№ 2353
гр. Варна, 22.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100501096 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба вх. № 304477/30.12.2021г., уточнена с молба №
260495/13.10.2022г. , от АЛ. ЕРВ. АР. ЕГН ********** от гр. Варна ,ул. „****, чрез адв.
Д.К., против решение № 262883/29.11.2021г. по гр.д. № 14313/2020г. на 16-ти състав на
ВРС, в частта, в която е осъден да заплати на Н. ЕНЧ. УЗ. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„*****, обезщетение в размер на 7509.28лв., за лишаване от ползването на собствените му
недвижими имоти, представляващи Ателие № 1 и Ателие № 2 за индивидуална творческа
дейност, находящи се в гр. Варна, ул. „Света гора“, № 3, в партерния етаж нта сградата,
построена в УПИ VIII-2125, кв. 120, 28-ми м.. по плана на гр. Варна, за времето от
20.07.2017г. до 01.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска-10.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Заявява, че обжалва размера на присъденото обезщетение за лишаване от право на
ползване, както и началния период за изчисляването му.
Смята, че началният момент на периода следва да бъде 15.08.2017г. Едва на
07.08.2017г. му е връчена призовката за насрочване, а в поканата е даден 7-дневен срок за
освобождаване на помещенията, т.е. от 15.08.2017г.
Освен това, двете помещения не са били въведени по законния ред в експлоатация,
като ателиета. Следва да бъдат справедливо оценени като складови помещения. Това, че е
живял в тях, не дава право на насрещната страна да получи обезщетение за тях като
ателиета. В случая двете помещения са изба /ателие 2/ и гараж /ателие 1/. Признава като
дължим размер на обезщетението за ползването на гаража сумата от 1257.74лв., а на склада-
1044.87лв., като смята, че горницата следва да бъде отхвърлена.
Моли се да бъде отменено решението в обжалваната част, като въззивната жалба
бъде уважена до общ размер от 5206.67лв., ведно с присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор Н. ЕНЧ. УЗ. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „*****, чрез адв.
В.Д. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, касателно размера на
присъденото обезщетение. Видно, двете помещения представляват две ателиета по нот.акт.
и са били ползвани за живеене. Никога нте са били използвани като изба и гараж от
построяване на сградата. Първоначално там са живели бабата и дядото на страните, а след
смъртта им А.Е. с родителите си. Ирелевантно е обстоятелството, че не е издадено
разрешение за ползване. Практиката на ВКС е дългогодишна и се приема, че обезщетението
1
по чл. 59 от ЗЗД не е в зависимост от издаването на разрешение за ползване. Така решение
№ 213/29.06.2012г. по гр.д. № 1240/2011г. Трето ГО на ВКС.
Моли се да бъде потвърдено решението на ВРС в обжалваната част.
Постъпила е и въззивна жалба № 304160/20.12.2021г. от Н. ЕНЧ. УЗ. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „*****, чрез адв. В.Д. в следните части от решение №
262883/29.11.2021г. по гр.д. № 14313/2020г. на 16-ти състав на ВРС, както следва:
-в частта, в която е осъден да заплати на АЛ. ЕРВ. АР. сумата в общ размер на
10718.64лв., от която 4481.78лв. ,представляваща увеличената стойност на ателие № 1 за
индивидуална творческа дейност и 6236.86лв., представляваща увеличената стойност на
ателие № 2 за индивидуална творческа дейност, находящи се в гр. Варна, ул. *** ведно със
законната лихва, считано от 10.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
-в частта, в която е отхвърлена претенцията му срещу АЛ. ЕРВ. АР. за разликата
над 7509.28лв. до 11213.00лв. за заплащане на обезщетение за ползването на собствените му
имоти за времето от 01.10.2019г. до 10.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от
10.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
В обжалваните части решението е постановено в противоречие с материалния закон
и допуснати процесуални нарушения, като решението е и необосновано.
В последното проведено о.с.з. на 27.10.2021г. е следвало единствено да стане
предаване на ключовете на обектите, но съдът е приел доказателства за образуваното
административно производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконен строеж-баня
и тоалетна на партера на сградата в обхвата на ателие № 2 и извършване на проверка за
ползването на строеж „Промяна в предназначението на ателие № 1 и ателие № 2 за живеене
преди да е въведен в експлоатация и по реда на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за забрана на
ползването му и прекъсване на ел. и „В и К“ захранването. Това означава невъзможност
двете ателиета да се ползват от него и то след като заплати обезщетение за извършени от А.
подобрения и след като със семейството си е живял там 15 години. Налице е злоупотреба с
права от страна на А. по смисъла на чл. 3 от ГПК, който изисква добросъвестно
упражняване на процесуални права.
След като А. е ползвал имота му повече от 15 години, то извършените ремонтни
работи са действия по поддържане и за удобство на лицето, което го ползва. От друга страна
обжалваното решение е неправилно в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение за
неползването на имота в периода от 01.10.2019г. до датата на предявяване на иска-
10.12.2020г. Безспорно, ключовете е получил от А. на 27.10.2021г. Релевантен е не кога той
е напуснал имота, а кога е предал ключовете, защото до този момент собственикът е лишен
от ползването и на осн. чл. 59 от ЗЗД му се дължи обезщетение.
Моли на осн. чл. 266 от ГПК да бъдат приети и приложени нови писмени
доказателства-2бр. възражения, подадени след приключване на производството в първата
инстанция.
В писмен отговор АЛ. ЕРВ. АР., ЕГН ********** от гр. Варна ,ул. „****, чрез адв.
Д.К., оспорва въззивната жалба на Н. ЕНЧ. УЗ., като неоснователна. Моли се да бъде
оставена без уважение, а решението в обжалваните части потвърдено.
Смята, че У. правилно е осъден да заплати суми, които представляват разноски за
ремонтни дейности и подобрения. Опитът му да навежда твърдения, които не отговарят на
истината следва да бъдат оставени без разглеждане и обсъждане. Никакво производство за
забрана ползването на имотите не е заведено от него. Районната администрация е била
сезирана от друго лице, извършена е проверка на имотите на съседка, която от своя страна е
инициирала жалба по отношение на процесните имоти. Ако съдът счете, че процедурата,
започнала пред Кметство „Аспарухово“ има каквато и да е връзка с настоящото
производство, моли да бъде изискана цялата преписка. Моли решението да бъде потвърдено
в частта за подобренията. Правилно съдът е приел, че имотите се ползват от 01.10.2019г. от
У.. Обтегнатите отношения, пребиваването на У. в САЩ и заявеното от процесуалния му
представител по предходните две дела, че няма пълномощно за това, довело до предаване на
2
ключовете чак на 27.10.2021г. Поведението му да не влезе във влъдение на собствените си
имоти вероятно е продиктувано от недовършената процедура по смяна на статута , за което е
знаел.
Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба № 264028/06.04.2022г. от Н. ЕНЧ. УЗ. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „*****, чрез адв. В.Д. против решение № 260149/09.03.2022г.
по гр.д. № 14313/2020г. на 16-ти състав на ВРС с което е оставена без уважение молбата му
за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка в решение № 262883/29.11.2021г. ,
обективираща искане по предявения иск с правно осн. чл. 108 от ЗС да се произнесе с
отделен установителен диспозитив за признаване за установено в отношенията между
страните, че е собственик на процесните недвижими имоти. Прието е от съда за безспорно,
че той е собственик и ключовете за тях са му предадени в хода на съдебното производство-
на 27.10.2021г. Приел е обаче, предвид отхвърлянето на предявения осъдителен иск, че
произнасяне в установителната част относно принадлежността на правото на собственост,
когато същото не е оспорено, би било произнасяне свръхпетитум. Независимо от
формулирания петитум, в т. 2А от ТР № 4/14.03.2016г. по ТД № 4/2014г. на ОСГК на ВКС
задължава съда да се произнесе отделен диспозитив за признаване правото на собственост,
въпреки, че ответникът не е оспорил собствеността и в хода на делото е предал владението
на ищеца.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважена молбата по чл.
247 от ГПК.
Писмен отговор от АЛ. ЕРВ. АР. не е постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Подадена е и частна жалба вх. № 263046/14.03.2022г. от от Н. ЕНЧ. УЗ. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „*****, чрез адв. В.Д. против определение №
260210/23.902.2022г. по гр.д. № 14313/2020г. на 16-ти състав на ВРС, в частта, в която е
оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 262883/29.11.2021г. в частта
за разноските, като му бъдат присъдени такива по иска с правно осн. чл. 108 от ЗС. Смята,
че мотивите на съда за извода за недължимостта на разноски са неправилни. Поканата за
предаване на фактическата власт упражнявана от АЛ. ЕРВ. АР. е отправена на 20.07.2017г. в
рамките на образуваното по предявения от АЛ. ЕРВ. АР., срещу него иск с правно осн. чл.
124 от ГПК. След приключване на това производство, конкретното действие за влизане във
владение е предяваването от негова страна на иска по чл. 108 от ЗС. Всички други действия
не са правни, а фактически и като такива, биха имали характера на самоуправни. Самият той
няма как да знае освободил ли е А., който е упражнявал фактическа власт по време на
водените предходни дела, имота му, освен ако не го е уведомил. При липсата на
уведомяване, единствената правна възможност на собственика е да води ревандикационен
иск. Именно ответникът е дал повод за завеждане на този иск и без значение е, че в хода на
производството е отпаднал този повод. Отговорността за разноските е обусловена именно от
извънпроцесуалното поведение на ответника. Той дори и да не оспорва собствеността ,не е
предал фактическата власт върху имота и дори не го е уведомил, че е преустановил
осъществяването й и е напуснал имота.
Моли се да бъде отменено постановеното определение в обжалваната част и да бъдат
присъдени сторените разноски по предявения иск с правно осн. чл. 108 от ЗС.
Писмен отговор от АЛ. ЕРВ. АР. не е постъпил и по тази частна жалба в срока по чл.
276, ал. 1 от ГПК.
Настоящият състав констатира, че в диспозитива, с който ВРС се е произнесъл по
иска на АЛ. ЕРВ. АР., като е осъдил Н. ЕНЧ. УЗ. да заплати обезщетение по чл. 59 от ЗЗД от
10718.64лв. е посочен сбора от сумите 4481.78лв., представляваща увеличената стойност
на собствения на У. недвижим имот-Ателие № 1, вследствие на извършени от А.
подобрения, изразяващи се в ремонтни дейности и обзавеждане и сумата от 6236.86лв.,
3
представляваща сбор от направените разходи за ремонтни работи и обзавеждане на Ателие
№ 2, като е отхвърлил иска за разликата над 10718.64лв. до претендираните 12000.00лв. В
диспозитива първоинстанционният съд не е посочил конкретно всяко едно признато, на осн.
чл. 59 от ЗЗД подобрение поотделно, индивидуализирано с количество, брой, стойност и
година на извършване, довело да увеличаването на стойност на Ателие № 1 в общ размер на
сумата от 4481.78лв. и направените от подобрителя разноски за Ателие № 2 в общ размер на
сумата от 6236.86лв. за извършването на съответните ремонтни дейности и обзавеждане,
посочени по пера и надлежно индивидуализирани с количество, брой, стойност и година на
извършване, а само общите размери. Не е посочил в отхвърлителната част дали посочената
разлика над 10718.64лв. до 12000.00лв. касае увеличената стойност на Ателие № 1 или касае
направените от А. разноски за Ателие № 2, или в една част касае увеличената стойност на
Ателие № 1, а в друга- касае направените от А. разноски за Ателие № 2. Следва да бъде
посочено от какво е формирана разликата. Ако касае увеличената стойност на Ателие № 1,
следва да бъде посочено конкретно от кои подобрения, индивидуализирани с количество,
брой, стойност и година на извършване е следствие или в каква част. Ако касае направените
от А. разноски за Ателие № 2, следва да е посочено конкретно кои ремонтни работи и
обзавеждане, надлежно индивидуализирани по пера с количество, брой, стойност и година
на извършване не приема за обедняващи подобрителя А. или в каква част. Всичко изложено
до тук, говори за неяснота по отношение на които точно подобрения с решението се
формира сила на присъдено нещо и прави невъзможно провеждането на инстанционен
контрол от въззивния състав. Производството по делото следва да бъде прекратено и делото
върнато на ВРС за поправка на допуснатите в обжалваното решение ОФГ, на основание чл.
247 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1096/2022г. на ВОС-ГО.
ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне на осн. чл. 247 от ГПК, с оглед мотивите на
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4