Р Е Ш Е Н И Е
№
1787
гр.
Пловдив, 18 октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря Таня
Костадинова, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 160 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за
общинската собственост/ЗОС/.
Образувано е по жалба от Ж.Й.Й., ЕГН **********, Д.Й.Й., ЕГН **********, С.Т.Й./Н./, ЕГН **********
и А.Н.Н., ЕГН **********, всички чрез адв. В.В.-пълномощник, срещу Заповед №
22Ю-РОА-5/06.01.2022 г. на кмета на район "Южен", Община-Пловдив, с
която е наредено изземването на недвижим имот- частна общинска собственост,
находящ се в гр.Пловдив, район „Южен“, разположен между ул. “Дрин“- от север,
ул. „Иван Гарванов“- от изток, ул. „ Шар Планина“, УПИ ХХ-694 и УПИ XIX-695 от
юг и ул. „Б.Сарафов“ и УПИ ХХ-694 от запад, който се владее без правно
основание.
В жалбата се твърди, че заповедта противоречи на материално правни
разпоредби, като описаната фактическа обстановка не отговаря на действителното положение,
което е основание за нейната незаконосъобразност. Иска се отмяна на атакуваната
заповед и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
- кмета
на район "Южен", Община-Пловдив, чрез процесуалният си представител,
в съдебно заседание поддържа становище, че издадената заповед е законосъобразна,
тъй като се изземва общински имот, който се владее без правно основание от
жалбоподателите. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна,
иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пловдив, в настоящия състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания
административен акт по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК , от лице легитимирано
да оспорва издадения административен акт. В този смисъл е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С процесната заповед № 22Ю-РОА-5/06.01.2022
г. на кмета на район "Южен", Община-Пловдив е разпоредено да се изземе
от жалбоподателите недвижим имот- частна общинска собственост, находящ се в
гр.Пловдив, район „Южен“, разположен между ул. “Дрин“- от север, ул. „Иван
Гарванов“- от изток, ул. „ Шар Планина“, УПИ ХХ-694 и УПИ XIX-695 от юг и ул.
„Б.Сарафов“ и УПИ ХХ-694 от запад.
На 26.08.2019г. при
проверка в имот с идентификатор № 56784.530.2178, УПИ I-жилищно строителство в кв. 32 по плана на
кв.“Въстанически“-север, извършена от служители на район „Южен“, община Пловдив,
на основание чл.80, ал.2 от НРПУРОИ е съставен Констативен акт № 1-НЖ, като в
него е посочено, че за имотът е съставен акт за частна общинска собственост №
1249/26.06.2006г. и представлява дворно място, застроено и незастроено, цялото
с площ от 2900 кв.м. На място проверяващите са направили измервания и е
установено, че част от УПИ I-жилищно
строителство в кв. 32 по плана на кв.“Въстанически“-север с приблизителна площ
от 52,15 кв.м. и разположена по източната граница на УПИ ХХ-694, кв. 32 нов, 63
стар по плана на кв. „Въстанически“-север е приобщена към последния. Частта от
УПИ I-жилищно строителство в кв. 32 по плана на
кв.“Въстанически“-север с приблизителна площ от 52,15 кв.м. е заградена от
север и от изток с лека прозирна ограда, а от южната страна е монтирана
двукрила врата.Проверяващите са приели, че описаната част от УПИ I-жилищно строителство в кв. 32 по плана на
кв.“Въстанически“-север с приблизителна площ от 52,15 кв.м. се явява разширение
на УПИ ХХ-694, кв. 32-нов, 63-стар по плана на кв.“Въстанически“-север и се
ползва от съсобствениците Ж.Й., Д.Й., С.Й. и А.Н. без правно основание. Срещу
КА е депозирано Възражение вх. № 19Ю-П4455/28.08.2019г., на което е отговорено
с Констативен протокол от 29.08.2019г. и не е прието възражението. Последвало е
издаване на обжалваната заповед.
В съдебното заседание по
делото на 27.09.2022г. беше прието без възражение от страните заключение по
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като изготвено коректно и
отговарящо на целите, за които е била допусната СТЕ.
По делото са представени
констативен НА № 107, том 22, дело № 8039/1998г, НА за дарение № 35, том I, рег. № 293, нот. дело № 34/2015г., НА за
учредяване право на пристрояване към съществуваща сграда № 142, том II, рег. № 3023, нот.дело № 318/2004г., Разрешение
за строеж № 18/04.08.1993г. на Първо кметство-Пловдив, Скици от действащ РУП от
2019г., Разрешение за ползване № 318/26.06.2001г. на РДНСК-Пловдив, АЧОС №
1249/26.06.2006г., констативен протокол от 30.11.2021г. и от 17.12.2021г.,
При тези фактически установености съдът направи следните правни изводи.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа необходимите
реквизити. Оспорената заповед е издадена от Кмета на район „Южен“,
Община-Пловдив, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията
си и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност,
съобразно нормата на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, поради
и което оспорваната заповед е валиден административен акт. За тези факти не се
формира и спор между страните.
Съдът не установи в
производството на издаване на акта да са допуснати и съществени нарушения на
административно-производствените правила и противоречие с материалния закон.
Настоящият състав намира, че при издаването на заповедта са спазени
административнопроизводствените правила. Обстоятелствата, които са фактическо
основание за издаване на оспорения административен акт, са установени при
извършени проверки от служители на общинската администрация, за което са
съставени констативни протоколи. Настоящите жалбоподатели са уведомявани за
започналото производство, имали са възможност да участват в производството пред
АО и да представят доказателства и възражения и са го сторили. Същите са
обсъдени от органа и са приети за неоснователни.
Относно спазване на
материалноправните разпоредби на закона, настоящият състав съобрази следното:
По силата на чл. 65, ал.
1 от ЗОС – посочена като основание за издаване на акта, общински имот, който се
владее или държи без основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета
на общината. С нормата е предвиден начин за защита на общинската недвижима
собственост, чрез нейното изземване от лица, които я ползват без правно
основание. Нормативно изискуемите предпоставки за упражняване на това законово
правомощие от посочения административен орган са: недвижим имот, който е
общинска собственост и осъществяване на владение или държане от друго лице без
законово основание.
В процесния случай от
доказателствата по делото, в т. ч. и приетата по делото като неоспорена съдебно
– техническа експертиза се установява, че имот с идентификатор №
56784.530.2178, УПИ I-жилищно
строителство в кв. 32 по плана на кв.“Въстанически“-север, е общински терен.
При тази хипотеза в тежест на жалбоподателите е да докажат съществуването на
годно правно основание, което да им дава право да владеят или държат процесния
имот, но доказателства в тази насока не са представени.
Налице е първата
изискуема предпоставка по чл. 65, ал. 1 от ЗОС - процесният имот да е общинска
собственост.
Налице е и второто
необходимо условие за издаване на заповед за изземване на общински недвижим
имот, а именно – същият се ползва без правно основание. По делото не се твърди
и не са представени доказателства тази част от имота (52,15кв.м.) с
идентификатор № 56784.530.2178 да е предоставена със съгласието или разрешението
на Община Пловдив.
Видно е, че не е било
налице създадено по силата на закона или на страните правоотношение, което да представлява
основание оспорващите да владеят или държат имота към момента на издаване на
заповедта за изземване. В този случай са осъществени предпоставките по чл. 65,
ал. 1 от ЗОС за издаване на процесната заповед, поради което кметът на район
„Южен“, община Пловдив е издал същата без да е допуснал нарушение на приложимия
материален закон. В обратна насока не може да се изведе извод и от наличието на
Разрешение за строеж № 18/08.04.1993г. за изграждане на ограда в имот с
планоснимачен № 694 в кв. 32-нов, 63-стар по плана на кв. „Въстанически“-север,
сега ИД 56784.530.694 по КККР на гр.Пловдив, с административен адрес- ул. „Шар
планина“ № 7. Както с КА № 1-НЖ/26.08.2019г., така и от заключението на СТЕ,
става ясно, че има изпълнена ограда, която излиза извън границите на имота.
Изпълнението ѝ ясно се вижда и от констативния акт на общинската
администрация, така и от Приложение № 6 от СТЕ, комбинирана скица между
кадастрална карта на гр.Пловдив и планове 1981 и 1972 г. за имот ИД 530,694 по
точки № 1,2,3,4-1- площта от 52 кв.м. предмет на обжалваната заповед.
Процесният имот
представлява частна общинска собственост и за него е съставен акт за частна
общинска собственост. Събраните по делото доказателства установяват, че
жалбоподателите упражняват фактическа власт върху част от този имот- 52,15
кв.м., разположена по източната граница на УПИ ХХ-694, кв. 32-нов, 63-стар по
плана на кв.“Въстанически“-север като е приобщена към последния. Тази част е
заградена от север и от изток с лека прозирна ограда, от южната страна е
монтирана двукрила врата. Липсват каквито и да било доказателства, че
упражняваната фактическа власт върху частта от общинския имот почива на правно
основание.
На основание изложеното
съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски по делото съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 3
от АПК и чл. 78, ал. 2 от ГПК, във чл. 144 от АПК такива следва да бъдат присъдени
в полза на Община Пловдив за процесуално представителство. Поради което и на основание с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде определено
възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд –
Пловдив,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Й.Й.,
ЕГН **********, Д.Й.Й., ЕГН **********, С.Т.Й. /Н./, ЕГН ********** и А.Н.Н.,
ЕГН **********, срещу Заповед № 22Ю-РОА-5 от 06.01.2022г. на кмета на район
"Южен", Община-Пловдив.
ОСЪЖДА Ж.Й.Й., ЕГН **********, Д.Й.Й.,
ЕГН **********, С.Т.Й./Н./, ЕГН ********** и А.Н.Н., ЕГН ********** ***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100(сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|