Р Е Ш Е Н И Е № 569
гр.
Видин, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Даниел Димитров
при
секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора............, като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2302 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606 против Ц.С.М. ***,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че
на 20.02.2015г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и ответника Ц.С.М. е
сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Излага се, че съгласно същия член, договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на
„4финанс" ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.
Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя - На посочената
страница „Вивус" предоставят Общите си условия, които кредитополучателят
трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят
трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане
на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от
кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и
приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Сочи се, че в процесния случай, на 20.02.2015 г.
страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под №
********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си
ответникът Ц.М. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 350.00
лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 22.03.2015г.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната на
името на кредитополучателя чрез паричен превод по банкова сметка *** „Токуда
банк" АД.
Поддържа се, че с настъпване на падежа по договора -
22.03.2015г., кредитополучателят не погасявал дължимите суми и изпаднал в
забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от
23.03.2015г. (денят следващ падежа), „4финанс" ЕООД (Вивус) започва да начислява
наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен от
специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен
процент за просрочие, определен съгласно условията на т.13.3(а).
Ищецът твърди, че от „Вивус" изпратили на ответника
три броя напомнителни писма на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези
писма се съдържала информация за просрочения кредит, а именно: актуален размер
на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно
т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксуват по
10.00 лева за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател.
Въпреки отправените покани, ответникът не погасявал гореописаните вземания.
Излага се, че на 01.02.2018г. „4финанс" ЕООД, в
качеството си на цедент, сключва с ищеца „Кредитреформ България" ЕООД, в
качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията по Договор № **********, в общ размер на 893.03 лева, от които както
следва: главница – 350.00 лева, наказателна лихва – 513.03 лева за периода
23.03.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени
писма) – 30.00 лева. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1,
което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето
на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на
условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпраща
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български
пощи" ЕАД, която е върната с отметка „Непотърсена". Поради това, към
исковата молба ищецът е приложил уведомление за извършената цесия. В изпълнение
на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс"
ЕООД предоставили на „Кредитреформ България" ЕООД „Потвърждение за
прехвърляне на вземания" от 01.06.2018г. Сочи се, че от сключването на
договора за цесия до момента на подаване на исковата молба забавата на
ответника продължава.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Ц.С.М. да заплати на ищеца „Кредитреформ България" ЕООД сума в
размер 350.00 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит №
**********, ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата
искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения на ответника особен представител, с който се оспорва иска. Сочи, че
налице са само твърдения, че кредитът е бил поискан и че е сключен договор за
отпускането му. Алтернативно- прави се възражение за изтекла тригодишна давност
за вземането по договора, вноските по който имали характер на периодични
плащания.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото като писмени доказателства са приети Договор за кредит № **********/20.02.2015 г., слючен между „4 финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската марка
„ВИВУС“ и Ц.С.М., който не носи подписите на страните по делото; Общи условия
по договор за кредит; документ удостоверяващ извършването на превод на сумата
от 350 лева от „4 финанс“ ЕООД към Токуда Банк АД. Като писмени доказателства
са приети и Договор за прехвърляне на вземания N:BGF-2018-005/01.02.2018
г., Приложение-таблици N:1 към Договор за прехвърляне на вземания N:BGF-2018-005/01.02.2018
г., потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. и уведомление за
прехвърляне на вземания от „4 финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската марка „ВИВУС“ към Ц.С.М., с приложена пощенска разписка
от 30.03.2018 г. с отбелязване – „непотърсена пратка“.
При така установената по делото фактическа обстановка Съдът направи
следните правни изводи:
По смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за
паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателят определена сума
пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита
за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях
или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението. Именно предвид реалния характер на договора,
писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си
признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като
доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на
такъв е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца на
когото е цедирано вемането, който твърди, че ответникът не му е върнал
съответната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно
осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало.
Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от ЗПФУР, за
доказване на електронни изявления е приложим ЗЕДЕП. В последния закон е
предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се приравнява на
подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът не е доказал, че върху
представените от него договори е положен електронен подпис от страна на
ответника. Според чл.2
от ЗЕДЕП
"електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се
добавят към или са логически свързани с други електронни данни, и които се
използват като метод за удостоверяване. В самите общи условия на договора е
предвидено, че кредитополучателят следва да потвърди съдържанието на договора,
като натисне изпратения от кредитора линк или бутон за потвърждение. От този
момент се счита, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка.
Доказателства, че именно ответната страна е получила „линка за потвърждение” и
последващите й действия не са ангажирани по настоящото дело.
Следва на да се отбележи,че по силата на
горепосочените разпоредби от ЗПФУР ищецът е могъл да извърши запис на
изявлението-заявка или формуляр за кандидатстване, направен от заемополучателя
по електронен път, и респективно да докаже извършването му със самия запис.
По отношение на представените с исковата молба договор
за кредит от разстояние, неподписан за кредитополучател и общи условия към
същия, съдът намира, че същите не удостоверяват наличието на облигационна
връзка между страните породена от договор за заем. В конкретния случай не са
представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, постигнато
чрез договаряне, осъществено чрез средства за комуникация от разстояние. Липсват всякакви
доказателства, че ответника, посредством
електронната страница на заемодателя е подал искане за получаване на паричен
заем или се е съгласил да получи такъв или изобщо е изразил воля в тази посока,
както се твърди от ищеца.
За да възникне между страните облигационно
правоотношение по договор за заем, и когато потребителят на този кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа
по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска
дейност, то към този договор са приложими изискванията на Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл.10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в
писмена форма на хартиен или друг носител. Разглежданият договор се твърди, че
е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР, но по делото липсват
технически или електронни записи, от които да е установено по безспорен начин,
че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, за да е
спазено изискването за съхраняването му на траен носител. Съгласно чл.2 и 3 от Закона за електронния документ и електронния
подпис, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ. Такъв в производството не се установи да е съставен.
Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК
Решение № 70/ 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о.
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2
ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен
документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението (виж чл.180 от ГПК).
Както се посочи вече липсват доказателства по делото,
че ответника се е съгласил да получи изявлението в електронна форма, както и че
е направил такова като страна по представения договор. Електронни документи в
случая следва да са електронни изявления
на двете страни отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на
договор, каквито на хартиен носител не бяха представени. Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184,
ал.1 изр.1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като
препис, заверен от страната.
От събраните по делото доказателства остана недоказано
ответника да е отправил волеизявление до „4 финанс“ ЕООД, опериращо на пазара
на финансови услуги под търговската
марка „ВИВУС“ за предоставяне на кредит от разстояние в размер на 350 лева, а
още по-малко при посочените в представения с исковата молба договор.
По изложените съображения предявената искова претенция
следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана, тъй като не
се установи и доказа наличието на облигационна връзка между страните по делото
и получването на заемна сума от ответника.
С оглед изхода от спора искането на ищеца за
присъждане на разноски е неоснователно и като такова следва да бъде оставено
без уважение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи"
№ 10 против Ц.С.М. ***, ЕГН ********** иск сумата
от 350.00 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********,
ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова
молба до окончателно изплащане на вземането, като
неоснователен и недоказан.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :