№ 594
гр. Варна, 17.08.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Д. Д. Томова
Д. Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Д. Д. Томова Въззивно търговско дело №
20233001000438 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №34/11.04.2023г. на Окръжен съд - Търговище, постановено
по т.д. №104/2021г. по описа на ТОС, ответникът Д. Г. И., ЕГН **********, с
адрес в град Търговище, е осъден да заплати на ищеца „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, следните суми - 37 281,05 лв. -
главница, 169,50 лв. - такси до 13.10.2021г. и 84 лв. - разноски за
уведомяване, заедно със законната лихва върху главницата, считано от
20.12.2021г. до окончателното изплащане, представляващи задължение по
договор за банков кредит № НL 41823/ 11.08.2008 г., обявен за предсрочно
изискуем изцяло. Исковете в останалите им части – за разликата над 37 281,05
лв. до пълния претендиран размер на главницата от 63 374,20 лв., съответно
за сумите 190,50 лв. - такси, 45,73 лв. – застраховки, са отхвърлени като
неоснователни. В съответствие с това ответникът Д. Г. И. е осъден да заплати
на ищеца сумата 4 922 лева – сторени разноски по делото по съразмерност с
уважената част на исковете.
Решението се обжалва от ищеца „Юробанк България“ АД в частта му,
с която предявените от него искове са отхвърлени с въззивна жалба вх.
№1750/23.05.2023г. по описа на ТОС, подадена чрез пълномощник адвокат Д.
М., САК.
Решението се обжалва и от ответника Д. Г. И. в неговата осъдителна
част с въззивна жалба вх. №1757/23.05.2023г. по описа на ТОС, подадена
чрез назначения на страна особен представител адвокат К. П., ТАК.
1
Въззивните жалби са подадени в преклузивния двуседмичен срок,
визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и са процесуално допустими. Същите са редовни,
съдържат изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261
ГПК. По въззивната жалба на ответника предварително внасяне на държавна
такса за обжалването не се дължи – чл.83, ал.1, т.5 ГПК.
Осъществена е размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК. В указания
двуседмичен срок единствено ищецът „Юробанк България“ АД е депозирал
писмен отговор на въззивната жалба на ответницата. Отговорът е подаден
чрез надлежно упълномощен представител адвокат Д. М., САК, и е заведен с
вх. №2191/27.06.2023г.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение, сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт, с оглед на което въззивното производството се
преценява за валидно учредено и допустимо.
Преди да продължи с произнасянето си по чл.267 ГПК, съдът съобрази
служебно известния му факт за наличието на отправено преюдициално
запитване от Апелативен съд - София, по което е образувано дело С-117/2023
г. на СЕС по следните въпроси: 1.„Съответства ли на нормативните
изисквания, уредени в чл. 3, §1 и т. 1, б.“в“ от Приложението към чл. 3, §3 на
Директива 93/13/ЕИО национална правна уредба, позволяваща клауза в
договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно,
реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а
тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната
валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест
на потребителя валутния риск при съществена, радикална промяна в
курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка
на потребителя неуговорена облага?“ 2.„При положителен отговор на първия
въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в
действителност е уговорен в националната или резервна валута, в случай, че
установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута -
чрез заверяване на „блокираната“ валутна сметка на кредитополучателя,
вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната
или резервна валута?“. По същите въпроси е отправено преюдициално
запитване до СЕС и с определение № 1364/05.04.2023 г. по в.гр.д. № 1215/22
г. на Варненския окръжен съд, II състав, по което към настоящия момент няма
данни за образуване на дело.
Като съобрази, че поставените в преюдициалните запитвания въпроси
2
са от значение и за тълкуване и прилагане на същия закон и по настоящото
дело, съдът намира, че са налице основанията по чл.229 ал.1 т.7 вр.чл. 631, вр.
с чл. 633 ГПК за спиране на настоящото производство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в.т.д. №438/2023г. на ВнАпС, ТО, до
произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-117/23г. на СЕС и по
преюдициалното запитване, отправено с определение № 1364/05.04.2023г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по в.гр.д. №
1215/22г.
Определението не подлежи на обжалване съгласно чл. 631, ал. 1, изр. 2
от ГПК, на осн. чл.229, ал.1, т.7 вр. чл.631 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3