№ 3334
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100508657 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20124049 от 26.05.2021 г., постановено по гр. д. № 35267/2020 г. на
Софийски районен съд, 162 състав, са отхвърлени предявените от Г. С. А. с ЕГН:**********
срещу Й. Д. С. с ЕГН:********** и И. Н. Г. с ЕГН:**********, искове както следва:
негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят
неоснователните си действия, като отстранят теча в ап. 53, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, с който пречат на ищцата да упражнява правото й на собственост върху
находящия се на долния етаж ап. 49; осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 166,66 лв. (по 83,33 лв. от всеки ответник), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в 1/3 част, припадаща се на ищцата, от
стойността на необходимите ремонтни дейности за отстраняване на щетите в банята на
жилището на ищцата от теча от апартамента на ответниците, както и за сумата от 500 лв. (по
250 лв. от всеки ответник), обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
противоправното бездействие на ответниците да отстранят теча в апартамента им.
Решението е обжалвано от Г. С. А., действаща чрез назначения й процесуален
представител, в частта, с която са отхвърлени осъдителните искове с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 166,66 лв. (по 83,33 лв. от всеки ответник), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в 1/3 част, припадаща се на
ищцата, от стойността на необходимите ремонтни дейности за отстраняване на щетите в
банята на жилището на ищцата от теча от апартамента на ответниците, както и за сумата от
500 лв. (по 250 лв. от всеки ответник), обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
противоправното бездействие на ответниците да отстранят теча в апартамента им. Това
очертава предмета на настоящото въззивно производство.
Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението в
обжалваната част. Поддържа се, че районният съд необосновано не е приел, че исковете за
присъждане на обезщетение са недоказани. Излагат се доводи и се обсъждат конкретни
1
доказателства в подкрепа на основателността на исковете. Моли се решението в
обжалваната част да бъде отменено, като предявените искове за обезщетение срещу Й. Д. С.
и И. Н. Г. бъдат изцяло уважени и да се присъдят сторените пред въззивната инстанция
съдебни разноски.
Ответниците по въззивната жалба - Й. Д. С. и И. Н. Г., действащи чрез процесуалния
си представител, са депозирали в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В
него се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния
съд в обжалваната част. Иска се присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски в полза на въззиваемите.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване единствено относно
приложимото право и възприетата от районния съд фактическа обстановка, което очертава
обхвата на въззивната проверка за правилност на решението в обжалваната част.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд правилно е
съобразил релевантната фактическа обосновка. Безспорно е между страните, че през лятото
на 2019 г. на тавана в банята на ищцата Г. С. А. се е появило петно от теч, но по делото не се
установява, то да се дължи на противоправно поведение на ответниците. От показанията на
свидетеля Г. Н.Г., брат на ответницата И. Н. Г., се установява, че същият е специалист по
отопление, инсталация и климатизация и във връзка с професията си е бил извикан от сестра
си да провери теча в ап. 49 през лятото преди две години, когато Г. А. се е оплакала от него.
Според този свидетел - очевидец тръбата за студената вода в банята е била мокра, с конденз
по нея, като по целия таван на банята, както и по стената в спалнята и в коридора над
вратата е имало стари петна и мухъл по тях, а единственото прясно петно е било около
тръбите в банята, но то е било с много малък диаметър (около сантиметър) и е резултат от
мократа тръба за студената вода. В този смисъл са и изводите на вещото лице по приетата в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което в открито
съдебно заседание уточнява, че е нормално да има конденз около тръбата за студена вода,
когато е разположена в банята и е открита, тъй като в нея непрекъснато се охлажда водата.
Напълно обосновано районният съд е кредитирал свидетелските показания на Г.ев, които се
подкрепят и от експертните изводи на съдебно техническата експертиза. Същевременно,
същите не са опровергават и от показанията на доведения от Г. С. А. свидетел. В тази насока
правилен е изводът на районния съд, че не е доказано наличие на противоправно поведение
на Й. Д. С. и И. Н. Г., което да е причинило непосредствено твърдяните от ищцата
имуществени и неимуществени вреди. Установява се анализа на събраните доказателства, че
процесният теч, който се е появил в средата на 2019 г., представлява формиране на конденз
по тръбата за студената вода в банята, който е довел до появата на мокро петно по тавана
2
единствено в частта около тръбите и който представлява нормално състояние при летните
атмосферни условия и характеристиките на процесната тръба, а не се дължи на проблеми
във ВиК инсталацията на горния апартамент и инициирани от там течове. Може
категорично да се заключи, че не е проведено пълно и главно доказване на твърденията за
осъществен деликт от Й. Д. С. и И. Н. Г., поради което липсва основание за ангажиране на
тяхната отговорност за обезщетяване на евентуално претърпени от Г. А. имуществени и
неимуществени вреди.
Поради гореизложеното правните аргументи на районния съд, въз основа на които е
отхвърлил предявените от Г. С. А. искове за обезщетение, са законосъобразни, обосновани
са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства.
Ето защо настоящият състав счита, че постановеното решение в обжалваната част е
правилно и следва да се потвърди.
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба.
Същите се основават на твърдения за доказаност на процесните искове, които са напълно
безпочвени и са оборени от приетите доказателства в първоинстанционното. Последните по-
горе бяха обсъдени от въззивния съд и не следва да бъдат преповтаряни. Предвид
бланкетния характер на възраженията и липсата в тях на конкретност, относима към
предмета на спора, въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда по-детайлно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемите на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК имат право на разноски
за изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално
представителство във въззивното производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20124049 от 26.05.2021 г.,
постановено по гр. д. № 35267/2020 г. на Софийски районен съд, 162 състав.
ОСЪЖДА Г. С. А. с ЕГН:********** да заплати на Й. Д. С. с ЕГН:********** и И.
Н. Г. с ЕГН:********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за
въззивната инстанция в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3