№ 16426
гр. С, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20241110122490 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл..49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД от В. Д.
С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.М. Д.,с адрес гр.С,против
С О,БУЛСТАТ *****,с адрес гр.С,представлявана от кмета В. Т,с искане за
осъждане на ответната страна да заплати сумата от 17000 лева,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 01.12.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 01.12.2020 г. ищецът С.,движейки се
по ул.“*****“ в посока от ул.“*****“ към ул.“*****“ пред ***** стъпва в
дупка на тротоарната настилка,образувана от разрушени и липсващи
тротоарни плочки,вследствие на което чупи лява гривнена става,получава
оток и движението на крайника е ограничено. Ищецът С. сочи,че след
посещение на МБАЛ „*****“ гр.П е извършена мануална репозиция на
фрактурата. В исковата молба се поддържа,че възстановителният период е
продължил около два – три месеца като се е върнал на работа на 11.03.2021 г.
Ищецът С. поддържа,че вследствие на настъпилото увреждане се е променил
психически – станал тревожен и раздразнителен,ограничил социалните си
контакти. В исковата молба са изложени твърдения,че ответната страна
отговаря за обезвреда,защото произшествието се дължи на неизпълнение на
задължения да обезвреди и поддържа в изправност пътя. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът С О оспорва исковата
претенция като неоснователна и недоказана – твърди се,че не е доказано къде
е настъпило увреждането,нито при какви обстоятелства е настъпило,сочи
се,че не е ясно поради какви причини болнична помощ е оказана в лечебно
заведение в гр.П. Ответникът отрича вредите да са възникнали вследствие
1
бездействие на негови служители. Ако искът бъде възприет като
основателен,ответникът формулира възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение като се твърди,че ищецът се е възстановил
напълно,а и няма данни да е търсил психологическа помощ за справяне с
преживяното. Ответната страна моли съда да постанови решение,с което да
отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е лист за преглед на пациент от 01.12.2020 г.,издаден от
МБАЛ ***** – гр.П.
Според болничен лист,издаден на В. Д. С.,за периода 02.12.2020 г. до
31.12.2020 г. диагнозата е счупване на долен край на лъчева кост. Установява
се,че са издавани болнични листове за периода до 11.03.2021 г.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза се установява,че на В. С. е поставена диагноза счупване на долен
край на лъчева кост,което увреждане се получава при падане върху терена с
подпиране на дланта на ръката,изпъната в лакътя. Такова счупване се лекува
консервативно и оперативно,при консервативното лечение се поставя
имобилизация за около 4 седмици,такова счупване реализира признак трайно
затруднение движението на горен крайник ( лява ръка ) за период,не по-малък
от 2,5 – 3 месеца при обичаен ход на възстановяване,при получаване на
увреждането пострадалият е изпитвал силни болки,които впоследствие са
отшумявали,при такива счупвания при пациенти се проявяват остатъчни
явления болки на мястото на счупването при промяна на времето или при
натоварване на крайника,при конкретния пациент няма данни за медицински
усложнения.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля Д С.,син на ищеца,неговият баща е претърпял инцидент в
началото на месец декември 2020 г. – двамата се движели по ул.“*****“ и
поради липса на някои плочки и счупване на други плочки неговият баща
стъпил в дупка от липсваща плочка и падайки се подпрял на ръката си,при
което получил счупване на китката. Свидетелят С. е казал,че е закарал баща си
до болница в П,където неговият баща имал познат лекар. Според показанията
на свидетеля С. след инцидента баща му се възстановявал няколко месеца
като три месеца бил в болнични,притеснявал се,че може да остане без работа.
Свидетелят С. е казал,че е помагал при пазаруването,а за ежедневните нужди
майката на свидетеля и съпруга на ищеца е помагала. Според свидетеля С.
неговият баща изпитва болки при продължителна работа с ръката,както и при
климатични промени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД е
обусловено от провеждането на доказване,че са настъпили вреди,вредите са
пряка и непосредствена последица от действия или бездействия по повод на
работа,възложена от ответника. С този иск се цели ангажиране на
2
отговорността на възложителя,която е обективна и за ангажирането й е
достатъчно доказване наличието на действия/бездействия,на вреди и на
причинна връзка между същите. Провеждането на доказване за наличието на
предпоставки за уважаване на иска е възложено в тежест на ищцовата
страна,което означава,че страната ищец следва да проведе пълно доказване за
наличието на предпоставки за уважаване на исковата претенция,т.е. от
доказателствата по делото да се установява по несъмнен и категоричен начин
наличието на предпоставки да бъде уважена исковата претенция.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на производството
доказателства може да бъде направен несъмнен извод,че за ищеца С. са
възникнали вреди,тъй като е получено травматично увреждане счупване на
лъчева кост,в която насока съдът отчете представената по делото медицинска
документация. Действително прегледът на ищеца С. и последващото лечение
са реализирани в болнично заведение в гр.П,но това не променя извода,че са
възникнали вреди,респективно не променя извода,че лицето,което е
възложител на работата,по повод на която са възникнали вреди е пасивно
легитимирано да отговаря по предявената искова претенция,в която насока
съдът приема,че всяко лице – пациент има правото да избира лечебното
заведение,в което да потърси медицинска помощ. Възникването на
травматично увреждане,което е довело до необходимост от
имобилизация,както и до ползване на отпуск по болест за периода до
11.03.2021 г.,както и е причинило болки и страдания за пострадалия С. и
необходимост да бъде подпомаган в ежедневнието си от своите съпруга и син,
позволява да бъде възприето,че са настъпили вреди,за които ответната страна
отговаря. За да бъде уважен иск по чл.49 от ЗЗД,следва да бъде установена
причинно-следствена връзка между вредите и действията/бездействията,да
бъде доказано,че тези действия или бездействия са по повод на работа,за която
ответната страна отговаря. Анализът на събраните в хода на производството
доказателства позволява да бъде възприето,че е проведено доказване,че са
реализирани материалноправните предпоставки за уважаване на иска. Съдът
приема,че е доказано,че инцидентът,довел до падане на ищеца С. и до
травматичното увреждане чрез счупване на лъчева кост на лява ръка,са
настъпили на тротоар на ул.“*****“ в гр.С,в която насока са депозирани
свидетелски показания от свидетеля Д С.,който е очевидец на инцидента.
Макар тези свидетелски показания да са заинтересовани по смисъла на чл.172
от ГПК при съобразяване родствената връзка между ищеца и свидетеля,съдът
приема,че свидетелските показания следва да бъдат кредитирани като
последователни и конкретни,а и отделно от това,свидетелските показания не
са опровергани от други доказателства по делото – ответникът не ангажира
доказателства тротоарът на ул.“*****“ към датата на настъпване на инцидента
да е бил в изправно състояние. За да счете,че ответната община е пасивно
легитимирана да отговаря за обезвреда,съдът взе предвид,че според
свидетелските показания на това място на тротоара има счупени,както и
липсващи плочки. Софийският районен съд намира,че ответната страна е
пасивно легитимирана да отговаря за вредите,защото има законови
задължения да осигурява състоянието на тротоарите,а именно съгласно
чл.30,ал.4 от Закона за пътищата,за изграждането,ремонтирането и други
дейности,свързани с безопасността на движението по тротоарите,отговаря
съответната община,а и това нейно задължение произтича от общото
3
задължение,регламентирано в Закона за общинската собственост,че общината
управлява общинските имоти по начин,който е насочен в полза на обществото.
Наличието на законово задължение за осигуряване състоянието на тротоара
във вид,който не застрашава здравето на гражданите,съпоставено със
събраните доказателства,че състоянието на тротоара е било недобро поради
това,че е имало липсващи плочки,респективно счупени плочки,позволяват на
съда да счете,че исковата претенция е доказана по основание. С оглед
обстоятелството,че травматичното увреждане на ищеца С. е настъпило
вследствие подхлъзване и падане на една страна,което е причинило счупване
на лъчева кост на лява ръка,настъпилите вреди са непосредствена и пряка
последица от допуснатото от ответника бездействие,което дава основание за
ангажиране на отговорността му по реда на чл.49 от ЗЗД. В тази насока съдът
приема,че следва да бъде отчетено,че показанията на свидетеля Д С.
хармонизират със заключението по съдебно-медицинската експертиза,според
което такова травматично увреждане може да бъде получено именно при
съприкосновение с терена с подпиране на ръката. Развитите съображения
мотивираха съда да счете,че исковата претенция е доказана по основание. В
хипотезата,когато са претендирани неимуществени вреди,какъвто е
настоящият случай,съдът определя размера на обезщетението по
справедливост при съобразяване критериите,установени съгласно чл.52 от
ЗЗД. За разлика от имуществените вреди,които подлежат на точна
количествена преценка неимуществените вреди се определят при
съобразяване установените от закона критерии. Софийският районен съд
намира,че исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 10000
лева,а за разликата до пълния претендиран размер от 17000 лева искът като
неоснователен подлежи на отхвърляне. За да приеме,че искът подлежи на
уважаване за сумата от 10000 лева,съдът взе предвид,че към датата на
настъпване на инцидента ищецът С. е бил на възраст 59 години,отчете
времевия период,през който е ползвал отпуск по болест – до 11.03.2021 г.,т.е.
малко над три месеца,взе предвид възстановителния период,посочен в
експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза – около 2,5-3
месеца. За да бъде определено обезщетение в размер от 10000 лева,съдът
намира,че следва да бъдат възприети ограниченията,които ищецът С. е търпял
в рамките на възстановителния период, първоначалния интензитет на
болки,както и необходимостта да бъде подпомоган от близките си.
Същевременно при съобразяване пълното възстановяване на ищеца,който
следва да се счита хирургично здрав,липсата на настъпили трайни
увреждания,съдът приема,че искът подлежи на уважаване за сумата от 10000
лева,но за разликата до 17000 лева следва да бъде отхвърлен. Съдът намира,че
при съобразяване правилото на чл.84,ал.3 от ЗЗД лихва върху паричната
сума,за която исковата претенция е уважена,следва да бъде присъдена,считано
от деня на увреждането – на 01.12.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането,каквото искане е формулирано и в исковата молба.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни претендират
присъждане на разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в
полза на ищеца в размер от 545,88 лева съответно на уважената част от иска,а
в полза на ответника – 42 лева юрисконсултско възнаграждение съответно на
отхвърлената част от иска. Съдът,отчитайки обстоятелството,че ищецът е
представляван по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,намира,че в полза на адв.М. Д.
4
Д. следва да бъде присъдено възнграждение за адвокат в размер от 500 лева
при съобразяване фактическата и правна сложност на казуса,провеждането на
едно съдебно заседание,в което делото е обявено за решаване,както и взе
предвид решение на СЕС по дело № 438/2022 г.,според което съдът не би
могъл да бъде обвързан от минимален размер на дължимо адвокатско
възнаграждение,основан на наредба на адвокатския съвет,защото това би
довело до нарушаване правилата за конкуренция.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О,БУЛСТАТ *****,с адрес гр.С,представлявана от кмета
В. Т на основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД да заплати на В. Д. С.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,сумата от 10000 ( десет хиляди ) лева – обезщетение
за неимуществени вреди вследствие получено на 01.12.2020 г. травматично
увреждане счупване на долен край на лъчева кост,настъпило на ул.“*****“ в
гр.С вследствие на нарушени и липсващи тротоарни плочки,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на увреждането – на
01.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в
частта за разликата над 10000 лева до пълния претендиран размер от 17000
лева.
ОСЪЖДА С О,БУЛСТАТ *****,с адрес гр.С,представлявана от кмета
В. Т на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на В. Д.
С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от 545,88 лева ( петстотин
четиридесет и пет лева осемдесет и осем стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА В. Д. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на С О,БУЛСТАТ *****,с адрес
гр.С,представлявана от кмета В. Т сумата от 42 ( четиридесет и два ) лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С О,БУЛСТАТ *****,с адрес гр.С,представлявана от кмета В.
Т да заплати на адвокат М. Д. Д.,личен номер **********,с адрес гр.С,сумата
от 500 ( петстотин ) лева адвокатско възнаграждение за предоставена правна
помощ по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5