Р Е Ш
Е Н И Е
№ 878
гр.Бургас, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН
БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2063 по описа на БРС за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Д.З.В. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. К.К.
– БАК, с посочен съдебен адрес:***, партер, срещу Наказателно постановление №
18-0769-001236/15.05.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на
100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, а за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 2 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че същото е
незаконосъобразно. Посочва се, че са описани две нарушения и са наложени две
наказания, като не става ясно кое наказание, за кое нарушение е наложено.
Акцентира се, че не е описано местоположението на контролните органи и дали
водачът е възприел, подадените от тях сигнали. Счита се, че мястото на
нарушението не е индивидуализирано, както и че описаната фактическа обстановка
не е вярна /без да се посочва, коя е вярната/. Смята се, че производството се е
развило извън сроковете по ЗАНН, а под условията на евентуалност се пледира за
квалифициране на деянието като маловажно и прилагане на чл. 28 ЗАНН. Иска се
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното
писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП. В
писмено становище от упълномощен юрисконсулт се застъпва позицията за
неоснователност на жалбата. Посочва се, че е спазена процедурата по ангажиране
на отговорността на водача, като не са допуснати процесуални нарушения. Прави
се възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.6, НП е
връчено на жалбоподателя на 19.05.2020г., а жалбата срещу него е депозирана на 21.05.2020г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 11.03.2018 г.
срещу жалбоподателя Д.З. бил съставен АУАН с бланков номер 028306 от Й.Р. – към
онзи момент заемащ длъжността мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР гр. Бургас. АУАН би съставен за това, че около 14.35 часа на същата
дата, в гр. Бургас на бул. „Янко Комитов”,
З. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, като при подаден сигнал от
контролните органи със стоп палка, образец тип МВР, водачът не спрял, а
продължил своето движение, като в последствие до отбивката на бул. „Тракия“ бил
спрян и установен, както и че в хода на проверката не представил контролен
талон към СУМПС.
В съставения АУАН
като свидетел било вписано лицето Радислав Д. Дерменджиев - също мл.
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР гр. Бургас, но в графата за
подписи липсва негов подпис. Актът бил връчен на жалбоподателя, който отказал
да го подпише. Отказът бил удостоверен с подпис на Георги Д.Д..
Въз основа на АУАН
на 15.05.2018г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП наложил
на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.
2 ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в
размер на 10 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на служебен контрол подлежи и АУАН.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Росица Паязова – Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
Независимо от
посоченото обаче, настоящият състав намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
Съгласно
изискванията на чл. 40, ал. 1
ЗАНН, актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението. Съгласно чл. 43, ал. 1
ЗАНН, след като се състави
АУАН той следва да се предяви поне на един от свидетелите, които са вписани в
него също за подписване, след което актът следва да се предяви на нарушителя да
са запознае със съдържанието му и да го подпише. От процесният АУАН се
установява, че липсва подпис
на свидетеля – Радислав Деременжиев. Административнонаказателното производство
е динамичен фактически състав. Процесуалните права и задължения се пораждат от
предходно процесуално действие и са насочени към предприемане на последващо
процесуално действие. Съдът намира, че изискването на закона е
гаранция за достоверността на констатациите на актосъставителя и нарушението му
води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на такъв акт НП.
Разпоредбата на чл.43, ал.1
ЗАНН е императивна и
изисква АУАН да бъде предявен на нарушителя, след като бъде подписан от
актосъставителя и поне един от свидетелите посочени в него. По този начин се
гарантира, че посочените в акта свидетели действително са присъствали при
съставянето му, а нарушаването на тази императивна разпоредба създава съмнение
за достоверността на посочените в него констатации. Предвид което по отношение
на това нарушение на административнопроизводствените правила не може да намери
приложение разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, т.к. очевидно не е
налице установено по безспорен начин извършено нарушение.
Неспазването на изискванията на административнонаказателното производство води до незаконосъобразност на НП и е формална предпоставка за отмяна на процесното НП, защото опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В горепосочения смисъл е както правната теория - Лозан Панов и Ралица Илкова, „Процесът по ЗАНН”, изд. „Сиела”, 2009 г., стр. 52 и стр. 74, така и съдебната практика- Решение № 879 от 15.2.2017 г. по адм.д. № 11094/2016 г. на Административен съд – София, Решение № 162 от 25.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3531 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение от 13.03.2013 г. по н. д. № 119 / 2013 г. на Административен съд – Монтана и др.
Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по напълно аналогични казуси, като например – Решение № 2200/23.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 2295/18г. на АдмС-Бургас, където се приема, че: „ в нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е указано, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Цитираната разпоредба е императивна и неизпълнението й води до опорочаване на административнонаказателното производство. В настоящия случай, видно от приложения по делото АУАН се установява, че същия не е подписан от вписания в него свидетел. Липсата на подпис на свидетеля безспорно съставлява съществено процесуално нарушение. Подписа на свидетеля се полага с цел удостоверяване на вписаните в АУАН факти и обстоятелства, поради което, неподписването на АУАН от страна на свидетеля следва да се приравни на липса на свидетел, т.е. до липсата на достоверност на фактическите и правни обстоятелства, вписани в АУАН. Така констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на санкционираното лице и водят да незаконосъобразност на наказателното постановление“.
Отделно от горното съдът следва да посочи, че вменените нарушения са останали и недоказани. В разпита си пред съда актосъставителят Р. заяви, че не си спомня абсолютно нищо от процесния случай и не може да отговаря на каквито и да е въпроси в тази връзка. При това положение, съдът счита, че АНО, който носи доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал нито едно годно доказателство в подкрепа на обвинителната теза, извън съставения АУАН, който обаче както стана дума е опорочен. Съгласно задължителните указания дадени с ППВС 10/1973г. и ППВС 2/1978г., обаче - АУАН губи доказателствената си сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени в него подлежат на установяване с всички доказателствени средства. За да се ангажира административнонаказателна отговорност на привлеченото лице е необходимо административният орган, върху когото лежи доказателствената тежест да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното административно нарушение е извършено от соченото за нарушител лице (Решение от 17.02.2009 г. на АдмС – Шумен по к. н. а. х. д. № 217/2008 г.). В конкретния случай фактическата обстановка в АУАН е изрично оспорена с жалбата, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност. Като доказателство за приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка не може да се приемат показанията на актосъставителя. При зададените от съда въпроси актосъставителят заяви, че няма спомени за конкретния случай, поради което и реално не се събра нито едно доказателство, което да обслужва тезата на АНО.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им.
По делото е приложен договор за права защита и съдействие (л.5), в който
изрично е посочено, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева. По
делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар,
като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за
адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес
при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 100 лв.
Съобразявайки горните правила и като взе
предвид, че жалбата по делото е с обем от около една страница и в по-голямата
си част е лишена от конкретика (декларативно се заявява, че фактическата
обстановка не е правилна, но не се посочва каква е правилната; декларативно се
заявява, че не са спазени сроковете по ЗАНН, но това твърдение не се обвързва с
никакви конкретни факти), както и че адв. К. – БАК дори не се яви в
единственото съдебно заседание, то и настоящият състав счита, че възражението
от страна на АНО за прекомерност е основателно и на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в минималния предвиден в закона размер, а именно 100 лева,
които съответстват на фактическата и правно сложност на конкретното дело и на
реално извършените действия.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0769-001236/15.05.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на Д.З.В. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба”
в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца, а за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. 2 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на Д.З.В. с ЕГН: **********
сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща сторени в производството
разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.