Решение по дело №367/2022 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 80
Дата: 30 юни 2023 г.
Съдия: Веселина Михайлова Узунова Панчева
Дело: 20223240100367
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Каварна, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20223240100367 по описа за 2022 година
Производство е по чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.№2521/30.08.2022г., подадена от С. М.
Й. с ЕГН **********, ас адрес: с.***” чрез адв.Т. Г. - АК Варна, срещу
Община Шабла, ул.“Равно поле“, №35, представлявана от Кмета М.н Ж.
В исковата си молба ищецът излага, че от 1990г. и до настоящият момент
владее необезпокояван - недвижим имот, находящ се в землището на
с.Граничар, общ.Шабла, местност „Широкият път”, представляващ поземлен
имот с идентификатор ***, с площ от 1753 кв.м., вид територия – земеделска,
стар номер ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Граничар, одобрени със Заповед на Изпълнителния директор на АГКК № РД
-18-12/29.03.2006г., при съседи: 17782.20.20, ***.
Излага още, че с Решение № 0357/30.06.1993г. на Поземлена комисия
гр.Шабла, на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ е било
възстановено правото на собственост на Община Шабла в съществуващи към
въпросната дата стари реални граници на множество недвижими имоти, сред
които бил и процесния имот /№ 32 в Решение № 0357/30.06.1993г. на
Поземлена комисия гр.Шабла/.
Посочва, че с Решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д.№ 16/2021г. КС е
обявил за противоконституционна разпоредбата на пар.1, ал.21 от ЗДС,
1
съобразно която давността за придобиване на имоти – частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г., вкл. за придобиване на
земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено
правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински
училища, или на други държавни и общински институции в системата на
предучилищното и училищното образование. Предвид обявяването на
мораториума за противоконституционен, твърди, че е придобил имот въз
основа на 10 годишна придобивна
давност.
Моли съда, да признае за установено по отношение на Община Шабла,
правото му на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с
площ от 1753кв.м., находящ се в с.Граничар, общ.Шабла, обл. Добрич.
В о.с.з., ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.Т.Г. – АК Варна, който поддържа исковата молба и моли за нейното
уважаване.
Ответникът – Община Шабла е депозирала писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК.
Счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.
Посочва, че разпоредбата на чл.86 ЗС изключва придобиването по
давност на вещ, която е държавна или общинска собственост, независимо
дали е публична или частна такава. С изменението на чл.86 ЗС, с ДВ, бр.33 от
1996г., в сила от 01.06.1996г. давността е изключена като придобивен способ
само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост, т.е.
за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени
преди влизане на изменението на чл.86 ЗС, давностния срок започва да тече
от 01.06.1996г. Излага още, че на 31.05.2006т. течението на давностния срок е
спряно с пар.1 ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващите
изменения на правната норма спирането течението на давностния срок е
продължено до 31.12.2014г.
Твърди, че с Решение № 0357/03.06.1993г. на Поземлена комисия
гр.Шабла, при спазване на разпоредбите на чл.19 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1,
чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, ПК Шабла е възстановила правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на имот № 32 в решението. Съгласно
чл.19 от ЗСПЗЗ общината е стопанисвала и управлявала земеделската земя,
2
останала след възстановяването на правата на собствениците.
Посочва, че след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите ставали
общинска собственост, както и действащия чл.19 /обн.ДВ, бр.17 от
01.03.1991г./ от ЗСПЗЗ към момента на издаване на Решение 0357 от
30.06.1993г. на ПК Шабла, им давал правото върху собствеността на поземлен
имот с идентификатор ***, с площ от 1753кв.м.
Счита, че са собственици на процесния имот, като същото било и
отразено в скица на поземлен имот № 15-1154095–05.10.2022г., издадена от
СГКК – Добрич.
В о.с.з., ответникът Община Шабла, се представлява от юрк.Р.Г., който
моли съда да постанови решение съобразно събраните писмени и гласни
доказателства.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение №0357 от 30.06.1993г., Поземлена комисия гр.Шабла е
възстановила правото на собственост на Община Шабла, в съществуващи
стари реални граници на множество имоти, сред които и процесния имот с
площ от 1,752 дка, трета категория, местност „Широкият път“, имот №*** по
картата на землището на с.Граничар.
Представена е скица на поземлен имот №15-1154095-05.10.2022г.,
издадена от СГКК гр.Добрич, от която е видно, че към настоящия момент
процесния имот е с идентификатор ***, с площ от 1753 кв.м. Представена е и
данъчна оценка на имота с изх.№**********/29.09.2022г., издадена от Отдел
БФОС при Община Шабла.
Ищцовата страна представя извадка - извлечение от емлячен регистър на
покритите имоти за с.Граничар и разписен лист към плана на с.Граничар.
В о.с.з., проведено на 16.02.2023г. са разпитани свидетели, които да
установят владението на ищеца и неговия наследодател.
Свидетелят ВС Й., който е син на ищеца твърди, че откакто се помни, от
30 години - имота се обработва от баща му, а преди това от дядо му и прадядо
му. В имота са сеели земеделски култури, като са редували пшеница,
царевица и др. Имота е бил ограден с бетонни колове и мрежа. Когато минава
3
регулационната граница, част от имота остава в границите на населеното
място, а част от имота остава извън тях. Според свидетеля, прадядо му е имал
къща там, която е съборена през годините. Никой не е имал претенции към
имота и винаги се е обработвал от тях.
Свидетелката Донка Димова И. – кметски наместник на с.Граничар,
твърди, че познава ищеца С. и неговия баща М. Знае, че имота е техен и те го
ползват. Свидетелката от 15 години живеела постоянно в с.Граничар, родом
била оттам, но живяла в гр.Балчик. Винаги имота се ползвал от ищеца и
семейството му.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно изготвено. Според вещото
лице М. Х. за с.Граничар има изработен един план за улична и дворищна
регулация, одобрен със Заповед №2244 и 2243 от 02.06.1950г. По този план за
имот с пл.№30 е отреден парцел VІІІ-30 в кв.2. В разписния лист към плана за
този имот е записан ЙД Й.. Със Заповед №РД-18-12/29.03.2006г. били
одобрени КККР на землището на с.Граничар. Част от имота от 1950г. с пл.
№30 е заснет и нанесен в КК като имот с идентификатор *** с площ от 1753
кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – за друг вид застрояване, категория на земята – 0, местност
„Широкият път“. Другата част от същия имот вещото лице
посочва, че е заснета и нанесена в КК като имот с идентификатор *** с площ
от 976 кв.м., вид собственост – частна, вид територия – урбанизирана, НТП –
за друг вид обществен обект, комплекс.
Според вещото лице, при направения оглед на место е установила, че
имот с пл.№30 по плана от 1950г. е бил ограден с трайна ограда – телена
мрежа и бетонни колове, като към момента на огледа част от оградата е
разрушено.
Вещото лице е установило още от извършената справка в Община
Шабла, че С. М. Й. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.
№214/24.03.1998г. за дворно място с площ от 2400 кв.м.
Според заключението, в разписния лист към единствения одобрен
регулационен план от 1950г., имот с пл.№30 е записан на името на ЙД Й..
При така установената фактическа обстановка съдът намира, от правна
страна следното:
4
Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 124, ал.1 от
ГПК и правният интерес у ищеца от воденето му е обусловен от
възстановяване правото на собственост на Община Шабла с Решение на
Поземлената комисия. Последното доказва съществуването на материални
права в полза на ответника, които са несъвместими с претендираното от
ищеца вещно право на собственост върху имота. При това искът е допустим и
подлежи на преценка за основателност.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, в тежест на
ищеца е да докаже, че е придобил правото на собственост върху процесния
недвижим имот, представляващ недвижим имот, находящ се в землището на
с.Граничар, общ.Шабла, местност „Широкият път”, представляващ поземлен
имот с идентификатор ***, с площ от 1753кв.м., вид територия – земеделска,
стар номер ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Граничар, одобрени със Заповед на Изпълнителния директор на АГКК № РД
-18-12/29.03.2006г., при съседи: 17782.20.20, ***, на твърдяното основание
давностно владение.
Разгледан по същество искът е и основателен.
С оглед събраните доказателства съдът счита, че ищецът е собственик на
недвижим имот с площ от 1753 кв. м. Същият е придобил правото на
собственост на основание наследство и давностно владение.
Ищецът и неговите праводатели през един продължителен период от
време – десетки години са осъществявали трайно владение върху процесния
имот, което е явно, спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато.
Демонстрирал е пред всички трети лица правата си на собственик, като се е
грижел за имота, който бил заграден с телена ограда, с бетонни колове
(според свидетелските показания).
По изложените съображения следва да се приеме за установено по
отношение на ответника Община Шабла, че ищецът С. М. Й. е собственик на
основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот,
находящ се в землището на село Граничар, Община Шабла, област Добрич, а
именно: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1753кв.м., вид
територия – земеделска, стар номер ***, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Граничар, одобрени със Заповед на
Изпълнителния директор на АГКК № РД -18-12/29.03.2006г., при съседи:
5
17782.20.20, ***.
На основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават
общинска собственост. Установените факти и обстоятелства обаче изключват
възможността Община Шабла да е собственик на процесния имот по силата
на процесното Решение на ПК - Шабла, защото той никога не е бил включван
в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Следователно имотът
не е подлежал въобще на възстановяване по смисъла на чл. 10 от ЗСПЗЗ. След
като не е бил масовизиран или отчуждаван, нито владението, нито
собствеността върху него не са били отнемани на собствениците по какъвто и
да е начин, следователно няма причина той да бъде заявяван за
възстановяване и не би следвало да се включва въобще сред земята,
подлежаща на възстановяване. Поради това и общината не може да стане
собственик на същия в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като това не е
останала земя след възстановяване правата на собствениците.
Обстоятелството, че за имота не е предявяван иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е
правно ирелевантно.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявения
установителен иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
С оглед на уважаването на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответникът дължи на ищеца сторените по делото разноски, които са в
размер на 360 лева, от които 10 лева за издаване на съдебни удостоверения, 50
лева платена държавна такта и 300 лева платен депозит за СТЕ, в размер на
300 лева.
С протоколно определение от 01.06.2023г., съдът е задължил ищеца да
доплати сумата от 76,17 лева, която е доплащане по приетата СТЕ, съгласно
приложената декларация на вещото лице и определения окончателен депозит.
И тъй като ищецът не е заплатил дължимата сума за вещо лице, същия следва
да бъде осъден с решението да я заплати, по набирателната сметка на съда.
Водим от горното КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Шабла, че С.
М. Й. с ЕГН **********, с адрес: с.***”, е собственик на недвижим имот,
находящ се в землището на с.Граничар, общ.Шабла, местност „Широкият
път”, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1753
кв.м., вид територия – земеделска, стар номер ***, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Граничар, одобрени със Заповед на
Изпълнителния директор на АГКК № РД -18-12/29.03.2006г., при съседи:
17782.20.20, ***, по предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗС.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШАБЛА, с адрес за призоваване гр.Шабла,
ул.“Равно поле“, №35, представлявана от Кмета М.н Ж, да заплати на С. М.
Й. с ЕГН **********, с адрес: с.***”, сторените по делото разноски в размер
на 360,00 (триста и шестдесет) лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. М. Й. с ЕГН **********, с адрес: с.***”, ДА ЗАПЛАТИ по
набирателната сметка на Каварненски районен съд сумата от 76,17
(седемдесет и шест лева и седемнадесет стотинки) лева, доплащане за СТЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7