№ 8
гр. Бургас, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20212120107273 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на
"ЕВН България Електроснабдяване" АД – гр. Пловдив, ЕИК: *** против Р. И. И., с ЕГН
********** с адрес гр. К.. Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на
ответника съществуването на вземанията, за които е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2124/ 2021 г. по описа на БРС: 150 лева
- стойността на доставена и потребена електрическа енергия за периода 2***г.; 16, 07 лева -
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода *** – 25.04.2021г.
и законна лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 26.03.2021г. до изплащането на вземането. Претендира и присъждане на
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати цената
на доставената и потребена електроенергия за посочения период. Претендираните
задължения са начислени като задължение на ищеца на основание чл. 98а от ЗЕ, чл. 7, т. 1,
чл. 11, т. 1 и чл. 27, ал. 1 от публично известните общи условия на ответното дружество.
На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. В преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК назначеният
особен представител на ответника представя писмен отговор, с който оспорва иска по
основание и размер. Сочи се недължимост на претендираните суми, поради това, че
ответницата не е живяла в имота през процесния имот и не е консумирала електроенергия.
Твърди се, че имотът не е бил обитаван, а отразеното в представените фактури е невярно.
В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Депозира молба с която
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира разноски.
1
В съдебно заседание, ответникът се представлява от служебно назначения му
особен представител, който моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. Излага
доводи, че по делото не е доказано потреблението на електроенергия от ответницата в
процесния период, а оттук и възникването на задължението за плащането й.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК като прецени събраните по
делото доказателства намира от фактическа страна следното:
Представено е заявление- декларация за започване на продажба на електрическа
енергия от Р. И. И. вх. № 13559123/14.10.2014 г. /л. 4 от делото/ до
"ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, с което ответницата е заявила желанието си да
получава електрическа енергия за обект ИТН ***, представляващ “жилищна сграда”,
находящ се в гр. К. В заявлението е декларирано, че същата е необходима за битови нужди,
а достъпа до мрежата за постоянно захранване.
Представен е Нотариален акт № *** от *** г., том *, рег. № *, дело № *** г. /л. 6 от
делото/, с който И.С.И. е продал на Р. И. И. недвижим имот, находящ се в гр. К., общ. К.,
обл. Бургас, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ 540 /петстотин и четиридесет/ кв.м.,
образуващо поземлен имот с планоснимачен номер ***, за който е отреден УПИ V*-***,
целият с площ от 680 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 140 кв.м., в кв.9 по плана на
гр. К. при граници: изток – парцели *** и ***, юг-улица, запад – парцел IX – 145 и север –
парцел IV – 143 ВЕДНО с построената в него масивна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 51 /петдесет и един/ кв.м., полумасивна ЛЯТНА КУПНЯ със застроена площ от 55
/петдесет и пет/ кв.м. и НАВЕС със застроена площ от 37 /тридесет и седем/ кв.м.
По делото /л. 7/ е приложена и фактура № *** /*** с получател на услугата Р. И.
И., според която за период 2***г. за клиентски номер *** за място на потребление: гр. К.,
ул. “П.” № 9 с ИТН *** е начислена електрическа енергия за 706 кВтч на стойност 140 лева.
Представено е извлечение от сметка за клиентски номер за клиентски номер *** и
обект на потребление: гр. К., ул. “П.” № 9 с ИТН ***, в която освен дължимата главница е
начислена и лихва за забава в размер на 16.07 лв. за периода ***1г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице Т. Д. е
посочила, че фактура № ***/31.12.2019г. е осчетоводена с датата на издаването й по дебита
на сметка 411 /Клиенти/, партидата на ответницата и по кредита на сметка 701 /Приходи от
продажби на услуги/ и кредита на сметка 453002 /Начислен Данък /ДДС/ на продажбите/.
Фактурираната ел.енергия по фактурата е извършена правилно с единични цени по Решение
№ Ц-19/01.07.2019г. на КЕВР. Посочено е, че по фактурата няма отразено плащане.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза. Вещото лице Т. В. е
посочила, че за периода 2***г. за обект ИТН *** има доставена и консумирана ел. eнергия
от 706 kWh. След извършена проверка на паметта на електромера е констатирано, че
доставените количества съвпадат изцяло с отчетените от търговеца и отразени във фактура
№ *** от ***г.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Правното основание на исковете е в разпоредбите на чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 от
2
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 92 от ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са: обществен
доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия;
производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на
електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна
инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа
енергия.
Понятието "краен клиент" е определено в § 1, т. 27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване, а понятието "клиент" – в § 1, т. 27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ,
включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва да се
съобрази и дефиницията, дадена в § 1, т. 2а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), според която "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди.
Освен от Закона за енергетиката процесното правоотношение се регламентира и от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
"ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ –
13/10.05.2008 г.
Според чл. 1, т. 4 от Общите условия на ЕВН, потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Следователно според общите условия ответницата е клиент на ищцовото дружество,
доколкото е собственик на имота още от 11.12.2014 г. съгласно представения по делото
нотариален акт. Следователно съдът намира, че ответницата е в облигационна връзка с
дружеството по силата на общите условия.
Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат
в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e
предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите
се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. Ответникът не твърди
и не установява да е заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и да е предложил
специални такива съобразно дадената от закона възможност.
Доказва се по делото, че за процесния период ищецът е доставил електрическа
енергия за имота и тя е потребена от ответника. Изготвената съдебно-счетоводна експертиза
е дала заключение, че издадените фактури са осчетоводени и липса плащане. Фактурираната
3
ел. енергия е правилно остойностена с единични цени по решение на КЕВР.
Изготвената съдебно-техническа експертиза от своя страна е дала заключение, че в
имота на ответника има монтиран електромер, отнасящ към процесната измервателна точка
-***, показанията на който изцяло съвпадат с отчетената от ищеца доставена и консумирана
ел. енергия.
При тези факти и като кредитира изцяло експертизите, БРС намира, че за
процесния период е била доставена от ищеца ел. енергия за сумата от 140 лева.
Възражението наведено с отговора на исковата молба, че ответницата не е живяла
в имота и не е ползвала начислената във фактурата електроенергия се опровергава от
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Ответницата е била собственик на
имота, видно от представения с исковата молба нотариален акт и като такъв е имала
качеството на потребител на ел.енергия за битови нужди, респ. качеството на страна по
договор при общи условия. При тези обстоятелства се явява и без значение, дали страната
по договора е ползвала лично имота си или го е предоставила за ползване на трето лице.
Ето защо искът за установяване на вземането за главница в размер на 140 лв.
следва да бъде уважен като основателен.
Съгласно чл.18, ал.2 от ОУ на търговеца, периодът за плащане е 10 дни от
издаването на фактура. Посоченият падеж във фактура № ***/31.12.2019г. е 10.01.2020 г.,
като ответницата е изпаднала в забава на ***, поради което акцесорният иск за мораторна
лихва също се явява доказан по основание.
На основание чл.162 от ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на електронен
адрес calculator.bg, съдът определя размера му на 17.12 лв. за периода от *** до ***г.
Съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на НС от 13.03.2020г. от тази сума следва да бъде приспадната сумата от
1.05 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. В
заключение, настоящия състав приема, че искът се явява основателен и доказан за сумата от
16.07лв., която сума съответства изцяло на претендираната с исковата молба.Основателен е
и искът за законната лихва върху стойността на доставената електрическа енергия, начиная
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.03.2021 г. до
окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД се
следват деловодни разноски за настоящото производство в размер на 865 лв. в т. ч.
държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП вр. с чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
При този изход на спора, изцяло дължими са и разноските, сторени от ищцовото
дружество в производството по ч. гр. д. № 2124/ 2021 г., в размер от 75 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. И. И., с ЕГН ********** с адрес гр. К., дължи
на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. “Христо Г.Данов” № 37, представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С. сумата от
140 лева - стойността на доставена и потребена електрическа енергия за периода 2***г.; 16.
07 лева - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода *** - ***
г. и законна лихва върху главницата от 140 лева от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 26.03.2021г. до изплащането на вземането, за които вземания по ч.
гр. д. № 2124 / 2021 г. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. И. И., с ЕГН ********** с адрес гр. К. да заплати на
"ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК: ***, съдебно-деловодни разноски за
производството по ч. гр. д. № 2124/ 2021 г. на БРС в размер на 75 лв., както и съдебно-
деловодни разноски за настоящото производство, в размер на 865 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5