№ 19736
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20211110158535 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ..., срещу А. Д.,
със съд. адрес гр. София, ..., чрез особен представител адв. Д., осъдителни
искове с правно основание чл. 559, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557,
ал. 1, т. 2 б.а и чл. 483 от КЗ за сумата от 2 341.30 лв. главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба от 11.10.2021 г., за ПТП на 23.07.2016
г., във Франция.
Ищецът твърди, че ответникът А. Д. на 23.07.2016 г., управлявайки л.а.
“...”, с ДКН: ..., е причинил виновно ПТП, извън страната – Р. Франция, като е
блъснал на заден ход паркирания товарен автомобил “...” с рег. № .. ... и
причинил имуществени вреди. Също така в нарушение на чл. 483 от КЗ, е
управлявал автомобила си без действащата към датата на ПТП задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”. Твърди се, че въпреки поканата от
ищеца ответника не е заплатил доброволно дължимата сума.
Ответникът А. Д., чрез особения представител адв. Д. е депозирал
писмен отговор на исковата молба. Намира исковата молба за нередовна, тъй
като не са посочени трите имена на ответника, което представлява нарушение
на чл. 127 от ГПК и е основание за оставянето на исковата молба без
1
движение, а по същество моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съставен е двустранен констативен протокол от 23.07.2016 г. за ПТП,
настъпило на 23.07.2016 г. в 7.45 ч. извън страната - в Р. Франция, между л.а.
“...”, с ДКН: ..., собственост на .... – 81 ООД, управляван от А. Д., и товарен
автомобил “...” с рег. № ...., управляван от ..., по вина на А. Д.. Товарен
автомобил “...” с рег. № .... е бил собственост на Транс. Маргут СА, Испания,
адрес Баррио де ла Естасион.
В протокола за ПТП, подписан от ответника е отразено, че същият има
застраховка гражданска отговорност, сключена с ОЗК Застраховане АД, но
видно от представената справка от Информационен център към Гаранционен
фонд застраховката по полица № ./22/. е валидна от 11.15 ч. на 23.07.2016 г.,
т.е. след процесното ПТП, което е настъпило в 7.45 ч.
От приетото като доказателство по делото писмо от 30.11.2016 г.
Испанското бюро на автомобилните застрахователи до Гаранционен фонд, с
което се претендира заплащане на обезщетение за заплатено застрахователно
обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 1 197 евро
по щета № ../31.11.2016 г. Поканата за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение, връчена на 30.11.2016 г.
По делото е прието заключение на вещо лице по ССЕ от 19.10.2023 г.
Според експерта ищеца с банково извлечение № 59/21.12.2016 г. е заплатил
по банков път сума в размер на 1 197.09 евро, с левова равностойност 2 341.30
лв. на Испанското бюро на автомобилните застрахователи по щета №
../31.11.2016 г. С регресна покана изх. № .../19.05.2021 г. ответникът А. Д. е
бил поканен да заплати платените от ищеца суми, но доказателства за
плащане не са налице.
Прието е и заключение на вещо лице по САТЕ от 17.02.2016 г., от което
е видно, че от техническа гледна точка причина за ПТП е нарушение на
изискванията за безопасност на движението при движение на заден ход на
композиция с влекач „...“ на водача А. Д.. Според вещото лице материалните
щети на влекача „...“ са отразени в експертния доклад на Алонсо
Перитасионес.
2
При така установените факти от значение за спора, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 559, ал. 3 вр. ал. 1 вр.
чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2 б.а и чл. 483 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а” от КЗ Гаранционният
фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
ако ПТП е настъпило на територията на РБ, на територията на друга държава
членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено
от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
РБ, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Според разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ
след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и
лихви, както и разходите за определянето и изплащането му, а съгласно
разпоредбата на чл. 559, ал. 3 от КЗ след изплащането на обезщетението по
ал. 1, предвиждаща възстановяването на суми, изплатени от компенсационен
орган на държава членка, Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за
разходите за определянето и изплащането му .
В процесния случай се установява от събраните по делото
доказателства, че ищецът е изплатил на собственика на Испанското бюро на
автомобилните застрахователи по щета № ../31.11.2016 г. за увредения при
ПТП автомобил обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на
1 197.09 евро, с левова равностойност 2 341.30 лв., видно от ССЕ, по реда на
чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ. Установява се от събраните по делото доказателства
също така, че ПТП е настъпило по вина на ответника като водач на МПС л.а.
“...”, с ДКН: ..., както и, че към датата на настъпване на ПТП за този
автомобил не е имало сключен валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, с оглед на което и на основание чл. 558, ал. 7 от
КЗ съдът приема, че ищецът е встъпил в правата на увреденото лице спрямо
делинквента.
3
Предвид изложеното съдът приема, че виновният за ПТП водач А. Д.
следва да възстанови изплатеното от ищеца обезщетение за претърпени
имуществени вреди на собственика на увредения при ПТП автомобил. По
отношение на стойността на обезщетението съдът кредитира САТЕ и ССЕ,
като според експертите същото е в размер, определен по експертен доклад в
размер на 1 197.09 евро, с левова равностойност 2 341.30 лв.
Съдът в определението си от 20.03.2023 г. е намерил за неоснователно
възражението на особения представител на ответника адв. Д. за нередовност
на исковата молба, тъй като не са посочени трите имена на ответника, което
представлява нарушение на чл. 127 от ГПК, тъй като видно от удостоверение,
издадено на 22.04.2021 г. от СДВР, отдел БДС, а и от служебна справка
НБДН, извършена по делото на 23.03.2022 г., ответникът е с имена А. Д. ЕГН
**********, както и постоянен адрес гр. София, ..., т.е. същия е надлежно
индивидуализиран.
По горепосочените съображения съдът намира искът за основателен и
доказан, поради което същия следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски е основателна за сума в размер на 1 287.65 лв., представляващи
държавна такса, възнаграждение за особен представител, депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез
особен представител адв. Д., да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр.
София, ..., ет. 4, сумата от 2 341.30 лв. главница, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени от А. Д. на 23.07.2016 г., който
управлявайки л.а. “...”, с ДКН: ..., е причинил виновно ПТП, извън страната –
Р. Франция, като е блъснал на заден ход паркирания товарен автомобил “...” с
рег. № ...., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
11.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и да заплати сума в размер
на 1 287.65 лв., представляващи разноски по делото.
Банкова сметка на Гаранционен фонд, по която може да бъде платено
4
взе...ето – . ....., .....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5