№ 261983/17.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13279 по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба от „А.“ ООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, УПИ **, срещу „Х." ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, к-с „Зл.
Р."
№ *, с която са предявени обективно-кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86, ал.1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3850,26 лв. с ДДС
представляваща остатък от задължение по договор за продажба на стоки – козметични
продукти, декоративна козметика, слънцезащитни продукти, бебешки продукти,
хигиенни продукти за лична употреба, аксесоари за коса и стилизиране и
хранителни стоки, за които са издадени фактури № № *
г. както и сумата от 442,32 лв. представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 14.09.2019 г. – 09.10.2020 г.
В исковата молба ищецът, чрез адв. Г.
В. твърди, че с страните по делото се намират в трайни
търговски отношения по продажба на стоки, по силата на които е доставил на
ответника козметични продукти, декоративна козметика, слънцезащитни продукти,
бебешки продукти, хигиенни продукти за лична употреба, аксесоари за коса и
стилизиране и хранителни стоки. Сочи се, че за извършените доставки ищецът е
издал следните фактури: 1. № *
г. на обща стойност 3027,44 лв. с ДДС, с първа вноска от 908,23 лв. и падеж
16.06.2019г., втора вноска от 1210,98 лв. с падеж 17.07.2019 г., трета вноска от
908,23 лв. с падеж 14.09.2019 г.; 2.
№ * г. на обща стойност 302,71 лв. с ДДС, с първа вноска от 90,81
лв. и падеж 19.06.2019 г., втора вноска от 121,08 лв. с падеж 17.07.2019 г., трета вноска от 90,81 лв. с падеж 14.09.2019 г.; 3. № *
г. на обща стойност 2430,94 лв. с ДДС, с първа вноска от 729,28 лв. и падеж
19.06.2019 г., втора вноска от 972,38 лв. с падеж 17.07.2019 г., трета вноска от 729,28 лв. с падеж 14.09.2019 г.; 4. № *
г. на обща стойност 4821,50 лв. с ДДС, с първа вноска от 1446,45 лв. и падеж
19.06.2019 г., втора вноска от 1928,60 лв. с падеж 17.07.2019 г., трета вноска от 1446,45 лв. с падеж 14.09.2019 г.; 5. № *
г. на обща стойност 2251,60 лв. с ДДС, с първа вноска от 675,48 лв. и падеж
19.06.2019 г., втора вноска от 900,64 лв.
с падеж 17.07.2019 г., трета вноска от 675,48 лв. с падеж 14.09.2019 г. Ищецът сочи,
че в срок е доставил стоките на ответника, който е приел същите срещу подпис,
но въпреки отправените покани не е заплатил следните задължения по фактурите -
908,23 лв. по фактура № * г., 90.82 лв.по № *
г., 729,28 лв. по № * г., 1446,45 лв. по № * г. и 765,48 лв. по №
* г. Сочи, че ответникът дължи и законна лихва върху
главницата за периода от 14.09.2019 г. – 09.10.2020
г. в размер на 442,32 лв. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Х." ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
В проведено по делото на 17.05.2021 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът
не е оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените с
исковата молба писмени доказателства, сред които са и фактури № № * г. Фактурите носят подпис на представил на ответника-търговец, който не
е бил оспорен в срока по чл. 131 от ГПК, респективно представлява несъмнено
извънсъдебно признание, че описаната във фактурите стока – по вид, количество и
качество, е била получена от ответника. Следователно за последният е възникнало
задължението да заплати на ищеца уговорената цена на стоката в сроковете
посочени в самите фактури, които към момента на завеждането на исковата молба
са настъпили, т.е. вземанията по фактурите са били изискуеми.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на
претендираната сума за главница, нито на акцесорната
претенция за обезщетение за забава.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковите претенции
следва да се уважат по този ред.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да
бъдат присъдени поисканите и доказани от него разноски сторени в процеса - 172,16 лв. за държавна такса за и
530,00 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Или с решението в
тежест на ответника следва да се възложи сумата от общо 702,16 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Неоснователно обаче е искането ищеца да му
бъдат присъдени и разноски сторени пред ЧСИ за обезпечение на исковете, долкото
същите са сторени в изпълнителен процес, където въпросът за дължимост на
сторените от взискателя или длъжника разноски е предоставен само и единствено в
дискрецията на съдебния изпълнител.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Х." ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, к-с „Зл.
Р."
№ * да заплати на „А.“
ООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, УПИ ** сумата от 3850,26 лв. с ДДС представляваща
остатък от задължение по договор за продажба на стоки – козметични продукти,
декоративна козметика, слънцезащитни продукти, бебешки продукти, хигиенни
продукти за лична употреба, аксесоари за коса и стилизиране и хранителни стоки,
за които са издадени фактури № № * г., както и сумата от 442,32 лв. представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 14.09.2019 г. – 09.10.2020
г., на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Х." ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, к-с „Зл.р."
№ * да заплати на „А.“ ООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, УПИ ** сумата от
702,16 лв. съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: