Р Е Ш Е Н И
Е
Номер / 12.12.2022 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 14.11. 2022 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Диана
Иванова
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 42 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба предявена от З.И.Р.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. М.М.Т. ***, против ЗАД "А." АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ***, с правно основание: чл. 432, ал. 1, във вр. чл.
380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД и цена на иска: главница: 80 000 (осемдесет хиляди)
лева.
по съдебно - психиатрична експертиза.
В исковата молба се посочва, че на
21.03.2019г. в 6:35 по път ПП-I-6 на км. 308+300 в землището на гр. К., обл. С.З.,
дъщерята на ищцата - Ф.С. Р., с ЕГН: ********** управлявала лек автомобил
„Опел“, модел „Корса“, с per. № СТ 7906 АН, като при включване в горепосочения
участък е ударена в задната част от управляваното от водача Т.З.А., с ЕГН: **********
МПС марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с per. № Р 3241 ВТ, вследствие на
което двете МПС-та излизат извън пътя вдясно по посоката си на движение, като
МПС-то с per. № СТ 7906 АН се блъска в стоманена предпазната ограда и се
преобръща, а МПС-то с per. № Р 3241 ВТ се удря в бетонна колона.
Посочва се, че
вследствие на настъпилото ПТП от 21.03.2019г., дъщерята на ищцата Ф. Р., с ЕГН:
********** получава контузия на мозъка в дясна голямо-мозъчна хемисфера и лява
слепоочна област; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; кръвоизлив в мозъчните
стомахчета; контузия на белите дробове; оток на мозъка и белите дробове;
кръвонасядане по дясна теменно тилна област; кръвонасядане по клепачите на
лявото око; охлузвания и кръвонасядания по лицето в ляво, лява слепоочна област
и челото; кръвонасядания по брадичката вдясно, които травми се оказват
несъвместими с живота. От заключението на вещото лице - съдебен лекар д-р Т.
Пасев, именно тежката мозъчна травма, съчетана с травмата на белите дробове са
довели до настъпването на смъртта й.
Твърди се, че
причината за настъпването на горепосочените обстоятелства от 21.03.2019г. е
ударът от страна на лекия автомобил с марка „Тойота“, модел „ Корола Версо“, с
per. № Р 3241 ВТ, притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към ответното застрахователно дружество - ЗАД "А." АД, с
ЕИК: *** с номер на полицата № BG01118002365524. Същото е било управлявано от Т.З.А.,
с ЕГН: **********, който по непредпазливост причинява смъртта на дъщерята на
ищцата Ф.С. Р., с ЕГН: **********.
С оглед на
горното е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 6494 от
21.03.2019 г., изд. от дежурен ПТП при РУ гр.К. и е образувано досъдебно
производство с № 284 ЗМ 462/2019г. по описа на РУ- К./пр. № 2020/2019 г. по
описа на ОП - С.З. за престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 1 б. в, във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, в което са изготвени автотехническа и допълнителна
автотехническа експертизи от инж. И.Ч. - съдебен експерт към Окръжен съд - С.З.,
както е съставен и протокол за извършена експертиза № 20/ТКХ-26 от И.П. - вещо
лице, специалист в областта на химията в ЦЕКИ към НИК-МВР. Във горепосоченото
досъдебно производство са разкрити и доказани по безспорен и несъмнен начин
представените от ищцата факти и обстоятелства в настоящата искова молба и преди
всичко виновното поведение на водача управлявал застрахования към ответното
дружество лек автомобил. Това е така, защото той не преминава в свободната за
движение лява лента /пътят е еднопосочен с по две ленти за движение/, както е
направил водачът на движещия се пред него товарен автомобил. Водачът А.
въпреки, че е видял, че автомобилът управляван от дъщерята на ищцата навлиза в
дясната активна лента, не е предприел маневра да премине в свободната лява
лента, не реагирал чрез спирачния механизъм и не е променил траекторията си на
движение и по този начин удря автомобила й. С тези си действия той е нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗДвП и е създал опасност за живота и здравето на
другите участници в движението. Нарушил е и разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП
- като не е контролирал непрекъснато автомобила, който е управлявал. Нарушена е
и нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта на движение
с интензивността на движение и не спира пред възникналото препятствие, като не
намаля скоростта или спира за да пропусне автомобила управляван от дъщерята на
ищцата, което също бива нарушение. Наред с това е нарушен и чл. 47 от ЗДвП,
съгласно който при наближаване на кръстовище, въпреки че се е движил по път с
предимство не се е движил с такава скорост, че при необходимост да спре или да
пропусне другите участници в движението и с оглед на това не е предприел
маневра за заобикаляне, въпреки че лявата лента е била свободна за движение и
не се е съобразил с положението на автомобила управляван от дъщерята на ищцата.
Твърди се, че
всички тези описани нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и причинената смърт на дъщерята на ищцата. В случай че водачът А.
не е извършил горепосочените нарушения то автомобилът й щеше да продължи
движението по пътя си и нямаше да настъпи сблъсък между тях.
Твърди се, че
след смъртта на дъщерята на ищцата Ф. Р., с ЕГН: **********, нейният живот се
променил изцяло в негативна посока, тъй като помежду им съществувало особено
силна и специална емоционална връзка. Още от момента на раждането й ищцата полагала необходимите грижи за нея, като
заедно с съпруга й я отгледали в любов, разбирателство и щастие. Наред с това
участвали активно в нейното физическо, духовно и емоционално отглеждане. Много
се обичали и уважавали. С течение на годините, през които живели заедно,
изградили трайна, дълбока и стабилна емоционална връзка, която се засилвала все
повече.
Смъртта на
дъщерята на ищцата - Ф. Р., с ЕГН: ********** й причинила изключителни
емоционални страдания, тя прекъснала тяхната особено близка, силна и здрава
духовна връзка градена с години. Това било изключително болезнено за нея
изживяване и довело до дълбока отрицателна промяна в живота ми. Постепенно тя
се затворила в себе си, липсвало й желание за общуване с околните и се влошило
и физическото и психическото й здраве. Почти на всички празници и почти всяка
събота и неделя те прекарвали времето си заедно с техните семейства.
Негативните последици от загубата на детето им Ф. Р. са налице и днес и мисълта
за липсата й я карала да изпитва изключително силна душевна болка и страдания.
Приживе те постоянно се виждали, а когато нямали тази възможност редовно
провеждали телефонни разговори, тя била нейната опора в живота. Непрекъснато
намирали поводи да се събират, като почти всички празници прекарвали заедно.
Отношенията на майка и дъщеря били основани изцяло на привързаност, уважение,
взаимопомощ и обич. Тя била отгледана в атмосфера на доверие и любов и си били
опора винаги една на друга. Смъртта й била толкова нелепа, трагична и
неочаквана, че изцяло променила ритъмът им на живот, който вече е изцяло
подчинен на скръбта от голямата загуба. Въпреки стремежа й да се овладее заради
внучето си напрегнатостта, неспокойствието и чувство на тревога се отразили
негативно на здравословното й състояние, като нарушили съня и апетита й.
Постоянните посещения на гроба на дъщерята на ищцата засилвали тези чувства и
осъзнала, че ще скърби за нея до края на дните си. Тази болка никога нямало да
отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Моралните й страдания,
претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я
съпътстват през целия ми живот.
В исковата молба
се твърди, че загубата на дъщерята на ищцата Ф. Р. засегнала необратимо
личността й, тъй като тя била внезапна, ненавременна и с оглед установената
социална и биологична логика, децата да надживяват своите родители й повлияла
изключително негативно, като все още не може да контролира своите емоции и при
спомена за нея изпада в шок и изживява огромна болка и страдание от загубата й,
тъй като била лишена завинаги от нейната обич и морална подкрепа. Вследствие на
това здравословното й състояние се влошило и често й се налагало да посещава
различни лекари и да приема множество медикаменти (антидепресанти). Постоянно
сънувала кошмари и се връщала към минали моменти в които са били заедно.
Затворила се в себе си и изпитвала силен посттравматичен стрес и тревожност.
Освен мъката по загубата на дъщерята на ищцата, изпитвала и силна тревога за
детето на дъщеря си (нейно внуче) - как същото ще преодолее загубата на своята
майка и то в такава крехка възраст. След загубата на детето си изпаднала в
продължителна депресия и асоциално поведение, което продължава и към настоящия
момент, като не знаела къде се намира между земното и отвъдното, отказвала да
се храни и единствено каузата да се грижа за внучето си успяла да я съхрани по
някакъв начин, с идеята, че прави всичко това в памет на починалата си дъщеря Ф.
Р.. От житейска гледна точка общоизвестно е, че едва ли може да има по-тежка
загуба за една майка от смъртта на дъщеря й.
Сочи се, че
законодателят в чл. 432, ал. 1 от КЗ регламентира възможността на увреденото
лице спрямо, което застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ т.е. след като отправи извънсъдебно към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко
увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно
произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите справедливо обезщетение, което да
бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.
Посочва се, че
съгласно чл.429, ал.1 т.1 от КЗ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В
този смисъл по силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени
имуществени и неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и
страданията, претърпените от увреденото лице.
Сочи се, че с
оглед на гореизложеното и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на 06.11.2019г.
подала писмена молба претенция до ответника ЗАД "А." АД, с ЕИК: ***
за изплащане на дължимото й обезщетение, съгласно нормата на § 96, ал, 1 от КЗ,
представляващи причинените й неимуществени вреди (болки и страдания), но на
03.12.2019г. получила писмо с изх. номер 310-01-12144/03.12.19г., в който й
било съобщено, че е необходимо да представи още необходими документи, чрез
които да установят по основание и размер така дължимото й обезщетение. С оглед
на това на 09.12.2020г. изпратила до ответника исканите й документи, но въпреки
това същият не се е произнесъл по така входираната от нея молба - претенция.
Ищцата посочва,
че останала недоволна от горепосоченото нежелание за произнасяне и на
22.01.2021г. подала писмено възражение (жалба) по реда на чл.108, ал.6 от КЗ, в
което заявила, че е предоставила всички необходими документи, с които разполага
и които са им необходими за изясняването на твърдяните от нея факти и
обстоятелства. За съжаление ответникът отново не се произнесъл и оставил
възражението (жалбата) й без уважение.
Сочи, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. В случая от значение е обстоятелството,
че пострадалата е имала отношения на близост с майка си. Полагала е грижи за
нея. Ищцата е разчитала на нейната морална опора и подкрепа. Изключително тежко
понася загубата дъщеря си и все още не може да я превъзмогне. Пострадалата е
била едва на 30 г. към датата на ПТП. Ето защо, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с установените застрахователни
лимити, както и с икономическите условия в страната към момента на настъпване
на застрахователното събитие, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., моли съда, съгласно нормата на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите да й присъди обезщетение по справедливост, което да е
в размер на сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи
претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с настъпилата при процесното
ПТП смърт на дъщерята й.
Моли съда да
осъди на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от
ЗАД "А." АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. ***, представлявано от *** да заплати в полза на ищцата сумата в размер на
80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляваща претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие на настъпилата на 21.03.2019 г. смърт на
нейната дъщеря, причинена от Т.З.А., с ЕГН: ********** чрез застрахованото към
ответното дружество МПС с номер на полица „гражданска отговорност“ №
BG01118002365524.
Моли на
основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите да осъди ответника да
изплати в нейна полза и законната лихва до окончателното изплащане на
задължението, считано от датата на настъпилото застрахователно събитие, а
именно 21.03.2019г.
Моли
обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно с законната
лихва, считано от датата на настъпилото застрахователно събитие, а именно
21.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените от
нея съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар да
бъде преведено по следната банкова сметка:
*** ЕАД,
собственост на адв. М.Т..
Претендира направените по делото съдебно - деловодни
разноски, включително адвокатски хонорар.
Ответникът е
депозирал оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер, като излага съображения.
Не оспорва
валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО между собственика на
„ТОЙОТА КОРОЛА BEPCO" с per. номер Р3241ВТ и ответника към датата на ПТП.
Оспорва
механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и виновно и
противоправно поведение на водача на Т.З.А.О., на МПС „ТОЙОТА КОРОЛА
BEPCO" с peг. номер Р3241ВТ. Твърди, че процесното произшествие е
настъпило по изключителна вина на пострадалата, тъй като видно от констативния
протокол за ПТП на пострадали лица, изготвен от дежурен ПТП при РУ-К.,
пострадалата е Участник в ПТП 1 и същата, при изпълняване на маневра „включване
по път с предимство" (ПП-Т-6, км 308), отнема предимството на правилно
движещият се по главен път участник 1, чието МПС е застраховано при ответника.
"Предимство" е правото на един участник в движението да премине преди
друг през дадено място от пътното платно. При осъществяване на маневрата тя не
само, че не спира за да се огледа и пропусне движещите се по път с предимство
преминаващи автомобили, но напротив, увеличава скоростта си и навлиза рязко на
платното между автомобила на Участник 2 и движещият се пред него Мерцедес
Спринтер - Участник 3, с които си действия е станала причината за процесното
ПТП и е застрашила живота и здравето на всички участници в движението (активни
и пасивни), както и причина за нанесени имуществени вреди по пътната мрежа.
Посочва, че
пострадалата, движейки се с 34 км/час в локалното платно, успоредно по
първокласен път с предимство, е имала възможността и задължението да
предотврати удара, но не го е направила (видно от заключението на представената
от ищцата АТЕ), докато водачът на застрахованото при ответника МПС-Тойота,
движейки се непосредствено след колегата си (водач на Мерцедес Спринтер), не е
имал възможността да види/предвиди внезапното навлизане в неговата лента на
пострадалата, респективно да реагира навреме и да предотврати удара, което се
потвърждава и от дадените обяснения на участник 2 и участник 3. Но дори да я
беше видял, водачът на Тойотата, движейки се със 79 км в час (при максимално
разрешена 90 км за участъка), не би могъл да спре, нито да се престрои в лявата
лента, тъй като зад него и в ляво от него е имало други МПС-та. В тази връзка
оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на
застрахованото при ответника МПС-2 (Тойота). Твърди, че той не само не е имал
възможността да предотврати процесното ПТП, тъй като не е имал възможността да
спре, да намали скоростта или да се преустрои в лявата лента, поради наличие и
на други МПС, но и че катастрофата е станала в участък, в който маркировката в
неговото платно, както и пътните знаци в участъка са забранителни за такива
маневри - спиране внезапно или изпреварване-навлизане в лявата лента, както се
твърди в ИМ. Или, всички твърдения в ИМ за механизма и причината за процесното
ПТП не съответстват на представените от ищцата писмени доказателства,
респективно, не отговарят на истината.
Посочва, че при
първи прочит на протокола за ПТП, в който не случайно пострадалата е поставена
под Участник 1 (виновен водач), както и от представената автотехническа
експертиза на инж. Чакъров е видно, че пострадалата, бидейки активен участник в
движението, със своите действия е застрашила живота и здравето на всички,
намиращи се в близост до мястото на катастрофата, както и редица разпоредби на
ЗДвП, включително и не само:
- Пострадалата е нарушила чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
- Пострадалата е нарушила ал. 2 на същата разпоредба: при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея.
- Пострадалата е нарушила чл. 26 ЗДвП: Преди да завие или
да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е
длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал.
- Пострадалата е нарушила чл. 47 ЗДвП: Водач на пътно
превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство;
- Пострадалата е нарушила чл. Чл. 50. (1) ЗДвП: На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
- Пострадалата е нарушила Чл. 79 от Правилника за прилагане
на ЗДвП (ПП ЗДвП): Подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя
предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички необходими
мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение.
