№ 170
гр. Варна, 25.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора С. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600077 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор
КУРНОВСКА
Подсъдимият В. Н. Х., редовно призован, явява се лично, води се от
органите на Съдебна охрана, с адв. И. Ш. Т. от АК – Варна, редовно
упълномощен от преди.
Жалб.частен обвинител и гр. ищец Т. Б. Б., редовно призован, не се
явява, не се представлява. Призовката е получена на 13.05.2025 г. лично от
него.
Частен обвинител и гр. ищец Б. П. Б., редовно призован, не се явява, за
него се явява адв. Д. Х. Д. от АК – Варна, служебно назначен от първата
инстанция.
Частен обвинител и гр. ищец Н. Д. Б., редовно призована, не се явява, за
нея се явява адв. Д. Х. Д. от АК – Варна, служебно назначен от първата
инстанция.
Частен обвинител и гр. ищец Б. К. Б., редовно призован, не се явява, за
него се явява повереник адв. А. Т. А. от АК – Варна, редовно упълномощен
от първата инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
1
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отводи на
състава, но имаме искане по доказателствата. Моля да приемете епикриза от
УМБАЛ „Света Марина“, установяваща обстоятелството, че на 16.12.2024 г.
подсъдимият е постъпил с диагноза исхемична болест на сърцето,
придружаващ предхождащ амбулаторен лист, установяващ изключително
високото кръвно налягане, още един документ - заповед от 15.08.2024 г. на
началника на затвора, с което лишения от свобода е награден с удължено
свиждане, както и справка по мое искане от Затвора Варна, с която се
установява, че до 31.05.2025 г. подсъдимият Х. е отработил общо 282 раб. дни
и същите не са зачетени предвид, че не е влязла в сила присъдата му. Моля да
се приемат и приложат, те касаят данни не само за личността му, но и за
здравословното състояние, както и обстоятелства, свързани с МНО по време
на търпенето в условията на затвор.
АДВ.Д.: Да се приемат
АДВ.А.: Да се приемат.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че към настоящия момент не са налице процесуални
пречки по даване ход на делото. Следва да бъдат приобщени към
доказателствената съвкупност така представените писмени материали,
касателно здравословното състояние на подсъдимото лице, а също и
характеристични данни досежно поведението му в мястото за лишаване от
свобода при изпълнение на МНО „задържане под стража“, с оглед на което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Приобщават се към доказателствената съвкупност представените от
защитата на подсъдимия писмени материали: епикриза на В. Х. от УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД Варна; писмо от началника на затвора Варна с рег.№
14/23 от 13.06.2025 г.; заповед № 681 от 15.08.2024 г. от началника на Затвора
Варна и амбулаторен лист, ведно с извършено изследване на В. Х..
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ Димитрова
Съдът докладва и постъпилото допълнение към въззивната жалба от ч.о.
Т. Б. Б., с която са направени доказателствени искания, и доколкото същите са
2
след като вече е образувано производството и съдът се е произнесъл по реда
на чл.327 от НПК, дава възможност на страните да вземат отношение.
ПРОКУРОРЪТ: Предоставям на съда за преценка на основателността.
АДВ.А.: Също предоставям на съда.
АДВ.Д.: Предоставям на съда.
АДВ.Т.: Моля да приемете, че така направените искания са
неоснователни. На първо място от процесуална гледна точка според мен е
недопустимо в допълнителни писмени изложения да бъдат направени искания
по отношение на събиране на доказателства в хода на въззивното
производство. Това е така, защото законодателят е предвидил изрично
процесуално предвиден 15 дневен срок за депозиране на жалба и протест от
страните. В случая тези възражения са били направени извън този срок, затова
моля да не бъдат допуснати като процесуално недопустими, а като по
същество неоснователни, тъй като не считам че с отговора на тези въпроси
биха се допринесли нещо за изясняване на фактическата обстановка, още
повече че има произнасяне на съда по тези въпроси.
