с парите и телефона. Около 18:30
часа управляваният от М. автомобил напуснал комплекса, като по-късно на телефона Самусунг
била използвана карта, регистрирана на името на М. и същият се намирал на територията на гр. П..
В телефонни разговори с К. подсъдимият не отрекъл, че е взел парите. Тази последователна верига
от факти води до единствен възможен извод, че именно М. е взел сумата от 8000 лв. и мобилния
телефон при напускането на комплекса и е осъществил фактическа власт върху тях. Няма никаква
данни което и да е друго лице да е имало достъп до тези вещи. Точно обратното – налице са
категорични доказателства, че М. е осъществявал фактическа власт върху телефона и след
деянието. Ето защо съдът приема, че веригата от факти, която се извежда от косвените
доказателства, води до единствения възможен извод за отнемане на процесните вещи, извършено
от М..
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК.
На първо място от обективна страна по делото се установява, че подсъдимият е отнел
сумата от 8000 лв. и мобилен телефон „Самсунг“ от владението на К.. Безспорно сумата от 8000
лв. е била на К., тъй като е получена от нея за продажбата на неин собствен апартамент.
Мобилният телефон също е закупен лично от К., за което са представени писмени доказателства.
Т.е. и парите, и телефонът са били собствени на тъжителката. Тук е моментът да се отбележи, че
дори М. да е ползвал телефона, последното се е осъществявало на основание предоставянето му за
послужване от собственика, а не на друго валидно основание, което да му позволява да го държи за
себе си. Ето защо и посоченият телефон е бил изцяло собствен на К. и тя е имала право да
осъществява пълна фактическа власт върху него. Макар тези вещи да са били собственост на друго
лице, с което М. живее в едно домакинство (този признак от обективната страна на деянието е
установен по делото, с оглед събраните данни, че в период от около 2 месеца подсъдимият и
тъжителката живели заедно в едно домакинство в апартамент № **, в бл.* на комплекс „С.д.*“),
М. е осъществил своя собствена фактическа власт върху посочените вещи, напуснал е апартамент
№ ** заедно с тях, поел е управлението на автомобил „Мерцедес“ и е напуснал територията на к. к.
„Слънчев бряг“. Т.е. той безспорно е осъществявал фактическа власт върху вещите и е прекъснал
владението върху тези вещи, осъществявано от К., като е осъществил трайно свое такова върху тях
и е напуснал мястото на деянието. От обективна страна безспорно се установява също така, че
парите и телефона са били чужди, което е било недвусмислено ясно и за подсъдимия (с оглед
факта, че е присъствал на продажбата на апартамента и е живеел заедно с К.) и не се е следвала на
М. на законно правно основание.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк
умисъл, като е съзнавал, че парите и телефонът не са негови, че не му се следват и че установява
своя фактическа власт върху тях против и въпреки волята на собственика им, като едновременно с
това прекъсва упражняваната от него фактическа власт. Субективното отношение на М. се
потвърждава от неговите действия по напускане на жилището, ведно с паричната сума от 8000 лв.
и телефона „Самсунг“ и отдалечаването от него с автомобил. Тези действия безспорно
обективират намерението му противозаконно да присвои вещта, като впоследствие е прекъснал
връзката с К.. Съзнанието на М. се установява и от факта, че след като напуснал жилището, той
изпратил на тъжителката снимка на път. Подсъдимият много добре е съзнавал, че става въпрос за
пари и телефон, собственост на друго лице, но въпреки това ги е отнел. Той е формирал умисъл за
кражба още в момента, в който е напуснал апартамента с парите и телефона. Последното се
4
установява по фактическите му действия, насочени към отдалечаване от мястото, на което те са се
съхранявали.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че са налице всички елементи от
обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК.
Във връзка с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът на първо
място прецени, че е налице сравнително ниска степен на обществена опасност на
инкриминираното деяние, която е намерила отражение в нормата на чл. 218в, ал. 2 от НК, според
която когато лицата са в едно домакинство престъплението не е общ характер и не се преследва от
държавата, а единствено по инициатива на пострадалото лице. Обществената опасност на дееца
следва да се определи като ниска поради обстоятелството, че е бил неосъждан към момента на
деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на
дееца. Според настоящия съдебен състав в случая не са налице отегчаващи вината обстоятелства.
Всички изброени смекчаващи вината обстоятелства мотивираха съдебния състав да определи
наказанието близо до предвидения минимум (който е от три месеца по арг. от чл. 194, ал. 1 вр. чл.
39, ал. 1 от НК). В случая с оглед сравнително високата стойност на отнетите вещи, съдът
определи наказанието малко над този минимум, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца. Всички смекчаващи вината обстоятелства, анализирани в тяхната съвкупност, и
съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца, водят до краен извод, че наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК
трябва да е именно в посочения размер. Този извод произтича и от липсата на отегчаващи вината
обстоятелства, констатирана от съда. Според съда именно наказание от шест месеца „Лишаване от
свобода” отговаря в най-пълна степен на цитираните обстоятелства. Същевременно съдът счете, че
в случая са налице основанията за приложение на института на „условното осъждане” спрямо М..
Преди извършване на деянието той не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер. Освен това съдът определи наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода по
настоящото дело, т.е. наказанието е по-ниско от 3 години лишаване от свобода. Съставът на
Районен съд Несебър счете, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително
той да изтърпи без отлагане наказанието лишаване от свобода. Следва да се има предвид, че с
оглед ниската обществена опасност на извършеното деяние и като се отчете фактът, че към
момента на деянието М. е бил неосъждан, той по-лесно би могъл да се превъзпита без да изтърпява
наложеното наказание. Наред с това с определения тригодишен срок на отлагане изпълнението на
наказанието, целите му ще бъдат постигнати в пълна степен. Така за един сравнително дълъг
период от време подсъдимият ще е под страх от извършване на престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода, с оглед опасността да изтърпи и наказанието, наложено с настоящата
присъда. Това ще го мотивира допълнително да избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът
счита, че към настоящия момент целите по чл. 66, ал. 1 НК и чл. 36 НК могат да бъдат постигнати
ефективно и с отлагане на наложеното наказание.
По отношение на предявения от Г.К. граждански иск, който е приет за съвместно
разглеждане с определение от 22.04.2021г., съдебният състав намери следното:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде уважен
гражданския иск, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на дееца, в
причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия. С оглед признаването на подсъдимия
за виновен, е налице противоправно и виновно деяние, извършено от него. Вследствие на това
деяние К. е претърпяла имуществени вреди, които съответстват на стойността на отнетите вещи от
8959,51 лв. В тази връзка следва да се посочи, че стойността на отнетия телефон е равна на цената,
която следва да заплати К. за него, а именно 959,51 лв. - съобразно приложения от нея договор за
покупката му. Следователно гражданският иск е доказан по основание и до размер от 8959,51 лв. и
поради тази причина беше уважен до този размер от съдебния състав и отхвърлен до пълния
предявен размер от 10 000 лв. Тук е моментът да се отбележи, че от тъжителката не се доказа
стойността на мобилния телефон да е в размер на 2000 лв., както се сочи от нея в тъжбата.
5
С оглед уважаването на гражданския иск и на основание чл. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдебният състав определи държавна такса върху
уважения гражданския иск в размер на 50 лв., като подсъдимият беше осъден да я заплати по
сметка на Районен съд Несебър.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен за деяние, извършено на 05.12.2019г. и
като взе предвид данните за съдимостта на М.М., съдебният състав в рамките на правомощията си
по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК се произнесе и по приложението на чл. 25 НК. В тази връзка съдебният
състав прецени, че необходимо да се извърши групиране на двете му различни осъждания по
начин, който да отговаря, както на изискванията на чл. 23 и чл. 25 НК, така и на принципа за най-
благоприятно третиране на осъдения. Съдебният състав прецени, че подсъдимият е осъждан с
присъда № 27 от 06.03.2020г., постановена по НОХД № 239/2020г. по описа на Районен съд
Несебър (в сила от 06.03.2020г.) за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, извършено на
29.10.2019г., като са му наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, както и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Следователно двете деяния са в
режим на съвкупност помежду си и настоящият съдебен състав счете, че са налице предпоставките
на чл. 25, ал. 1 НК вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно общо наказание по двете осъждания и
определи на подсъдимия едно общо наказание по осъжданията му по настоящото дело и по НОХД
№ 239/2020г. по описа на Районен съд Несебър, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. С оглед изложеното по-горе, че подсъдимият може по-лесно да се превъзпита с
отлагане изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ и при преценка по чл. 25, ал. 4 от
НК вр. чл. 66, ал. 1 от НК, съдебният състав постанови изпълнението на определеното общо
наказание да бъде отложено за срок от 3 години. На основание чл. 23, ал. 2 от НК към
определеното общо наказание се присъедини наложеното на М. по НОХД № 239/2020г. по описа
на Районен съд Несебър наказание „Лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 12
месеца.
Така мотивиран, съдебният състав постанови присъдата си.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6
Съобщи за изтекли лични данни