Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 257 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от А.Н.
***, срещу „Милинвест“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, гр.Варна, В.Б.М.,***,
Е.С.М.,***, Т.К.О.,*** и И.К.О.,***, иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.649 от ТЗ за обявяване на относителната недействителност по
отношение на ищцата и на всички кредитори на несъстоятелността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №**, том I, рег. №809, дело №41 от 11.04.2014г. на нот. К.П. с район на действие ВРС, вписан като акт
№120, том XVIII, дело №3684/2014г., вх.рег. №7397/11.04.2014г., с който „Милинвест“ ЕООД е продал на Т.К.О. и В.Б.М. за сумата от
37200 лева недвижим имот, представляващ апартамент №6 с идентификатор ******. с площ 85.76
кв.м., находящ се в г.В.уР***.
В исковата молба се твърди, че ищецът има
вземане срещу „Милинвест“ ЕООД
(н.), произтичащо от влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 5759/2011г.
на ВРС в общ размер на 9975.90 лева, включващо главница, лихви за забава и
разноски. Според ищцата
вземането е възникнало с подписване на договор № 5108 от 01.11.2004 г. за
учредяване право на строеж по чл.183 от ЗУТ, а с решението по възз.т.д. №
670/2015 г. по описа на ОС Варна на 14.01.2016 г. съдът само е признал
кредиторовото вземане на ищцата и е осъдил ответника „Милинвест“ ЕООД да върне надвзетото по договора от 01.11.2004
г., респективно решението по иска, предявен през 2011г. е влязло в сила. С
решение по т.д. № 2192/2013г. на ВОС ответното дружество „Милинвест“
ЕООД е прекратено на основание чл.517 от ГПК и е открито производство по
ликвидация. На 11.04.2014г., осемнадесет дни след постановяване на решението,
ответникът „Милинвест“ ЕООД е сключил с ответниците В.М. и Т.О. през време на
брака им съответно с Е.М.И.О., процесния договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален
акт №
**/11.04.2014г. На същата дата
ответното дружество се е разпоредило и с други свои недвижими имоти. С
извършеното действие длъжникът е увредил интересите на ищеца, намалявайки
имуществените си права. Страните по сделката са знаели за увреждащия й характер и са целяли
да поставят в опасност удовлетворяването на кредиторите на обявеното в
ликвидация дружество. Като индиция за знание се посочват невярно обявената продажна
цена, която е в пъти по-ниска от пазарната, от данъчната оценка и от
действително изплатената, както и фактът, че реално плащане не е извършено, а
само е посочено, че цената е изплатена през 2005г., с което се заобикаля
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Изложени са подробни твърдения за договореностите между страните по повод
изграждането на процесната сграда, за неизправността на „Милинвест“ ЕООД, за
несъответствие на строителните книжа с одобрените ПУП-ПРЗ, за незаконно
строителство, за неоснователно обогатяване на „Милинвест“ ЕООД и ощетяване на
ищцата. Поддържа се, че в качеството си на възложители на строителството
приобретателите са подписали строителните книжа, откъдето следва, че са знаели,
че търговецът е изградил сградата в отклонение от проекта и че тези нередности
увреждат ищцата.
В предоставения срок е постъпило становище от
Г.С., действаща като постоянен синдик на „Милинвест“ ЕООД, конституирана като
съищец в производството, в който поддържа доводи за допустимост и основателност
на иска. Излага, че с решение по т.д. 313/2017г. на ВОС съдът е открил
производството по несъстоятелност на длъжника с начална дата на
неплатежоспособност 15.02.2012г. Процесната сделка е сключена в подозрителния период,
продажната цена е в пъти по-малка от данъчната оценка и пазарната стойност на
имота, поради което съставлява действие, увреждащо кредиторите и намаляващо
масата на несъстоятелността. Знанието за увреждащия характер на сделката следва
да се презумира, тъй като след 2011г. длъжникът не е изпълнявал нормативното си
задължение да публикува годишните си финансови отчети, което законът свързва с
презумпция за неплатежоспособност, което от своя страна е достатъчно, за да се
приеме за установено знание за увреждащия характер на сделката у третите лица,
които договарят с него. По същество прави искане сделката да бъде обявена за
относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Ответниците В.Б.М. и Е.С.М., по реда на чл.
367 ГПК, оспорват предявения иск като недопустим поради липса на правен
интерес, тъй като имуществото на длъжника не е достатъчно за удовлетворяване
дори на кредитора от първи ред, правото на иск по чл.135 от ЗЗД е упражнено и
от синдика, а задължението на дружеството към ищцата е несъразмерно с вредата,
която би била нанесена при обявяване на сделката за недействителна. По същество
се поддържат доводи за неоснователност на иска с твърдения, че процесният
договор е сключен в изпълнение на предварителен договор от 25.01.2005г. между В.М.
и „Милинвест“ ЕООД, в който уговорената продажна цена е в пъти по-висока от
цената за продажба на право на строеж, каквато степен на завършеност е имал
обекта към този момент. Продажната цена в размер на 33757.45 евро е заплатена на шест вноски в
периода 17.06.2004г. - 09.09.2005г. Сградата е приета и въведена в експлоатация
на 11.05.2006г., а възникналата въз основа на договор за групов строеж
съсобственост върху нея е прекратена с влязло в сила на 21.11.2013г. решение по
гр.д. 1926/2006 г. на ВОС, като
процесният апартамент № 6 е поставен в дял на ответника „Милинвест“ ООД. След
извършената делба е станало възможно и прехвърлянето на собствеността за
обектите, притежавани от дружеството-строител към третите лица-купувачи, поради
което на 11.04.2014г. е сключена и процесната сделка. Поради несъответствие на
извършеното строителство с първоначалния проект, на място апартамент № 6 е
изпълнен с площ 47.43 кв.м., като останалата част от площта на прехвърления
имот в размер на 38.27 кв.м. фактически представлява друг обособен обект, за
който дружеството-строител е имало предварителен договор с Т.О.. Постигнатото
споразумение за техническото разделяне, след одобрен и съгласуван екзекутив, на
апартамент № 6 на два отделни обета, не се осъществило поради проточилото се
съдебно производство и настъпилите междувременно законодателни промени, което
наложило неразделеният апартамент да бъде прехвърлен на ответниците в
съсобственост при съответните идеални части. Сделката не е увреждаща, тъй като
предварителният договор е сключен на ранен етап от строителството и рисковият
характер на сделката предполага уговаряне на по-ниска цена. Заплатената цена по
предварителния договор не е по-ниска от пазарната цена на кв.м. за обект в
процес на строеж към 2005г., както и към 2012г. и 2018г. Атакуваната сделка е
сключена две години преди вземанията на ищцата да бъдат установени от съда,
поради което не би могло да се обоснове знание на ответниците за увреждането й.
Липсват основания за опровергаване добросъвестността на купувачите по
атакуваната сделка. Физическите лица не са в състояние да правят обосновано
предположение за наличие на неплатежоспособност. Дори да се установи факта на
занижена продажна цена, то същият не е пряко доказателство за знание на
купувача, че договоря с цел да увреди кредитор на прехвърлителя. Действията по
сключване на предварителния договор, плащането на цената и въвеждането на
купувача във владение са извършени през 2006г. - седем години преди да възникне
вземането на ищцата с решение по гр.д.№ 5759/2011г. на ВРС и няколко
години преди подозрителния период. Сключването на окончателния договор е само
формално и е в изпълнение на договорките от сключения между страните предварителен
договор и договор за изработка, като единствената пречка за изповядване на
сделката е била непрекратената съсобственост върху сградата.
Ответниците Т.К.О. и И.К.О., по реда на чл.
367 ГПК, оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен. При
евентуално уважаване на иска, вредите, които биха претърпели купувачите, биха
били несъизмерими с ползите за ищцата, от една страна поради незначителния
размер на вземането й в сравнение с данъчната оценка на имота, а от друга поради
липсата на вероятност да останат суми за разпределение в полза на ищцата
предвид наличието на кредитори от предходен ред със значителен по размер
вземания. По същество се навеждат твърдения за недоказаност на качеството на
ищцата на кредитор и за момента на възникване на твърдяното вземане. В случай,
че вземането е установено със съдебно решение, влязло в сила след 11.04.2011г.,
към датата на сделката ищцата не е имала качеството кредитор и не би могло да
се предполага, че със сделката се увреждат интересите й. Липсва вписана
възбрана върху имота, поради което третите лица-купувачи не са били
предупредени, че извършвайки сделката биха могли да бъдат атакувани.
Атакуваната сделка е последното, завършващо действие във връзка с възникнали
много преди това правни отношения. През м.11.2005г. ответниците В.М. и Т.О. са
сключили поотделно предварителни договори за части от предвидения по
първоначален проект апартамент № 6, който бил с такова разположение и
разпределение, което позволява обособяване на две самостоятелни малки жилища.
Заплатената цена по двата предварителни договора надхвърля многократно
стойността на имота по първото ценообразуване на сградата. Със споразумение от
08.07.2008г. „Милинвест“ ЕООД се е задължило след извършването на делбата да
изготви екзекутивен проект за разделяне на апартамента на два самостоятелни
обекта. Апартамент № 6 фактически е бил разделен на две отделни жилища още в
края на 2005г. и владението върху така обособените обекти е предадено на
купувачите през м.01.2006г. Задължението на „Милинвест“ ЕООД към купувачите за
прехвърляне на собствеността е възникнало през 2005г., но не е било възможно
изпълнението му поради липса на окончателен договор за доброволна делба и
поставяне в негов дял на процесния имот. Изпълнението на задължението за
прехвърляне е забавено по обективни причини и е станало осъществимо едва
прекратяване на съсобствеността с влязло в сила на 21.11.2013г. решение. При сключване на окончателния договор на 11.04.2014г.
не е било възможно да се посочи друг размер на продажната цена, защото тя е
реално платена 8 години по-рано и не е била предоговаряна. Към 2005г. пазарната
цена на обекти в този район и в тази степен на завършеност е била такава,
каквато е посочена в нотариалния акт. Ноторно известно е, че при покупка по
време на строителство цената е по-ниска в сравнение с цената на завършено
строителство и въведена в експлоатация сграда, както и че при заплащане на
цялата договорена цена наведнъж се правят отстъпки. Към 2014г. данъчните оценки
на имотите са се покачили в пъти в сравнение с 2005г., но разликата не може да
обоснове увреждане на кредиторите. Третите лица купувачи не само че не са
знаели за увреждането, но не са и предполагали, че с тази сделка биха се
увредили интереси на кредитори, тъй като са завършили отношения, възникнали
2005г.
В срока по чл. 372, ищецът депозира
допълнителна искова молба, обективирана в становища №17010/31.05.2019г. и
17011/31.05.2019г., която представлява възражение по същество срещу всички
изложени в отговорите фактически твърдения и правни съображения /подробно аргументите са описани в доклада
по делото в първо съдебно заседание/.
В срока по чл. 373 ГПК, ответниците
В.Б.М. и Е.С.М. депозират допълнителен отговор, в който поддържат изцяло
становището, възраженията и твърденията изложени в отговора и репликират
възраженията в допълнителната искова молба.
В срока по чл. 373 ГПК, ответниците Т.К.О.
и И.К.О. депозират допълнителен отговор, в който поддържат, че не е възможно
третите лица да предполагат, че със сделката се уврежда кредитор само въз
основа на сключен с него договор за строителство. Не се установява третите лица
да са знаели за този договор. Оспорва се твърдението, че ищцата е кредитор на
ответника от 01.11.2004г., както и твърденията за недобросъвестност на
ответниците относно общите части на сградата, заснемането на жилищата в
кадастралната карта и подписването на строителната документация.
В съдебно заседание ищцата лично поддържа аргументите си и по същество
на спора с искане за позитивно решение в нейна полза като доводи развива и в
пространна защита, представена по делото. Настоява да не се кредитират
заключенията по двете ССЕ и СТЕ като некомпетентно дадени, непълни и неточни
при излагане на конкретни аргументи по всеки от поставените въпроси.
Становището на синдика е за основателност на заявената претенция поради
осъществяване на всички елементи от фактическия състав по чл. 135 от ЗЗД,
включително знание у третите договарящи с длъжника лица за увреждане на
кредиторите на дружеството в несъстоятелност. В писмената защита настоява, че
релевантен момент за увреждането е този на изповядване на сделката по
нотариален ред и пазарната цена на имота към него момент.
Становището, поддържано лично и чрез процесуален представител от страна
на ответниците В. и Е. М. е за недоказаност на предявения иск с претенция да се
отхвърли. Поддържа се аргумента за недопустимост предвид реда за
удовлетворяване на ищцата по чл. 722 от ТЗ и липсата на достатъчно имущество за
кредитори от нейния ред. Освен това се твърди, че образуваното от синдика
производство по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД /т.д. № 262/2019 г. по
описа на ВОС-то/ също е пречка за завеждане на настоящото. По основателността в
писмена защита поддържа, че фактическият състав по чл. 135 от ЗЗД е недоказан.
В съдебно заседание ответниците Т. и И. О., чрез процесуален
представител поддържат доводи за неоснователност на иска. В писмена защита се
акцентира върху недоказаност на кредиторовото качество на ищцата по договора за
строителство както и останалите елементи, включително знание за увреда по чл.
135 от ЗЗД.
Съдът намира следното:
По поддържаните до последно от ответниците М. аргументи за недопустимост на производството съдът
отново изразява становище за неоснователността им на първо място – защото
производството по т.д. № 262/2019 г. със същия предмет и страни е прекратено
като второ заведено с влязло в сила определение на ВОС и на следващо място –
защото редът за удовлетворяване по чл. 722 от ТЗ на кредитора, предявил иска по
чл .135 от ЗЗД в производство по несъстоятелност е ирелевантен, тъй като
упражняване на правото на защита е в интерес не само на кредитора, но и на
всички останали такива на несъстоятелния длъжник /не случайно законът
разпорежда конституиране на синдика като съищец/. Действието на влязлото в сила
решение спрямо всички, в това число и неучастващите в производството кредитори
е в подкрепа на изложеното за заявяване на иска при наличие на правен интерес у
ищцата А.И.. Същата освен всичко друго
доказано е кредитор с прието вземане на дружеството в несъстоятелност
„Милинвест“ /н/ ЕООД.
Съдът, като съобрази предметните предели на спора, становищата на
страните, след съвкупен анализ на доказателствата по делото и по вътрешно
убеждение приема следното по фактите и
правото:
Фактическият състав по чл. 135 от ЗЗД предполага качеството кредитор от
страна на ищеца, разпореждане с имущество от страна на ответника след
възникване вземането на ищеца; увреждане като елемент от състава на Павловия
иск и знание за увреждане у приобретателите по сделката когато същата е
възмездна.
Доколкото се касае за специална претенция, заявена в хода на открито
производство по несъстоятелност срещу „Милинвест“ ЕООД /н/, която е насочена
към попълване масата на несъстоятелността и връщане в масата на неправомерно
излязло имущество от нея, то знанието за увреждане у приобретателите не е
необходимо да е доказано единствено спрямо ищцата И., а спрямо кой да е от
кредиторите.
1. Относно
качеството кредитор у ищцата А.И..
Производството по несъстоятелност на „Милинвест“ ЕООД /н/ е открито с
Решение на съда по несъстоятелността № 261/10.04.2017 г. по т.д .№ 313/2017 г.
по описа на същия съд.
При преглед на обявените актове по партидата на дружеството в ТР се
установява следното:
Вземането си ищцата А.И. е предявила пред съда по несъстоятелността с
молба вх. № 10451/10.04.2017 г. и същото е включено в списък на приети
вземания, обявен по партидата на търговеца в ТР на 20.07.2018 г. Вземането е
включено с ред за удовлетворяване по т.8 на чл. 722 л.1 от ТЗ за общо сума от
7720.83 лева главница. За лихвата до общия размер от 10 659.77 лева е
прието с ред за удовлетворяване по т.9 на цитираната разпоредба. Като основание
за вземането е посочено ИЛ, издаден въз основа на влязло в сила решение по
гр.д. № 5759/2011 г. по описа на РС Варна. Вземането е за главници и лихви по
уважения осъдителен иск, разноски в исковото и изпълнителното производство. Списъкът
е одобрен при отсъствие на възражения с Определение № 2745/01.08.2020 г. от
съда по несъстоятелността по т.д. № 313/2017 г. по описа на ОС Варна.
Освен това както и в практиката на ВКС се поддържа, поради
конституирането на синдика като съищец в отменителните искове по ТЗ в
производство по несъстоятелност, при предявяване на специалния иск по чл. 649
ал.1 от ТЗ вр. чл. 135 от ЗЗД и самостоятелната активна легитимация на синдика,
дори и в хипотеза, в която кредиторът-ищец не установи кредиторови права, във
всички случаи участието на синдика гарантира и провеждане на производството, и
защита на всички кредитори на несъстоятелността.
За изчерпателност следва да се посочи, че с влязло в сила на 14.01.2016
г. Решение № 37/14.01.2016 г. по възз.т.д.№ 670/2015 г. на ОС Варна след
частична отмяна на Решението на първоинстанционния съд по гр.д. № 5759/2011 г.
по описа на РС Варна, на осн. чл. 265 ал.1 предл.3 от ЗЗД е намалено
възнаграждението на „Милинвест“ ЕООД, дължимо от ищцата А.И. по предварителен
договор по ч. 183 от ЗУТ от 01.11.2014 г. и анекс към него от същата дата със
сумата от 1379 евро поради отклонение в поръчката, изразяващо се в изграждане
на апартамент № 3 и гараж № 2 с по-малка от договорената площ и изграждане на
сграда с по-голяма РЗП, довело до намаляване на дължимото от ищцата
обезщетение, съответно дружеството ответник в този процес е осъдено да заплати
на ищцата горепосочената сума поради неоснователно обогатяване със същата.
Решението се намира на л.18 и следващи том 1 от делото/.
Следователно вземането на ищцата съставлява обезщетение за некачествено
изпълнено строителство по договора от 01.11.2004 година, сключен с дружеството
в несъстоятелност и не възниква едва с влизане в сила на решението, с което
предявеният осъдителен иск за намаляване на възнаграждението поради съществени
отклонения в строителството, е бил уважен. Обратно, ищцата е предявила
осъдителната претенция именно поради спора относно съществуването на
неудовлетворено гражданско притезание. Постановяването на положително за ищцата
решение по предявения иск по чл. 265 ал.1 предл.3 и чл. 59 от ЗЗД със СПН
доказва съществуването и валидното възникване на вземане спрямо неизправната
страна по договора в лицето на „Милинвест“ ЕООД, като вземането е възникнало в
момента, в който кредиторът е изпълнил в отклонение от уговореното, съответните
СМР като по делото са представени и доказателства за приемане на строежа – Акт
обр. 15 за установяване годността за приемане на строеж от 14.04.2006 година и
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата от 11.05.2006 година /л.
234 и следващи том 2 по делото/.
2.
По разпорежданията с имущество от ответника, след възникване вземането
на ищеца и други кредитори:
На
11.04.2014 година пред нотариус К.П., с рег. № 382 в НК е изповядана процесната
атакувана сделка за покупко-продажба на недвижим имот.
Сделката е обективирана в нотариален акт №**, том I, рег. № 809,
дело №41 от 11.04.2014г., вписан в Служба по
вписванията като акт № 120, том XVIII, дело №3684/2014г., вх.рег. № 7397/11.04.2014г. /л. 25, том 1 по делото/.
От съдържанието на акта е видно, че „Милинвест“ ЕООД е продал на Т.К.О. и В.Б.М. за сумата от
37200 лева недвижим имот, представляващ апартамент №6 с идентификатор ******. с площ 85.76
кв.м., находящ се в г.В.уР*** като продажбата е осъществена в идеални части за
приобретателите съответно за О. 38.27 кв.м. и за М. – 47.49 кв.м.
Следва да се има предвид, че сделката е изповядана и след началната дата
на неплатежоспособност, обявена с решението за открИ.е производство по
несъстоятелност, а именно 15.02.2012 година.
На 26.03.2014 година, т.е. отново преди изповядване на сделката, с
Решение по т.д. 2192/2013 г. по описа на ОС Варна, което е в законна сила от
същата дата „Милинвест“ ЕООД /н/ е прекратено и открито производство по
ликвидация като производството по делото е с правно основание чл. 517 ал.4 от ГПК.
3.
По увреждането като елемент от фактическия състав по чл.135 от ЗЗД.
Увреждане е налице когато разпореждането се извършва със секвестируемо
имущество, при което имуществото на длъжника се намалява и това затруднява
кредитора във възможността безпрепятствено да осъществи правата си спрямо
длъжника. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава
имущество и на каква стойност, а в конкретика факта, че разпореждането е след
началната дата на неплатежоспособност установява и влошеното финансово
състояние на длъжника към датата на сключване на нотариалния акт и знанието му,
че уврежда кредиторите си.
Съгласно нотариалния акт процесната атакувана сделка е изповядана на
цена от 37200 лева, съответно за сумата от 19200 лева за ответниците М. и за
сумата от 18 000 лева за ответницитеО.при данъчна оценка на имота –
126 280.80 лева.
За процесните суми ответника „Милинвест“ ЕООД /н/ е издал данъчни
фактури, придружени с фискални бонови съответно с номера 94/14.11.2015 г. и №
95/15.11.2005 година.
Съгласно писмените доказателства и заключението по ССЕ, по делото са
налични доказателства за общо заплатени още 33 757.45 лева от ответниците
приобретатели по сделката М. без данни дали дружеството в несъстоятелност е
фактурирало облагаемата доставка и начислило ДДС. По принцип това дали
дружеството е осчетоводило своевременно сделката и издало първични счетоводни
документи, е правнорелевантно към факта на несъобразеното със законовите
изисквания, водено счетоводство в предприятието на „Милинвест“ ЕООД.
В случая обаче, съгласно нотариалния акт цената, заплатена за продажбата
на недвижимия имот е 37200 лева без да се установява симулативност /дори не се
твърди такава от страна по спора/ и при изрично деклариране пред нотариуса от
продавач и купувачи, че тази цена е действително уговорената за сделката.
Като се има предвид това, съдът не може да отнесе останалите плащания от
М. извън сумата от 19200 лева за такива към продажбата на имота. Същите могат
да касаят всякакви други СМР по обекта, включително по последващия договор за
изработка от 15.11.2005 година. Освен това следва да се има предвид, че
очевидно нередовно воденото от „Милинвест“ ЕООД счетоводство /с оглед данните
от заключенията по ССЕ, които съдът кредитира/, не позволява да се проследи
наличие на счетоводни записвания за сумите по ПКО. Макар хипотетично, след като
всички ПКО са с дати преди фактурирането, възможно е част от тях именно да са
осчетоводени с издаване на фактурата за 19200 лева с ДДС. Така или иначе съдът
приема за цена на продажба на ид.ч. на М. посочената в нотариалния акт от 19200
лева, а наО.18000 лева.
Към датата на изповядване на сделката цената е в пъти по-ниска от
пазарната, дадена от вещото лице, изготвило заключението по СОЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено. Според експертизата цената на
1кв.м. за степен на завършеност 100% каквато е на жилището към 2014 година
стойността на кв.м. е 963 лева с ДДС или за процесния имот е около 90 000
лева.
Месец 11.2005 година когато са сключени договорите за изработка,
противно на соченото от ответниците - приобретатели по сделката, не е
релевантен момент за това дали цената заплатена тогава е съответна на средната
пазарна стойност на обекта и степента му на завършеност. Това е така, защото
релевантният за установяване знанието за увреждане на кредиторите момент е
11.04.2014 година, а не девет години по-рано. Т.е. когато се изповядва сделката
се преценява дали същата не уврежда другиго, защото не при сключване на
предварителния договор, а при окончателния имота излиза от патримониума на
праводателя. Затова е без значение и факта твърдян от тях, че всъщност поради
продължилите дълго във времето съдебни спорове, обективно не е било възможно
сделката да се изповяда по-рано, въпреки, че са осъществявали владение върху
имотите.
4. По
знанието за увреждане като субективен елемент от фактическия състав по чл. 135
ал.2 от ЗЗД от страна на третите договарящи с длъжника лица.
Както съдът по-горе посочи поради специалната хипотеза на водене на
Павловия иск в открито производство по несъстоятелност на „Милинвест“ ЕООД,
установяването на този елемент от фактическия състав предполага знание у
ответниците М. и О., че към датата на сключване на нотариалния акт се увреждат
правата на кой и да е кредитор на ответника в несъстоятелност, включително и
ищцата А.И..
По въпроса за знанието за увреждане следва да се съобрази:
На първо място трябва да се има предвид, че субективният елемент –
знание за увреждане подлежи на установяване обичайно с косвени доказателства и
следва от събраната съвкупност от доказателства и техния анализ.
Събраните гласни доказателства чрез разпита на свид. К. /, том 4, л. 753
по делото/ сочат, че в процесната сграда, където се намира и апартамент № 6,
предмет на разпоредителната сделка са правени множество огледи през периода
2004 – 2011 година като свидетелката, макар да не можа поименно да назове лица заяви, че оглед е правен и в
апартаментите на М. и О.. Ответниците М. не оспорват факта на извършен оглед
преди сключване на нотариалния акт и същите безспорно знаят за висящи спорове
между И. и „Милинвест“ ЕООД и то именно по повод собствените й имоти в
кооперацията и именно за защита на нейни имуществени, а не неимуществени права.
Това се извежда и от факта на приключил към 21.11.2013 година граждански спор
по дело 1926/2006 по описа на ОС Варна с предмет чл. 19 ал.3 от ЗЗД, който
касае и спорният обект – апартамент № 6, изходът от който пряко засяга
приобретателите по оспорената сделка, предвид факта, че към него момента са
били в правоотношения по сключените предварителни договори с „Милинвест“ ЕООД
/н/.
Сделката е изповядана след началната дата на неплатежоспособност на
„Милинвест“ ЕООД /н/, т.е. в момент когато дружеството е в обективна
невъзможност да изпълнява задължения към кредитори.
Дружеството към 11.04.2014 година не е декларирало две последователни
години ГФО в Търговския регистър.
На следващо място – еквивалентната парична престация по сделката по
принцип не е контрааргумент за увреждане и знание за това, защото паричната
наличност е силно променлива величина и парите като вещи, лесно могат да бъдат
укрити и в този смисъл са по трудни обекти на принудително изпълнение.
Цената, на която е изповядана сделката обаче е значително по-ниска от
пазарната стойност на имота. Паричната равностойност на престацията не изключва
увреждане, а реализацията на имуществото на значително по-ниска от цената на
пазара към момента, сочи именно на увреждане.
В един и същи ден, на 11.04.2014 година /петък/, при един и същи
нотариус са изповядани три сделки от дружеството с имоти в сградата, находяща
се на ул. „Радецки“ № 18 /нотариални актове на л. 25-27, том 1 по делото/. Това
е ден преди вписване на решението на ОС Варна /виж по-долу/ за прекратяване
дейността на дружеството и назначаване на ликвидатор.
В Търговския регистър, по партидата на дружеството са вписани два запора
на дружествени дялове на М. М. – едноличен собственик на капитала през 2013 г.
и началото на 2014 г. за задължения към други кредитори. Информацията в ТР е
публично достъпна.
На 26.03.2014 година, т.е. отново преди изповядване на сделката, с
Решение по т.д. 2192/2013 г. по описа на ОС Варна, което е в законна сила от
същата дата „Милинвест“ ЕООД /н/ е прекратено и открито производство по
ликвидация като решението е вписано в ТР на 14.04.2014 година / следващия
сделката работен ден - понеделник/ като вярно е, че съгласно чл. 10 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи за трети
добросъвестни лица, но съдебните решения се обявяват публично и справка за
постановените актове е общо достъпна през портала за съдебни актове като освен
всичко друго данните за юридическите лица не се обезличават. От съдържанието на
решението /което е приложено и на л.15 по делото, том 1/ е видно, че не само М.
М., но и дружеството „Милинвест“ ЕООД е със задължения към кредитора
„Миг-Маркет“ ООД, упражнил права по чл. 517 ал.4 от ГПК.
И още нещо – всеки следва добросъвестно да упражнява правата си, така
щото да не вреди другимо. Изповядването на сделка за недвижим имот, която е на
значителна стойност предполага заинтересованата страна дори и при отсъствие на
професионални познания, да прояви активност да почерпи поне информация от
публично достъпните регистри не само икономическото състояние, но и актуалния
правен статус на този, с когото договаря ако желае да сключи не само
икономически изгодна сделка.
Съдът счита, че поради всички обективно насложили се събития във кратния
времеви период от края на 2013 г. до 11.04.2014 година, изброени по-горе и
публично обявеното в ЦУБИПСА решение на ОС Варна за прекратяване дейността на
дружеството, от което е видно, че дружеството е задължено към кредитори,
включително изповядването на сделката ден преди вписване на решението и в
Търговския регистър, сочат на знание у ответниците, че разпоредителната сделка
е увреждаща интересите на други кредитори на праводателя.
Възражението отправено от ответниците О., чрез процесуален представител
в отговора по исковата молба за неоснователност на иска, основано на придобивна
давност не подлежи на изследване в настоящия процес, който не е с предмет спор
за правото на собственост и изхода от който не рефлектира върху него.
В контекста на всичко изложено съдът счита иска за доказан по основание
и като такъв следва да бъде уважен.
Отговор на възраженията на страните се съдържа в мотивите на съдебния
акт, съобразно възприетото по фактите и правото от съда.
5. Разноски.
Такива се следват на ищцата И.. Ищцата е отправила искане с исковата
молба, а извършените от нея разноски за експертизи са на стойност 400 лева.
Държавната такса, съгласно чл. 649 ал.6 от ТЗ се възлага в тежест на
ответниците, приобретатели по сделката. При размер на данъчната оценка,
актуална към завеждане на иска и вписване на ИМ от 125 753.40 лева /л.
129/, която определя и цената на иска съгласно чл. 69 ал.1 т.4 от ГПК дължимата
такса е 1 257.53 лева, определена по чл. 71 ал.2 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.649 от ТЗ, предявен от А.Н.И.,***, при участието като съищец на
синдика Г.П.С., срещу „Милинвест“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, гр.Варна,
В.Б.М., ЕГН **********,***, Е.С.М., ЕГН **********,***, Т.К.О., ЕГН ********** ***
и И.К.О., ********** ***, ОТНОСИТЕЛНА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ по
отношение на ищцата и на всички кредитори на несъстоятелността на „Милинвест“
ЕООД /н/ на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №**, том I, рег. № 809, дело №41 от 11.04.2014г. на нот. К.П. с район на действие ВРС, вписан като акт
№120, том XVIII, дело №3684/2014г., вх.рег. №7397/11.04.2014г., с който „Милинвест“ ЕООД
/н/ продава следният недвижим
имот, а именно: за В.Б.М. – 47.49 кв.м. ид.ч., а за Т.К.О. – 38.27 кв.м. ид.ч.
от самостоятелен обект апартамент № 6 с идентификатор ******. с площ 85.76 кв.м., находящ се в г.В.уР***,
състоящ се от две входни антрета, дневна с кухня-бокс, дневна, спалня,
кухня-бокс, две бани с тоалет и четири тераси, при граници на апартамента по
съдебно решение: вътрешен двор, УПИ VIII-3, УПИ VI-7,
ул. „Радецки“ при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма,
под обекта – 10135.1503.51.1.5, 10135.1503.51.1.6., над обекта няма, стар
идентификатор – няма както и за В.Б.М. – ½ ид.ч., а за Т.К.О. – ½
ид.ч. кв.м. от принадлежащото към апартамента избено помещение № 2 с полезна
площ от 8.56 кв.м., както и за В.Б.М. – 11.8840% ид.ч., а за Т.К.О. – 9.5746%
ид.ч. от общо полагащите се за апартамента 21.4586% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху поземления имот, заедно с за В.Б.М. – 16.79
кв.м., а за Т.К.О. 14.33 кв.м. идеални части или общо 31.12 кв.м. от поземления
имот, в който е построена сградата с идентификатор 10135.1503.51 за сумата от
32 700 лева с ДДС.
ОСЪЖДА В.Б.М., ЕГН **********,*** и Е.С.М., ЕГН **********,***
да заплатят на А.Н.И.,*** общо сумата от 200
/двеста/ лева разноски в производството, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.К.О., ЕГН **********
*** и И.К.О., ********** *** да заплатят на А.Н.И.,*** общо сумата от 200 /двеста/ лева разноски в
производството, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Б.М., ЕГН **********,*** и Е.С.М., ЕГН **********,***
да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка държавни на Окръжен
съд Варна общо сумата от 628.77
/шестстотин двадесет и осем и 0.77/ лева, дължима държавна такса, на осн
чл. 649 ал.6 от ТЗ.
ОСЪЖДА Т.К.О., ЕГН **********
*** и И.К.О., ********** *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка държавни на Окръжен съд Варна общо
сумата от 628.77 /шестстотин двадесет и осем и 0.77/ лева, дължима държавна
такса, на осн чл. 649 ал.6 от ТЗ.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: