Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.11.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

19.10.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

342

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП.

Депозирана е жалба от К.З.К. от ***, действащ чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2926/10.08.2023 г., издадена от началник ОО „Автомобилна администрация“ – Кърджали към ИААА, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ са наложени принудителни административни мерки: временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на СРМПС  № *** на лек автомобил „***“ с рег. № *** и отнемане на СУМПС № *** на К.З.К. с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на изискването за форма, в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона.

Твърди неизпълнение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, тъй като в разпоредителната част на акта липсвала конкретизация на срока на наложената ПАМ.

Релевира доводи за нарушение на принципа на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2926/10.08.2023 г., издадена от началник ОО „Автомобилна администрация“ – Кърджали към ИААА, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ са наложени принудителни административни мерки: временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на СРМПС  № *** на лек автомобил „***“ с рег. № *** и отнемане на СУМПС № *** на К.З.К. с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

С влязло в сила Разпореждане № 649/25.08.2023 г. настоящият състав на съда е оставил без разглеждане жалбата на К.З.К. от ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-2926/10.08.2023 г., издадена от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Кърджали, в частта й с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” и „б“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвП е наложена принудителна административна мярка: временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на СРМПС № *** на лек автомобил „***“, с рег. № ***, като недопустима и е прекратил производството в тази му част.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява. От пълномощника на същия - адв. Б., е постъпило писмено становище с вх. № 2765/16.10.2023 г., в което поддържа изцяло депозираната жалба. Излага подробни съображения, в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на оспорения акт, включително, сочи нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 3, т. 5 от АПК, в която връзка сочи обстоятелството, че административният орган не е посочил конкретен срок за изпълнение на наложената мярка, като буквално е пренесъл текста на приложимата правна норма. Във връзка с това, счита, че в конкретния случай липсва конкретизация, относно продължителността на срока, респективно мотиви, относно срока за прилагането на ПАМ. Счита, че допуснатото е съществен порок на формата на акта и съставлява основание за отмяната по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ с № РД-14-2926/10.08.2023 г.

Ответникът по жалбата, началник на ОО „Автомобилна администрация” – гр. Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия е постъпило становище с вх. № 2386/12.09.2023 г., в което излага фактическата обстановка на осъщественото нарушение на 10.08.2023 г., от страна на жалбоподателя К.З.К., послужило за издаване на АУАН с рег. № 329644/10.08.2023 г. Счита наложената ПАМ за законосъобразна и обоснована, респективно, постановена в съответствие с относимата нормативна уредба. Сочи, че към настоящия момент няма издадено НП, въз основа на АУАН с № 329644/10.08.2023 г. Моли съдът да потвърди Заповед за налагане на ПАМ, с рег. № РД-14-2926/10.08.2023 г., издадена от началник на ОО „АА“ – гр. Кърджали.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 10.08.2023 г. около *** часа на път **, на паркинга на *** е извършена съвместна проверка от служители на ОО „АА“ – Кърджали и ОДМВР – Кърджали – *** С. И. И., на К.З.К. от ***, управляващ лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на З.К.К. от ***. При проверката било констатирано, че К.З. извършва обществен превоз на 2 бр. пътници (Д. Х. и В. Б. - служители на МВР) по маршрут от *** до *** срещу заплатена цена от ** лв. с горепосочения автомобил от категория Ml. След извършената справка в информационната система на ИА „АА“ се констатирало, че автомобилът не притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници; На водача К.З.К. е бил съставен АУАН с per. № 329644/10.08.2023 г. за извършено нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2926/10.08.2023 г., издадена от началник ОО „АА“ гр. Кърджали, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ са наложени принудителни административни мерки: временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на СРМПС  № *** на лек автомобил „***“ с рег. № *** и отнемане на СУМПС № *** на К.З.К. с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването. В тази връзка ЗППАМ е издадена на 10.08.2023 г./връчена на 14.08.2023 г. на жалбоподателя/ като жалбата против нея е подадена на 17.08.2023 г./вх. № РД-14-2926#1 на ОО „АА“ гр. Кърджали/.

 Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна като постановена при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК.

Във връзка с горното, предвид влязлото в сила разпореждане на съда, с което жалбата частично е оставена без разглеждане, предмет на преценка за законосъобразност в настоящето производство е Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-2926/10.08.2023 г., издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Кърджали, единствено в частта й, с която на основание чл. 106, ал. 1 т. 4, буква „б“ от ЗАвП е приложена ПАМ – Отнемане на СУМПС № *** на К.З.К., с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. В конкретния случай оспорената ЗППАМ е издадена от началник ОО „АА“ гр. Кърджали, който се явява компетентен орган по смисъла на горепосочената разпоредба, надлежно оправомощен със Заповед № РД-01-553/23.11.2023 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“ (т. 7), приложена по делото/л. 18/. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2926/10.08.2023 г. е издадена от компетентния по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП орган – Началник ОО „АА“ гр. Кърджали, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед № РД-01-553/23.11.2023 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „АА“, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106 а от ЗАвтП.

Предвид горното, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

При издаването на обжалваната заповед административният орган не е допуснал нарушения на процесуалноправни разпоредби на закона, т. е. нарушения на административнопроизводствени правила, като такива доводите не са въведени в жалбата и в хода съдебното производство. В ЗППАМ е налице описание на конкретната фактическа обстановка, като е посочено, кога и каква нерегламентирана дейност е извършвана, с какво МПС и чия собственост е същото, т. е. описано е административното нарушение, което следва да се преустанови с прилагането на ПАМ, като са посочени и относимите правни основания, въз основа на които се прилага тази ПАМ. В заповедта изрично е посочено, че административният орган е взел предвид констатациите, съдържащи се в АУАН № 329644/10.08.2023 г., като е възпроизвел по-голяма част от тях и в мотивите към заповедта. Налице е подробно описание фактическите обстоятелства, при които е било констатирано нарушението на ЗАвтП, респ. описани са подробно фактическите и правни основания, послужили за постановяването на ЗППАМ.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.  

 Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП, на което основание е наложена оспорената принудителна административна мярка, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, в приложимата й редакция, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.

В мотивите към заповедта ясно е посочено, че по отношение на процесния автомобил с рег. № *** е извършена справка в информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ гр.София, при което е установено, че автомобилът не притежава регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или лиценз за обществен превоз на товари. Обратното не се твърди по делото, респ. не се сочат доказателства, оборващи това, поради което съдът намира това обстоятелство за безспорно.

Видно от § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, по смисъла на Закона за автомобилните превози, „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. По силата на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП, „превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

Гореизложеното обосновава извода, че „обществен превоз„ е общото, съвкупно понятие, което може да се отнася до всички видове превози и чиято основна характеристика е, че превозът с МПС се извършва срещу заплащане. В конкретния случай, по делото са налице безспорни доказателства, че между водача на лек автомобил лек автомобил „***“ с рег. № *** и превозените с автомобила две лица, конкретно посочени в релевантния АУАН и процесната ЗППАМ, е била налице договорка за заплащане на цената по пътуването. Горното се потвърждава и от предоставените от жалбоподателя К.К. писмени обяснения – л. 15.

В по-горе посочените хипотези на  § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвтП, представляващи легални дефиниции на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“, никъде не е въведено като изискване или условие, от заплащането да се извлича и печалба от превозвача. Легална дефиниция на понятието „икономическа облага“ е дадено в разпоредбата на § 1, т. 56 (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) от ДР на ЗАвтП, съгласно която, „икономическа облага“ е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява наличието на кумулативно предвидените в  чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Предвид това, оспорената ЗППАМ се явява в наложена при правилно приложение и в съответствие материалния закон.

Съдът намира за неоснователни доводите за нарушение на принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК. Обстоятелството, че процесната заповед спорната мярка - отнемане на СУМПС № *** на К.З.К. с ЕГН **********, е наложена до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, не води до незаконосъобразност на същата. В тази връзка следва да се посочи, че продължителността на визираният от законодателя срок на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтП – „до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“ зависи единствено и само от волята на адресата да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Именно с цел да се гарантира, че мярката няма да засегне нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, е определен и едногодишен краен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата. Законодателят е предоставил на нарушителя една година, за да отстрани нарушението, като при предсрочно изпълнение на така предвиденото предписание, би следвало да настъпи и прекратяване действието на приложените му ПАМ. При описания по-горе текст на релевантната разпоредба, то на органа не е предоставена възможност за преценка. При наличието на предпоставките, визирани в нормата на чл. 104, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ и то за посочения срок – до отстраняване на нарушението. Безспорно е, че същият е относително определен, но това не е еквивалентно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Моментът, до който ще действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението. Отново следва да се отбележи, че това, кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на или не на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в степен, по-голяма от необходимото. В този смисъл е налице и практика на ВАС - Решение № 8135 от 26.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10027/2022 г., VII о., Решение № 7656 от 9.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2312/2022 г., VII о., Решение № 10262 от 14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3820/2022 г., VII о. и др.

Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2926/10.08.2023 г., се явява издадена и в съответствие с целта на закона. В тази връзка, ПАМ (включително и мярката по  чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП) са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Прилагането им има за цел предотвратяване на извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по  чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от  ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на обществен превоз с МПС без притежаване на изискваните от закона документи. В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка на наличието на материалноправните предпоставки по  чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2926/10.08.2023 г., издадена от началник ОО „АА“ гр. Кърджали, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя не се дължат разноски, като с оглед липсата на въведено искане от ответника за присъждането на такива, както и доказателства за направени разноски, съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.З.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2926/10.08.2023 г., издадена от началник ОО „АА“ гр. Кърджали към ИААА, в частта й с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – отнемане на СУМПС № *** на К.З.К. с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, като неоснователна.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                                              Председател: