Р Е Ш Е Н И Е  №

В името на народа

гр. Кърджали, 29.07.2022 г.

 

Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мелиха Халил

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 160/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца  (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Г.С.К. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед №ЗСПД/Д-К-КК/312/04.04.2022 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково, с която е отказано отпускането на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобрзна, като постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се, като неправилен, извода на административния орган, че детето К. К. не се отглежда в страната. Сочи се, че цялото семейство живее в ***, но поради нуждата от лечение на детето К. К., се налагат чести посещения в специализирани клиники в ***. Искането е да се отмени оспорената заповед. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кирково, чрез процесуалния си представител, изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и законосъоразност на обжалваната заповед поради липсата на кумулативно предвидена предпоставка в чл.8д, ал.1 от ЗСПД – детето да живее постоянно в страната.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С ЕР № ***/***г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД – ***, на детето К. К. е определена ***% вид и степен на увреждане ***.

На 22.03.2022 г. майката на детето – Г.С.К., е подала заявление-декларация, вх.№ К-КК-312 за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД, към което е приложила и решението на ТЕЛК.

На 04.04.2022 г., социален работник в Д „СП“ – Кирково е дал становище, че лицето няма право на заявената месечна помощ, поради това, че  детето не се отглежда в страната. Отразил е, че за периода от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г. детето е било на територията на Р България 43 дни.

От писмо рег.№318-000-1196/28.03.2022 г. на ОДМВР Кърджали, РУ – Кирково, за периода от 01.03.2021 г. – 28.03.2022 г., са установени по дати и месеци влизанията и излизанията, на лицата Г.С.К., Б. А. К. и К. К., от и в територията на Р България.

По делото е приложена и медицинска документация за провеждано лечение на детето К. К. в ******, както и в Център за рехабилитация, в различни периоди. Налична е и медицинска документация от Р България, касаеща здравословното състояние на детето – епикриза от ***, годишен план за терапевтично поведение за подобряване ***.

По делото са разпитани като свидетели лицата Е. Ю. Ю. и М. И. Х. и двамата от ****. Според техните показания, жалбоподателката и детето К. живеят в ****, заедно със семейството си. Свидетелите твърдят, че жалбоподателката често пътува до болница в ***, за  лечение на детето, но то живее и се отглежда в страната, като за него се грижи цялото семейство.  

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.4 от ЗСПД, и в изискуемата от закона писмена форма. При издаването й обаче, съдът констатира нарушение на  материалния закон.

Съгласно чл.3, т.2 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната, а според чл.8д, ал.1 същия закон,  месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Целта на месечните помощи, според чл.8д, ал.4  ЗСПД,  е да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване. Предвидено е месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане да се предоставят за задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания, както и за  осигуряване на грижа и подкрепа в домашна и семейна среда за децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от семействата по ал. 1 (чл.8д, ал.5 ЗСПД).

По делото няма спор, че жалбоподателката и детето К. К. са български граждани, както и че К.  К. е дете с трайно увреждане **%, няма навършени 18 години, и се отглежда в семейството.

Спорен е въпроса относно наличието на следващата кумулативно съществуваща предпоставка за отпускане на исканата помощ, предвидена в чл.8д, ал.1 и чл.3, т.2 ЗСПД – детето да живее постоянно в страната.

В §1, т.4 от ДР на ЗСПД се съдържа определение на понятието "Лице, живеещо постоянно в страната". Това е лице, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца.

Директорът на ДСП – Кирково е достигнал до извода, че детето К. К. не живее постоянно в страната, защото от представените от РУ – Кирково справки за задгранични пътувания на детето и родителите му, е установил, че за едногодишния период: 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г.,  преди подаване на заявлението-декларация детето е било на територията на страната ни 43 дни.

АС – Кърджали приема, че тези данни не доказват по безспорен начин приетото от административния орган, че детето не живее постоянно в Р България. Това е така, защото от представената медицинска документация става ясно, че детето К. К. е в тежко здравословно състояние, поради което се нуждае от чести медицински грижи. В административната преписка не се съдържат никакви други доказателства, освен посоченото писмо на РУ – Кирково за задграничните пътувания на детето и родителите му за периода: 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г., от които да може да се установи приетото от административния орган, че детето не живее постоянно в страната.

Понятието "живеене на територията на Република България" е дефинирано в решение № 3 от 8 февруари 2001 г. по конституционно дело № 16 от 2000 г., в което Конституционния съд на Република България е посочил, че живеенето по смисъла на конституционно правната уредба е "фактически и трайно пребиваване на едно лице на определена територия" през повече от половината от астрономическата година. Конституционния съд е посочил в решението си: "За да се свърже пребиваването на едно лице с определено място в смисъла на местоживеене, трябва да са налице още признаците на продължителност и трайност. Защото не всяко пребиваване на определено място може да се нарече живеене, ако не е продължило известно време и не е обвързано по някакъв начин с трайно отношение. Например човек може да премине през определено място без да отседне в него; може да отседне, но за времето на една командировка. Живеенето представлява именно фактическото пребиваване на определена територия за един относително продължителен период, в който лице трайно се е установило на тази територия. Признакът трайност характеризира връзката на лицето с това място чрез установяване на лични връзки (семейство, родители) или професионални връзки (месторабота). Оттук се налага и първият извод – живеенето по смисъла на чл. 93, ал. 2 от Конституцията е фактически и трайно пребиваване на едно лице на определена територия. Съвсем различни от този фактически критерий са формално-юридическите критерии като местожителство, адресна регистрация, с които редица нормативни актове свързват различни правни последици.“

Освен специалната разпоредба на § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД, ако се вземе предвид чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право, под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В конкретния случай критериите за преценка за обичайно пребиваване, които административният орган трябва да установи са свързани с наличието на трудова дейност на родителите на детето на територията на Р България, къде се обучава другото дете на семейството, извършени имунизации на децата, избор на личен лекар. Прилагането на справка за задграничните пътувания на детето и родителите му не може да послужи като безспорно доказателство за извода, че то не живее постоянно в Р България.

Поради изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени, като административната преписка се върне на директора на ДСП – Кирково за извършване на необходимите проверки, които да установят спорния въпрос – дали детето К. К. живее постоянно в страната.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 720 лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС № ***/ *** г. Следва да се съобрази възражението за прекомерност, по чл.78, ал.5 от ГПК, на пълномощника на ответника, като възнаграждението се намали на 500 лв., съобразно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба  № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне на този размер на адвокатско възнаграждение съдът съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, различна от делата с такъв предмет.

Съгласно чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане (Обн. ДВ, бр. 15/2003 г., посл. изм. ДВ, бр. 20/21 г.), АСП е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в гр. София и адрес: ***, а дирекциите "Социално подпомагане", съгласно  чл. 16 от УПАСП, са териториални поделения на АСП с изрично регламентиран кръг от правомощия, измежду които не се среща такова за разпореждане с бюджетни средства, поради което и не могат самостоятелно да отговарят по имуществени претенции. Ето защо, определените по делото разноски, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на органа, в чиято структура е издателят на акта, по аргумент от чл. 143, ал. 1, предл. последно от АПК.

          Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 2-ро АС – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

 

Отменя Заповед №ЗСПД/Д-К-КК/312/04.04.2022 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кирково.

Изпраща преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, Кирково за ново произнасяне по заявление, вх.№ К-КК-312/ 22.03.2022 г., подадено от Г.С.К., при спазване на дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.

Осъжда Агенция за социално подпомагане с адрес: ***, *** да заплати на Г.С.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 500 лв. ( петстотин лева).

Решението не подлежи на обжалване – чл.10, ал.6, предл.2-ро от ЗСПД.

            

 

                                                                                  Съдия: