РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Бургас, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100501479 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната
жалба на Адв.Виолета Герова, съдебен адрес: град София, бул. „България” X»
81, вх. В,ет.8 - пълномощник на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК
*********, против Решение № 260972/13.07.2021г.,постановено по гр.д.
№7236/2021г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен предявеният по
реда на чл. 422 от ГПК установителен иск досежно сумата в размер на 385.82
лв.- представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договорен
абонамент за мобилни услуги, от които: 181.86 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.04.2018 г. за
мобилен номер ************; и 203.96 лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 18.07.2018 г. за мобилен номер
**********.
Във въззивната жалба се твърди, че принципно правилните
разсъждения на PC- Бургас досежно противоречие с разпоредбите на ЗЗП на
неустоечна клауза, чиято стойност се равнява на месечни абонаментни такси,
дължими за целия оставащ срок на договора, за който е бил сключен същият,
не кореспондирали с претенцията на ищеца, с основанието, на което е
начислено вземането му за неустойката, нито с представените по делото
1
писмени доказателства.Изложени са съображения, основани на договорни
разпоредби между страните,от които ставало ясно, че неустойката
представлява стойността НЕ на всички месечни абонаментни такси, дължими
за целия срок на договора, а стойността на само ТРИ месечни такси. Или,
съгласно т.11 от договорите, в случай на прекратяване на подписан договор
преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя
или при нарушение на задълженията му по договора или
приложения/документи, свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети
без ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния
абонамент, потребителят дължал и възстановяване на част от стойността на
ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. (3) В
случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване
на услуги, съгласно посочено в подписан договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължал такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент)
съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия
срок на договора.Цитира се спогодбата с КЗП от 12.01.2018г., с която са
договорени условия, при които Теленор да изчислява неустойките за
предсрочно прекратяване на срочните договорни абонаменти, така че същите
да не се явяват неравноправни, иди размерът им да не представлява всички
абонаментни такси за оставащия срок на договора. Претендираната неустойка
била изчислена именно по този начин. Сочи се, че първостепенният съд
приел, че клаузата за неустойка водела до значително неравновесие в
правата и задълженията на двете страни и не позволявала на абоната -
длъжник да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Действително, неравноправността на посочената клауза се преценявала, като
се вземали предвид обстоятелствата по всеки конкретен случай, но в случая
се излагат съображения за това, че абонатът получил повече, отколкото
престирал по договора.Цитира се разпоредбата на чл.92,ал.1,предл.1 ЗЗД и се
излагат съображения за това, че БРС неправилно приложил закона и договора
при разрешаване на спора. Твърди се, че изводът на PC- Бургас, че вземането,
за което отказва да издаде заповед за изпълнение, е такова за неустойка,
която противоречи на добрите нрави и в този смисъл същата представлява
неравноправна договорна клауза, е не само неправилен, но и в противоречие с
обстоятелствата по делото. БРС не съобразил, че ако с вземането за
неустойка се целеше заместване на реалното изпълнение на договора,
Операторът щеше да претендира цялата сума за устройство или дори цялата
отстъпка, а не само ЧАСТ от нея, както и щеше да претендира оставащите,
дължими до края на срочния абонамент месечни, стандартни за съответната
програма абонаментни такси, а не само трикратния размер на
последните.Моли се отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на такова за уважаване на иска; претендират се разноски, при
условията на евентуалност и в случай, че предявената въззивна жалба бъде
отхвърлена изцяло или частично и въззиваемата страна направи искане за
присъждане на разноски, то същите да бъдат съобразени и намалени до
предвидените в разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед правната и фактическа сложност на
воденото от страните производство и с оглед на извършените процесуални
действия от страните. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
процесуалния представител на въззивното дружество не се явява; с нарочна
писмена молба поддържа въззивната жалба и моли уважаването й; в молбата
2
се съдържа списък на разноските по чл.80 ГПК, които моли да бъдат
присъдени.
Постъпил е писмен отговор от АДВОКАТ ЛУИЗА ЛУИЗОВА, с адрес
на кантора - град Бургас, улица „ Генерал Гурко " № 9, етаж 2 особен
представител на Ф.М. Р.- ответник по гр. д. № 7236 / 2020 година по описа на
PC – Бургас, в който заявява становище за неоснователност на въззивната
жалба, без да излага конкретни твърдения и съображения по изтъкнатите от
въззивника доводи; моли за определяне на депозит, което да бъде
определено за внасяне от въззивния – ищец като възнаграждение за
особения представител на въззиваемия.
По допустимостта на въззивното производство Бургаският
окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението в
атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и е
допустима.
Във въззивната инстанция страните не са ангажирали
доказателства.
От фактическа и правна страна се установява следното:
Пред въззивната инстанция предмет на делото са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД- за неустойки и обезщетение за забавеното им
плащане по сключени между страните договори за мобилни услуги.
Ищецът- сега въззивник, твърди, че поради неизпълнение в
срок на задълженията на ответницата по процесните договори, за които
задължения са издадени три фактури, всеки договор за мобилни услуги е
прекратен едностранно от ищеца и предсрочно по вина на ответницата
/поради изпадането й в забава/, поради което на основание чл. 11 от договора
същата дължи неустойка на ищеца в размер на общо 385,82 лева. Моли да
бъде установено това задължение на ответницата към дружеството- ищец,
ведно с обезщетението за забавено плащане, считано от подаването на
заявлението.
Поради оставяне без движение на исковата молба ищецът е
депозирал молба, с която е конкретизирал по пера и по стойност общо
претендираната сума за неустойка от 385,82 лева както следва : 181.86 лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
16.04.2018 г. за мобилен номер ************, от която 62,46 лева
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 110,40 лева
неустойка за предоставено за ползване устройство ALKATEL и 203.96 лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
18.07.2018 г. за мобилен номер **********,от която 46,83 лева,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 157,13 лева
неустойка за ползване на устройство TABLET.
Ответницата- сега въззиваема, действаща чрез особения си
представител, оспорва исковете. В писмения си отговор на първо място
заявява, че според Общите условия в случаите на прекратяване на договора
3
това прекратяване влизало в сила от датата на датата на уведомяване от
страна на Теленор до потребителя; ищецът нито твърдял, нито сочал
доказателства как е уведомил ответника за прекратяване на договора с
него.По тази причина намира претенцията за неустойка за неоснователна. На
второ място изтъква, че претендираната неустойка, представляваща сума по
договора с потребитля, определена в размер на всички абонаментни вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на неговия срок била
нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26,ал.1,т.3
ЗЗД.
Преди първото по делото заседание ищецът е депозирал молба, с която
е допълнил фактическите си твърдения по исковата молба относно
неустойката както следва:
В процесният договор страните уговорили дата на фактуриране на
ползваните услуги, поради което сумата ставала изискуема след изтичането
на този срок.При наличие на неплатени месечни задължения на абоната
операторът го уведомявал по реда на чл.31а от Общите условия; при изтичане
срока за плащане на задължението по втората месечна фактура изходящите
обаждания на абоната били ограничени , а операторът неколкократно
изпращал смс-напомняне за незаплатена месечна фактура.За следващия
отчетен месечен било издадено кредитно известие, с което били
приспаднати авансово заплатени такси от абоната при сключване на договора
за услуги. Изтъкнати са съображения за това, че операторът нямал законово
или договорно задължение да волеизявлява изрично пред ответника
намерението си за прекратяване на договора, тъй като в случая не била
налице хипотезата на разваляне на договора по чл.87 ЗЗД.Счита, че
прекратяването на договорното правоотношение е настъпило посредством
преустановяване на предоставяната мобилна услуга, от който момент на това
фактическо действие настъпвали и правните последици от прекратяването.
Заявява становище и съображения по възражението на ответницата за
неравноправност на клаузата за неустойка.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното заповедно производство се установява, че по реда на
чл. 410 ГПК против ответницата е била издадена заповед № 2312/04.09.2020
г. по ч. гр. д. № 5293/2020 г. по описа на РС-Бургас за суми както следва: от
181.86 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 16.04.2018 г. за мобилен номер ************, от която 62,46 лева
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 110,40 лева
неустойка за предоставено за ползване устройство ALKATEL и 203.96 лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
18.07.2018 г. за мобилен номер **********,от която 46,83 лева,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 157,13 лева
неустойка за ползване на устройство TABLET,присъдени са разноски в
размер на 25 лева.
Тъй като ответницата не е открита на постоянния и настоящ адрес,на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /ред., ДВ, бр.
4
86/2017 г./ районният съд е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, което е направено в едномесечния законов
срок, поради което искът е допустим.
Не са спорни между страните обстоятелствата във връзка със
сключването на договорите, предоставените услуги, както и неизпълнението
на задълженията за заплащане стойността на услугите от страна на
ответницата на задълженията по представени от ищеца фактури. Видно от
фактура от 05.02.2019г./ л. 23 от делото на БРС/, ищецът е начислил обща
сума за плащане от ответницата в размер на 537,29 лева / с ДДС/, от която
сума 385,82 лева представлява неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за услуги.
Не е спорно също, че процесната неустойка от 385,82 лева включва:
181.86 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 16.04.2018 г. за мобилен номер ************, от която 62,46 лева
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 110,40 лева
неустойка за предоставено за ползване устройство ALKATEL и 203.96 лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
18.07.2018 г. за мобилен номер **********,от която 46,83 лева,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 157,13 лева
неустойка за ползване на устройство TABLET.
Спорният въпрос е дали ищецът е упражнил правото си да прекрати/ по
терминологията, ползвана в ЗЕС/, респективно- да развали договорите /
съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД/ с ответницата поради констатираното
неизпълнение.
В случая ищецът твърди, че е имал правото да прекрати всеки
договор с ответницата на основание чл.19 б,т.в от Общите условия , според
която разпоредба Теленор има право едностранно да прекрати индивидуален
договор, срочен или безсрочен, когато потребителят не е платил дължимите
суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно по тези Общи условия.
Така цитираната разпоредба, сочена от ищецът като основание за
едностранно прекратяване на договор с ответницата , съдът намира, че следва
да се съотнесе към разпоредбата на чл.19а от Общите условия, в която
разпоредба също се урежда едностранно прекратяване на срочен или
безсрочен договор с Теленор, но по инициатива на абоната, които има право
да направи това с писмено едномесечно предизвестие до Теленор.
Това обстоятелство,разгледано и във връзка с липсата на предвиден
ред за прекратяване на договора при виновно неизпълнение на задълженията
на потребителя /виж чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД/,предвидени в специалният закон
/ЗЕС/ и договорите между страните, включително Общите условия,
мотивират съда да приеме приложение разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД- че
двустранният договор следва да бъде развален /т. е. прекратен/ с едностранно
волеизявление на изправната страна /кредитора/, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, в писмена форма /тъй като
процесните договори са сключени в писмена форма/, че след изтичането на
срока ще прекрати договора.
От разпоредбата на чл.87,ал.2 ЗЗД става ясно, че предупреждението,
5
че договорът ще бъде развален следва да е ясно и недвусмислено заявено, в
писмена форма и достигнало до ответницата . В случая ищецът изобщо не
твърди да е отправял писмено предизвестие до ответницата, но намира, че с
предприетите фактически действия по преустановяване на предоставянета
мобилна услуга/ чрез ограничаване на изходящите и входящите обаждания
на абоната/ е пристъпил към прекратяване на договорното
правоотношение. Тези аргументи не намират правна обосновка в сочената от
самия ищец разпоредба на чл.31а от Общите условия, според която норма: “
Теленор се задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратко
тестово съобщение- смс, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен
разговор,писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен
адрес за контакти,чрез писмо, доставено с куриер и др./ да информира
абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови
неплатени парични задължения,включително и когато за целта ще се ползват
услугите на трети лица/ кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и
др./Информацията по предходното изречение задължително съдържа и данни
за точния размер на претендираните парични вземания, за основанието, от
което произтичат , както и за третото лице, което ще събира вземането“
Тази формулировка е ясна и не се нуждае от тълкуване по смисъла на
чл. 20 от ЗЗД, поради което от нея буквално следва, че едва след като
ответницата не плати доброволно задълженията, посочени в поканата в
дадения й срок, ищецът ще пристъпи към описаните по-горе действия- ще
прекрати договора и ще начисли неустойка.На основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД
това последващо прекратяване обаче следва да стане с ново волеизявление на
ищеца до ответницата. Данни, нито дори твърдения, че това е станало до
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по делото няма.Нещо повече- по
делото остана изцяло недоказано и твърдението на ищеца, че е изпращал
кратки тестови съобщения до ответницата/ т.н. смс/ с уведомление за
намерението му да прекрати договора с абоната при неизпълнение на
задължението й да заплати месечните такси към Теленор,респ. че прекратява
договора. В този смисъл изцяло основателно е възражението на ответника,
направено с писмения отговор пред БРС за това, че ищецът не е установил
твърдението си за едностранно прекратяване на сключения договор с
ответницата.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че ищецът не е упражнил
надлежно правото си да прекрати договора поради виновно неизпълнение на
ответницата на задълженията й да заплати процесните фактури, поради което
не е възникнало правото му да получи уговорените в договора неустойки .
По изложените съображения се явяват неоснователни исковете за неустойка
както следва: в размер на 62,46 лева за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 16.04.2018 г. за мобилен номер ************,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и за 46,83
лева,претендирана за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 18.07.2018 г. за мобилен номер **********, представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси, в която част първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
Досежно претенциите за 110,40 лева неустойка за предоставено за
ползване устройство ALKATEL и 157,13 лева неустойка за ползване на
6
устройство TABLET, представляващи съответна част от разликата между
стандартната цена на устройството/ в брой, без абонамент/ съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
заплатената от него, лизингополучателя, при предоставянето му /в брой или
обща лизингова цена по договора за лизинг/,съответстваща на оставащия срок
на договора, съдът намира следното:
Пред БРС както в исковото производство, така и в заповедното
производство е представено само Допълнителното споразумение към Договор
от 16.04.2018г. за мобилни услуги за мобилен номер ************ и Договор
за лизинг от същата дата, от които се установява , че на 16.04.2018г.
потребителят Ф.М. е получила устройство АЛКАТЕЛ , модел А3 BLACK на
стойност 110,16 лева,представляваща цената в брой или обща лизингова цена
с абонаментен план.Отразено е , че отстъпката в стандартната цена е
219,74лева. Сочените документи са подписани от двете страни по делото и не
са оспорени в исковото производство, поради което съдът намира за
безспорно установено волеизявление на ответницата , удостоверяващо както
получаване на устройството, така и относно цената и отстъпката на
същото.Видно от т.ІV.4 на Допълнителното споразумение към Договор от
16.04.2018г. за мобилни услуги за мобилен номер ************, в случай на
прекратяване на този договор преди изтичане на срока, посочен в чл.2/
срокът е 16.04.2020г./, по вина или инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ или при
нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи,
свързани с него, в това число и приложимост на Общите условия, последният
дължи възстановяване и на такава част от разликата между стандартната
част на устройството / в брой,без абонамент/ съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му / в брой или съответно обща лизингова цена по договора
за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.Видно от
договор за лизинг- чл.10,ал.1: Всяка от страните може да развали договора в
случай на неизпълнение на задължение от другата страна по него;според
чл.10,ал.2- развалянето се извършва с едностранно писмено изявление, без да
е необходимо Лизингодателят да дава допълнителен срок за изпълнение.
Както се посочи по- горе, категорично не се установява процесният
договор да е бил прекратен предсрочно по предвидения затова ред и преди
изтичане на уговорения срок. Това всъщност се отнася и за двата
договори/за мобилни услуги и допълнителния договор за лизинг/.
сключени между страните. Издаването на фактура с начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора не е равносилно на писмено изявление
на кредитора до потребителя с уведомление за прекратяване/разваляне на
договора, доколкото потребителят следва да бъде адресат на писменото
изявление,прекратяващо договора, а не толкова на фактурата, която е
счетоводен документ и следва да има определеното по закон съдържание.
Договорите нито са прекратени, нито са развалени към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за предсрочно настъпило
7
вземане на кредитора като неустойка. Прекратяването на договора от страна
на търговеца без предизвестие в отношенията между търговец и потребител е
недопустимо защото създава значително неравновесие в правата и
задълженията на страните и дава предимство за търговеца за сметка на
длъжника. Потребителят следва да бъде защитен като по-слабата в
отношенията страна, включително и чрез правото му да узнае по несъмнен
начин как, защо и от кога търговеца счита договора за прекратен, която
трансформация в крайна сметка водят след себе си и негативните последици
за заплащане на уговорени със сключените договори неустойки. Клаузите в
Общите условия, даващи право на оператора едностранно и без предизвестие
да прекрати договора занапред, не могат валидно да дерогират общото
правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, нито разпоредбите на чл. 143 от ЗЗП,
регламентиращи изключително завишената и специално предвидена правна
защита на потребителя в отношенията си с търговеца с оглед охраната на
правата му спрямо икономически по-силната страна в облигационната връзка.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че ищецът не е упражнил
надлежно правото си да прекрати всеки един от процесните договори поради
виновно неизпълнение на ответницата на задълженията й за мобилни
услуги,поради което не е възникнало правото му да получи уговорените в
договора неустойки .
По изложените съображения като краен правен резултат обжалваното
решение на БРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора по делото на въззивника не се дължат
разноски /нито за заповедното, нито за исковото производство пред двете
инстанции/.
Възнаграждението на особения представител, назначен по реда на чл.
47 от ГПК се дължи /независимо от изхода на делото/, поради което същото, в
размер на 150 лв. следва да бъде заплатено на адв. Луиза Луизова от БАК от
заплатения от въззивника депозит.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение №260972/13.07.2021г., постановено по гр.д. №
7236/2020г., по описа на PC- Бургас.
ПОСТАНОВЯВА на адв.Луиза Луизова от БАК , особен представител
8
на въззиваемата Ф. М. Р.,да се изплати възнаграждение от внесения от
въззивника депозит в размер на 150 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9