Мотиви към присъда № 19 /10.11.2016г.
по н.о.х.д.№ 262 по описа на Районен съд град Г.Т. за 2015г.
На 10.12.2015г. Районна прокуратура – Д., е внесла за
разглеждане в Районен съд Д. обвинителен акт по досъдебно производство № 157/2011г.
по описа на ОД на МВР - гр. Д., по който било образувано производство пред
първа инстанция против М.Я.М. от гр. Г.Т., за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.210,
ал.І, т.1, пр.1 и т.5 във вр. с чл. 209, ал.ІІ, пр.3 във вр. с ал.І във вр. с
чл. 26, ал.І от НК.
С определение №144 от 28.12.2015г. на Върховният касационен съд на
Република България, делото е изпратено по компетентност на Районен съд Г.Т..
В диспозитивната част
на обвинителния акт е посочено, че за периода
от месец март 2010г. до месец
юни 2010г. в гр. А. и гр. Д., при условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си имотна облага, се е представил пред Р.Г.В., Р.Г.Ж. и Л.Д.Д.
- банкови служители към „П.Б.“АД, за длъжностно лице - управител на „М.Т.“
ЕООД, ЕИК200662251 и е използвал тяхната неосведоменост за обстоятелството, че
от дата 20.02.2010г. не притежава представителна власт по отношение на „М.Т.“
ЕООД, ЕИК200662251, като извършил банкови тегления на парични средства от
разплащателна сметка на дружеството с IBAN: *** „П.Б.“АД, в следствие на което
причинил имотна вреда в размер на 30 866.24лева на „М.Т.“ ЕООД,
ЕИК200662251, със седалище и адрес на управление гр.Г.Т., обл.Д., с управител К.И.Г.,
както следва:
- на дата 02.03.2010г. в гр.А., обл.п., използвал
неосведомеността на Л.Д.Д.- банков служител към „П.Б.“АД и чрез Нареждане
Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 1000лева.
- на дата
04.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на
3098.56лева.
- на дата
08.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на
5300.00лева.
- на дата
09.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на
989.00лева.
- на дата
15.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на
1980.00лева.
- на дата
19.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 3316.68
лева.
- на дата
23.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 2150.00
лева.
- на дата
24.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 3000,00
лева.
- на дата
29.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 1820.00
лева.
- на дата
30.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 2820.00
лева.
- на дата
06.04.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 90.00
лева.
- на дата
14.04.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 900.00
лева.
- на дата
15.04.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 1950.00
лева.
- на дата
23.04.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 1920.00
лева.
- на дата
26.04.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 480.00
лева.
- на дата
30.04.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 240,00
лева.
- на дата
04.05.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 440,00
лева.
- на дата
19.05.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 772,00
лева.
- на дата
04.06.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 1430,00
лева,
като причинените вреди с в големи размери.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - гр. Д.
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия и предлага същия да бъде
признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление, за което да му
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години при
условията на чл. 66 от НК.
Преди даване ход на съдебното дирене съда е запознал пострадалото лице
с правата му, както и с възможността да предяви граждански иск, както и да се
конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса. Пострадалото
лице „М.Т.“ ЕООД, ЕИК200662251, гр. Г.Т.,
с управител К.И.Г., чрез процесуалния си представител - адв. Д. ***, се
възползва от тезиси права, като предявява граждански иск за съвместно
разглеждане в процеса в размер на причинените им с деянието вреди.
Подсъдимият не признава изцяло вината си, не е съгласен е с фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Дава обяснения в услуга на
защитната си теза. По същество защитника му претендира признаване на подсъдимия
за невиновен, а в условията на евентуалност да му бъде наложено наказание към
съответния минимум и приложен чл.66 от НК. В последната си дума подсъдимият
моли съда за оправдателна присъда, но в същото време признава извършеното от
него деяние, като твърди, че го е сторил за да възстанови задълженията, които
има.
След
преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и
възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият
М.Я.М. живеел постоянно в гр. Г.Т.. Баща му Я.М. притежавал фирма наречена „Ф.
2” ЕООД, в която подсъдимия помагал на баща си. Дружеството се занимавало с
превоз на товари. При осъществяване на своята дейност товарните автомобили на
фирмата зареждали с гориво от бензиностанция собственост на „Г.” АД гр. Г.Т., с
изпълнителен директор св. Г.Г.. В течение на времето „Ф. 2” ЕООД задлъжняла на „Г.” АД, като
натрупаните дългове били предимно за незаплатено гориво. Натрупаните задължения
достигнали сума в размер на 68000лева. Дружеството „Ф. 2” ЕООД било продадено
на трето лице, а подсъдимият М.М. регистрирал друго дружество – „М.Т.” ЕООД, на
което станал от 26.03.2009г. станал управител. Дружеството осъществявало същият
предмет на дейност както предходното „Ф. 2” ЕООД. Подсъдимият М. и св. А.
постигнали устна уговорка с изпълнителния директор на „Г.” АД – св. Г.Г., да
продължат да работят с бензиностанцията на дружеството, като новорегистрираната
фирма поемала изцяло натрупаните задължения и в процеса на работа се
задължавали да ги изплатят. Въпреки поетото задължение „М.Т.” ЕООД с управител
подс. М., не само не започнало да изплаща задълженията от предходната фирма, а
натрупало нови задължения в размер на 65000лева. Между двете дружества били
подписани договори за встъпване в дълг с цел гарантиране на вземанията на „Г.”
АД от „Ф. 2” ЕООД и „М.Т.” ЕООД. Въз основа на тези договори било образувано
изпълнително дело срещу подс. М. и баща му Я.А.. У свидетелят Г. възникнало
съмнение, че „М.Т.” ЕООД може също да бъде продадено на трети лица и по този
начин да се осуети възможността за удовлетворяване на вземанията. Провела се
среща между Г. подс. М. и А., на която постигнали съгласие Г. да закупи „М.Т.”
ЕООД и да стане едноличен собственик на капитала, а подсъдимият и баща му да
продължат да работят, и да осъществяват същата дейност с наличните товарни
автомобили, като в процеса на работа да се възстановяват натрупаните
задължения. На 20.02.2010 продажбата на дружеството станала факт, което
обстоятелство било вписано в търговския регистър. За управител на „М.Т.” ЕООД,
св. Г. назначил св. К.Г.. При преглед на счетоводната документация през месец
юли на 2010г. било констатирано, че „М.Т.” ЕООД има открита банкова сметка ***
„ОББ”, която новият собственик веднага закрил. По същото време новият управител
и новият собственик узнали и за друга сметка на „М.Т.” ЕООД, но този път в
банка „П.Б.” АД. Управителят на дружеството К.Г. посетил клона на банката в гр.
Д. и там установил, че по тази сметка има движение на средства с разпоредител
подс. М.М., който вече не е бил управител на дружеството. Подсъдимият М.М.
открил разплащателна сметка с IBAN:*** „М.Т.” ЕООД в банка „П.Б.”АД, клон Д.. Сметката била открита на
26.10.2019г. чрез депозирано от подс. М. искане, който към този момент е бил
собственик на дружеството. В това искане той се е съгласил с общите условия на
бнката и е декларирал, че се задължава , че при промяна в обстоятелствата ще
уведоми банката. След продажбата на дружеството подс. М. не уведомил банката за
настъпилата промяна в обстоятелствата нито новия собственик за наличието на
тази разплащателна сметка. Установило се, че от 02.03.2010г. до 04.06.2010г., подсъдимият използвайки
неосведомеността на банковите служители относно настъпилата промяна на
обстоятелствата в управлението на дружеството през различни периоди от време
изтеглил общо 33676.24лева, като се е представял за управител на дружеството,
какъвто не е от 20.02.2010г.
От
заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза и от назначената
допълнителна такава става ясно, че на дата 02.03.2010г. в гр.А., обл.п.,
изтеглил в брой сумата в размер на 1000лева; на дата 04.03.2010г. в гр.Д.,
изтеглил в брой сумата в размер на 3098.56лева; на дата 08.03.2010г. в гр.Д. изтеглил в брой сумата в размер
на 5300.00лева; на дата 09.03.2010г. в гр.Д., изтеглил в брой сумата в размер
на 989.00лева; на дата 15.03.2010г. в гр.Д., изтеглил в брой сумата в размер на
1980.00лева; на дата 19.03.2010г. в гр.Д., изтеглил в брой сумата в размер на
3316.68 лева; на дата 23.03.2010г. в гр.Д., изтеглил в брой сумата в размер на
2150.00 лева; на дата 24.03.2010г. в гр.Д., изтеглил в брой сумата в размер на
3000,00 лева; на дата 29.03.2010г.
в гр.Д., изтеглил в брой сумата в размер на 1820.00 лева; на дата 30.03.2010г.
в гр.Д., изтеглил в брой сумата в размер на 2820.00 лева; на дата 06.04.2010г.
в гр.Д., изтеглил в брой сумата в размер на 90.00 лева; на дата 14.04.2010г. в гр.Д., изтеглил в брой сумата в размер на
900.00 лева; на дата 15.04.2010г. в гр.Д., изтеглил в брой сумата в размер на
1950.00 лева; на дата 23.04.2010г. в гр.Д., изтеглил в брой сумата в размер на
1920.00 лева; на дата 26.04.2010г. в гр.Д.,
изтеглил в брой сумата в размер на 480.00 лева; на дата 30.04.2010г. в гр.Д.,
изтеглил в брой сумата в размер на 240,00 лева; на дата 04.05.2010г. в гр.Д.,
изтеглил в брой сумата в размер на 440,00 лева; на дата 19.05.2010г. в гр.Д.,
изтеглил в брой сумата в размер на 772,00 лева; на дата 04.06.2010г. в гр.Д.,
изтеглил в брой сумата в размер на 1430,00 лева, като общия размер на
изтеглената сума е 33676.24лева. От тази сума само 2810лева са послужили за
погасяване на задължения на дружеството. Експерта е категоричен в заключението
си, че от тази обща сума няма счетоводни записвания, от които да стане видно са
послужили за дейността на фирмата.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена. Съдът не кредитира обясненията на подс. М.,
като ги намира за обслужващи възприетата защитна теза. Съдът се ползва от тях в частта им
до толкова до колкото не противоречат на останалите събрани гласни и писмени
доказателства. Съдът цени пестеливо и показанията дадени от св. П., като взема
предвид нейната заинтересованост с оглед обстоятелството, че същата е
обслужвала „М.Т.”ЕООД с управител подс. М. и ги взема предвид до толкова до
колкото не противоречат на останалите събрани гласни и писмени доказателства. Всички
гласни доказателства събрани в хода на съдебното следствие и прочетените такива
по реда на чл. 281 от НПК кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл.
283 от НПК към доказателствения материал по делото, както и от служебно
приложените от съда доказателства, които доказателства, преценени от съда
съобразно изложените съображения, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се,
обосновават решението на съда по следните ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ:
Подсъдимият М.Я.М. *** е осъществил
състава на престъплението по чл.210, ал.І, т.1, пр.1 и т.5 във вр. с чл. 209,
ал.ІІ, пр.3, във вр. с ал.І, във вр. с чл. 26, ал.І от НК, тъй като през
периода от месец март 2010г. до месец юни 2010г. в гр. А. и гр. Д., при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, се е представил пред Р.Г.В., Р.Г.Ж. и Л.Д.Д. - банкови служители към „П.Б.“АД, за длъжностно лице -
управител на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК200662251 и е използвал тяхната неосведоменост за
обстоятелството, че от дата 20.02.2010г. не притежава представителна власт по
отношение на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК200662251, като извършил банкови тегления на
парични средства от разплащателна сметка на дружеството с IBAN: *** „П.Б.“АД, в
следствие на което причинил имотна вреда в размер на 30 866.24лева на „М.Т.“
ЕООД, ЕИК200662251, със седалище и адрес на управление гр.Г.Т., обл.Д., с
управител К.И.Г., както следва:
- на дата 02.03.2010г. в гр.А., обл.п., използвал
неосведомеността на Л.Д.Д.- банков служител към „П.Б.“АД и чрез Нареждане
Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 1000лева.
- на дата
04.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на
3098.56лева.
- на дата
08.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на
5300.00лева.
- на дата
09.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на
989.00лева.
- на дата
15.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на
1980.00лева.
- на дата
19.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 3316.68
лева.
- на дата
23.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 2150.00
лева.
- на дата
24.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 3000,00
лева.
- на дата 29.03.2010г.
в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към „П.Б.“АД и
чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 1820.00 лева.
- на дата
30.03.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 2820.00
лева.
- на дата
06.04.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 90.00
лева.
- на дата
14.04.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 900.00
лева.
- на дата
15.04.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 1950.00
лева.
- на дата 23.04.2010г.
в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към „П.Б.“АД и
чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 1920.00 лева.
- на дата
26.04.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 480.00
лева.
- на дата
30.04.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 240,00
лева.
- на дата
04.05.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.Ж. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 440,00
лева.
- на дата
19.05.2010г. в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към
„П.Б.“АД и чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 772,00
лева.
- на дата 04.06.2010г.
в гр.Д. използвал неосведомеността на Р.Г.В. - банков служител към „П.Б.“АД и
чрез Нареждане Разписка, изтеглил в брой сумата в размер на 1430,00 лева,
като причинените
вреди с в големи размери.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведените
престъпни състави. От приложените по делото писмени и гласни доказателства се
установява по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесните
деяния. Изложената фактическа обстановка
се потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства. При
изграждането следва да се отбележи обстоятелството, че са налице доказателства,
чието съдържание се определя от връзката с фактите по делото и кредитират
изцяло с него. Действията на подс. М. още от самото начало красноречиво говорят
за неговото намерение да използва неосведомеността на банковите служители. До
този извод съда стигна най-вече анализирайки задълбочено и внимателно фактите и
доказателствата по делото. В резултат на използване на тази
неосведоменост относно промяната в обстоятелствата настъпили в управлението на
„М.Т.”ЕООД от страна на подс. М. са извършени разпоредителни действия с парични
средства, вследствие на което са настъпили вреди за „М.Т.”ЕООД с управител К.Г.
в размер на 30866.24лева. Вредите от престъплението не са били
възстановени на пострадалото лице.
От
обективна страна с деянията си от месец март 2010г. до месец юни 2010г. в гр. А. и гр.
Д., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага, се е представил пред Р.Г.В., Р.Г.Ж. и Л.Д.Д. - банкови служители
към „П.Б.“АД, за длъжностно лице - управител на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК200662251 и е
използвал тяхната неосведоменост за обстоятелството, че от дата 20.02.2010г. не
притежава представителна власт по отношение на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК200662251, като
извършил банкови тегления на парични средства от разплащателна сметка на дружеството
с IBAN: *** „П.Б.“АД, в следствие на което причинил имотна вреда в размер на
30 866.24лева на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК200662251, със седалище и адрес на
управление гр.Г.Т., обл.Д., с управител К.И.Г..
Със
своите действия подс.М., представяйки се за длъжностно лице и използвайки
неосведомеността на банковите служители набавил за себе си имотна облага, а
именно 30866.24лева. От обективна страна
деецът е реализирал поведение, осъществяващо признаците на посоченото
престъпление.
Предмет
на престъплението по чл.210 от НК / измама / са конкретните движими и недвижими
вещи или други имуществени интереси по повод на които възникват тези
правоотношения, в конкретния случай се касае за парични средства на стойност 30866.24лева,
собственост на „М.Т.“
ЕООД. Престъплението по чл.210 от НК се
характеризира с два предмета - неосведоменото лице и ощетеното имущество.
Последното се намира във фактическата разпоредителна власт на неосведоменото
лице върху когото дееца упражнява своето пряко и непосредствено въздействие,
като използва неговата неосведоменост относно обстоятелства и факти.
Изпълнителното деяние за извършеното престъпление по чл.210 от НК се
осъществява чрез действия – представил се пред банковите служители за
длъжностно лица. Това всъщност е и противоправното мотивиране на неосведоменият
да извърши с него акт на фактическо или юридическо разпореждане, което е и
пряката причина за настъпването на съставомерните последици. Подсъдимият М. е създал
невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно които неосведоменият
решава да направи имуществено разпореждане. Извършеното деяние е в „големи
размери”, тъй като общият размер на нанесените щети възлиза на 30866.24лева.
Към месец март – месец юни 2010г., съгласно ПМС №326 от 30.12.2009г. размерът на минималната работна заплата е възлизала
на 240 / двеста и четиридесет / лева месечно. В случая размерът нанесените щети
представлява „големи размери”, понеже надвишава значително прага 70 минимални работни заплати в РБ или 16800лева,
а в случая вредата е в размер на 30866.24лева.
Подсъдимият
М.М. е действал и в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26
от НК, тъй като е извършил три деяния, които осъществяват поотделно състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото
деяние. Извършените деяния не представляват маловажни случаи. Следователно,
налице е както квалифициращия елемент по чл.26 от НК т.е. деянието е било
извършено от подс. М. в условията на продължавано престъпление, съобразно
хипотезата на чл.26 от НК.
По
своята същност престъплението по чл.210 от НК е резултатно увреждащо
престъпление. Престъпния резултат се състои в имотната вреда на пострадалият.
Степента на увреждане е измерима и изчислима в пари. Видно от данните и
доказателствата по делото е, че не е последвала репарация на щетите от страна
на подс. М..
От
субективна страна подсъдимият М. е действал с пряк умисъл като е съзнавал
противоправността на извършеното от него, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. Налице е и правно
релевантната цел- да се облагодетелства по престъпен начин за сметка на
пострадалият. Видно от доказателствата по делото подс. М. е предвиждал, че
вследствие на неговото въздействие върху неосведоменото лице у последният ще
възникнат неправилни представи. При реализиране на измамата подсъдимият е имал
предварително взето решение за извършване на престъплението с набавяне на
необходимите средства и предварително изработен механизъм и похвати за
реализация. Той е съзнавал, че използвайки неосведомеността на банковите
служители, пострадалият ще претърпи имотна вреда и с извършените от него
действия, поддържа неосведомеността у банковите служители. Между настъпилия
престъпен резултат и обективно извършените действия от подс. М. съществува пряка
причинно следствена връзка. Подс. М. е и предвиждал, че неосведомените от него
банкови служители ще извършат акт на имуществено разпореждане, и че в резултат
на този акт имуществото на пострадалото дружество ще бъде увредено. Наред с
това подс. М. е и преследвал своята особена користна цел - да набави за себе си
имотна облага като се е стремял към благоприятно изменение на своето имущество,
съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна вреда за пострадалият.
Всички
тези обстоятелства навеждат довода, че подс. М. е осъществил състава на
престъплението по чл.210, ал.І, т.1 пр.1 и т.5 от НК с пряк умисъл.
Причини
за извършването на престъплението са ниската правна култура на подс. М.,
незачитането му на установения законов ред в страната за правото на собственост
върху чужди вещи, както и намерението му да набави за себе си имотна облага по
незаконен ред и начин.
При
определяне на наказанието си и наказателната отговорност на подсъдимия съдът
отчете както множеството смекчаващите, така и отежняващите вината
обстоятелства, а именно - високата степен на обществена опасност на
престъпленията, извършени в условията на продължавано престъпление, високият
размер на нанесената вреда- 30866.24 лева, които не са възстановени като
утежняващи вината обстоятелства. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът
отчита чистото съдебно минало нелошите характеристични данни, младата възраст
на подс. М. към момента на извършване на деянието. При определяне на
наказанието си съдът не констатира наличието на многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното от типичната за този вид
престъпление, поради което и не приложи нормата на чл.55 от НК.
Поради
изложеното съдът наложи на подс. М. му наложи наказание отвида „Лишаване от
свобода” за срок от 2 / две / години,
което изтърпяване на основание чл.66 ал.І от НК отложи за изпитателен срок от 4
/четири/ години.
До
този извод съда стигна Престъплението е извършено в условията на продължавано
престъпление. Щетите от престъплението, които са достатъчно високи не са били
възстановени. Механизмът на извършване на
престъплението сочи на по-висока степен на обществена опасност на самото
деяние. Подсъдимият е извършил престъплението предумишлено, като предварително
е бил мотивиран и е имал за цел да отнеме паричните средства от пострадалия
чрез описаните действия, следователно и въз основа на тези обстоятелства
съда наложи наказание в този му размер т.е. 2 години лишаване от свобода, което
изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложил за срок от четири години..
С
установените по представеният от съда начин действия на подсъдимия той е
увредил и причинил имуществени вреди по недопустим и незаконен начин
имуществото на „М.Т.“
ЕООД, ЕИК200662251, със седалище и адрес на управление гр.Г.Т., обл.Д., с управител
К.И.Г.,, който беше конституиран в
качеството му на граждански ищец и в процеса, поради което и на основание чл.45
от ЗЗД би следвало да понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретният
случай подлежат имуществените вреди на пострадалият от извършеното спрямо него
престъпление. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване критерия за
справедливост на чл.52 от ЗЗД съда приема, че описаните имуществени вреди
най-пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 30866.24 лева. При
определяне на размера се взе в предвид размера на имуществените вреди, начина
по който са били извършени, обстоятелствата и обстановката при които са били
извършени, настъпилият вредоносен резултат и др. Що се касае за акцесорното
искане за законна лихва от датата на увреждането, то е напълно основателно, тъй
като според чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за непозволено увреждане е изискуемо
от деня на извършването когато дееца е известен още тогава, а причинителя се
смята в забава и без покана според чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Съобразно
Тарифа № 1 към ЗДТ подсъдимият дължи държавна такса върху уважения граждански
иск в размер на 4 % върху цената на иска, предвид което с присъдата съдът е
възложил на подсъдимия плащането на държавна такса в размер на 1234.65лева.
Съдът е осъдил
подсъдимият М.Я.М. с гореснетата самоличност да заплати съдебно – деловодни
разноски в размер на 585/петстотин осемдесет и пет/лева по сметка на ОД на МВР
– гр. Д. и 420/четиристотин и двадесет/ лева по сметка на Районен съд Г.Т..
Съдът е потвърдил
наложената на подс.М.М., мярка
за неотклонение от типа “Парична гаранция” в размер на 1000лева, до влизане на
присъдата в законна сила.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
/ Р. Стоянов /