Съставът на въззивната инстанция, след като съобрази направените
доказателствени искания от частния обвинител Т. Б. Б. в допълнението към
въззивната жалба, намира, че към настоящия момент са събрани всички
необходими доказателства относно фактите, подлежащи на доказване предвид
повдигнатото обвинение, исканията на ч. обвинител се явяват неоснователни,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ч.о. Т. Б. доказателствени
искания за събиране на нови доказателства във въззивното производство.
Съставът въззивният счете, за необходимо да бъдат зададени някои
допълнителни въпроси на подсъдимия, въпреки възможността, която
законодателят му е предоставил във всеки един момент на провеждане на съд.
производство да дава обяснения по свой почин, което налага да се даде ход на
въззивното съдебно следствие пред настоящата инстанция, като бъде дадена
възможност на подсъдимия, ако желае, сам да даде допълнителни обяснения,
както и да отговори на поставените му въпроси, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ВЪЗЗИВНОТО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ
3
Дава възможност на подс. В. Н. Х. да даде допълнителни обяснения:
Подс.Х.: Здравословното ми състояние към момента не мога да го
определя точно както докторите го описват, но не е добро. С високо кръвно
налягане съм, и с болки в гърдите. Преди да ме задържат бях на
психотерапия. Само това съм имал. Тогава към него момент не са ми
констатирали хипертония и не съм взимал лекарства за нея. А сега вече
взимам лекарства. Всичко което ми е изписано от декември месец миналата
година до сега продължавам да ги пия. Още с постъпването ми в ареста
започнах да пия лекарства. И до момента ги пия. Инфаркта го установиха при
остра болка в гърдите, обадиха се на бърза помощ от затвора. Дойдоха и
установиха прекаран инфаркт и ми поставиха стенд. В момента съм със стенд.
Продължавам лечението с психотерапията. Всяка седмица ходя на психиатър в
Затвора. Работя, като в момента съм коридорен отговорник. Отговарям за
дисциплината на 6-та група. Това е зона с повишена сигурност. Отговарям за
спазване реда и дисциплината.
Аз си поддържам обясненията, но наистина нямам спомен как така
пръчката и якето се указаха в моя автомобил. Но наистина нямам спомен за
пръчката. Най-вероятно аз съм я прибрал. Ако трябва да кажа моето
обяснение логично е най-вероятно пръчката съм я прибрал да не продължи
агресията от страна на починалото лице, аз не знаех че е починал, а якето съм
си помислил, че е на приятелката ми. Мисля, че и така съм казал в
заседанието. Прибирането на вещите нямам спомен как съм ги прибрал, но
най-вероятно съм ги прибрал когато приятелката ми е напуснала колата. Аз
дори не съм видял кога е напуснала колата. Тя най-вероятно е напуснала
когато сме се сбили и това е по нейни показания. Доколкото си спомням ножа
го изхвърлих, но къде точно не мога да кажа. Не съм го прибирал. На място го
изхвърлих. Съображенията ми бяха да не попадне отново в неговите ръце.
Въпрос: А имате ли спомен дали Вие и пострадалия бяхте на земята?
Подс.Х.: И двамата бяхме на земята. Той беше върху мен даже. Когато
му нанесох ударите с ножа аз бях легнал на земята по гръб, а той върху мен - с
лице към мен, но точно в кой момент му нанесох удар не знам, но стана много
бързо след като взех ножа от него. Не съм искал да го убивам категорично. Не
мога да си спомня дали се изправи след тези удари. Нямам спомен в какво
положение съм го оставил. Но не е бил на земята да е лежал или да е бил в
безпомощно състояние.
Въпрос: Той какви действия извършваше докато Вие бяхте на земята, а
той над Вас?
Подс.Х.: Той ме налагаше с пръчката. Ножа го изкара вече когато аз му
взех пръчката от ръката, а от къде го извади нямам спомен. От ръката му го
взех ножа, но как стана не мога да кажа. Със сила го взех. Аз имам и
порязване от ножа. След като му нанесох ударите боя спря. Аз си спомням
само за един удар. Той спря да ме налага с пръчката, ножа остана в моите
4
ръце, и тогава го изхвърлих. Най-вероятно съм влязъл в колата и съм го
изхвърлил. Съжалявам за всичко това, но не мога да върна времето назад.
Признавам си вината.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приключи съдебното следствие.
АДВ.Д.: Да се приключи съдебното следствие.
АДВ.А.: Да се приключи съдебното следствие.
АДВ.Т.: Да се приключи съдебното следствие.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
обяви въззивното съдебно следствие за приключено, и на основание чл.317,
вр.чл.291, ал.1 от НПК пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, депозирания протест от
ВОП срещу първоинстанционния съдебен акт, с който подсъдимият е
оправдан за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6 и т.11и е осъден за
престъпление по чл.119 от НК като в мотивите си първоинстанционния съд
приема, че деянието извършено от подсъдимия е убийство при превишаване
пределите на неизбежната отбрана. Протестът, който оспорва тази теза на съда
е съвсем подробен, аргументиран и аз го поддържам изцяло, и считам, че
следва да се акцентира само върху няколко ключови момента, без да се изнася
цялата хронология на ситуацията, при която е извършено престъплението.
Тезата на съда, че е извършено престъпление – убийство при
превишаване пределите на неизбежната отбрана не съответства на събраните
по делото доказателства. В мотивите си съдът е много пестелив по отношение
на някои факти и ще подчертая точно кои и интерпретира доказателствата по
неправилен начин. В първоначалния момент, когато подсъдимият прави
нерегламентирана маневра с автомобила, която застрашава автомобила на
пострадалия, пострадалия реагира с думите „полека, полека“ и е започнал да
блъска по капака, но това е било с о глед да предотврати някаква опасност за
неговия автомобил и него. В този момент не може да се говори, че имаме
налично нападение от страна на пострадалия. В първия момент, в който
излиза подсъдимия от автомобила разговора е бил спокоен. Какво остава
извън вниманието на съда, което в никакъв контекст не е намерило
аргументация в съдебния акт? Съдът не коментира това, че от камерите са
установени виковете на пострадалия „недей ве, недей ве“. Това е в един
начален момент, когато подсъдимият е излязъл от автомобила. И последващо
отправените реплики от страна на пострадалия „какво искаш сега, какъв е
проблема“. Очевидно е, че тези реплики „недей ве, недей ве“ реагират на
някакъв вид заплаха, на някакъв вид неправомерно действие от страна на
5
подсъдимия. Т.е. от тук ние можем да съдим, че първоначалните действия на
нанасянето на ударите с пръчка са от страна на подсъдимия. Именно като се
базираме на останалите данни по делото, но и като се разтълкуват тези
реплики на пострадалия. Действително СМЕ не може да установи
поредността на ударите, но с оглед на това доказателство може да се направи
извод, че в този първоначален момент спрямо пострадалия е било упражнено
насилие. Наред с това следва да се осмислят и показанията на свид. А., която е
близка на подсъдимия и която казва ..“В. излезе от колата и се чуха викове,
после видях, те започнаха да се бият..“ Тя не казва, че пострадалият е нападнал
В., а те започнаха да се бият. Т.е. тя възприема като равностойно нападение
без от позицията да може да конкретизира подробности, но е факт, че тя не
коментира спрямо подсъдимия да е имало първоначално нападение.
Относно обстоятелството, че ударите с нож са били последващи съдим
от мястото, където е намерена кръвта на пострадалия. Заедно с всичко това, с
всички акценти върху фактическата обстановка в която е извършено
престъплението, и които са много по подробно коментирани и аргументирани
в протеста на ВОП, но един правилен прочит на наличните доказателства по
делото би довело до извода за първоначалната квалификация на деянието, а
именно престъпление по чл.116 със съответните квалифициращи елементи по
по т.6 и т.11. Особено мъчителния начин е очевиден и с оглед на съдебната
практика, че при наличие на такъв удар с такъв вид оръдие страданията са
мъчителни. А относно хулиганските подбуди, съществува константна съдебна
практика, че не е необходимо да има особена публика на извършване на
деянието, а хулиганските подбуди са именно когато деянието е извършено
немотивирано, без смисъл и демонстриращо превъзходство и незачитане на
правилата.
С оглед на всичко това и с оглед на аргументите на протеста, моля да
прецените, че първоинстанционния акт неправилно интерпретира
доказателствата по делото, а също и че има в голяма степен дефицит на
мотиви и в този смисъл да уважите протеста на ВОП и в този смисъл да
постановите Вашия съдебен акт. В протеста е направено и искане при
приемане на първоначалната квалификация на деянието да се наложи
наказание в предвидената най-лека алтернатива, разбира се зачитаме
безспорните доказателства за влошено здравословно състояние, здравословни
проблеми и представителя на ВОП е поискал при приемане на тази
квалификация по чл.116 от НК да бъде наложено на подсъдимия наказание
лишаване от свобода в размер на 20 години. Всъщност най-леката алтернатива
в размер на 20 години, считаме че това наказание е справедливо и съответно, а
по отношение на гражданските искове също моля да приемете тезата на ВОП,
че следва да се преценят по справедливост. Моля за Вашия съдебен акт.
АДВ.Д.: Уважаеми апелативни съдии, съгласен съм с мотивите на ВОС,
че престъплението е извършено от подсъдимия и доказано по безспорен
начин. Но тук ще направя една сентенция която между нас е много валидно, а
именно това което не е между кориците то не съществува. Няма как да правя
6
анализ на доказателствения материал. С мотивите си първоинстанционния съд
е направил задълбочен анализ. Т.е. присъдата се обосновава на събраните и
приобщени по съответния ред доказателства. Всичко друго извън кориците
на делото е само предположения и догадки. Считам, че от 23 стр. мотиви,
първоинстанционния съд точно, обосновано и последователно е изложил защо
преквалифицира извършеното от подсъдимия деяние. Верно е, представлявам
двамата родители потънали в скръб от убийството на сина им, но колкото и да
ми се иска да се наложи най-тежкото наказание искано от държавното
обвинение, не мога да игнорирам доказателствения материал, който е събран в
делото, от анализа на който стигаме до изложеното в мотивите на присъдата
на ВОС постановил преквалифициране на деянието от чл.116 по чл.119.
Какъвто и тълкувателен анализ да правим на фактическата обстановка,
установени от доказателствата по делото, в края на краищата ние сме юристи
и сме безпристрастни и не можем да игнорираме това, което сочат
доказателствата в делото, които са събрани по съответния ред и приложени в
производството. Много хипотези могат да се изградят имайки предвид
личността на подсъдимия, но както казах всичко е предположения, защото в
делото това са доказателствата и друго няма. В този ред на мисли аз съм
съгласен с така постановения съдебен акт на ВОС.
АДВ.А.: Уважаеми Апелативни съдии, аз ще Ви помоля за справедлива
присъда. Юпиян в дигезите на 533 година на Юстиниян ни казва, че правото
IUS е именувано от справедливост. Защото съдиите са жрици на
справедливостта. Те служат в храма на справедливостта и учат хората да
различават и преподават знанието за доброто и справедливото за да може да
различават правото от неправото и така да водят хората към по добро. Светия
Августин пита какво е царство без справедливост, освен една голяма
организирана банда. У нас патриарха на българското право Живко Талев казва
още по ясно, че правовата държава без справедливост е вид организирана
престъпност. Справедливостта е светлината в храма на справедливостта и
всяка успяла справедливост е една запалена свещ. Обратното означава мрак. В
този смисъл моля за такава справедливост.
АДВ.Т.: Уважаеми Апелативни съдии, аз не защото имам качество на
защитник в това производство, а защото смея да твърдя, че обективния анализ
и установената действително фактическа обстановка от първоинстанционния
съд е възпроизведена и съответства на правилна квалификация, каквато
първоинстанционния съд е възприел и посочил за да стигне до своето
решение. Защо ще ви помоля протеста на ВОП да го приемете, че е
неоснователен. По същество протеста на Окръжна прокуратура Варна
преповтаря изложените предположения, които са написани и формирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази обстоятелствена част
прокурорът е възпроизвел тези оплаквания, които са отразени във въззивния
протест. Прокурорът си възприема избирателно пасажи от заключението на
видео идентификационна експертиза без да обследва съдържанието на целия
разговор. Прокурорът дори в сферата на своите предположения, заключения и
7
хипотези е посочил и последователност на ударите и кой удар кога и как е бил
нанесен при изричното условие, че СМЕ не може да отговори на тези
въпроси. В протеста прокурорът хем поддържа обстоятелствената част на
обвинителния акт, хем на стр.6 посочва, че и макар със заключението на СМЕ
за аутопсия на пострадалия и СМЕ за освидетелстване на подсъдимия да е
установено несъмнено, че не е възможно от научна гледна точка да се
определи нито броя на ударите, съответно получени от пострадалия и от
подсъдимия, нито тяхната последователност, то несъмнено е това, че ударът
причинил смъртта на пострадалия Б. е бил нанесен в края на сбИ.ето. Т.е.в
самия протест прокурорът започва да си противоречи, защото сам е
установил, че събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие
доказателствени източници опровергават категорично предположенията
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По същество на оплакванията на държавното обвинение. Не споделям
аргументи и доводи, които биха могли да бъдат изведени от едно изречение,
съдържащо се в протокола за извършена видео и аудио техническа лицево
идентификационна експертиза. В тази експертиза и преди посоченото
изречение „недей ве, недей ве“ е посочено, че е записана неразбираема реч на
двете лица. След това „недей ве, недей ве“ е записано как водача на
автомобила в който и обясненията си подсъдимия се идентифицира се чува как
той охка от нанесените удари по главата и тялото. След това се чува как
подсъдимият моли и вика на приятелката си да сигнализира полицията. Това
са фактите и обстоятелствата, които от съществено значение. Това са фактите,
които следва да бъдат преценени за това кое е лицето, което е инициирало
въпросното сбИ.е и как се стигнало до това сбИ.е. Това са преките
доказателствени източници. Останалите предположения са отразени в
протеста. Защо твърдя, че протеста е отражение на обстоятелствената част на
обвинителния акт? Защото този протест беше депозиран непосредствено след
присъдата без да са изготвени мотивите. Т.е. той при неизготвени мотиви
няма как да се запознае със съдържание на мотиви към първоинстанционния
акт и си е написал и преподписал обвинителния акт. Останалия коментар на
доказателствените източници не подлежат на подробен анализ.
Не споделям аргументите единствено на държавното обвинение, че
деянието е било извършено при наличие на квалифициращ признак особено
мъчителен начин. И по тези въпроси си направих труда да задам въпроси на
в.л. изготвили СМЕ и те в с.з. на 03.09.2024 г. са отговорили ..“в рамките на
минути лицето може да изпадне в безсъзнателно състояние, в резултат на
острата кръвозагуба и последващо слабо хранене на мозъка.“ Т.е.
безсъзнателното състояние винаги изключва тежките болки и страдания тъй
като лицето не в състояние да чувства тези болки и страдания. Така, че в тази
връзка считам, че протеста също е неоснователен и неправилен. Макар, че и
първоинстанционния съд за пълнота е изложил аргумент, че приема като не е
изложил допълнителни аргументи дали състоянието на лицето и същия е било
изпаднало в безсъзнателно състояние, може би предвид липсата на обективни
8
данни по делото.
Правилния прочит на доказателствата и техния анализ съпоставка
единствено може да се стигне до правилните възведени изводи на
първоинстанционния съд в правната квалификация, че деянието е извършено
при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Няма доказателства по
делото, че подсъдимият е извадил пръчка от колата си, и тази липса на
доказателства прозират в липсата на такива събрани гласни такива в лицето на
свид.А.. Няма данни, че такава пръчка е била налична в автомобила. Няма
данни за използване на нож, за носене на нож, за изваждане на нож от
чантичката на подс.Х.. Тези предположения са отразени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не намериха своята опора в доказателствените
източници по делото. Първоинстанционният съд положи всички усилия да
събере и изследва тези доказателства и стигна до своя решаващ извод.
Макар да не сме депозирали жалба, това е поради съображения, които
подсъдимият е изразил лично, аз Ви моля да приемете, че продължителността
на задържане под стража вече надвишава разумните срокове и в рамките на
въззивното производство моля да се произнесете с решение с което да
измените МОН от задържане под стража в друга такава мярка на процесуална
принуда, каквато е домашния арест или гаранция в пари, която да е съобразена
със здравословното състояние на обвиняемото и задържано лице. В. Х. е
задържан на 19.09.2022 г. До настоящия момент са 2 г. и 10 месеца търпене на
мярка за неотклонение задържане под стража, който срок сам по себе си е
неразумен срок, въпреки тежестта на обвинението и предмета на доказване в
настоящото производство. От друга страна, неговото процесуално поведение
от първоначалния момент. Той е задържан в дома си, в тежко физическо
състояние. Същият е бил с тежки телесни увреди, което е предмет на
обсъждане в заключението на СМЕ. Не се е укривал, не е осуетявал
провеждане на разследването. В хода на първоинстанционното производство
се установи, че е претърпял инфаркт, тежко е здравословното състояние към
момента. Провежда се психологично наблюдение, което е в констатация и е
съответно със заключението по СПЕ, което е още едни аргумент, че тази мярка
за неотклонение към настоящия момент е изключително тежко. Затова моля
да се произнесете с въпроса за изменение на мярката, като считаме, че
домашния арест или парична гаранция съобразена с имущественото му
състояние са достатъчни адекватни за продължаване нуждите и целите на
производството. Ако е домашен арест, тя би могла да бъде контролирана с
електронно наблюдение, и затова моля да се потвърди първоинстанционната
присъда и да се извени МНО.
ПОДС. Х.: Изцяло съм съгласен с адвоката си. Молбата ми е ако може
да се потвърди тази присъда. Виновен съм да, но не в такава степен. Изказал
съм съболезнования на близките.
ПРОКУРОРЪТ: С оглед характера на обвинението не следва да се
изменя мярката за неотклонение, а по отношение на здравословното му
9
състояние са налице обективни възможности за указване на медицинска
помощ в условията на изтърпяване.
АДВ. Д.: Предоставям на съда.
АДВ. А.: Предоставям на съда.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. Х.: Искам да се потвърди присъдата ми и ако може да бъда
пуснат с по-лека мярка.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
По отношение направеното искане за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимото лице В. Н. Х., съдът намира, че е изправен пред
хипотезата на чл.270 от НПК, поради което дължи произнасяне в днешното
с.з.
След като съобрази становищата на страните и представените в
днешното с.з. доказателства, касателно здравословното състояние на
подсъдимото лице, намира, че мярката за неотклонение на същия следва да
бъде изменена в по-лека, също възпрепятстваща неговото свободно
придвижване в пространството, но обезпечаваща до голяма степен по добри
условия с оглед на установеното му от специалисти здравословно състояние, а
именно „домашен арест“, която следва да бъде изпълнявана по адреса на
подсъдимото лице, а именно в гр.Варна, ул. „Мир“ 156 а.
Съдът намира, че доколкото няма да бъде постановявано контролиране с
електронни средства /поради поставен стенд на подс./, следва на основание
чл.68 ал.7 от НПК, да бъде постановена забрана за напускане пределите на
страната, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение по отношение В. Н. Х., ЕГН
**********, от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която да се
изпълнява на адрес град Варна, ул. „Мир“ № 156а.
НАЛАГА забрана за напускане пределите на страната.
10
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11.00
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11