№ 190
гр. Кърджали, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20245140200550 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Обжалвана е Заповед за задържане на лице рег.№ **** г., издадена от С. А. Ф. -
служител в сектор ПИП при ОД МВР-Кърджали, с която жалбоподателят В. Г. Г. е бил
задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят В. Г. Г. твърди, че заповедта за задържане е неправилна и
незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие със закона. Полицейският орган постановил заповедта, като неправилно
приел, че са налице законовите предпоставки за задържане на жалбоподателя. Актът бил
немотивиран и от съдържанието му не ставало ясно защо и на какво основание е задържан.
Посочване на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не правело заповедта мотивирана.
При задържането на жалбоподателя не му били разяснени правата по чл.72 и чл.73 от ЗМВР,
а заповедта му била връчена едва в 17.32 часа на процесната дата 20.06.2024 г. Не били
налице законовите основания и предпоставките на материалния закон, при наличието на
които да се пристъпи към процедура по задържане. Моли атакуваната заповед да бъде
отменена, като му се присъдят и направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
Отново изтъква, че заповедта за задържане е незаконосъобразна и неправилна. На
задържаното лице били ограничени съществено правата по чл.72 и чл.73 от ЗМВР. Отказана
му била защита, а заповедта за задържане била връчена много след като е бил фактически
задържан. Фактическото задържане на Г. било извършено в 11.20 часа, а заповедта била
1
връчена в 17.32 часа. Така за времето от 11.20 часа до 17.32 часа, той бил неправомерно
задържан, без да е знаел за какво и на какво основание е ограничено правото му на свободно
предвижване. Правото на защита било едно от конституционните права, а в случая това
право било сериозно накърнено. От момента на задържането си, лицето имало право на
защитник, на задържания се разяснявали правото на отказ от защитник, последиците от него,
както и правото да откаже да дава обяснение. От приложената преписка не ставало ясно кога
Г. е освободен, за да се направи извод за какъв срок е бил задържан. Задържането по закон не
можело да трае повече от 24 часа. Жалбоподателят бил задържан при първата хипотеза на
чл.72 от ЗМВР, а именно наличие на данни за извършено престъпление. От всички
приложени материали липсвали каквито и да било събрани доказателства и данни за
извършено престъпление. Просто посочване на ****, текст от НК, не можело да бъде
законен повод, за да се приеме, че е налице понятието данни за извършено престъпление.
Органът по задържането следвало да мотивира своята заповед. Освен фактическото
основание, в заповедта трябвало да се посочи и правното основание. Моли за отмяна на
атакуваната заповед, както и за присъждане на разноски.
Ответникът С. А. Ф. - служител в сектор ПИП при ОД МВР-Кърджали, в съдебно
заседание не се явява, представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата. Твърди, че
заповедта за задържане била издадена от компетентен орган и не страдала от пороците
сочени от жалбоподателя. Налице било материалноправно основание, обусловило
правомощието на полицейския орган да задържи лицето за период от 24 часа - извършено
престъпление по чл.301, ал.1 от НК, предмет на ****/2024 г. и образувано впоследствие
досъдебно производство **** по описа на ОД МВР-Кърджали, което се наблюдавало от ОП-
Кърджали. На 20.06.2024 г. около 11.00 часа служители от сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ отишли в сградата на НАП-Кърджали, с предварителни данни
за извършено престъпление. В. Г. бил установен в кабинет на негови колеги и бил поканен
да извади и покаже портмонето си, като в него открили белязани банкноти. Жалбоподателят
бил поканен отвън пред сградата, където му е обяснено, че ще бъде задържан за срок от 24
часа. Към този момент служителите от сектора докладвали на прекия си началник, съответно
била уведомена и прокуратурата. Разпоредено им било да запазят местопроизшествието до
идването на група с разследващ полицай, да поставят белезници, с цел последващ обиск и
оглед, действията били съгласувани с прокурор от ОП-Кърджали. На място в един по-късен
момент пристигнала адв.И.Б., която била процесуален представител в досъдебното
производство на жалбоподателя, представила се като адвокат на задържаното лице и било
разписано пълномощно към онзи момент. Проведени били процесуално-следствени действия
и съставени съответните протоколи. Адв.Б. била активна в процесуалното представителство,
като правила съответните искания и възражения по отношение на извършените процесуални
действия. Заповедта била връчена безспорно в 17.30 часа, но в нея били вписани коректно
часа на ограничаване правото на придвижване на жалбоподателя, както и часа на
освобождаване. В екземпляра, който е приложен по делото било видно, че същият е
освободен в 10.30 часа на 21.06.2024 г. В периода на задържането на жалбоподателя
работили разследващи органи, извършени били неотложни действия по нареждане на
2
наблюдаващия прокурор и множество процесуално-следствени действия по досъдебното
производство. Доказателствата по делото установявали каква е конкретната цел на
задържането и издаването на оспорената заповед, а именно да се предотврати възможност
лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да попречи на разследването, да
въздейства на свидетели и да укрие доказателства. Затова моли жалбата да бъде отхвърлена,
като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД МВР-Кърджали. Представя
и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на
атакувания акт.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 20.06.2024 г. в 11.20 часа жалбоподателят В. Г. Г. бил задържан със Заповед за
задържане на лице рег.№ **** г., издадена от С. А. Ф. - служител в сектор ПИП при ОД
МВР-Кърджали. На същата дата в 17.32 часа заповедта била връчена на задържаното лице,
което е освободено на 21.06.2024 г. в 10.30 часа. Задържането на В. Г. било осъществено на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с регистриран ****/20.06.2024 г. по описа на
ОД МВР-Кърджали за извършено престъпление по чл.301, ал.1 от НК – за това, че на
20.06.2024 г. около 11.00 часа в качеството си на служител на **** е приел сума в размер на
2 000 лева, за да извърши действие по служба – да намали данъчни задължения на
проверявано лице. По повод ****/20.06.2024 г. на ОД МВР-Кърджали било образувано и
досъдебно производство **** по описа на ОД МВР-Кърджали, наблюдавано от ОП-
Кърджали. Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.2 от НПК /със
съставяне на протокол за първото действие по разследване/ за това, че на 20.06.2024 г. в
гр.Кърджали, длъжностно лице – служител в ****, е поискал и приел дар – сума в размер на
2 950 лева, който не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба –
престъпление по чл.301, ал.1 от НК. По това досъдебно производство по отношение на В. Г.
Г. в периода от 11.20 часа до 17.30 часа на 20.06.2024 г. били извършени обиск и изземване
на вещи.
По искане на защитата в съдебно заседание е разпитана св.И.Б., която сочи, че е
дългогодишен познат на жалбоподателя и на 20.06.2024 г. около 12.00 часа била уведомена
от негови близки, че е задържан. Разбрала, че той се намира на страничния вход на сградата
на НАП, където отишла към 12.30 часа. Видяла, че Г. е с белезници, заобиколен от цивилни
полицаи. Представила се, че е адвокат и поискала да й дадат възможност да се срещне с
жалбоподателя, но не била допусната до него и стояла настрани. В. Г. подписал пълномощно
и договор за правна защита и съдействие едва около 15.00-15.30 часа. Св.Б. настоявала да
има поне 5-минутен разговор с жалбоподателя. Съгласили се да й дадат тази възможност, но
така и не могло да се проведе разговор, защото били оградени от полицаи. Заповедта за
задържане била представена в 17.30 часа, като свидетелката давала указания на Г. какво да
напише. Дотогава се провеждали процесуално-следствени действия, но не им били дадени
обяснения за какво. С. Ф. не разяснил правата на жалбоподателя по чл.72 и чл.73 от ЗМВР.
Св.Б. твърди още, че В. Г. същият ден я упълномощил в качеството на защитник, но нямала
3
спомен дали по процедура по задържане или за досъдебно производство.
Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства –
Заповед за задържане на лице рег.№ **** г.; Заповед за конвоиране на лице от 20.06.2024 г.;
Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 21.06.2024 г.; План за организация и
изпълнение на конвойна дейност от 20.06.2024 г.; Протокол от проведен инструктаж на
конвоен наряд от 20.06.2024 г.; Протокол за личен обиск от 20.06.2024 г.; Писмо-
уведомление на ОД МВР-Кърджали от 24.06.2024 г. относно задържано лице; Декларация за
правата на задържано лице от 20.06.2024 г.; Карта за медицинско освидетелстване на лице
пребиваващо в помещение за задържане; Докладна записка от 20.06.2024 г.-2 бр.;
Предложение от 19.06.2024 г.; План от 20.06.2024 г.; Служебна бележка от 01.07.2024 г.;
Уведомление до ОП-Кърджали от 21.06.2024 г. по чл.212, ал.3 от НПК; Справка от
22.08.2024 г. на ОП-Кърджали, както и от показанията на св.И.Б..
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването, и в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
При проверката за законосъобразност на оспорената заповед, съдът констатира, че
същата е издадена от компетентно длъжностно лице - С. А. Ф. - служител в сектор ПИП при
ОД МВР-Кърджали. Като полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР той
разполага с правомощия да издава заповед за задържане в случаите по чл.72, ал.1, т.1-7 от
ЗМВР.
При постановяване на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в съответствие с
изискването за писмена форма на административния акт, съдържа и реквизитите,
предвидени в разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането;
данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл.73; правото му да обжалва пред съда законността
на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането и др. Относно доводите
на жалбоподателя за по-късното съставяне и връчване на заповедта за задържане, следва да
се посочи, че съставянето на заповедта в по-късен час е допустимо от Инструкция № 8121з-
78 от 24.01.2015 г. на МВР. В чл.13 е регламентирано, че срокът за задържане на лица по
реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно
придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от
времето на нейното фактическо издаване. Заповедта може да бъде издадена след като лицето
фактически е задържано и това не обоснова съществено нарушение на процедурата, тъй
като фактическото ограничаване на правата е в изпълнение на волеизявлението на
административния орган да ограничи правото на свободно придвижване на лицето. В
4
хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, каквато е настоящата, задържането поради
естеството си се предприема при условията на неотложност. Не е спорно, че лицето е
задържано в 11.20 часа на 20.06.2024 г., а заповедта за задържане му е връчена в 17.32 часа
на същата дата. Чл.11, ал.3 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. на МВР изисква
заповедта за задържане да се връчи на задържаното лице непосредствено след нейното
издаване, а в случая не се установява това правило да не е спазено. Видно от заповедта за
задържане, жалбоподателят е вписал, че не са му разяснени правата по чл.72 и чл.73 от
ЗМВР, отказана му е възможност да се свърже със защитник, а заповедта му е връчена в
17.32 часа. В декларацията за правата на задържано лице, Г. е отразил, че е получена на
20.06.2024 г. в 17.39 часа, не му е представена незабавно след задържането и не му е дадена
възможност да се свърже с адвокат. Само на това основание обаче не може да се приеме, че
са допуснати съществени процесуални нарушения и то такива, които съществено да са
ограничили правото на участие на лицето в производството. Правата по чл.72 и чл.73 от
ЗМВР не само цифрово, но и словесно като съдържание на законовите текстове, са изписани
в самата заповед, която жалбоподателят е получил и прочел. От показанията на св.И.Б. се
установява, че в качеството си на адвокат тя е отишла на мястото на задържането на
20.06.2024 г. около 12.00 часа, като Г. подписал пълномощното й към 15.00-15.30 часа.
Установява се също, че тя е присъствала на извършваните по отношение на жалбоподателя
процесуално-следствени действия, давала му и указания какво да впише на връчената
заповед за задържане. Фактът, че св.Б. е била упълномощена писмено от жалбоподателя,
сочи, че е бил допуснат адвокат на задържаното лице. Евентуалното неспазване на чл.74,
ал.3 от ЗМВР и чл.15 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. в първите няколко часа от
задържането, не може да доведе до незаконосъобразност на атакуваната заповед само на
това основание. Не на последно място, не намира опора в доказателствата и възражението,
че не ставало ясно за какъв срок е бил задържан Г.. Напротив, в представената по делото
заповед за задържане е посочено, че лицето е задържано на 20.06.2024 г. в 11.20 часа и е
освободено на 21.06.2024 г. в 10.30 часа. Следва да се отбележи още, във връзка с
оплакването на жалбоподателя относно съдържанието на заповедта, че мотивите може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като
същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от
1975 г. на ОС на ГК на ВС/. В случая административният орган не само, че се е позовал на
ЗМ **** по описа на ОД МВР-Кърджали, който е дал основание да се предприеме
задържане, но в заповедта са изложени и конкретни факти и обстоятелства, налагащи
предприемане на мярката.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесната заповед се
явява издадена при наличие на фактическо и правно основание за това. Задържането е
осъществено в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, допускаща задържане на лице при
наличие на данни, че е извършило престъпление. Посочените в заповедта обстоятелства,
установени по регистрирания ****/20.06.2024 г. по описа на ОД МВР-Кърджали за
престъпление по чл.301, ал.1 от НК, обосновават прилагането на визираната разпоредба от
ЗМВР. В случая данни за извършено престъпление са били налице и именно затова още на
5
процесната дата 20.06.2024 г. е образувано досъдебно производство **** по описа на ОД
МВР-Кърджали, при условията на неотложност по чл.212, ал.2 от НПК, с действие по
разследване оглед на местопроизшествие. Освен това, за реализиране на основанието по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е наличието на данни за
извършено престъпление, от които да може да се направи предположение за възможна
съпричастност на задържаното лице към конкретното противоправно деяние. Не е
необходимо тези данни да са пълни или да уличават по категоричен начин лицето в
извършеното престъпление, достатъчно е да сочат на обстоятелства, обосноваващи
подозрение срещу лицето. Задържането като принудителна административна мярка е
предприето от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, с оглед
преценката за наличие на връзка между жалбоподателя и извършеното престъпление.
Целта на закона при установяване на принудителната административна мярка по
ЗМВР „задържане за срок до 24 часа“ е да се попречи на задържаното лице да се укрие и да
се осигури възможността спрямо него да бъде проведено евентулно предварително
разследване. Мярката е предвидена с цел улесняване безпрепятственото изпълнение на
правомощията на полицейските органи по разкриване на престъпление, а не с оглед
наличието на вече доказано такова. Затова неоснователни са доводите от страна на
жалбоподателя, че липсвали каквито и да било събрани доказателства и данни за извършено
престъпление. Както вече бе посочено, прилагането на принудителната административна
мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР изисква наличие на данни, обуславящи единствено
формиране на предположение, подозрение относно участието на лицето в конкретно
престъпление, не и такива, водещи до обосновано предположение, че същото е извършило
престъплението. Обоснованото предположение съгласно чл.56, ал.1 от НПК съставлява
основание за вземане на мярка за неотклонение по реда на НПК по отношение на лице,
срещу което има повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер. Целта
на задържането по чл.72 от ЗМВР, за разлика от тази на мярката за неотклонение по НПК,
не е да се предотврати извършване на друго престъпление от страна на обвиняемия или да се
попречи на лице с това качество да се укрие, а да се осигури изпълнението на правомощията
на полицейските органи по разкриването на противоправни деяния. Данни за извършване на
противоправно деяние в случая са били налице, което е видно от представените от
административния орган писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципът за съразмерност при
упражняването на правомощията на полицейския орган да наложи процесната принудителна
административна мярка. Според чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-
необходимото за целта, за която актът се издава. В тази връзка, прилагането на мярката по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка по ЗМВР „задържане за срок до 24 часа“ е
оправдано в случая, тъй като е предприето с оглед на обществения интерес за разкриване на
6
вероятен извършител на престъпление с висока степен на обществена опасност, който
интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане
на личната свобода.
Предвид изложените съображения съдът приема, че атакуваната заповед се явява
законосъобразна, постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на
закона, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, основателна се явява направената претенция за разноски от
страна на ответника. В тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния
орган, определено в размер на 100 лв. в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП.
Разноските следва да се присъдят в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали като
юридическо лице, в чиято структура се намира административният орган постановил
атакуваната заповед за задържане.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Г. Г. от ****, с ЕГН **********, против Заповед за
задържане на лице рег.№ **** г., издадена от С. А. Ф. - служител в сектор ПИП при ОД
МВР-Кърджали.
ОСЪЖДА В. Г. Г. от ****, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7