- Пострадалата е нарушила Чл. 95 от ПП ЗДвП: При спиране
скоростта на движение на пътното превозно средство се намалява плавно. Рязкото
спиране се забранява, освен ако това е необходимо за избягване на
пътнотранспортно произшествие. За пропускане на участниците в движението, които
са с предимство, спирането се извършва в заеманата лента за движение;
- Пострадалата е нарушила Чл. 102 от ПП ЗДвП: При
приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да
проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да
спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат
предимство за преминаване;
- Пострадалата е нарушила Чл. 103 от ПП ЗДвП: На
кръстовище, на което няма сигнализиран път с предимство: т. 3. водачът на пътно
превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с настилка;
- Пострадалата е нарушила Чл. 104 от ПП ЗДвП: На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Твърди, че пътният инцидент е настъпил по изключителна
вина на пострадалата Р. - дъщеря на ищцата, както и че механизмът на ПТП е
описаният от него по-горе.
Счита, че водачът на застрахованото при ответника МПС -
Тойота не само няма вина за настъпване на пътния инцидент, но е бил поставен
(от различни от собственото му поведение фактори и условия) в положение на
невъзможност от Участник 1 (пострадалата), да предотврати настъпването на
вредоносния резултат и за двамата участници в процесното ПТП.
Посочва, че приложеният към исковата молба констативен
протокол за ПТП не разкрива в достатъчна степен механизма на ПТП, фактическата
обстановка и действията на участниците в него. Той е констативен
административен акт, с който се удостоверява факт с правно значение и по
никакъв начин не се доказва вина или виновно поведение. Отговорността по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" произтича от
виновното и противоправно поведение на водача, а до този момент липсват
безспорни доказателства такова в действителност да е било осъществено.
Подчертава, че Констативният протокол за ПТП с пострадали лица е официален
документ по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ГПК, издаден от длъжностното лице,
посетило ПТП, в кръга на службата му по установените форми и ред, който
съставлява доказателство за извършените от това длъжностно лице действия и
направените въз основа на тях констатации и видно от който, е че вината за
настъпилото ПТП е на пострадалата Р.. Според удостовереното в констативния
протокол причина за пътнотранспортното произшествие е пострадалата Р. -
Участник 1, а не поведението на водача А.. Следователно причините за настъпване
на неимуществените вреди стоят извън поведението на водача А.-Участник 2 и не
са последица от неговото виновно поведение, поради което и липсва основание
ищеца да претендира обезщетение от застрахователя по „Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Твърди, че настъпилите вреди са в
резултат на случайно събитие за водача А. - Участник 2 по смисъла на чл. 15 от
Наказателния кодекс. Същият не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че
движейки се по първокласен път с предимство, че изведнъж, на платното му ще
излезе и ще го засече пострадалата.
В допълнение, се
заявява, че към исковата молба не е приложен АУАН на водача на застрахованото
при ответника МПС-А., нито наказателно постановление за извършено нарушение.
Съгласно принципите на гражданското съдопроизводство вината задължително
подлежи на установяване в съдебния процес, който разглежда спора между
страните. Дори и да е налице акт за установяване на административно нарушение,
степента на обществена опасност, която той прокламира, от една страна, е
незначителна, а от друга, няма задължителна сила за гражданския съд по въпроса
за вината, каквато сила била имала една присъда постановена в наказателен
процес срещу водача на МПС, а видно от информационната система на Прокуратурата
на РБ., преписка № 02020/ 2019г. на ОП-С.З. не е решена, а статусът й към
днешна дата е „очакват се материали от друг орган за решаване на
преписката".
Твърди, че
произшествието е в резултат на случайно събитие, при виновно и противоправно
поведение на пострадалата, по съображенията, изложени от него по-горе по
отношение на механизма на ПТП. Липсата на вина от страна на А. в случая, не
може да има за последица възникване на негово задължение да репарира вредите на
пострадалата, настъпили в резултат на пътно - транспортното произшествие,
респективно за пораждане на задължение за ЗАД „А." да заплати обезщетение
по застраховка "Гражданска отговорност".
Оспорва
твърдението за виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото
при ответника МПС - А.. За да бъде осъществен фактическия състав на
непозволеното увреждане е необходимо да бъдат налице всички елементи от състава
му. Освен субективния елемент - вина, за който твърди, че липсва в настоящия
случай, се изисква наличието и на обективни такива. Сред тях са, настъпила
вреда, намираща се в пряка причинно следствена връзка с действията на
извършилия го. Твърди, че механизмът на ПТП и вината на водача на процесния
автомобил не се установяват по безспорен начин от представените доказателства с
исковата молба. Водачът на застрахования при ЗАД „А." лек автомобил се е
движил със съответстваща както на законовите изисквания скорост, така
отговаряща на действителната фактическа обстановка. Не са констатирани каквито
и да било нарушения от страна на водача А., противно на констатациите по
отношение на пострадалата Р..
На самостоятелно
основание, твърди, че е налице и съпричиняване на пострадалата Р.. В случай, че
съдът не приеме, че пътно - транспортното произшествие е настъпило по
изключителна вина на пострадалата, счита, че ПТП е причинено при висока степен
на съпричиняване, поради което, моли при условията на евентуалност да бъде
съобразено поведението на пострадалата - Р., както и степента на приноса й за
настъпване на вредоносния резултат. Съображенията му, че е налице и съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата, са във връзка с направените възражения
по-горе по отношение на механизма на настъпилото ПТП. Счита, че следва да бъде
съобразено поведението на пострадалата, която съвсем съзнателно е създала
реална възможност за настъпване на вредоносния резултат като „е навлязла
внезапно и е отнела предимството на правилно-движещия се по първокласен път
Участник - 2 (А.О.), с които си действия осъзнато е нарушила горепосочените
разпоредби на Закона за движение по пътищата и правилника за прилагането му.
Твърди, че пострадалата, абсолютно осъзнато е станала основна причина за
настъпване на ПТП и последващия вредоносен резултат.
Оспорва
наличието на причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и настъпилите
вреди на пострадалата, тъй като в заключението на представената СМЕ на труп не
се доказва по безспорен и категоричен начин, че смъртта е настъпила следствие
на процесното ПТП. Твърдените в исковата молба вреди на пострадалата в резултат
на процесното ПТП, са недоказани по вид, степен и размер.
Оспорва наличието
на причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и претърпените вреди на
ищцата. Твърдените в исковата молба вреди на ищцата, в резултат на процесното
ПТП, са недоказани по вид, степен и размер. Оспорва и твърденията в ИМ за
наличието на особено близка връзка между пострадалата и ищцата. „Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди", каквито в случая не са налице - по арг.
на TP № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС: Най-близките на
починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл. 52 ЗЗД.
Оспорва
предявения иск за неимуществени вреди и по размер, като счита същия за
изключително завишен и несъответстващ на претърпените вреди. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението, вкл. законовите разпоредби и
застрахователната практика. Следва да се има предвид, че вредата се определя
към момента на настъпването й, т.е. размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде съобразен със съдебната практика, определяща обезщетения
през 2019г., тъй като застрахователното събитие е настъпило на 21.03.2019г.
Оспорва
претенцията на ищцата за изплащане на лихва от 21.03.2019г. (датата на ПТП),
доколкото ищцата не е представила изисканите от ответника допълнителни
документи и до днес, видно от представените доказателства. Оспорва
претендираната от ищцата в исковата молба лихва от датата на деликта, доколкото
застрахователят не е изпадал в забава, а е налице забава на кредитора, видно от
писмо-отговор от ответника Изх. № 1273/02.02.2021г. Посочените документи не са
предоставени в тримесечния срок за произнасяне, предвид което счита, че
ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото дело и не дължи лихва.
Видно от Молба претенция на ищцата, същата е заведена на 13.11.2019г. при
ответника, като на 11.12.2020г., ищцата е входирала допълнение към претенцията
си. Ответникът се е произнесъл в срок (02.02.2021г.), като е указал на ищцата,
че не е представила всички необходими документи по образуваната преписка по
щета № 1000/19/217/500161, поради което ответникът не е изпаднал в забава.
Предвид
гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявените искове срещу ЗАД
"А.", като неоснователни и недоказани, заедно с всички произтичащи от
това законови последици, както и да му присъди сторените в производството
разноски. На основание чл. 78, ал. 5, ГПК, прави възражение за прекомерност
разноските на ищеца, като счита че заплатеният адвокатски хонорар, надхвърля
минималния размер по НРМАВ.
Ищцата е
депозирала допълнителна искова молба,
в която изцяло поддържа подадената искова молба от и счита нейния петитум за
изцяло основателен, като с предвидените от закона и поискани доказателства ще
докаже фактите и обстоятелствата изложени в нея.
Счита
твърдението, че застрахователното дружество не е имало сметка, по която да
нареди сумите явяващи се претенция по заплащането на застрахователно
обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата за изцяло
неоснователно, тъй като изрично във молба за уреждане на спора по доброволен
път е посочена сметка по която застрахователя е можел да престира доброволно,
така дължимото обезщетение, такава е посочена и във входираната искова молба, а
именно: *** в Р. ЕАД, собственост на адв. М.Т..
Наред с това
оспорва изцяло твърдението, че ответникът не е дал с поведението си повод за
завеждането на настоящата искова молба. Ищцата е получила изричен отказ за
изплащането на каквото и да е застрахователно обезщетение от страна на
застрахователното дружество. В тази връзка, с оглед на възражението на
ответника, моли съда да приеме като писмено доказателство по настоящото дело
заверено копие на писмо с изх. № 2-101-4101-1273/02.02.2021г., от което изцяло
се потвърждава така изложеното обстоятелство.
Счита
твърдението за липса на виновно поведение от страна на водача А.О. за изцяло
неоснователно и голословно, тъй като то противоречи на цялата установена в
настоящото производство фактическа обстановка.
По отношение на
направеното твърдение от страна на ответника, че е налице валидно
застрахователно правоотношение не оспорва същото и в тази връзка, моли това
обстоятелство да бъде прието за безспорно доказано и установено по настоящото
дело.
Посочва, че в
отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдението, че водачът А. не е
имал техническата възможност да възприеме пътната обстановка по време на
застрахователното събитие и респективно да предотврати неговото настъпване чрез
аварийно спиране или чрез придвижването на управляваното от него МПС в лявата
активна лента. То изцяло противоречи със събраната по делото фактическа
обстановка като по никакъв начин не кореспондира с нея. Счита, че в представените
по делото писмени доказателства по ясен и категоричен начин е описана е
възможността автомобилът управляван от А. да предотврати настъпилото
застрахователно събитие.
В допълнителния отговор ответникът
заявява, че поддържа отговора на исковата молба, ведно с всички оспорвания в
нея, както и направените доказателствени искания.
По отношение на
твърдението на ищеца, че твърдението на ответника, че липсва виновно и
противоправно поведение на водача А.О. било „голословно и неоснователно, тъй
като противоречи на установената фактическа обстановка", подчертава, че
вината, механизма и противоправното поведение следва да се докаже в настоящия
процес - спор, на основание на който ищецът е образувал настоящето
производство. Сочи, че за да бъде осъществен фактическия състав на
непозволеното увреждане е необходимо да бъдат налице всички елементи от състава
му. Освен субективния елемент - вина, за който твърди, че липсва в настоящия
случай, се изисква наличието и на обективни такива. Сред тях са, настъпила
вреда, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с действията на
извършилия го. Твърди, че механизмът на ПТП и вината на водача на застрахования
при ответника автомобил, не се установяват по безспорен начин от представените
доказателства с исковата молба, а напротив, вината е изцяло на пострадалата.
Следователно причините за настъпване на неимуществените вреди стоят извън
поведението на водача на застрахованото при ответника МПС и не са последица от
негово виновно и противоправно поведение, същият е бил в невъзможност да
предотврати удара, поради което и липсва основание ищеца да претендира
обезщетение от ответника. Липсата на вина от страна на водача на застрахованото
при ответника МПС в случая, не може да има за последица възникване на негово
задължение да репарира вредите на ищеца, настъпили в резултат на пътно -
транспортното произшествие, респективно за пораждане на задължение за ЗАД „А."
да заплати обезщетение на ищеца. Напротив, в отговора на ИМ е посочил, че
изключителна вина за ПТП има пострадалата Ф. Р., която е нарушила редица
разпоредби на ЗДвП и правилника за прилагането му.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за
установено следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.380 от КЗ и чл.86 от ЗЗД
за присъждане на обезщетениe за неимуществени вреди.
В хода на
производството се установява следното: По
делото е безспорно установено, видно от представените по делото доказателства,
че на 21.03.2019 г. в 6:35 по път ПП-1-6 на км. 308+300 в землището на гр. К.,
обл. С.З., дъщерята на ищцата Ф. С. Р., с ЕГН: **********, докато е управлявала
лек автомобил „Опел“, модел „Корса“, е per. № СТ 7906 АН, при включване в горепосочения участък, е претърпяла ПТП с
управлявания от водача Т.З.А., с ЕГН: ********** лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Корола Версо“, с per. № Р 3241
ВТ, вследствие на което двете МПС излезли извън пътя вдясно по посоката си на
движение, като МПС с per. № СТ
7906 АН се блъскало в стоманена предпазната ограда и се преобърнало, а МПС с per. № Р 3241 ВТ се ударило в бетонна
колона.
Вследствие
настъпилото ПТП от 21.03.2019 г., дъщерята на ищцата Ф. Р., е получила тежки
телесни увреждания - контузия на мозъка в дясна голямо-мозъчна хемисфера и лява
слепоочна област,кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; кръвоизлив в мозъчните
стомахчета; контузия на белите дробове; оток на мозъка и белите дробове; кръвонасядане
по дясна теменно тилна област; кръвонасядане по клепачите на лявото око;
охлузвания и кръвонасядания по лицето в ляво, лява слепоочна област и челото;
кръвонасядания по брадичката вдясно, които травми се оказали несъвместими с
живота, поради което пострадалата е починала.
За увреждащия
л.а. Тойота“, модел „Корола Версо“, с per. № Р 3241 ВТ е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към ответното застрахователно дружество - ЗАД "А." АД с
номер на полицата № BG01118002365524. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника по делото.
Ищцата на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е подала писмена претенция до ответника ЗАД
"А." АД за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени
вреди (болки и страдания), като видно от данните по делото, но не е налице
произнасяне от страна на застрахователното дружество.
В хода на настоящото производство е назначена
комплексна съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза като съдът възприема следният механизъм на ПТП : На 21.03.2019 г. около 06:40 часа, на път 1-6, в землището на гр. К., в
посока към гр. Карлово, в източната пътна лента се е движил т.а. Мерцедес
Спринтер с водач М.. Попътно зад него със скорост на движение 79 км/ч се е
движил л.а. Тойота Bepco
с per. № Р 3241 ВТ, управляван от водача
Т.А.. В същото време, в същата посока, в локалната пътна лента със скорост на
движение 34 км/ч се е движил л.а. Опел Корса с per. № СТ 7906 АН с водач Ф. Р.. Водачът на т.а. Мерцедес е
възприел намерението на водача на движещия се в съседна дясна лента л.а Опел да
се включи в неговата пътна лента, подал е светлинен сигнал и се е престроил в лявата
пътна лента по посока на движението си. Водачът на л.а. Тойота в този момент се
е движил в източната пътна лента на първокласен път 1-6. Водачът на л.а. Опел Р.
не се е съобразила с наличието на пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя
с предимство“, който е поставен в началото на локалната лента, вдясно по посока
на движението й и се е включила в пътната лента за движение на л.а. Тойота. Настъпил
удар между двете МПС. Мястото на удара е изцяло в лентата за движение на л.а.
Тойота Корола. В момента на удара надлъжната ос на л.а. Тойота е била успоредна
на оста на пътя, а предната му част била насочена в посока север. След този
удар, л.а. Опел е променил траекторията си на движение в посока североизток,
последвал е втори удар в южния край на предпазната мантинела. Автомобилът се е
завъртял около вертикалната и около хоризонталната си ос и последвало
преобръщане. Автомобил Опел се е установил по таван, така както е описан в
протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. След удара между двете МПС,
л.а. Тойота е променил траекторията си на движение на североизток, преминал е
последователно през източния банкет и отводнителния канал и след разстояние от
около 22,50 м от първоначалния удар е настъпил втори удар с предна централна
част на МПС в бетонна колона на мост при пътния възел. Автомобилът се е
установил в покой с предна част, насочена на север, в непосредствена близост до
бетонната колона, така както е описан в протокола за оглед и нанесен в
мащабната скица.
В резултат на
ПТП е причинена смъртта на водача на л.а. Опел Ф. Р.. Причинени са значителни материални
щети по двата автомобила.
Според
автотехническия експерт техническите причини за възникване на ПТП са
субективните действия на водача на л.а. Опел - Ф. Р., която не се е съобразила
с наличието на пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и е
предприела навлизане по пътя с предимство, когато автомобила е бил на
разстояние около 14,00 м от мястото на удара, изминато за време 1,46 сек. От
техническа гледна точка, ПТП не би възникнало, ако водачът на л.а. Опел - Ф. Р.
преди да предприеме навлизане в пътната лента на пътя с предимство - ПП 1-6 се
е убедила, че няма да създаде опасност за движещия се по него л.а. Тойота, като
се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение.
ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието, в условията на нормална видимост.
Пътният участък е прав и равнинен, покрит с дребнозърнест асфалт без
неравности, в момента на настъпване на ПТП е бил сух.
Пострадалата
е имала техническата възможност да наблюдава движещите се МПС по път 1-6 в
посока север в огледалото за обратно виждане, в лявото странично огледало,
както и да обърне глава и да погледне през лявото си рамо.Водачът на л.а. Опел
Корса с per. № СТ 7906 АН Ф. Р. е имала
техническа възможност, движейки се по път без предимство, да предотврати
настъпването на произшествието при конкретните пътни условия, като преди да
предприеме маневрата „преминаване в друга пътна лента“ се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат по път 1-6, като
се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение.
От същото
експертно заключение се установява, че опасната зона за спиране на л.а. Тойота
е 61 м . е по-голяма от разстоянието му до мястото на удара от момента на навлизане
на л.а. Опел в лентата му за движение, което е 32 м. Пострадалата Р. с нейният
автомобил е попадала в опасната зона за спиране на л.а. Тойота. Водачът на л.а.
Тойота не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП
чрез изравняване на скоростта си на движение със скоростта на движение на л.а.
Опел, тъй като разстоянието от 55,30 м, необходимо на водача на л.а. Тойота да
изравни скоростта си на движение със скоростта на л.а. Опел е по-голямо от
разстоянието му до мястото на удара от момента на навлизане на л.а. Опел в
лентата му за движение, което е 32 м.
Пострадалата Ф.С.
Р., в резултат на процесното ПТП е получила следните травматични увреждания:
Черепномозъчна травма - в кръвонасядания и охлузвания на лявата лицева
половина, кръвонасядане на брадичката в дясно, кръвонасядане на меките черепни
покривки - теменнотилно в дясно, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки с оформяне
на кръвна колекция под меката мозъчна обвивка в областта на дясната голямомозъчна
хемисфера, контузии на мозъка в дясното полукълбо на главния мозък и левия
челен мозъчен дял. Гръдна травма - контузии на двата бели дроба. Охлузване на
левия лакът.
Описаните
черепномозъчна и гръдната травма са тежки увреждания и са довели до смъртта на Р..
Водеща причина за смъртта е черепномозъчната травма, съчетана с гръдната
травма, които са причинили леталния изход.
Видно от
експертизата, налице е пряка причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания, получени от Ф.С. Р. при преживяното ПТП и настъпването на смъртта
й. В проучената СМЕ на труп №64/2019 г. на пострадалата Ф.С. Р. не са
регистрирани данни за наличие на заболяване или друго външно въздействие,
причинило, обострило или способствало за настъпването на смъртта.
Назначена е повторна автотехническа експертиза.Видно от
експертното заключение водачът на
л.а.Тойта е можел да предотврати ПТП чрез промяна на траекторията на движение
на управлявания от него лек автомобил в лявата лента, защото би трябвало да се
намира на 24.6-25.28метра след л.а. Опел. При анализ на събраните по
делото доказателства съдът възприема изводите на автотехническия експерт от
първоначалната автотехническа експертиза,тъй като не са в противоречие с
останалия доказателствен материал по делото и в частност с Констативният протокол за ПТП и показанията
на свидетеля Тунжди О..
В хода на производството са събрани гласни доказателства.
Видно от показанията на свидетелката А. С. Р., дъщеря на ищцата и сестра на
починалата Ф.С. Р., след катастрофата, при която е загинала сестра й, майка й
се променила. След катастрофата се затворила в себе си, стояла си в къщи.
Според свидетелката, отношенията между майка й и починалата й дъщеря Ф.С. Р.
били много добри. На всички отношенията им били добри, постоянно си ходели на
село. До 2008г. Ф.С. живеела с майка си. На 26 декември се оженила в с.К., но
продължила да посещава родителите си. Често се чували по телефона, всеки ден,
през ден. След процесното ПТП ищцата ходела на гроба й. Всяка седмица и
свидетелката си ходела на село. Свидетелката е посочила, че с починалата при
ПТП Ф.С. са близначки. След като на 26.12.2008г. сестра й Ф. се омъжила,
заживяла в с.К.. Свидетелката се омъжила през май 2009г. Посочва, че постоянно
се събирали заедно. Събирали се в къщата на едната или другата сестра.
Свидетелката А.А.М. установява,че познава З., съседи били, през една
къща живеели от 20 години. Познавала Ф., били близки приятелки. Тя претърпяла
ПТП на 21.03.2015г., в което я изгубили. Тя и майка й имали силна връзка,
близки били, както докато била момиче, така и след това като се омъжила, останали
си близки. Идвала постоянно, виждали се, помагали си. Идвала постоянно през
почивните дни, лятната ваканция с детето, по празниците също. Много помагала на
майка си. Майка й трябвало да отиде на операция, дъщеря й била придружител.
Отношенията им били като на майка и дъщеря. З. е ходила в К., по телефона Ф. ми й казвала, че майка й е
била на гости. Имало промяна в З.. Много й било тежко, затворила се, не излизала,
постоянно плачела.
Относно
наведеното от ответното дружество възражение за виновно поведение на
пострадалата съдът намира следното: Ф. Р. е нарушила изискването на чл.20, ал.2
ЗДП, задължаващ водачите на ППС да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Такава опасност в случая
представляват движещите се по главния път ППС и конкретно процесния л.а.
„Тойота“, който е бил с предимство, но не е бил пропуснат от водача на л.а.
„Опел“. Според съдебно-автотехническата
експертиза, водачът на процесния лек автомобил „Опел“ Ф. Р. е имала техническа
възможност да следи конкретната пътна обстановка зад себе си в лявото огледало
за обратна видимост на повече от 50 м, да възприеме своевременно движението на
л.а. Тойота и съответно да предотврати настъпването на произшествието, като за
целта е следвало преди да се включи в движението по първокласния път, да намали
скоростта си на движение, а при необходимост и да спре, за да пропусне л.а.
Тойота.
Видно от
първоначалното заключение на автотехническата експертиза, в конкретния случай
водачът на л.а. „Тойота“ не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП чрез спиране. Л.а. Опел е навлязъл в дясното активно платно
по главен път ПП-1-6 почти непосредствено пред л.а. Тойота, като с тази
неправомерна маневра е предизвикал настъпването на ПТП, без водачът на л.а.
Тойота да има техническа възможност, с правомерни действия, да избегне
настъпването на ПТП.
Пострадалата не
се е съобразила и с правилото на чл.6 ЗДвП като не е пропуснала движещото се
МПС с предимство- лекият автомобил „Тойота“, модел „Корола Версо“, с per. № Р 3241 ВТ, управляван от Т.З.А..
Преди да се
включи в главния път, Ф. Р. не се е съобразила, че с предприетата маневра ще
създаде опасност за останалите участници в движението, движещи се по главен път
ПП I - 6, в това число и за водача на
л.а. „Тойота“ и извършвайки маневрата, не се е съобразила с неговото положение,
посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане в съседна пътна лента, същата е следвало да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея.
С оглед на
изложеното следва да се приеме,че не се установява по категоричен начин,че ПТП
е причинено по вина на застрахования при ответника водач на л.а. „Тойота“,
модел „ Корола Версо“, с per. № Р 3241
ВТ - Т.З.А., с ЕГН: **********. Отговорността на застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от
отговорността на застрахования водач.
В конкретния
случай не са налице материално- правните предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение на ищцата за претърпени
от нея неимуществени вреди, вследствие на настъпилата на 21.03.2019 г. смърт на
дъщеря й Ф. Р. при ПТП с участието на Т.З.А., с ЕГН: **********, като водач на
л.а. „Тойота“, модел „ Корола Версо“, с рег. № Р 3241 ВТ, застрахован при
ответното дружество МПС с номер на полица „Гражданска отговорност“ № BG01118002365524.
С оглед на изложеното, съдът намира за
неоснователен и недоказан предявения иск и като такъв следва да се отхвърли.Съдът
намира за основателно възражението на ищцовата страна за прекомерност на
адвокатския хонорар на пълномощника на ответното дружество ,поради което същия
следва да се намали до размера на 2280 лв. съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения като общо в полза на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 3595 лв.
Водим от горните съображения , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.И.Р., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адв. М.Т., Старозагорска адвокатска колегия против ЗАД
"А." АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
***, представлявано от ***да иск за сумата от 80000 (осемдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
настъпилата на 21.03.2019 г. смърт на дъщеря й Ф.С. Р. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на настъпилото застрахователно събитие -
21.03.2019 г., до окончателното изплащане като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З.И.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. М.Т.,
Старозагорска адвокатска колегия да заплати на ЗАД "А.“ АД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** направените по делото
разноски в размер на 3595 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :