№ 2006
гр. София, 22.04.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
и прокурора В. К. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20241100200271 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
На именното повикване в 13.30 часа, / поради продължилото разглеждане на
НЧД № 6301/23 г. по описа на 4-ти първоинстанционен на СГС, НО, насрочено за
разглеждане на днешна дата преди настоящото производство/, се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Б. Н. Г. – редовно призован, доведен от Затвора – гр.
София, се явява лично.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр. София – редовно призован,
изпраща процесуален представител – инспектор С.М. – инспектор ІV степен
„Социална дейност и възпитателна работа“ в ЗО „Кремиковци“ – гр. София, с
представено по делото пълномощно.
ОСЪДЕНИЯТ Б. Н. Г.: Не желая защитник.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и наличието на
законоустановените предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора
– гр. София инсп. М.: Представям изисканите от Съда – експертна
психологическа оценка за осъдения, доклад за пробационен надзор, и справка
за изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното наказание.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на останалите страни така представените от
процесуалния представител на Началника на Затвора – гр. София, писмени
доказателства – за запознаване и становище.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ НАМИРА за относими към предмета на делото
представените в днешното съдебно заседание от процесуалния представител
на Началника на Затвора – гр. София, писмени доказателства, тъй като
същите отразяват факти, които биха могли да допринесат за правилното и
обективно изясняване предмета на делото, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените в
днешното съдебно заседание от процесуалния представител на Началника на
Затвора – гр. София, такива, а именно: Актуална експертна оценка за
психичното и емоционално състояние на осъдения Б. Н. Г., изготвена от
инспектор – психолог при Затвора – гр. София – на 06.03.2024 г.; Доклад за
пробационен надзор, изготвен на 22.02.2024 г. от инспектор „Пробация“ при
Затвора – гр. София по отношение на осъдения Г., както и Актуална справка
– рег. № 6/22.04.2024 г., относно изтърпяната и неизтърпяна част от
наложеното на осъдения Б. Н. Г. наказание „Лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания. Няма да сочим
други доказателства.
2
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по воденото
производство писмени доказателства.
След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ НАМИРА, че са налице предпоставките за
приключване на съдебното следствие и даване ход на съдебните прения, в
насока на което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се отхвърли молбата. Според сведенията
от Затвора, към момента целите на наказанието не са изпълнени, което
изключва възможността да се приеме, че молителят се е поправил.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора
– гр. София инсп. М.: Моля да отхвърлите молбата, като неоснователна. По
време на изтърпяване лишеният от свобода е бил наказан дисциплинарно
независимо, че е изтекъл давностен срок от наложените наказания.
ОСЪДЕНИЯТ Б. Н. Г.: Моля, като вземете предвид доказателствата
за поправянето ми, да постановите условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното ми наказание „Лишаване от свобода“,
за да мога да се докажа като достоен гражданин на Р България и като
отговорна личност да заема мястото в семейството си и в свободното
общество. Полагам доброволен труд от 19.10.2016 г., безвъзмездно. Срамувам
се и се разкайвам, че в момент на слабост, необмисленост на действията и
постъпката си, допуснах да пристъпя Закона и моралните норми на
обществото, и да извърша непоправимо деяние. Знам, че ще тежи деянието,
3
ще ми е на съвестта до края на живота. Ще остане следа в моя живот и
занапред ще нося белега и поуката от случилото се. Никога не съм оправдавал
постъпката си и обмислих тежестта на стореното от мен, което е непоправимо
за самия мен. Стремя се да се поправя, да се развивам в положителна посока.
Каквото и да кажа, не може да се оправдае постъпката.
Това ми е трета година, откакто работя в Главна Дирекция. Имам
много награди, както и годишен отпуск, като 7 години прекарах извън
Затвора, 7 отработих вътре. От юли работя сам и обслужвам персонал около
130 човека. Извършвал съм поправка на брави, чешми и т. н. На „Лек“ режим
съм. Ползвам гарнизонки два дни всеки месец. Бяха ми заменени наказанията
със Заповед на началника, които бях получил. Имам сертификат за успешно
завършила социална програма.
Моля да вземете решение за остатъка ми от 2 месеца присъда и
решите да продължа моят живот извън Затвора.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения Б. Н. Г.:
Моля да бъда освободен предсрочно условно.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание, за да постанови
определението си.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание и след като съобрази
доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно
заседание, както и доказателствените материали, НАМИРА за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 и следващите от НПК, вр.
чл. 70, ал.1, т. 1 от НПК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения Б. Н. Г., с
правно основание чл. 70, ал. 1 и следващите от НК, за постановяване на
условно предсрочно освобождаване по отношение на конкретното осъдено
лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание
„Лишаване от свобода“.
В така депозираната молба, осъденият Г. изтъква, че е изтърпял
4
голяма част от определеното му наказание в размер на 12 години „Лишаване
от свобода“, като счита, че се е поправил и е дал доказателства за това си
поправяне. Посочва, че работи от 19.09.2016 г. и до настоящия момент, като
продължава да работи като хигиенист. Изтъква, че изтърпява определеното
му наказание при определен „Лек“ режим. Посочва, че са му предоставени
множество награди, както и, че е ползвал платен домашен отпуск. Твърди, че
с оглед позитивното си поведение и изпълнение плана на присъдата,
длъжностните лица при Затворническата администрация, психолог и
социални работници считат, че той се е поправил, като рисковите му точки на
рецидив са намалени, предвид което моли да бъде условно предсрочно
освободен.
Изтъква и, че близките му винаги са го подкрепяли, като са му
ходили на свиждания и са изживявали страдание във връзка с наложеното му
наказание.
Твърди, че се срамува и разкайва много за проявената слабост и
необмислена постъпка, в следствие на което е причинил смъртта на своята
съпруга, наказанието за което деяние декларира, че изтърпява най-осъзнато.
Заявява, че полага всички усилия да поправи грешката си, като декларира, че
никога повече няма да пристъпи Закона и етичните и морални норми на
поведение в обществото. Изтъква, че се стреми да бъде такъв, какъвто е бил
преди тази ужасната за него ситуация – отговорен служител и ангажиран
гражданин, с изградени трудови навици и умения на общуване с околните
хора от общността. Изразява надежда през останалия му живот да успее
отново да заслужи добро име и да е полезен на себе си и на свободното
общество, поради което и предвид изпълнение на всички цели, предвидени в
плана на присъдата си, моли да бъде условно предсрочно освободен, с
налагане на съответни пробационни мерки, за продължаване на
корекционната дейност в друга среда, извън Затвора, за да може да се докаже
като честен и достоен гражданин на Държавата, и като отговорна личност да
заеме своето място в семейството си.
В днешното съдебно заседание, прокурорът и процесуалния
представител на Началника на Затвора – гр. София, изтъкнаха тъждествени
становища за неуважаване на така депозираната от осъдения Б. Н. Г. молба за
УПО, като в конкретика прокурорът сочи, че целите на наложеното на
5
осъдения наказание не са изпълнени в цялост, което изключва възможността
да се приеме, че той се е поправил, а процесуалният представител на
началника на Затвора – гр. София изтъква, че по време на изтърпяване на
наложеното му наказания, осъденият е бил наказан дисциплинарно,
независимо, че е изтекъл давностен срок от наложеното му наказание,
предвид което приема молбата за неоснователна.
В своя защита и в последната си дума осъденият Б. Н. Г. отправя
искане за бъде условно предсрочно освободен, за да докаже, че е достоен
гражданин на Р България и като отговорна личност да заеме своето място в
семейството си и в свободното общество. Конкретизира, че полага
доброволен труд от 2016 г., безвъзмездно. Заявява, че се срамува и се
разкайва дълбоко за извършената в момент на слабост и необмисленост
постъпка, пристъпвайки Закона и моралните норми на обществото, чрез
осъщественото от него непоправимо деяние. Твърди, че това деяние ще му
тежи на съвестта до края на живота и ще остави следа, която ще носи белега и
поуката от случилото се. Декларира, че никога не е оправдавал постъпката си,
както и, че е обмислил тежестта на извършеното престъпление, което е
непоправимо за самия него.
Заявява, че се старае да се развива само в положителна посока, като
изтъква в тази връзка, че вече трета година работя в ГД “ИН“, като има
предоставени много награди, в това число и ползвани годишни отпуски.
Посочва, че изтърпява наложеното му наказание при определен „Лек“ режим,
като предходно наложените му наказания твърди, че са отменени със Заповед
на Началника на Затвора – гр. София. Изтъква и, че е получил сертификат за
успешно завършила социална програма.
Моли да бъде условно предсрочно освободен, за да продължи
съзнателно своя живот извън пенитенциарната среда.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
източници, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че осъденият Б. Н. Г. е постъпил в
Затвора – гр.София на 02.02.2016 г., когато по отношение на същия с начало
22.02.2015 г., е приведено в изпълнение наложеното му наказание "Лишаване
от свобода" в размер на 12 години, определено му въз основа на присъда,
постановена на 28.03.2016 г. по НОХД № 369/2016 г. по описа на СГС, НО, 26
6
състав, за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, и пр.3, вр. чл.115 НК, която
присъда е влязла в законна сила на 13.04.2016 г.
Съгласно приложените материали и в частност приобщената в
днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното спрямо Г. наказание „Лишаване от свобода”,
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че към момента, от така определеното на осъдения
наказание в размер на 12 години „Лишаване от свобода“, същият е изтърпял
фактически – 09 години, 01 месец и 29 дни; от работа – 02 години, 08 месеца
и 03 дни, или всичко – 11 години, 10 месеца и 02 дни, който срок фактически
изтърпяно наказание, съотнесен към разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК,
приложима в конкретният случай с оглед правната квалификация на
престъплението, за което Г. е осъден, следва да се приеме като относим
досежно наличието на първата формална предпоставка за постановяване на
УПО, доколкото Г. е изтърпял фактически почти изцяло – от ½ от
определеното му наказание в размер на 12 години „Лишаване от свобода”,
като остатъкът, който следва да търпи, към момента е съвсем малък и се
равнява на 01 месец и 28 дни.
Що се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона,
във връзка с преценка дали са налице основанията за УПО на осъдения,
следва да се имат предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а,
ал.1 НПК, а именно – тези, които сочат на положителна промяна на осъденото
лице, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Освен това, положителни данни и
доказателства за осъдения, следва да се установят и от оценката за същия по
реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”.
По настоящото производство, СЪДЪТ ИЗИСКА и други доказателства,
освен първоначално приложените към досието на осъденото лице, които
допълнителни доказателства, представени от затворническата администрация,
бяха приети в днешното с.з. и които отразяват актуалните данни за
личностното и поведенческо проявление на Г. по време на целия му престой в
7
пенитенциарните заведения. Въз основа на всички приложени доказателства,
СЪДЪТ НАМИРА, че са налице изискуемите по закон такива, от които да се
счете, че е налице и другата предпоставка за УПО на конкретния осъден,
предвид изведения от Съда довод за настъпил при този осъден целян,
положителен поправителен ефект, вследствие на провежданата спрямо него
корекционна работа.
Всъщност, СЪДЪТ ОТЧИТА, че по делото не се съдържат каквито и
да било отрицателни данни за поведенческото проявление на Г. по време на
целия му престой в местата за лишаване от свобода от началния момент на
постъпването му до сега. Единствената отрицателна данни на тази плоскост,
се явява предходно наложено му наказание въз основа Заповед на Началника
на Затвора № 204/31.12.2021 г., за извършено дисциплинарно нарушение,
което впоследствие на основание Заповед на Началника на Затвора – гр.
София № 480/19.10.2022 г., е било заличено. Няма никакви други, каквито и
да било, дори и минимални отрицателни данни, които да сочат на колебливо
или противоречиво негативно поведение на осъденото лице по време на целия
му престой в местата за лишаване от свобода.
В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, че делото изобилства от само
положителни данни за поведенческата и личностната структура и позиция на
осъдения Г. по време на престоя му в тези места. Така се отчита, че след
постъпването на Г. в Затвора – гр. София, първоначално същият е изтърпявал
наказанието „Лишаване от свобода“ при „Строг“ режим, който със заповед №
49/22.05.2019 г. на Началника на Затвора – гр. София, е бил заменен на
„Общ“, а по-късно, въз основа Заповед № 59/26.09.2023 г., „Общ“-ия режим е
заменен на „Лек“ режим, при какъвто Г. търпи към момента наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“. Същевременно се установява, че през 2016
г., Г. е бил преместен първоначално в ЗОЗТ „Кремиковци“, а от 2021 г. – в
ЗООТ „Казичене“, въз основа на издадени Заповеди от Началника на Затвора
– София, с основен мотив – изпълнение целите плана на присъдата;
добросъвестно и позитивно поведение; стриктно спазване на режимните
изисквания; трудова ангажираност; справяне с възложените му задачи и липса
на констатирани нарушения и на правилата за поведение в пенитенциарните
заведения – факти все положителни за личностната и поведенческа изява на
осъдения Г. по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, за да се
стигне до изпълнение в цялост на заложената в Закона пенитенциарна система
8
във връзка с провеждания корекционния процес – при облекчен режим на
пребиваване на Г. „Лек“ такъв, в ЗООТ „Казичене“, където същият пребивава
и към момента.
Установява се, че от самото начало на постъпването на Г. в Затвора –
гр. София, същият е приемал донякъде отговорността за извършеното
правонарушение, но е бил наясно с мотивите си; приемал е размера и
справедливостта на постановената му присъда, както и авторитета на
пенитенциарните служители; декларирал е мотивация за промяна в
криминалното поведение, като се е стремял безпроблемно да изпълнява
присъдата си в Затвора; като цяло е признавал правата на хората в
обществото.
Независимо от първоначалните дефицити, които са били
констатирани при Г. в няколко зони, а именно – „Настоящо правонарушение“,
„Употреба на алкохол“, „Отношение към правонарушението“, „Умение за
мислене“ и „Междуличностни проблеми“, въз основа на всички които
проблеми са били констатирани първоначални средни стойности на риск от
рецидив – 40 точки, впоследствие, въз основа на провежданата корекционно–
възпитателна работа с осъдения, рискът от рецидив е редуциран до ниските
стойности от 34 точки, актуални и към момента, като в своя последен доклад
ИСДВР изтъква, че към настоящият момент при Г. не се открояват каквито и
да било проблемни зони. Напротив, сочи, че са налице изцяло позитивни
промени в тези иначе първоначално установените дефицити за личността му,
конкретизирайки, че в зона „Нагласи“ се отчита, че Г. приема отговорността
за извършеното; разбира, макар и частично, мотивите за криминалното си
поведение; приема присъдата, мотивиран за трайна промяна, като липсват
данни за допълнителни криминализация при осъденото лице. В зона „Трудова
заетост“ ИСДВР посочва, че Г. съвестно изпълнява възложените му трудови
задачи, при това активно ангажиран по време на целия му престой в местата
за лишаване от свобода. В зона „Начин на живот и обкръжение“ се отчита, че
Г. оползотворява престоя си в Затвора, като се стреми да не се влияе от
криминалното обкръжение, а в зона „Междуличностни проблеми“ се посочва,
че осъденият се отнася напълно вежливо и коректно към останалите лишени
от свобода лица. В иначе първоначално отчетената значима, проблемна зона
„Умение за мислене“, ИСДВР, въз основа на успешно проведената
корекционна дейност изтъква, че Г. притежава, макар и частично,
9
способности за разпознаване и решаване на съществуващи проблеми, като
обосновава, че ресурсите на лишения от свобода са зряла възраст,
образование, професия, трудови навици и подкрепа от близките му.
Тези изцяло положителни данни, изложени в доклада на ИСДВР, се
извеждат и въз основа на приложените в днешното съдебно заседание
писмени доказателства, а именно – експертна оценка от психолога при
Затвора – гр. София и от инспектор „Пробация“ при Затвора – гр. София,
анализът на които всъщност сочи на изцяло позитивна характеристика за
личностната и поведенческа активност и изява на Г. по време на престоя му в
местата за лишаване от свобода. Тук следва да се отчете, че с оглед
изключително тежкото престъпление, наказанието за което Г. търпи към
настоящия момент, свързано с извънредно укоримо и тежко по своята
характеристика посегателство срещу личността на неговата съпруга, СЪДЪТ
ИЗИСКА актуална експертна оценка от психолога при Затвора, приета като
писмено доказателство в днешното с.з., въз основа на която се отчитат изцяло
положителни данни за волевата, емоционална, и при това стабилна психична
устойчивост на осъденото лице към настоящия момент. Посочва се, че Г. е с
внимателно отношение, до тактичност дори към другите хора, при желание
да постигне целите си при важни такива за него; може да покаже делова
организираност на поведението си, особено при значими за него задачи, както
и държане и ориентиране към постижения и успехи. Изтъква се, че
самооценката му е сравнително добра и реалистична, незавишена, което се
основава на една стабилна организация на поведение при важни за него неща.
Сочи се, че Г. има достатъчно налични умения в социално–комуникативната
сфера, като се конкретизира, че е изпълнителен и организиран при
изпълнение на поставените му задачи; с желание за приемане на такива; като
за осъдения е важна ценността на семейството, традиционна ценностна
система, с елемент на деловитост в нея. Излага се, че Г. се опитва да избягва
агресивни прояви; дистанцира се от проблеми; не се поддава на манипулации;
избягва авантюристични способи за постигане на значимото. Обосновава се
извод, че за осъдения е важно да помага, и то с желание и за признание, което
е ценно за него, като се опитва да има държане, ориентирано към постигане
освен на признание, и на уважение, приемане, но без да прекалява и без да
стига до внушаемост. Сочи си, че Г. показва старателност при изпълняване на
трудовите задачи, за което е награждаван многократно. Подчертава се, че при
10
Г. е налице намалено ниво и на вербална, и на физическа агресия; снижаване
показателите на гняв, което показва едно повишаване ниво на емоционален
самоконтрол, при това според психолога напълно добър контрол. Тоест, въз
основа на изследването, според психолога, осъденото лице няма данни за
криминална заразеност; няма сиуцидни тенденции; няма автоувреждащи
мисли, и е с актуален психичен статус в норма. Посочва се, че при евентуално
положително развитие на възможността за УПО, това би подействало
благоприятно както на самото осъдено лице, така и на тези, на които то
държи.
От доклада на инспектор „Пробация“ се отчитат също изцяло
положителни данни, въз основа на проведената корекционна-възпитателна
работа, като и това длъжностно лице констатира, че към настоящия момент
при Г. не се открояват каквито и да било проблемни зони, като позитивните
промени са тези, изложени по-горе, отчетени и в актуалния доклад на
ИСДВР. Излага, че предвид отговорно изпълняваните от Г. трудови
ангажименти и допълнително поемани такива, както и предвид
демонстрираната от него промяна в нагласите и неговото цялостно поведение,
спрямо осъдения почти в цялост е приложена прогресивната система при
изпълнение на наложеното му наказание, като към момента Г. е ненаказан, а
същевременно – награждаван многократно, в това число и с домашни
отпуски.
Впрочем, настоящият съдебен състав СЧИТА, че утвърдително
положителната характеристика на Г. се установява и въз основа на
множеството писмени доказателства, приложени към затворническото досие,
основно Заповеди за възложените му трудови дейности по време на неговия
престой в местата за лишаване от свобода, на изключително всеобхватни и
различни трудови обекти, като общ работник, а именно – първоначално в цех
„Пликове и папки“; впоследствие като работник по поддръжка; в сградата на
МВР болница; в Община – Своге; във фирма „Р.****“, а понастоящем като
хигиенист в ГД „ИН“, които доказателствата изобилстват за съвестно и
грижливо изпълнение на възложените му трудови задачи; за усърдно
осъществяване на трудовите му задължения, демонстрирайки лоялно
добронамерено отношение към останалите работници на обектите и
респективно към служителите от Затворническата администрация. Не са
11
налице каквито и да било нарушения, които да са свързани с липси, или
констатирани нередности по време на осъществяваните от Г. различни
трудови дейности, като оценката за същият е, че е с изградени трайни трудови
навици. Тук от значение е и факта, че в началото Г. е бил назначаван в строго
охранявани зони, в последствие – и на външни обекти, което сочи на едно
открито доверие по отношение на негова личностна позиция и добронамерени
нагласи. За всички тези трудови активности, дейности и положителни
поведенчески изяви, досието на осъденият Г. изобилства от многобройни
Заповеди за предоставени му награди, в това число и такива, свързани с
домашен отпуск, ползван многократно, по време на който период няма данни
същият да е извършвал някакви нарушения, съответно да се е отклонявал от
правомерното си поведение, като се е завръщал на определения от
пенитенциарните власти ден, с което е доказвал изцяло утвърдително,
законосъобразно поведение, демонстрирал е изрядност на същото и на своята
устойчива линия на поведенческо проявление, доказвайки по този начин
своето реално и сериозно поправяне.
Особено значимо за Съда е обстоятелството, че всъщност по време на
престоя на Г. в местата за лишаване от свобода, от началния момент до сега,
същия се води ненаказван, доколкото единственото наказание, което му е
било наложено, впоследствие е било заличено – факт, който сам по себе си
сочи, че и затворническата администрация е възприела липсата на негативни
поведенченски прояви при конкретния осъден, а напротив – наличие на само
положителни такива, с оглед многобройно предоставените му награди до
настоящия момент, с подчертана положителна характеристика на
конкретното осъдено лице. Данни за тази характеристика се извеждат и от
обстоятелството, че през 2024 г. Г. успешно е завършил специализирана
програма за въздействие „Толерантност в затвора, толерантност в живота“,
което писмено доказателство беше представено в предходно съдебно
заседание.
С оглед на всички тези доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че отрицателното становище на затворническата администрация се
явява напълно незадълбочено и своеволно, лекомислено и неподкрепено от
приложените по делото доказателства, от които се извежда убедителния
довод, че по време на целия престой в пенитенциарните заведения, Г. е
спазвал строгите правила за поведение; проявявал е едно добросъвестно,
12
коректно, изрядно, устойчиво положително поведение, сочещо и доказващо,
че същият е осъзнал своите противоправни нагласи в миналото; осъзнал е
грубата грешка, която е сторил и за която търпи тежкото наказание, и за която
той в днешното съдебно заседание заяви, че се разкайва дълбоко, въпреки
нейната непоправимост. СЪДЪТ СЧИТА, че въз основа на така приложени
писмени доказателства, стабилно се обосновава довода, че Г. е изградил
съзнателни нагласи за законоприемлив и напълно законосъобразен начин на
живот, след извеждането му от контролираната среда. СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че демонстрираното изрядно поведение от страна на Г. е
утвърдително в насока осмисляне на нуждите от стабилизиране на неговата
личностна позиция в бъдеще време при живот на свободни условия и за
манифистираното от него до момента устойчиво положително поведение,
добри и осъзнати нагласи да взима самостоятелни, адекватни, правилни и
законосъобразни решения, което се отчита и в експертното заключение на
психолога, и да преследва своите цели по напълно законосъобразен начин на
живот с необходимите положителни данни в личностната изява.
СЪДЪТ ОТЧИТА, че е налице една изцяло одобрителна
положителна линия на поведение при осъдения Г., стабилизирана и устойчива
в контролирана среда, доколкото същият е осмислил необходимостта от
бъдещо непротивоправно поведение, с оглед на което и предвид добрите
ресурси и възможности за ресоцилизация при живот на свободни условия,
отчитащи се и от длъжностните лица при затворническата администрация,
СЪДЪТ ПРИЕ, че корекционната работа спрямо същия е приключила,
доколкото Г. е преодолял, превъзмогнал и преосмислил мотивите си за
миналата си криминална деятелност; дълбоко съжалява за сторената от него
грешка, непоправима действително, но осъзната, като прогнозата да се
ресоциализира напълно пълноправно и професионално добре към живот при
свободни условия, е напълно положителна.
При наличието на само положителни доказателства за напълно
осмислено осъзнаване от страна на Г. на извършеното от него изключително
тежко престъпление, и осмислената поука от същата, осъзната вина и
разкайване с демонстрирано желание за изцяло законосъобразен бъдещ начин
на живот, за вписването си като достоен и качествен гражданин на
обществото, и в семейната си среда, СЪДЪТ ПРИЕМА, че отрицателното
становище на затворническата администрация за неуважаване на подадената
13
от осъдения молба на УПО, напълно неподкрепено, недоказано и
повърхностно, не следва да бъде уважено, доколкото по никакъв начин не се
отчитат каквито и да било минимални данни за неизпълнение целите на
наказанието и за необходимост Г. да продължи да изтърпява това наказание и
в малкия остатък от приблизително два месеца, в пенитенциарна среда.
С оглед на всички тези съображения и приложените необходими
доказателства за трайно положително поправяне на осъдения, вследствие на
провежданата спрямо него корекционна дейност, настоящият съдебен състав
СЧЕТЕ, че молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения Б. Н.
Г., като основателна следва да бъде уважена. Доколкото определеното на Г.
наказание изцяло е изпълнило своя поправителен и предупредителен ефект,
СЪДЪТ ПРИЕ, че целите на това наказание са постигнати, неговата
генерална и специална превенция са напълно осмислени и осъзнати от
конкретния осъден, с оглед на което, независимо от крайното формално
становище на затворническата администрация, СЪДЪТ СЧИТА, че молбата
на осъдения следва да бъде уважена и да бъде предоставена възможност на Г.
за добро обществено поведение и спазване на законите и добрите нрави при
живот на свободни условия.
СЪДЪТ НАМИРА, че малкият остатък от наложеното наказание не
налага определяне на пробационна мярка по време на остатъка от
наказанието, доколкото Г. е стабилизирал личностната си и поведенченска
позиция, приел е отговорността за своето собствено поведение в миналото,
още повече, че преди налагане на това наказание, същият е осъществявал
активна трудова дейност, данни за която се съдържат по делото.
Така, като отчете всички тези съображения, изцяло утвърдителната
характеристика за постигнатата осъзнатост и положително поведение на
осъдения в Затвора и доказателствата за позитивното му и реално поправяне,
СЪДЪТ ПРИЕ, че молбата на осъдения Б. Н. Г. за УПО, следва да бъде
уважена, в който смисъл и на основание чл.440, ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1 и
ал.6 НК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Б. Н. Г. –
роден на **** г. в с. Гюргич, община Руженци, област Видин, ЕГН –
14
**********, българин, български гражданин, вдовец, осъждан, със средно
образование, работещ преди задържането като общ работник, жител и живущ
– гр. София, район Искър, с постоянен адрес по местоживеене: бул. „****, с
настоящ адрес по местоживеене: бул. „**** – от изтърпяване на останалата
част от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на 12 години въз основа на присъда, постановена по НОХД № 369/2016 г. на
СГС, НО, 26 състав, а именно – остатък в размер на 01 месец и 28 дни.
На основание чл. 70, ал. 6 от НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в
размер на остатъка от наложеното наказание, именно – 01 месец и 28 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7-дневен
срок от днес пред СГС, по реда на Глава 22 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след
изтичане срока на обжалване и/или протестиране, освен ако подаденият
протест и жалба, не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:20
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
15