Решение по дело №207/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 245
Дата: 17 юни 2024 г.
Съдия: Катя Стоянова Пенчева
Дело: 20245001000207
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Пловдив, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20245001000207 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №497/18.12.2023г., постановено по т.д. №567/2022г. по описа
на окръжен съд Пловдив, са отхвърлени исковете на застрахователна
компания „Л.И.” АД против Г. И. Р. за заплащане на сумата 44 524.77лв., от
която сумата 42 598.50лв., изплатено застрахователно обезщетение с
включени 20лв. ликвидационни разходи по щета №***************** и
сумата от 1 926.47лв., изплатено застрахователно обезщетение с включени
20лв. ликвидационни разходи по щета №******************, както и
мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 13 568.77лв., за
периода 30.09.2019 - 30.09.2022г., за вреди, настъпили в резултат на
пътно[1]транспортно произшествие, настъпило на 18.08.2017г. на главен път
1-4 /С.-В./ при км.110+ 400 по посока към В.Т., в резултат на удар между
откъснато задно ляво колело от товарен автомобил в композиция влекач
марка МЕРЦЕДЕС, модел 1844ЛС, с рег. №********** с ремарке марка
ШМИЦ, модел КАРГОБУЛ, с рег.№*********, управляван от Г. И. Р., и
насрещно движещи се два леки автомобила: лек автомобил „Фолксваген
1
Голф“, с рег. №********, управляван от водача Ю.Е.М. и лек автомобил
„БМВ Х5“ с рег. №*********, управляван от водача С.Л.В..
ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на Г. И. Р.
направените по делото разноски в размер на 2 500лв.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
ответника: П. ООД, ЕИК *********.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство – ЗК „Л.И.” АД. Жалбоподателят счита,
че решението е неправилно и необосновано. Наведени са подробни
съображения, коментирани са депозираните по делото доказателства.
Въведено е оплакване за противоречие в мотивите на обжалваното решение,
като са цитирани конкретни мотиви. Коментирано е заключението от
съдебноавтотехническата експертиза, както и разясненията на вещото лице,
дадени в съдебно заседание, като жалбоподателят прави извод, че в случай на
разхлабени гайки/скрепителни елементи, водачът е имал възможност да
установи техническата неизправност. Жалбоподателят счита и че са останали
неизяснени обстоятелства относно механизма на настъпване на техническата
неизправност на МПС. В тази връзка, с въззивната жалба е заявено
доказателствено искане – за допускане на повторна съдебноавтотехническа
експертиза, основано на допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, изразяващи се в неуважаване на своевременно заявеното пред
окръжния съд искане, което доказателствено искане е оставено без уважение
от въззивната инстанция, поради липса на основанията по чл.266 ал.3 от ГПК.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
исковата претенция да бъде уважена изцяло.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна – Г. И. Р., се оспорва подадената въззивна жалба.
Страните претендират сторените претендират сторените по делото
разноски.
Третото лице-помагач - П. ООД, ЕИК ********* не е изразило
становище по подадената въззивна жалба.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
2
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.500 ал.1,
т.2 от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство, въззивна страна в
настоящето – Застрахователна компания „Л.И.” АД, в предявената искова
молба срещу Г. И. Р. е изложил следните фактически твърдения: на
18.08.2017г., на главен път 1-4 /С.-В. /при км.110+ 400 по посока към В.Т.,
при движение на товарен автомобил в композиция влекач марка МЕРЦЕДЕС,
модел 1844ЛС, с рег. №**********, с ремарке марка ШМИЦ, модел
КАРГОБУЛ, с рег.№*********, управляван от Г. И. Р., се откъсва задно ляво
колело с джантата и реализира пътно-транспортно произшествие с
материални щети по насрещно движещите се лек автомобил марка БМВ,
модел Х5 с рег.№********* и лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф,
с рег. №******** За настъпилото пътнотранспортно произшествие били
съставени Протоколи за ПТП №********* и №******* от 18.08.2017г. Към
датата на събитието отговорността на водача на влекач марка Мерцедес,
модел 1844ЛС с рег. №********** била застрахована при ищеца по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователна полица ***************, със срок на валидност от
17.11.2016г. до 16.11.2017г. Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие, собственикът на увредения лек автомобил БМВ, модел Х5 с рег.
№*********, подал уведомление пред застрахователя по застраховка
„КАСКО“ - ЗАД А. и била заведена щета №************* по полица
№************. Сумата за ремонтиране на увредения автомобил, в размер на
42 001.50лв., била изплатена на съответния сервиз на 06.04.2017г. На
собственика С.Л.В. била изплатена сумата от 562лв. направен разход за
репатриране на автомобила. След изплащане на застрахователното
обезщетение и на основание чл.411 от КЗ, ЗАД А. встъпило в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховаха „Гражданска
3
отговорност” на причинителя на вредите, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а
именно ЗК „Л.И.“ АД, за което пред ищеца е образувана ликвидационна
преписка по щета №******************. Претендираното застрахователно
обезщетение от застрахователя по застраховка КАСКО в размер на 42
578.50лв. с включени 15лв. ликвидационни разходи, е изплатено от
застрахователя по Гражданска отговорност - ЗК Л.И. АД със Споразумение за
разсрочено плащане на регресни претенции №***/10.09.2018г. Сумата е
изплатена на 15.02.2019г. Пред ищцовото дружество е образувана преписка и
във връзка с другия пострадал автомобил марка Фолксваген, модел Голф с
рег.№********- щета №*****************. При извършения оглед на този
лек автомобил е констатирано, че възстановяването на увреденото МПС е
необосновано от икономическа гледна точка и следва да се изплати тотална
загуба в размер на 70% от застрахователната стойност на автомобила. След
представяне на документ за прекратена регистрация на увредения автомобил
при ОДМВР - Р., отдел „Пътна Полиция“, на собственика Ю.Е.М. е изплатена
сумата от 1 906.27лв. на дата 31.08.2018г. На тези обстоятелства се основава
искането: да бъде осъден ответникът Г. И. Р. /след допълнително уточнение с
молба вх.№31803/01.12.2022г. и молба вх.№853/11.01.2023г./ да заплати на
ищеца: сумата 44 524.77, включваща сумата 42 598.50лв., изплатено
застрахователно обезщетение с включени 20лв. ликвидационни разходи по
щета №****************** и сумата от 1 926.47лв., изплатено
застрахователно обезщетение с включени 20лв. ликвидационни разходи по
щета №******************, както и мораторна лихва за забава върху
главницата в размер на 13 568.77лв., за периода 30.09.2019г. - 30.09.2022г.
Ответникът Г. И. Р. е оспорил така предявените искове – главен и
акцесорен. Основното възражение по основателността на главния иск се
изразява в отричане на причинно-следствена връзка между поведението на
водача Р., настъпилото ПТП и вредите от него. Твърди, че се касае до
внезапно възникнала техническа неизправност на автомобила, която изключва
вината на водача, както и за обективна невъзможност той да предотврати
събитието. Въведено е и възражение за съпричиняване на настъпилите вреди
от поведението на двамата водачи на увредените автомобили, които ги
управлявали несъобразено със законовите правила.
Третото лице-помагач, конституирано на страна на ответника, П. ООД,
4
ЕИК ********* не е изразило становище по така предявените искове.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
фактическата обстановка възприета от първоинстанционния съд вследствие
съвкупна преценка на депозираните по делото доказателства – гласни
/показанията на свидетелите В. и М./, писмени доказателства - протоколи за
настъпило ПТП №******* и ******* от 18.08.2018г. и заключението от
съдебноавтотехническа експертиза, а именно: На 18.08.2017г. около 11.50ч.,
на главен път 1-4 в зоната на км. 110+400 в посока от гр. С. към гр. В.Т.,
водачът /ответник по иска/ Г. И. Р. е управлявал товарен автомобил
„Мерцедес 1844 ЛС“ с рег. №********** с прикачено ремарке „Шмиц
Каргобул“ с рег. №********* по дясната пътна лента. При движение в пътен
участък със завой наляво, в резултат на техническа неизправност, задно
лявото колело на влекача се отделя от главината, навлиза в насрещна пътна
лента и се ударя последователно в насрещно движещите се два леки
автомобила: л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. №********, управляван от водача
Ю.Е.М., и л.а. „БМВ Х5“ с рег. №*********, управляван от водача С.Л.В.,
като на посочените МПС са причинени материални щети. Не е спорен и е
установен фактът, че имуществените вреди – материални щети са причинени
в резултат на техническа неизправност на товарен автомобил „Мерцедес 1844
ЛС“ с рег. №********** и по-конкретно - прикаченото ремарке „Шмиц
Каргобул“ с рег. №*********. Не е спорен във въззивното производство и
фактът на изплатеното от ищеца – застраховател застрахователно
обезщетение на датите и в размерите, посочени в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка и изложението в исковата
молба на обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца, то тази
претенция е на плоскостта на реализирано право на регрес при хипотезата на
чл.500 ал.1, т.2 от КЗ – правото на застрахователя да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност
в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на
това.
5
Общото основание за регресните искове възниква от фактически състав,
който включва изплащане на сумата на правоимащото лице и даденото от
закона право на регрес, които в случая са налице, а при хипотезата на чл.500
ал.1, т.2 от КЗ – за да е налице основание застрахователят да получи обратно
от деликвента платеното на пострадалия обезщетение, следва вредата, за
която е изплатено застрахователно обезщетение, да е настъпила в резултат на
повреда или неизправност на застрахованото по ГПО МПС. Но фактическият
състав на регламентираното с разпоредбата на чл.500 ал.1, т.2 от КЗ право на
регрес изисква и още един – кумулативен елемент – водачът на
застрахованото МПС да е знаел за повредата или неизправността и да е
съзнавал, че повредата или неизправността застрашават безопасността на
движението – в което се изразява и деликтното поведение на водача на МПС
– предпоставка за ангажиране регресната му отговорност. В този смисъл е не
само цитираното от окръжния съд решение №130/03.05.2012г. на ВКС по т. д.
№244/2010г., I т.о., ТК, но и решение №46/19.05.2022г. по т. д. №408/2021г.
на ВКС, ТК, Първо ТО, макар и постановени по аналогичната разпоредба на
чл.274 от КЗ – отм.
При правилна съвкупна преценка на изброените по-горе доказателства и
преди всичко – при правилна оценка на заключението от допуснатата
съдебноавтотехническа експертиза, включително и на разясненията на вещото
лице, дадени в съдебно заседание, окръжният съд е направил обоснован извод
за липсата на съществен и кумулативно изискуем субективен елемент за
реализиране регресното право, съответно – ангажиране на регресната
отговорност на водача на МПС и ответник по делото – а именно – знание у
последния за техническа неизправност и съзнаване, че тя застрашава
безопасността на движението. Съгласно заключението от САТЕ техническата
неизправност се изразява в отделило се при движение задно ляво колело от
главината на влекача. Причина за тази неизправност е липса или наличие на
разхлабени скрепителни елементи. Колкото по-отдалечено е колелото на
автомобила от водача /а в случая се касае за колело на влекач, прикрепен към
товарен автомобил/, толкова повече симптоматиката на неизправността става
по слаба и трудна за възприемане от водача. При липса и/или разхлабени
скрепителни елементи, захващащи джантата към главата, е характерна
появата на претрисане в зоната на колелото, съпроводено със следващ
вибрациите метален звук. Напълно е възможно при затегнат само на един
6
скрепителен елемент или при пренатегнати скрепителни връзки, хлабината
между джантата и главината да е обрана и разрушаване на скрепителната
връзка да настъпи, без да се появи преди това описаната симптоматика. В
конкретния случай при навлизане на товарната композиция в ляв завой,
центробежната сила изтласква товарната композиция Н.сно, в задно ляво
колело, в зоната на контактната точка с пътната настилка се натоварва навън
спрямо товарния автомобил. При описаното натоварване скрепителната
връзка на джантата към главината е подложена, освен радиално от въртенето
на колелото и носещия товар на натиск и аксиално на опън, при което е
възможно при пренатягане и/или недостатъчно на брой затегнати връзки да
настъпи развъртане на гайките и/или разрушаване на материала на
скрепителния елемент и отделяне на колелото от леглото на главината. В тази
връзка вещото лице не може да даде категорично заключение в кой момент
преди настъпване на процесното ПТП е възникнала техническата
неизправност. При извършената проверка вещото лице не е констатирало
наличие на данни за нарушение на техническите нормативни изисквания, но
дава заключение, че техническата неизправност може да се дължи, освен на
процеса на обслужване/поддръжка на товарния автомобил, и на неизвестно
събитие, след излизане на автомобила от сервизна база. Т.е. – от цялостното
заключение от САТЕ – от отговорите на всички поставени към експерта 18
въпроса относно релевантния за спора факт – знание у водача за
установената неизправност, съответно – да е съзнавал, че повредата или
неизправността застрашават безопасността на движението, може да се
направи извод за липсата на този субективен елемент за реализиране на
регресната отговорност. Описаната от вещото лице симптоматика -
претрисане в зоната на колелото, съпроводено със следващ вибрациите
метален звук, би могла да се констатирана от водача в зависимост от
отдалечеността на колелото на автомобила от водача, а в случая, както се
посочи, се касае за колело на влекач, прикрепен към товарен автомобил – т.е.
– значителна отдалеченост, което свежда до минимум възможността
появилата се неизправност да се констатира своевременно от водача. Освен
това, в съдебно заседание вещото лице е разяснило, че своевременната
констатация на неизправността зависи и от страничните шумове, като в
случая инцидентът е настъпил на главен път, с по-интензивно движение,
съответно – повече външни шумове. Вещото лице е разяснило и че ако
7
причината е пренатягане на гайките, то при гореописаното въздействие на
центробежните сили, скъсването може да настъпи много бързо, като, както се
посочи, вещото лице е дало и заключение за възможност разрушаване на
скрепителната връзка да настъпи, без да се появи преди това, каквато и да
симптоматика, което пък изключва възможността за знание у водача за
настъпилата неизправност. Ето защо не може да се приеме тезата на
жалбоподателя, че разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание,
водят до извод, че в случай на разхлабени гайки/скрепителни елементи,
водачът е имал възможност да установи техническата неизправност.
Заключението от съдебноавтотехническата експертиза е компетентно и
обосновано, основаващо се на техническите и теоретични познания на вещото
лице в съответната специална област. По тази причина първоинстанционният
съд не е допуснал процесуално нарушение, оставяйки без уважение искането
на настоящия жалбоподател за допускане на повторна експертиза /въпреки
своевременното оспорване на отговорите, дадени на въпрос №5 и №7/, при
което и искането му, поддържано и с въззивната жалба, е оставено без
уважение. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че са останали
неизяснени обстоятелства относно механизма на настъпване на техническата
неизправност на МПС. Релевантните за спора въпроси – относно
възможността водачът на т.а. да е знаел за повредата и въпреки че е съзнавал
същата, да не е предприел мерки за безопасността на движението, са
правилно установени. Липсва твърдяната от жалбоподателя вътрешна
противоречивост в мотивите на обжалваното решение, като във въззивната
жалба са цитирани изолирани части от мотивите на това решение.
Същественото е, че не е установено при условията на пълно и главно
доказване от носещата доказателствената тежест страна – ищеца, че водачът
Р. е знаел за повредата или неизправността и да е съзнавал, че повредата или
неизправността застрашават безопасността на движението, което би било
основание за ангажиране на регресната му отговорност. А застрахователят от
своя страна не може да упражни правото си на регрес когато повредата или
техническата неизправност на МПС са настъпили без той да е констатирал
повредата или внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в
положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните
последици.
Ето защо, въззивният съд, както първоинстанционният, приема, че не са
8
налице законовите предпоставки за уважаване на предявения регресен иск и
той е неоснователен. В този смисъл въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 ал.3 от
ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените
във въззивното производство разноски. Съгласно списък на разноските по
чл.80 от ГПК /л.31/ същите са в размер на 2 500лв. – адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой, съгласно договор за правна защита и
съдействие /л.32/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №497/18.12.2023г., постановено по т.д.
№567/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени
исковете на Застрахователна компания „Л.И.” АД против Г. И. Р. за
заплащане на сумата 44 524.77лв., от която сумата 42 598.50лв., изплатено
застрахователно обезщетение с включени 20лв. ликвидационни разходи по
щета №***************** и сумата от 1 926.47лв., изплатено
застрахователно обезщетение с включени 20лв. ликвидационни разходи по
щета №******************, както и мораторна лихва за забава върху
главницата в размер на 13 568.77лв., за периода 30.09.2019 - 30.09.2022г., за
вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 18.08.2017г. на главен път 1-4 /С.-В./ при км.110+ 400 по посока към В.Т.,
в резултат на удар между откъснато задно ляво колело от товарен автомобил в
композиция влекач марка МЕРЦЕДЕС, модел 1844ЛС, с рег. №********** с
ремарке марка ШМИЦ, модел КАРГОБУЛ, с рег.№*********, управляван от
Г. И. Р., и насрещно движещи се два леки автомобила: лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. №********, управляван от водача Ю.Е.М. и лек
автомобил „БМВ Х5“ с рег. №*********, управляван от водача С.Л.В..
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.” АД с ЕИК ********** да
заплати на Г. И. Р. с ЕГН ********** разноски за въззивното производство в
размер на 2 500лв.
9
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10