ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№606
гр.
Пловдив, 10.04.2020г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на десети април, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Иван Анастасов възз.ч.гр.д. № 680 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 1456/25.02.2020г. по ч.гр.д.№ 1642/2020г. на ПдРС, ХІV гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 от ГПК против Б.А.И. по отношение на сумата от 331,59 лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит от 23.05.2019г., сумата от 30 лева- такса по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както и по отношение на сумата от 131,17 лева, явяваща се разликата между пълния претендиран размер на съдебните разноски за държавна такса- 25 лева, и за юрк.възнаграждение- 150 лева, и присъдените общо 43,83 лева, от които 14,61 лева за държавна такса и 29,22 лева за юрк.възнаграждение. В частната жалба се сочи, че не е налице нито едно от основанията по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за постановяване на обжалваното разпореждане, като искането на дружеството- жалбоподател, нито противоречи на закона или добрите нрави, нито се основава на неравноправна клауза, нито е налице обоснована вероятност да е налице такава неравноправна клауза. Сочи се, че със закупения от кредитополучателката пакет от допълнителни услуги са й предоставени действителни услуги по смисъла на т.14 от ДР на ЗЗП. Възнаграждението било определено общо за петтте допълнителни услуги, тъй като същите били в пакет. По отношение на таксите по тарифата за извънсъдебно събиране на вземането се твърди, че същите не представляват такива за управление на кредита. Ограничението за кредитора да начислява допълнителни такси и разноски не важало при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията му. С частната жалба се претендира да бъде определено юрк.възнаграждение в размер от 50 лева, а не в размер от 150 лева, колкото е претендирано със заявлението по чл.410 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 1642/2020г. на ПдРС, ХІV гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискао издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 400 лева- главница по горепосочения договор за потребителски кредит, сумата от 40,42 лева- договорно възнаграждение, сумата от 331,59 лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, и сумата от 30 лева- такса по тарифата за извънсъдебно събиране на вземането. Допълнителните услуги са описани в т.15 от общите условия на дружеството- кредитодател. Те са следните: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. По отношение на услугите по т.т.1- 4 на първо място следва да се отбележи, че същите са свързани с договора за потребителски кредит и в частност с усвояването и управлението на същия, за каквито услуги разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал. 2 от ЗПК не допускат събиране на такси и комисионни от кредитора.
Отделно от горното съдът намира, че тези услуги се явяват безпредметни и са договорени единствено с цел да бъде набавено допълнително възнаграждение за кредитодателя. При положение, че споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги се подписва не по- рано от датата на подписване на самия договор за потребителски кредит, приоритетното разглеждане на договора за кредит е напълно безсмислено, защото той вече е разгледан и подписан. Срокът за изплащане на договорените парични средства на потребителя следва да е уговорен в самия договор, а и понятието „приоритетно“ не предполага конкретен срок за изплащане, поради което и не създава по- благоприятни условия за потребителя спрямо тези, които би следвало да са договорени със самия договор. Възможностите по т.т.2- 4 от споразумението съществуват и без подписване на същото. Реализирането им не зависи само от волята на потребителя, а от взаимното съгласие на страните за разсрочване на задълженията по договора, както и за промяна на падежа на погасителните вноски. Относно т.5 следва само да се отбележи, че със същата се обещават неопроделени преференции при евентуалното ползване на последващ потребителски кредит. В т.15.5.1 от общите условия е записано, че „съгласно вътрешните си правила и без допълнително кандидатстване от страна на клиента, кредитодателят може да одобри клиента за отпускане на следващи парични средства, за което кредитодателят ще уведоми по подходящ начин клиент“. Не е ясно, как клиентът ще бъде одобрен за следващи парични средства, без да е кандидатствал, т.е. без да ги е поискал, и съответно при какви условия ще стане това- размер на кредита, срок за изплащане и др..
Действията по извънсъдебно събиране на задължението несъмнено са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея са типични действия по управление, съставляват присъщ по договора разход и следва да са калкулирани във възнаградителната лихва. Както се сочи и в мотивите към Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК, възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено изцяло.
ОПРЕДЕЛИ :
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: