№ 4388
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20241110124681 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ........, въз основа на което съдът е издал
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.05.2024 г. срещу длъжника С. Н.
И. ЕГН **********. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от
длъжника чрез неговия процесуален представител, поради което на заявителя
са дадени указания, че може в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си и в този срок представи по делото доказателства
за това, като е предупреден, че в противен случай заповедта за изпълнение ще
бъде обезсилена. Заявителят е получил съобщението с посочените указания на
23.10.2024 г., но до този момент доказателства за предявен иск в съда не са
представени. При тези данни съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 415, ал. 5 ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
С подаденото възражение длъжникът претендира заплащането на
разноски за производството за адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв в размер на определен от съда. Представен е договор за правна
защита и съдействие , сключен с адв. П. И. П. от АК – гр. ..... като е
договорено предоставянето на безплатна правна помощ на длъжника като
материално затруднено лице.
За определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за
осъществената в полза на длъжника по делото защита следва да се изходи не
само от материалния интерес, но и от вида и обема на предоставените защита
и съдействие. Съдът приема, че извършените от процесуалния представител
на длъжника действия в хода на заповедното производство се свеждат до
такива от вида изготвяне на книжа и молби. Подаването на възражение в
заповедното производство се извършва в съответна бланка утвърдена от
Министъра на правосъдието и при съобразяване актуалната практика на СЕС
– решение от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., според която ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
1
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, счита че възнаграждението следва да бъде определено в размер на
50,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед №15087 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 21.05.2024 г., издадена по ч.гр.д.№24681/2024 г. по описа на
СРС, II ГО, 71 състав срещу длъжника С. Н. И. ЕГН **********.
ОСЪЖДА ........ със седалище и адрес на управление: ...... да заплати на
адвокат П. И. П. от АК - ..... на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 50.00 лева
–възнаграждение за процесуално представителство на длъжника С. Н. И. ЕГН
********** по ч.гр.д. №24681/2024 г. на СРС 71 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2