Присъда по дело №3057/2024 на Софийски градски съд

МОТИВИ към присъда по ВНОХД 3057/2024г. по описа на СГС, НО, 17 въззивен
състав.

С присъда от 07.02.2024 год. постановена по НОХД № 14942/2022 год. по описа на
Софийски районен съд, НО, 3-ти състав подсъдимият К. Г. К. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр. с
ал.1, б „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. На основание чл. 55, ал.1, т.1 НК на
подсъдимия К. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ месеца, като
на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено изтърпяването на определеното наказание за срок от 3
/три/ години. Със същата присъда на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 НК съдът е
лишил подсъдимия К. от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец. Със същата
присъда подсъдимият е осъден да заплати в полза на МВР 129,03 лв, в полза на СРС
989,20лв. направени по делото разноски, както и е постановено веществените доказателства
да останат по делото.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила жалба от адв. М., защитник на
подсъдимия, както и протест от прокурор при СРП. В жалбата си, както и в допълнението
към нея адв. М. прави доказателствен анализ, различен от този, който е приет към мотивите
на проверяваната присъда и моли съда да отмени обжалваната присъда и да постанови нова,
с която подсъдимият да бъде признат за невинен.
С протеста и допълнението към него, атакуваният първоинстанционен съдебен акт се
оспорва като неправилен като според държавното обвинение не са налице изключителни и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал.1, т.1 НК и
представителят на СРП отправя искане за изменение на присъдата, като бъде увеличено
наказанието „лишаване от свобода“ в предвидения от закона минимум, както и за
увеличаване срока на наложеното наказание лишаване от право за управляване на МПС.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба до
даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.

В закрито заседание, проведено на 04.06.2024 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК
прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото се налага провеждането
на съдебно следствие във въззивната инстанция като в същото бяха изслушани обясненията
на подсъдимия, вещите лица, изготвили допълнителната АТЕ, както и бяха назначени
допълните АТЕ и СМЕ, чиито заключения също бяха изслушани.
В хода на съдебните прения представителят на СГП заяви, че предвид заключението на
допълнителната АТЕ, че ударът е бил непредотвратим, не поддържа подадения протест
срещу присъдата на СРС и изразява становище, че подсъдимият следва да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия, адв. М., поддържа депозираната жалба като, позовавайки се на
същото заключение на допълнителната АТЕ изрази същото становище, а именно, че
подсъдимият следва да бъде признат за невинен.
В правото на лична защита и предоставената му последна дума, подсъдимият К. К. заяви,
че поддържа казаното от адвоката му и също моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 17 въззивен състав, след като обсъди доводите в
депозираните протест и жалба, допълнителните такива, както и тези, изложени от страните
в съдебно заседание и след като в съответствие е чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

1

На първо място настоящият въззивен състав след самостоятелния анализ на
доказателствената съвкупност по делото прие за установена следната фактическа
обстановка, сходна с тази, приета от първоинстанционния съд:
Подсъдимият К. Г. К. е роден на ******* в гр. Враца, живее в с. Б.И.. Българин и български
гражданин, женен, неосъждан, със средно-специално образование, ЕГН **********.

На 30.05.2018г. подс. К. управлявал товарен автомобил, влекач
„Мерцедес“, модел „1844Л Актро“, рег.№******* с прикачено полуремарке, марка „Омепс“,
рег.№РВ****ЕН по АМ „Хемус“, посока от гр. София към гр. Ботевград. В около 15:00 часа
се намирал в района на 7 километър на същата АМ и се движил със скорост от около 68
км/ч. Времето било слънчево, ясно с добра видимост. В този пътен участък АМ имала три
ленти за движение в посоката на К. - аварийна лента, която била най-дясната и до нея две
активни ленти. Подсъдимият се движил в дясната активна лента, която била точно до
аварийната.
По същото време и на същото място пострадалите - свидетелите Ведат и Ф.И. пътували в
същата посока на движение с лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Мултипа“, рег.
№СТ**LM, който бил управляван от В.И., а съпругата му - Ф.И. седяла на предната дясна
седалка. В района на 7-ми километър на същата АМ „Хемус“ В.И. предприел изпреварване
на товарния автомобил, управляван от К.. За целта се движил в най-лявата лента с около
80км/ч. След като подминал камиона, В.И. се преместил и продължил движението си в
дясната активна лента, т.е. лентата, в която се движили К., пред него. Св.И. видял отпред, че
имало спрял лек автомобил в аварийната лента и тъй като искал да попита дали е във
вярната посока на движение, решил да намали и спре до този автомобил. Това бил лек
автомобил „Ситроен“, управляван от свид. Г., с когото пътувала свид. С.. Те спрели, защото
се чул някакъв шум от гумите на автомобила им, за да установяват проблема в аварийната
лента на АМ „Хемус“ и излезли отвън, за да огледат. Именно в същия момент видели, че
успоредно на техния автомобил в дясната активна лента намалява и спира лек автомобил с
чужда регистрация, в който има мъж и жена. Това бил лекия автомобил, марка „Фиат“,
модел „Мултипа“, рег.№СТ**LM, който бил управляван от В.И..
Междувременно след като автомобилът, управляван от св. В.И. започнал да се движи пред
товарния автомобил в неговата лента за движение, започнал да спира посредством
използване на педала за спиране, с цел да спре напред и да пита за посоката хората от
автомобила „Ситроен“, при което напълно спрял в дясна активна лента за движение на
магистралата, пред движещия се зад него товарен автомобил, управляван от подсъдимия.
Подс. К. след като бил изпреварен от л.а. Фиат и след като възприел, че водачът на лекия
автомобил, марка „Фиат“, модел „Мултипа“, рег. N ******* е започнал да намалява
скоростта си на движение. К. веднага натиснал педала на камиона за спиране на около 50% и
така скоростта на движение започнала да пада, но лекият автомобил продължавал да
намалява скоростта и дистанцията между двамата се скъсявала, следствие на което т.а.
Мерцедес ударил отзад л.а. Фиат, в резултат, на което лекият автомобил се изместил напред
и се ударил в дясната мантинела, след което се позиционирал в средното платно в същата
посока.
Подсъдимият не предприел аварийно спиране на 100 процента, тъй като при подобно
действие знаел, че прикаченото към товарния му автомобил ремарке ще занесе и е възможно
да удари изпреварващи го в лява лента автомобили, които предвид движението им по
магистрала и то в лявата й скоростна лента, очаквал да се движат с висока скорост.
Ударът бил видян, както от свидетелите Г. и С., които били в аварийната лента до Ситроен-а,
така и от движещите се преди л.а. Фиат свидетели Д. и Д.а в неговата лента за движение на
огледалото за обратно виждане, също и от свид. Т., който пък пътувал в срещуположната
2

посока на движение, т.е. към гр. София от гр. Ботевград с лекия си автомобил.
След удара товарният автомобил спрял пред автомобила „Ситроен“ в аварийната лента в
посоката си на движение, а автомобила „Фиат“ останал в дясната активна лента, а по-късно
двамата свидетели Ф. и В.И. откарани в болница.

Според заключението от СМЕ по писмени данни на вещото лице д-р Н., изготвена в хода на
ДП, според медицинската документация, представена от пострадалите от УМБАЛСМ
„Пирогов“ В.И. - водач на лек автомобил, на 64 години е получил счупване на дясната
раменна кост в горния край, с проведено консервативно лечение - закрита репозиция и
имобилизация, което е реализирало медико-биологичен критерий „трайно затруднение
движенията на десния горен крайник“ за срок повече от 30 дни, а Ф.И. - пътничка в
автомобила, на 61 години е получила счупване на тялото на пети поясен прешлен, довело до
трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни.
Изслушана в съдебно заседание на 07.06.2023г. пред СРС вещото лице д-р Н. е потвърдила,
че тези увреждания по механизма на удара са в резултат на настъпилото ПТП и най-
вероятно двамата пострадали са били с поставени предпазни колани.

От заключението на АТЕ, назначена в хода на ДП се установява, че мястото на удара между
т.а. Мерцедес и л.а. Фиат, управлявани от подсъдимия, респективно от пострадалия, се
намира по широчина на платното за движение на АМ Хемус, изцяло в дясната пътна лента
за движене на автомобилите.
Скоростта на движение на т.а. Мерцедес е била 68 км/ч, а скоростта на движение на л.а.
Фиат е била 0 км/ ч, тоест, той е бил спрял.
От техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП се намира в субективните
действия и на двамата водачи като подсъдимият не е задействал спирачната система на
управлявания от него товарен автомобил своевременно, а пострадалият е спрял своя
автомобил в активната дясна лента за движение пред товарния автомобил.

Според заключението по допълнителната АТЕ с вх.№317575/08.11.2023г. на вещите лица
инж. Т. и инж. А., изготвена в съдебната фаза, мястото на удара се намира на АМ „Хемус“,
района на 7-ми километър, посока от гр. София към гр. Ботевград, в десния край на
платното за движение. Скоростта на лекия автомобил „Фиат“ преди произшествието е била
около 89 км/ч., а на товарния автомобил „Мерцедес“ - около 68 км/ч., при което опасната
зона за спиране на този автомобил е 68-69 метра. В момента на удара, лекият автомобил е
бил в покой, а товарния автомобил се е движил с 50 км/ч. Отстоянието на челната част на
товарния автомобил до мястото на удара, в момент на навлизане на лекия автомобил в
лентата му на движение е 75-76 метра, а отстоянието на челната част на товарния автомобил
до мястото на удара, в момента на реакция на водача със спиране е 66 метра.
Причина за ПТП е неправилните действия на водача на лекия автомобил, който е
предприел спиране в дясната активна лента за движение по АМ „Хемус“, на място,
което не е предвидено за престой и паркиране, в коридора на движение на товарния
автомобил, както и неправилните действия на водача на товарния автомобил, който не е
реагирал своевременно с аварийно спиране от момента на навлизане на лекия автомобил в
лентата му на движение.

От заключението на тройната АТЕ, назначена отново в хода на ДП се установява, че
скоростите на двата автомобила са 68 км/ч. за товарния и 0 км/ ч за лекия. При това времето
3

за плавно спиране на лекия автомобил е 4,84 секунди, а същото време за товарния автомобил
е 5 ,26 секунди. Поради това вещите лица са направили извод, че подсъдимият не е имал
възможност да спре преди да достигне спрелия пред него лек автомобил.

Същият извод е изведен и в заключението на комплексната МАТЕ, в което вещите лица, след
анализ на скоростите и времето за спиране, които приемат за идентични с предишните
експертизи, правят заключение, че от момента, в който л.а. Фиат е навлязъл в дясната пътна
лента и е предприел спиране, водачът на т.а. Мерцедес не е имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара. Вместо това водачът на л.а. Фиат е следвало да
предприеме навлизане в дясната лента като съобрази поведението си с посоката и скоростта
на движещия се в същата лента т.а. Мерцедес.
Тъй като разпитани в хода на въззивното съдебно следствие вещите лица заявиха, че макар
да не са имали поставена задача до момента да изследват поведението на ремаркето към
товарния автомобил, на същите беше поставена такава задача.

И в изготвеното заключение на допълнителна АТЕ вече в хода на въззивното съдебно
следствие, същите правят извод, че дори с аварийно спиране от страна на подсъдимия на
управлявания от него товарен автомобил, от момента, в който скоростите на двете
превозни средства, т.а. Мерцедес и л.а. Фиат са били изравнени, ударът е бил
непредотвратим.
Отделно от това същите за направили заключение, че тъй като при натискане педала на
спирачката спирачният край задейства първо спирачната система на полуремаркето, а след
това на самия влекач (основното тяло на товарния автомобил), е възможно да се получи
странично занасяне при промяна направлението на движението на композицията от водача.
А след като са изчислили времето, необходимо на товарния автомобил да спре са заключили,
че товарната композиция няма да успее да спре преди мястото на удара.

В хода на въззивното съдебно следствие беше назначена и допълнителна СМЕ, от
чието заключение се установява, че след като вещото лице приема характер и вид на
уврежданията, идентични с тези от първоначалната такава, прави извод, че травматничните
увреждания и на двамата пострадали не представляват пречка за тяхното предвижване.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се установи въз основа на събраните в хода на
делото доказателствени материали: от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно
заседание, от показанията на свидетелите Т., Г., С. и Д.а, дадени в съдебно заседание, както
и приобщените чрез прочитане на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания от
ДП на свид. Т. на л.34-35, на свид. Г. от 04.07.2018г. на л.38, стр.2, р. 12-21 отгоре на долу;
изцяло от показанията на свид. Д., дадени в съдебно заседание на 26.09.2023г.; частично от
приобщените чрез прочитане показания от ДП на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК на
свидетелите Ф.И. и В.И. от 31.05.2018г. на л.47-50, том I и частично от приобщените чрез
прочитане показания от ДП на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК на свидетелите В.И. и
Ф.И., дадени по делегация на 24.10.2020г. на л.32-37, том II; от заключенията по СМЕ на д-р
Н. от ДП на л.54-55, том I и по допълнителна АТЕ с вх. №317575/08.11.2023г. от съдебната
фаза на вещите лица инж. Т. и инж. А.; от писмените доказателства - констативен протокол
№К-358/30.05.2018г., протокол за оглед на местопроизшествието от 30.05.2018г. с
фотоалбум, медицинска документация от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, справка за съдимост,
характеристична справка и от веществените доказателства - 2бр. оптични носители на л.171-
4

172 от ДП. както и от заключенията на назначените в хода на въззивното съдебно следствие
допълнителна АТЕ и СМЕ.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съдебен
състав е приел, че относно времето, мястото и механизма на настъпилото ПТП показанията
на свидетелите Т., Г., С., Д.а и Д., както и обясненията на подсъдимия са единни и
непротиворечиви. Действително, във всяко от тях се съдържа напълно идентична
информация относно горните обстоятелства. Нещо повече, тя се потвърждава и от
заключенията на АТЕ, СМЕ, допълнителните такива, както и комплексната МАТЕ.
Правилно първоинстанционният съдебен състав е приел и, че не следва да даде вяра на
показанията на свидетелите Ф. и В.И. в частта им, в която те твърдят, че св. В.И. е спрял на
аварийни светлини частично в аварийната лента, както и, че подсъдимият като водач на
товарния автомобил се е отдалечил първоначално и се е наложило някой от свидетелите на
място да го вика да се върне. В тази връзка тези показания остават напълно изолирани от
целия останал доказателствен материал по делото и доколкото противоречат на останалите
показания, дадени от свидетели очевидци, чиито показания са кредитирани като достоверни
както от първоинстанционния, така и въззивния съдебни състави.
В допълнение към анализа, извършен от проверявания съд следва да се отбележи следното:
В обясненията си подсъдимият заяви, че не е задействал автоматичната спирачна система
на управлявания от него товарен автомобил, тъй като тя би довела до пълното и рязко
спиране на автомобила, при което, обаче, би се получило залитане на прикаченото към него
ремарке, а това би причинило много по-големи щети на изпреварващите го МПС в лява
лента на автомагистралата. Че е имало такива МПС, които в момента на процесния удар са
се движели в посочената лява лента, е заявил в показанията си прекият очевидец на
случилото се, св. Д.. А, както беше отбелязано, от заключението на допълнителната АТЕ,
назначена в хода на въззивното съдебно следствие се установи, че именно такова занасяне
на ремаркето е възможно при използване на тази система за рязко спиране на товарния
автомобил, както и че товарната композиция няма да успее да спре преди мястото на удара.

С оглед на гореизложеното настоящият въззивен съдебен състав прие, че действията на
подсъдимия непосредствено преди и по време на процесния удар в лекия автомобил,
управляван от св. И., са били напълно правилни и адекватни и в изключително краткото
време, оставено му за реакция, подсъдимият е извършил единственото възможно действие, а
именно да задейства спирачната система на товарния автомобил на 50 процента, с което е
предотвратил по-тежки последици от настъпилите.

ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране
на нови доказателства настоящият въззивен състав прие, че по делото не бяха събрани
доказателства относно това подсъдимият да е извършил престъплението по чл.343, ал.3, б.
“а“, пр.2, вр. ал.1, б. “б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. В тази връзка намира направените
изводи от първоинстанционния съд в обратен смисъл за неправилни.
От обективна страна по делото бяха събрани доказателства за това, че на 30.05.2018г.,
около 15.00ч. в гр.София, на автомагистрала „Хемус“ в района на 7-ми километър, с посока
на движение от гр.София към гр.Ботевград, подсъдимият при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил, влекач марка „Мерцедес“, модел „1844Л Актро“, рег.
№******* с прикачено полуремарке, марка „Омепс“, per. №******* е реализирано ПТП с
лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Мултипа“, per.№*******, при което са настъпили
5

средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на водача В.И.- средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост в горния край, довело до
трайно затруднение движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни, както и
средна телесна повреда на пътничката в лекия автомобил - Ф.И., изразяваща се в счупване
на тялото на пети поясен прешлен, довело до трайно затруднение на движенията на снагата
за срок повече от 30 дни.
По делото, обаче, не бяха събрани доказателства горното деяние да е извършено при
нарушение от страна на подсъдимия на правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП: „Водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението“, както и не бяха събрани
доказателства относно това причинените средни телесни повреди на двамата пострадали да
са били причинени от подсъдимия по непредпазливост.

Въпреки че съдът прие за несъмнено установен настъпилия удар, прие също, че той е
бил обективно непредотвратим и причиняването му не е било доведено от неизпълнение от
страна на подсъдимия на разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, в който смисъл е и
повдигнатото обвинение. Както се установи по несъмнен начин от доказателствата по
делото, подсъдимият е предприел намаляване на скоростта на движение на управлявания от
него товарен автомобил в момента, в който е възприел спирането на л.а. Фиат в активната
пътна лента за движение. Нещо повече, както се установи от обясненията на подсъдимия и
показанията на св. Д., в същия този момент в лява лента са се движили други МПС, които
биха били засегнати от занасянето на ремаркето на товарния автомобил, в случай, че
подсъдимият бе задействал автоматичната спирачна система на автомобила си. Както се
установи и от неговите обяснения, и от заключението на допълнителната АТЕ, назначена в
хода на въззивното съдебно следствие, именно до такова занасяне би довело подобно
аварийно спиране. Тоест, подсъдимият с действията си не само не е нарушил посочената в
обвинителния акт разпоредба на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, но и в малкото му време за реакция
той е отреагирал по единствения адекватен и правилен начин и в изпълнение на
разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП е предприел обективно възможното намаляване на
скоростта на движение на управлявания от него товарен автомобил.
Нещо повече, както беше отбелязано, един и същи извод, сочещ на обективната
невъзможност от страна на подсъдимия да избегне настъпилия удар, се съдържа в три
заключения на назначените по делото АТЕ.
Така в заключението на тройната АТЕ вещите лица са направили извод, че подсъдимият не е
имал възможност да спре преди да достигне спрелия пред него лек автомобил.
Същият извод е изведен и в заключението на комплексната МАТЕ, в което вещите лица са
заключили, че водачът на т.а. Мерцедес не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара като вместо това водачът на л.а. Фиат е следвало да предприеме навлизане
в дясната лента като съобрази поведението си с посоката и скоростта на движещия се в
същата лента т.а. Мерцедес.
Горният извод се потвърждава за пореден път и в изготвеното заключение на допълнителна
АТЕ в хода на въззивното съдебно следствие, в което вещите лица правят извод, че дори с
аварийно спиране от страна на подсъдимия на управлявания от него товарен автомобил, от
момента, в който скоростите на двете превозни средства, т.а. Мерцедес и л.а. Фиат са били
изравнени, ударът е бил непредотвратим.
С оглед на всичко изложено настоящият въззивен съдебен състав намира, че в настоящия
казус не само не се доказа виновно поведение от страна на подсъдимия, включително такова
неизпълнение на задълженията му, визирани в разпоредбата на чл.20 ал. 2 от ЗДвП, но по
несъмнен начин бе установено, че основната причина за настъпилото ПТП, от което са
6

последвали установените телесни повреди на двамата пострадали, е неадекватното
поведение на св. В.И., който е спрял управлявания от него автомобил не само в активната
лента за движение на автомагистрала Хемус, но и в момент, в който в същата тази лентата
се е движел товарния автомобил, управляван от подсъдимия. Отново несъмнено бе доказано,
че този удар е бил обективно невъзможен за избягване от страна на подсъдимия, както и че
той е извършил най-правилните и адекватни действия, с които е ограничил максимално
причинените вреди. А с оглед на изложеното настоящият въззивен съдебен състав прие, че
по делото не се установи наличие на обективните съставомерни признаци на процесното
престъпление.

С оглед на изложеното настоящият въззивен съдебен състав прие, че обсъжданото
престъпление не е изпълнено от страна на подсъдимия и от субективна страна, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го призна за невинен в извършването му като го
оправда изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 286 ал.2 вр.ал. 1 от НК.
А поради това обстоятелства въззивният състав постанови на основание чл. 190 ал.1 от НК
направените по делото разноски да останат за сметка на държавата и постанови
веществените доказателства да останат по делото.

С оглед на горното въззивният състав счете, че присъдата на първоинстанционния съд,
постановена на 07.02.2024 год. постановена по НОХД № 14942/2022 год. по описа на
Софийски районен съд, НО, 3-ти състав е неправилна, поради което и я отмени изцяло.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

Председател:

Членове: 1.

2.

7

Номер на акта:	10
Дата:	22 януари 2025 г. (в сила от 7 февруари 2025 г.)
Съдия:	Биляна Марин Вранчева

Дело:	20241100603057
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 май 2024 г.

Присъда по дело №3057/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите