Мотиви към Присъда № 260026 от 08.02.2021
година
по н.о.х.дело № 3029/2019 г.
по описа на Старозагорския районен съд:
Обвинението срещу подсъдимия Т.Р.Т. - роден на *** *** Загора, с постоянен
адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, работещ,
неосъждан, ЕГН **********, е за това, че на 31.10.2018 година в
село Дълбоки, общ. Стара Загора, се заканил на другиго - М.П.Д. с престъпление
против нейната личност, а именно с убийство, като я блъснал, съборил я на
земята, започнал да я души и й казал: „ще те убия" и това заканване е
възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението и предлага наказание в размер на четири години лишаване от свобода.
Сочи съображения.
Защитникът счита, че обвинението е недоказано
и следва да се постанови оправдателен съдебен акт. Сочи подробни съображения.
Подсъдимият не се признава за виновен. Моли
да бъде оправдан. Отрича да е извършвал процесното
деяние.
М.П.Д. е конституирана като частен обвинител.
Повереникът се придържа към становището на представителя
на Районна прокуратура – Стара Загора относно размера на наказанието. Сочи
съображения в подкрепа на това, че обвинението е доказано по несъмнен и
категоричен начин.
Съдът, съобразявайки доводите и становищата
на страните, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и на основание чл.14 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият
Т.Р.Т. е роден на *** *** Загора, с
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование,
работи, не е осъждан.
Подсъдимият
Т.Т. и свидетелката М.П.Д. сключили граждански брак
на 10.04.2004 г.
През
месец септември 2005 година се родило детето им -свидетелят Г.Т.Т..
На
12.11.2012 г. с влязло в сила решение на Районен съд - Стара Загора, брака
между съпрузите е прекратен по взаимно съгласие. Родителските права и
ползването на семейното жилище - апартамент в град Стара Загора /в който живее и
е на майката на Д./ са предоставени на М.Д..
По
време на брака съпрузите придобили къща, находяща се
в село Дълбоки, община Стара Загора, в която след развода останала да живее
свидетелката Д. с детето Г.Т..
През
2018 г. докато Д. и детето Г. били в чужбина, подсъдимият заживял в къщата в
село Дълбоки.
Д.
се върнала в България, за да може Г.Т. да започне училище септември месец 2018
година в град Стара Загора. Първите няколко дни на септември тя и синът й
живели в апартамента в Стара Загора. Свидетелката трябвало да запише детето си
на училище в града. След това, 3-4 дни след като се върнала от Англия, свидетелката
и детето Г. ***. Свидетелката Д. видяла, че подсъдимият се е нанесъл там да
живее.
На
31.10.2018 г. около 20 часа Д. се намирала в къщата в с. Дълбоки. Там бил и
синът й Г.Т. с негови приятели, с които се подготвяли за празника „Хелоуин".
Подсъдимият
Т.Т. също се намирал в една от стаите в къщата и си
почивал на леглото.
След
като Д. изпратила децата да празнуват, между нея и Т. възникнал конфликт.
Подсъдимият й казал да напусне къщата, да се маха оттам. Нарекъл я „курва“, да
се махала от къщата и че ще станел да я трепи. Първоначално Д. не реагирала на
заканите. В един момент Т. станал от леглото, изблъскал Д. с ръце, в резултат
на което тя паднала на земята. Прекрачил я, хванал я за врата с двете си ръце и
започнал да я стиска. Крещял: „ще те убия". Д. опитала да се съпротивлява,
но без успех. В един момент Т. я пуснал и без да казва повече нищо напуснал
къщата.
Малко
след това се върнал обратно в къщата.
Г.Т.
се прибрал от празненството и видял майка си разстроена. Попитал я какво се е
случило и тя му споделила за станалото преди малко. Г.Т. се качил в стаята при
баща си и го попитал какво е станало, защо майка му е разстроена. Подсъдимият
му отговорил „да не му държи такъв тон“. Междувременно Д. се качила след сина
си, защото са притеснила да не стане нещо лошо между него и подсъдимия.
Подсъдимият хванал ръцете й назад и Г. му изкрещял „да не й извива ръцете!“.
Подсъдимият пуснал ръцете на Д. и излязъл от къщата. Нощувал навън.
Цялата
нощ Д. била разстроена, плакала.
За случилото се свидетелката Д. подала молба за издаване на Заповед за
незабавна защита и жалба до РП - Стара Загора от 02.11.2018 г.
На 01.11.2018 г. в 14,30 часа посетила съдебен лекар и й е издадено съдебно
медицинско удостоверение на живо лице № 55/2018 г.
Видно от същото, при прегледа на Д. са установени кръвонасядания
и отоци по шията; кръвонасядания по двете предмишници; кръвонасядане по
лява раменна област; оток и кръвонасядане по лявото
бедро; кръвонасядане по десното
коляно. Описаните травматични увреждания отговарят да са получени по времето и
начина заявен при прегледа, а именно, че на 31.10.2018 г. около 22 часа в къща
в село Дълбоки и й нанесен побой от бившия съпруг, душена, дърпана, съборена на
земята.
Във връзка с молбата за незабавна защита е постановено Решение № 1297 от
11.12.2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора и е издадена заповед за
незабавна защита от 07.11.2018 г.
Образувано е на 03.12.2018 година досъдебно производство за престъпление по
чл.144 ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК, извършено на
31.10.2018 г. в село Дълбоки, община Стара Загора.
Видно от заключението на съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 268/2019 г. - на 31.10.2018 г. М.П.Д. е получила кръвонасядане и отоци по шията. Кръвонасядания
по двете предмишници. Кръвонасядане
по лява раменна област. Оток и кръвонасядане по
лявото бедро. Кръвонасядане по дясното коляно. Тези
травматични увреждания отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени по начин и време, както се твърди в материалите по
делото, а именно - в областта на шията и горните крайници от притискане с
човешки ръце, а в другите части на тялото от удари и падане върху терен.
Уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като оздравителния период е в рамките на около 7-10 дни.
Видно
от заключението на комплексната психолого -
психиатрична експертиза - М.П.Д.
не страда от психично и физическо заболяване, могла е правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания за тях. Вследствие на процесното деяние от
31.10.2018 г., при Д. е настъпила „Остра
стресова реакция", последвана от „Разстройство в адаптацията".
Видно
от заключението на психиатрична експертиза - подсъдимият страда от параноидна шизофрения. Към датата на процесното
деяние не е бил под влияние на болестна психопатологична симптоматика – налудности или халюцинации, които да определят поведението
му, т.е. бил е в ремисия и не е бил в състояние,
което да изключва вменяемостта му, поради което може да носи наказателна
отговорност.
Съдът
приема заключенията на вещите лица за добросъвестни, подробно обосновани и
компетентни. Няма основания да се съмнява в компетентността и добросъвестността
на вещите лица.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от взаимната,
последователна и логическа взаимовръзка между следните доказателства:
-
показанията на свидетелите М.П.Д., Г.Т.Т., Е.П.Д.. Показанията са убедителни, взаимнокореспондиращи,
не са противоречиви и съдът ги кредитира с доверие;
-
частично от показанията на свидетеля Д.Ш. /сестра на подсъдимия/, в частта им,
в която сочи, че на 31.10.2018 година е имало инцидент между подсъдимия и Д. ***;
-
заключенията на приетите експертизи посочени по - горе. Заключенията са
подробно обосновани, лишени от каквато и да е колебливост и витиеватост в
изводите. От тези заключения преценени съвкупно с кредитираните с доверие свидетелски
показания са установява по несъмнен начин, че на 31.10.2018
г. М.П.Д. е получила кръвонасядане и отоци по шията. Кръвонасядания по двете предмишници.
Кръвонасядане по лява раменна област. Оток и кръвонасядане по лявото бедро. Кръвонасядане
по дясното коляно. Тези травматични увреждания отговарят да са от действието на
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се
твърди в материалите по делото, а именно - в областта на шията и горните
крайници от притискане с човешки ръце, а в другите части на тялото от удари и
падане върху терен. От процесното деяние при нея е
настъпила „Остра стресова реакция", последвана от „Разстройство в
адаптацията". Подсъдимият по време на процесното
деяние не е бил в състояние, което да изключва вменяемостта му, поради което
може да носи наказателна отговорност;
- приетите писмени доказателства – справки за съдимост; уведомително писмо от
управител на ЦПЗ – Стара Загора с вх. № 15600/26.06.2020
г.; характеристични данни от трудовия колектив на подсъдимия; епикриза от 19.06.2020 г., когато подсъдимият е изписан от
Център за психично здраве - Стара Загора, където на 18.05.2020 година е
постъпил доброволно на лечение;
- прочетените
и приобщени към доказателствения
материал по делото протоколи и други документи от досъдебното
производство от значение за изясняване на обстоятелствата: постановление за
образуване на досъдебно производство; жалба на М.Д. от 02.11.2018 г.;
съдебно-медицинско удостоверение на живо лице от 01.11.2018 г.; решение по гр.
дело № 5008/2020 г. по описа на РС – Стара Загора; заповед за защита от
07.11.2018 г.; протокол за предупреждение от 15.11.2018 г.; протокол за
приемане на огнестрелно оръжие; справка за съдимост; решение по гр. дело №
5631/2018 г. по описа на РС – Стара Загора; заповед за защита от 11.12.2018 г.;
искане за удължаване срока на разследване; постановление за удължаване на срока
на разследване; постановления за назначаване на експертизи; постановление за
удължаване срока на разследване от 29.01.2019 г.; искане за удължаване срока на
разследване; постановление на РП – Стара Загора от 24.09.2019 г.; постановление
на ОП – Стара Загора за удължаване срока на разследване; постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение; декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние; протоколи за предявяване на
разследване.
От показанията на свидетелката М.Д. се
установява, че на 31.10.2018 г., тя заедно с малкия й син свидетелят Г.Т., около
20 часа, се прибрали в къщата им в село Дълбоки. Деца си организирали всяка
година парти по случай Хелуин и се събирали в къщата
им да си подготвят маски. Подсъдимият бил в къщата и си почивал в една от
стаите. Децата излезли да празнуват „Хелуин“ из
селото, а свидетелката започнала да подрежда след тях. Подсъдимият се нахвърлил
върху нея, започнал да я обижда, че е курва, да се махала от там. Съборил я на
земята и с ръцете си я стиснал по врата и започнал да я души, при което тя усетила,
че сякаш за момент „спряла да диша“. След това подсъдимият я пуснал и излязъл навън.
Малко по късно се върнал в къщата и се качил на втория етаж. Синът им Г., като
се прибрал същата вечер я попитал „какво става?” и след като я видял разстроена,
хукнал към стаята, където бил подсъдимият. Г. поискал обяснение от подсъдимия „какво
се е случило?“. Свидетелката се изплашила подсъдимият да не нарани детето им и
също тръгнала след Г.. Подсъдимият хванал ръцете й изотзад и казал на сина си „да
не му държи такъв тон“. Г. изкрещял на подсъдимия „да не й извива ръцете“. Подсъдимият
веднага си тръгнал от къщата. Свидетелката заедно с детето Г. останали в къщата
да нощуват. Свидетелката заяви, че не е потърсила медицинска помощ същата
вечер, защото първоначално решила да скрие всичко. Малкият й син е станал
свидетел в какво състояние се е намирала. Останала е да нощува в къщата същата
вечер, защото било късно и нямало с какво да се прибере в гр. Стара Загора. На
следващия ден посетила съдебен лекар.
От показанията на свидетеля Г.Т.Т. се установява, че процесната
вечер той излязъл с приятелите си да празнува Хелоуин
и като се прибрал заварил майка си разстроена. Тя му казала какво й причинил
подсъдимия. Т. тогава се качил при баща си и го попитал „защо е разстроена
майка му, какво е станало”. Подсъдимият му казал „не ми дръж такъв тон“. Тогава
майка му дошла при тях. Баща му я хванал през ръце отзад. След това я пуснал и
излязъл от къщата. Свидетелят посочи, че майка му била разстроена, плакала. На
врата й имало следи от душене. Останали с майка му в къщата вечерта. Баща му не
се е връщал същата вечер. Твърди, че и преди е виждал баща си да има проблеми с
майка му. Виждал е баща си да упражнява агресия спрямо майка му поне два пъти
преди това.
Свидетелят Е.П.Д. установи, че се е прибрал
от чужбина 3-4 дена след процесния случай. Когато
отишъл в апартамента в кв.********” и се видял с майка си М.Д., тя имала следи
по шията си, синини, била подута, уплашена и „доста изнервена от нерви и
притеснения“. Имала тик, зачервяване, следи от пръсти, била подута по врата и
по ръката. По ръката имала следи от пръсти в предмишницата.
Твърди, че майка му след процесното деяние изпитвала
страх и притеснения. Страхувала се да не
се случи същото, ако подсъдимият отиде отново в селото.
Показанията на свидетеля Д.Р.Ш. относно
случилото се през процесната вечер се базират изцяло
на казаното й от нейния брат подсъдимият Т.Т.. Твърди,
че е запозната със събитията по „Хелуин“ от
информация, която й е дал брат й. Свидетелката сочи, че подсъдимият й казал, че:
„във въпросната вечер М. ***. Имало и няколко деца. Празнували са и късно
вечерта децата са излезли да обикалят селото. Подсъдимият и Д. останали насаме.
Подсъдимият си легнал горе в къщата. Д. била долу в кухнята, качила се горе при
него и е започнала да го обижда, била е пияна. Той й е казал да не се закача,
да го остави да се наспи. Просто да слезе долу в кухнята и да го остави да се
наспи, защото на другия ден е на работа. ..После детето се е прибрало от
обикалянето в селото и е видяло, че майка му плаче долу, при което се е качило
при подсъдимия да му държи сметка - защо майка му е разстроена. Подсъдимият му
казал „Г, това са отношения между нас“…..После Д. също се е качила горе и е
започнала да обижда подсъдимия, да му посяга, да го дере и той я е хванал през
ръцете, за да не го удря през лицето…..Видял е, че Д. няма да спре с тази
агресия и е взел ключовете, качил се е в колата и се е махнал от къщата. Спал е
някъде на пътя в колата. ..На другия ден бил на работа и вечерта се е прибрал
пак в с. Дълбоки, защото нямал друго жилище, където да пребивава. ..До момента
на задържането му си е стоял в къщата в с. Дълбоки…. Свидетелката сочи също, че
подсъдимият изпаднал в депресивни състояния, защото не можел да си вижда детето.
Сочи, че психическите проблеми на брат й настъпили няколко месеца преди разпита
й в съдебно заседание. Забелязала, че брат й има проблем и се нуждае от
терапия. На работното си място казал, че му е лошо и не му е добре и чува
гласове, чува, че някой иска да го убие. Свидетелката го завела при д-р К, която
го прегледала и му изписала лекарства, като увеличила дозата. Приели го за
лечение в ЦПЗ - Стара Загора. Преди това майка им го водила в Свиленград при
психиатър.
Съдът
подложи на внимателен анализ показанията на свидетелите Т. и Д. и не намира
основание да се съмнява в показанията им, които са последователни,
непротиворечиви и в съществената си част кореспондират с другите доказателства
по делото и най-вече с констатираните телесни увреждания при пострадалото лице
при направеното освидетелстване от съдебен лекар на 01.11.2018 г.
По отношение показанията на свидетеля Д.Ш.,
която е сестра на подсъдимия, се установи, че тя не е очевидец на процесното деяние и не може да бъди обективна и да
допринесе за разкриване на обективната истина в пълнота. Свидетелката е съвсем
логично и житейски оправдано да цели оправдание за поведението на подсъдимия. Показанията
й касаещи липсата на участие на подсъдимия в процесното
деяние са изолирани и не се подкрепят от останалия събран и непротиворечив доказателствен материал. Показанията й, в частта оборваща
обвинението са изолирани, неубедителни и се оборват изцяло от показанията на
посочените по – горе свидетели, който съдът кредитира с доверие и медицинските
заключения.
Подсъдимият оспорва обвинението. Твърди, че агресивно
спрямо него се държала М.Д.. Подсъдимият дава следните обяснения, че: „Целта на М. винаги е била да вземе имота в с.
Дълбоки. Всички тези неща се дължат на желанието й да получи този имот…След
като се прибрах от работа, се качих в моята стая и си легнах. След това тя
дойде и започна да ме дращи с ръце по лицето и ми каза „ставай, махай се
оттук“. След известно време се прибра долу в нейната стая и когато се прибра
сина ми, тя пак дойде и имаше изблици на злоупотреба от нейна страна. След като
видях, че няма да се спре, напуснах имота, за да предотвратя скандал…Същата
вечер не е викана полиция. След този инцидент се върнах отново в къщата. Аз
живеех там и тя е пристигала, като знаеше, че съм там. ..Идваше да
злоупотребява с мен и с моето търпение…Когато започна да ме дращи по лицето, аз
й бутнах ръцете да ме остави на мира. Нямаше друго физическо съприкосновение.
Не съм се опитвал да й нанеса телесни повреди….Напуснах жилището, след като се
прибра сина ми. Не исках той да вижда скандали между мен и майка му, т.е. да не
е в негово присъствие този скандал и затова напуснах къщата….Настаних се в
къщата в с. Дълбоки, защото те бяха заминали. През 2018 г. беше това. М. беше в
Англия. Те заминаха и аз се нанесох тогава…..Не мога да си спомня колко време
преди 30.10.2018 г. се нанесох в къщата. Мисля, че беше юни месец 2018 г…..Жена
ми беше в Англия. Нямали сме уговорка кой ще ползва жилището в с. Дълбоки…..Не
сме имали скандали с М. преди това. Когато започнаха скандалите, се разведох и
приключих всичко…“.
Съгласно НПК подсъдимият има право да дава
обяснения каквито намери за добре. Освободен е от задължението да говори само
истината. Обясненията на подсъдимия, в частта, в която отрича извършването на процесното деяние, съдът намира за изградена защитна теза и
не ги кредитира с доверие. В тази им част обясненията са изолирани, неубедителни
и се оборват от останалия немалък по обем, убедителен и непротиворечив доказателствен материал, обсъден по – горе и кредитиран с
доверие.
С
оглед установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144
ал.3 във връзка с ал.1 от НК, тъй като на
31.10.2018 година в село Дълбоки, общ. Стара Загора, се заканил на другиго - М.П.Д.
с престъпление против нейната личност, а именно с убийство, като я блъснал,
съборил я на земята, започнал да я души и й казал: „ще те убия", и това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер /съзнавал, че
изрича закани и заплахи спрямо живота и здравето на Д./, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици /че ще бъдат възприети от пострадалата, като действителни заплахи,
които могат да бъдат осъществени/. Вечерта на 31.10.2018 г., в с. Дълбоки, подсъдимият блъснал,
съборил на земята
на М.П.Д., стиснал я в областта на шията и й казал „ще те
убия" и това заканване е възбудило в нея основателен страх за осъществяването
му. В
конкретния случай – с думи и действия, подсъдимият е обективирал
закана с убийство спрямо М.Д.. С посоченото поведение Т. осъществил една от
формите на изпълнителното деяние, посочено в чл.144 ал.3 от НК - отправяне на
закана с убийство, която се е обективирала с физическа
сила – събаряне на земята и стискане по шията, с думите „ще те убия",
насочени към Д.. Налице е и другата особеност от обективна страна, характерна
за престъплението по чл.144 от НК, а именно факта, че така отправената закана е
възбудила основателен страх у свидетелката от осъществяването й. Това заканване
е възбудило основателен страх за осъществяването му, тъй като в случая
цялостното вербално и невербално поведение на подсъдимия е дало основание на Д.
да изпитва страх, че отправената закана ще бъде реализирана. Налице е и
субективния елемент на състава на престъплението „закана с убийство", тъй
като подсъдимият е съзнавал съдържанието на заплахата, както и факта, че тя е
възприета от заплашената Д., като действителна и е възбудила у нея основателен
страх от осъществяването й.
Законът не изисква към момента на отправяне
на заканата с убийство, у дееца да има оформено решение за нейното изпълнение,
нито той да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът
реално може да настъпи.
От обективна страна, за осъществяването на
престъплението по чл.144 ал.3, във връзка с ал.1 от НК, е налице обективиране на заканата както с думи, така и с действия, насочена
е спрямо определено лице, което я е възприело непосредствено. Заканата е
такава, че би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й. От
субективна страна, подсъдимият е съзнавал съдържанието на заканата и това, че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха, а състоянието на подсъдимия е било такова, че е била
налице вероятност да реализира престъплението.
Престъплението по чл.144 ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК, предвид систематичното място, където се
намира /раздел V – „Принуда”/ от глава II на НК /”Престъпления против
личността”/ закриля от противоправни посегателства
личната свобода на гражданите. С реализирането на това престъпление от дееца се
цели промяна на поведението и действията на заплашения, въпреки волята му в
желаната от дееца насока. За осъществяване му се изисква обективиране
чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Необходимо
е заканата да бъде отправена именно към пострадалия, за да може да стигне до
неговото съзнание. Съгласно задължителна за съда съдебната практика, а и
предвид съдържанието на текста на закона, не е необходимо тези заплахи да са
възбудили такъв страх у лицето, срещу което са отправени, а само да са били в
състояние да възбудят основателен страх, че заканата може да бъде осъществена.
В този смисъл е и ТР № 53/1989 г. на ОСНК на ВС, в което се приема, че за съставомерността на деянието по чл.144 ал.3 от НК, законът
не изисква към момента на извършването му - отправянето на заканата с убийство,
у дееца да има оформено решение за неговото изпълнение, нито да е действал с
годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.
Следователно, не могат да се споделят възражения, че за да е налице съставомерността на деянието е било необходимо пострадалата
да се е уплашила. Законът не изисква да е налице реален уплах
при заканата за убийство, а последната да е от такова естество и с такъв
интензитет, че да е годна да възбуди страх у лицето от осъществяването й. Следователно,
предмет на наказателноправна оценка е не дали
пострадалата обективно се е уплашила, а какви са характеристиките на заканата
за убийство в конкретния случай. Именно тези характеристики съдът определи като
годни да възбудят основателен страх от осъществяването на заканата. Подсъдимият
е гневен, обиждал е свидетелката, след което е употребил физическа сила
събаряйки я на земята, с ръцете си я е стискал в областта на шията и й казал,
че „ще я убие“.
Следователно, от обективна страна, пострадалата
е възприела агресията и раздразнението на подсъдимия, възприела е, че ще бъде удушена
и подсъдимият й е заявил, че „ще я убие“.
Дори да се приеме, че поради дългосрочността
на влошените отношения между бившите съпрузи, прагът на търпимост на пострадалата
е повишен и тя обективно в началото на конфликта да не е била изплашена, то
отправянето на такава закана, при тази непосредствена близост с пострадалата, и
при държането и стискането й по врата й от подсъдимия, категорично е от
естество да възбуди основателен страх, който и страх реално е бил изживян от
пострадалата. Установи се, че вследствие на процесното
деяние от 31.10.2018 г., при Д.
настъпила „Остра стресова реакция", последвана от „Разстройство в
адаптацията".
Съставът на това престъпление приема за
достатъчно от обективна страна приемането на заплахата от пострадалия /р.№ 37
от 31.01.1991 г. по н.д. № 876/1990 г., I н. о. на ВС/, поради което съдът
намира, че в настоящия казус тази закана от подсъдимия е стигнала до съзнанието
на пострадалата.
Заканата за ликвидирането на пострадалата е
била реална, част от познаваемите процеси и явления /р. № 851 от 05.01.2005 г.
по н. д. № 459/2004 г., II н.о. на ВКС, р.№ 853 от 05.01.2005 г. по н. д. №
459/2003 г., II н.о. на ВКС/. По делото липсват данни дали у подсъдимия е било
формирано решение за извършване на престъплението, израз на което е била заканата,
но самото състояние на последния според съда /раздразнение съпроводено с
агресия, използване на физическа сила – бутане, събаряне на пострадалата на земята,
стискане в областта на врата/ прави вероятно бързо пораждане на такова решение
и действие за осъществяването му /решение № 10 от 22.01.1985 г. по н. д. №
684/1984 г., първо н. о. на ВС/, което е достатъчно за съставомерността
от обективна страна.
Обстоятелството, че пострадалата не е
потърсила съдействие веднага от органите на полицията и е останала да нощува в
къщата, не означава, че заканата за убийство осъществена от подсъдимия е несъставомерна.
От субективна страна съставът на това
престъпление изисква деецът да съзнава съдържанието на заканата и нейното
възприемане от заплашения като действителна такава като не е необходимо лицето
в действителност да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата
би могла да се осъществи.
Въпросът за наличието на „основателен страх”
в смисъла на чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, е чисто
юридически, е не експертен. Изводите си за изпадане на пострадалата в това
състояние съдът направи въз основа на съвкупна оценка на всички обстоятелства
от значение за изясняване на това обстоятелство. Налице е вербално психическо
въздействие върху пострадалата, което обективно е застрашило правнозащитимата му сфера - отправените от подсъдимия думи,
натоварени със застрашителен потенциал, подсилен от поведението на дееца, който
е употребил физическа сила спрямо пострадалата.
Обективно заканата трябва да предполага
съществуваща възможност за реализирането й, като във възприелите я следва да се
създаде впечатление, че деецът може да я реализира, като в противен случай няма
как да се отчете като сериозна и да възбуди страх. Законовото изискване страхът
да е „основателен” следва да се тълкува като изискване за основание да се
приеме, че заканата би могла да се осъществи.
Възможността заплашеният да приеме заканата
за действителна, от своя страна следва да е съзнавана от извършителя, като част
от интелектуалния момент, формиращ прекия умисъл.
От анализа на конкретната ситуация не може да
се направи извод, че е било обективно невъзможно реализирането на заканата.
По изложените съображения съдът прие, че
пострадалата е преживяла страхови реакции, свързани с
опасения от посегателства върху живота й, като емоционалният стрес е резултат
от поведението на подсъдимия и от извършените от него действия, обективиращи заканата. Такава ситуация нормално
психологически не само предизвиква у индивида преживявания от тъмния спектър на
емоционалния регистър /страх, стигащ до витална застрашеност
за живота/, а покрива и юридическия критерий на понятието „основателен страх”.
От субективната страна са налице
задължителните елементи, които правят деятелността на подсъдимия престъпна по
смисъла на чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият е имал възможност да формира
адекватна представа, че със своето поведение осъществява въпросната закана и че
тя ще породи страхови изживявания при пострадалата,
което е искал и това реално се е случило.
От установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка и от обективираните действия на
подсъдимия се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено
виновно при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, искал е
настъпването на общественоопасните последици.
Умисълът се извлича от действията на
подсъдимия.
При блъскане, събаряне и стискане по врата на
пострадалата, с казването на думите „ще те убия“, извършителят, освен че
съзнава обществено опасния характер на деянието, предвижда и иска настъпването
на обществено опасните последици.
В случая пострадал от престъплението е млада
жена, чиито физически сила и данни са под тези на подсъдимия. Деянието е
извършено нощно време, в семейна къща, а самите вербални и физически действия
на подсъдимия спрямо пострадалата явно показва и демонстрира намеренията на
подсъдимия, което е напълно достатъчно за извода, че е налице заканване с
убийство и то би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
От съвкупната преценка на установеното от
показанията на посочените свидетели, съобразено и с приетите заключения на
вещите лица, съдът намира, обвинителната теза за доказана по несъмнен и
категоричен начин.
При определяне вида и размера на наказанието
съдът се съобрази с принципите на законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за
извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, личността на подсъдимия и смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36
от НК.
Съгласно първия принцип, в специалния текст
на НК за престъплението по чл.144 ал.3 от НК се предвижда наказание до шест
години лишаване от свобода.
С оглед спазването на втория принцип,
съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия,
мотивите за извършване на престъплението, конкретните обстоятелства, при които
е извършено, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът отчете като:
-
смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало; добри
характеристични данни от трудовия колектив на подсъдимия;
-
отегчаващи отговорността обстоятелства – не са налице.
Това, че не се признава за виновен е
процесуална позиция, която подсъдимият упражнява по свое усмотрение и не следва
да се третира за отегчаващо отговорността обстоятелство.
Не
са налице основания за прилагане на чл.55 от НК, тъй като няма нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Наказанието следва да се определи при
условията на чл.54 от НК.
Отчитайки гореизложеното, както и
особеностите на процесния случай по чл.144 ал.3 във
връзка с ал.1 от НК, съдът след като отчете смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на подсъдимия,
която определя като към ниска /с оглед чистото съдебно минало/, приема, че
наказанието следва да е при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, под
средния законоустановен размер, а именно една година
и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което на основание чл.66 ал.1 от НК се отложи за минимално установения в закона
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият е неосъждан, полага общественополезен
труд по трудово правоотношение, има добри характеристични данни, видно от
представената и приета в съдебно заседание характеристична справка от неговите
колеги. В случая са налице всички основания за прилагане на условното осъждане.
Противното би било прекалено използване на наказателната репресия.
С прилагане на условното осъждане би се постигнала в пълнота превантивната цел на закона, доколкото
условното осъждане би било евентуален контрамотив за
извършване от подсъдимия на друго престъпление от общ характер. Така
индивидуализираното наказание ще окаже нужния възпитателно-поправителен и
възпиращ ефект в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална
превенция по чл.36 от НК. Наложеното в максимална степен ще изпълни
целите на наказанието и ще спомогне както за превъзпитаването на подсъдимия,
така ще подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189 ал.1 от НПК в тежест на подсъдимия се възложиха направените разноски.
Подсъдимият следва да заплати:
- на частния обвинител сума в общ размер на 1
600.00 лева, разноски за повереник в досъдебното и съдебното
производство.
- по бюджетната сметка на Районен съд – Стара
Загора сума размер на 340.00 лева, разноски в съдебното производство;
- по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара
Загора сума размер на 688.80 лева, разноски на досъдебното производство.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
присъдата.
СЪДИЯ: