МОТИВИ
НА ПРИСЪДА № 260020 от 29.10.2021 г. ПО НОХД № 575/2019
г. по описа на ИРС, І състав
И.ска
районна прокуратура (ИРП) е повдигнала обвинение срещу Н.Д.С., ЕГН **********, за
това, че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр.И., обл.Софийска, на ул.“Т. М.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**, в
съучастие с М.В.К. и К.И.Н., противозаконно е проникнал в чуждо жилище,
собственост на Е.С.И. ***, като за това е употребена сила - разбита е входна
врата на апартамента и деянието е извършено от повече от две лица –
престъпление по чл.170, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, както
и за това, че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр.И., обл.Софийска, на ул.“Т. М.“ №*, вх.*, ет.*, ап.** е
отправил закана с убийство по отношение на П.Е.Г. ***, с думи от рода на - „Ще
те убия", което заканване е могло да възбуди основателен страх у
последния, за неговото осъществяване -
престъпление по чл. 144, ал.3, вр.ал.1 НК, и за това,
че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта в гр.И., обл.Софийска,
на ул.“Т. М.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**, противозаконно е повредил чужда движима
вещ - дървена входна врата на апартамента, като я е разбил, с което е причинил
вреда на стойност 490,00 лв. /четиристотин и деветдесет лева/ на Е.С.И. *** -
престъпление по чл.216, ал.1 НК.
Със същия
обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу М.В.К., ЕГН ********** и срещу К.И.Н.,
ЕГН ********** за това , че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр.И.,
обл.Софийска, на ул.“Т. М.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**, в
съучастие с помежду си и с Н.Д.С., противозаконно са проникнали в чуждо жилище,
собственост на Е.С.И.,***, като за това е употребена сила - разбита е входна
врата на апартамента и деянието е извършено от повече от две лица -
престъплението по чл.170, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК.
В съдебно заседание
представителят на ИРП поддържа обвинението по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК спрямо тримата подсъдими, както и обвинението
по чл. 216, ал. 1 НК спрямо подс. Н.С. и не поддържа
обвинението спрямо С. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Твърди, че от показанията на свидетелите П.Г.,
Е.И., Б.Д., И.К. се установява извършването на деянието по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК от обективна и субективна страна. Сочи се, че
от показанията на свидетелите било установено, че тримата подсъдими са
проникнали в жилището, употребявайки сила с намерението да се саморазправят със св. Г.. Твърди се, че следва внимателно да се
преценят показанията на св. Г., Д., Р., Л., В. и М., които са в близки
приятелски отношения с подсъдимите. Предлага на подсъдимия С. предвид предходните
му осъждания за престъплението по чл. 170, ал. 2 НК да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, а за престъплението по чл. 216 НК –
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като на основание чл. 23 НК бъде
определено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да
бъде изтърпяно ефективно. Според прокурора следва на основание чл. 68 НК да
бъде приведено в изпълнение и предходно условно осъждане на подсъдимия. По
отношение на останалите двама подсъдими – К. и Н., представителят на държавното
обвинение предлага за престъплението по чл. 170, ал. 2, вр.
ал. 1 НК да им бъде наложено наказание в размер на една година лишаване от
свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 НК да бъде отложено за срок от
три години.
Пострадалата от престъплението Е.И. не се конституира
като частен обвинител и не предявява граждански иск за обезщетяване на
причинените й с престъплението вреди.
Подсъдимият С. не се признава за виновен, като моли за оправдателна
присъда.
Защитникът му – адв. Б. пледира за недоказаност на повдигнатите обвинения.
Сочи се, че при прочита на събраните гласни доказателства могат да се обособят
две групи свидетели, които са разнопосочни, като съдът не следва да кредитира
показанията на св. И., Д. и К.. Навежда доводи за това, че в противоречие на
правилото „non bis in idem“ прокуратурата е повдигнала обвинение за две престъпления - по
чл. 170 от НК и по чл. 216, ал. 1 НК. Посочва че, ситуацията представлява една кавга, която се е развила в
късните часове, при която не могат да се
съберат убедителни доказателства, които да обосноват виновността на подзащитния ѝ.
Подс. М.К. също отрича
вината си и не дава обяснения за случилото се.
Защитникът му адв. Н. пледира за оправдателна присъда, като твърди, че
обвинението спрямо подзащитния му не е доказано по
категоричен начин. Навежда доводи за това, че не са събрани достатъчно
доказателства, които да установят, че К. изобщо е бил пред апартамента на св. Г.,
като единствените лица, които посочват, че присъствал там е самият Г. и приятелите
му – св. К. и св. Д., чиито показания не следва да бъдат кредитирани.
Третият подсъдим – К.Н.,
не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда.
Защитникът му – адв. Г. пледира за оправдаването на подзащитния
ѝ, като твърди, че не са събрани категорични доказателства за това, че Н.
е проникнал в жилището на св. И., поради което и деянието му е останало
недоказано от обективна и субективна страна.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по досъдебно
производство 263/2018 г. на РУ-МВР-И. поотделно и в тяхната съвкупност по реда
на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Свидетелят П.Г. живеел в Италия, но когато се прибирал в България обитавал
апартамента на баба си – св. Е.И. ***.
На 21.10.2018г. около
03.30 часа свидетелите Й.Г.
и Р.П. седели на пейка в центъра на гр.И., в близост до дискотека
„Адоре“. По същото време покрай тях минали свидетелите
П.Г., Г.И., И.К. и Б.Д., които си
тръгвали от същата дискотека. Възникнало спречкване между Й.Г. и П.Г., при което Г. нанесъл удари по главата и тялото
на Г.. Намесил се
Р.П., като Г. нанесъл удари
и на него.
След инцидента П.Г., Г.И., И.К.
и Б.Д. се прибрали по домовете си, а Й. Г. и Р.П. останали на площада. Там ги
видели св. Р.М. и подс. Н.С.. Тъй като св. Гродзев бил облян в кръв, решили
да потърсят св. Г., за да му поискат обяснение за случилото се. Помолили св. И.Д.
да ги закара с колата си до кв. Клисарци на гр. И.
Около 04,30часа Боряна Д. и И.К. чули, че пред къщата на К. *** спира лек
автомобил и излезли навън, за да разберат какво става. Пред дома им били подс. Н.С., М.К. и К.Н., както и свидетелите Р.М., Р.П., Й.Г.,
Б.Р., С.Л., Ц. В., С.М. и други. Лицата търсели св. П.Г. и искали да се
саморазправят с него по повод нанесения побой над св. Грозев и П.. Св. К. им
казал къде живее и групата се запътила
към жилищния блок, който бил в близост. Натам тръгнали и св. К. и Д..
Във входа, в който живеел св. Г., влезли свидетелите Й.Г., Р.П., Р.М., С.Л.,
И.К., Б.Д. както и подсъдимите К.Н., Мариан К. и Н.С.. Качили се по стълбището
до петия етаж, където се намира апартаментът,
обитаван от Г.. На площадката пред апартамента имало оставена стара входна
врата. Пред блока останали св. Ц. В. и С.М..
Първоначално хора от групата започнали да тропат по вратата на св. Р.С.,
която живее в съседство. След като разбрали, че Г. живее в отсрещния апартамент
някой от присъстващите изритал вратата на апартамента, и тя се откъртила от пантите.
От стая на апартамента излязла бабата на Г. – св. Е.И. и натиснала от
вътрешната страна изкъртената врата, за да не могат лицата да влязат. Подс. Н. взел изоставената на площадката врата и започнал с нея да избутва св. И. навътре в
апартамента. Свидетелят И.К. се опитвал да спре нападателите, като им препречил
пътя. След няколко минути се появил и самият П.Г., който бил по бельо.
Подсъдимият С., както и свидетелите М., Г., и Л. крещели, обиждали и се
заканвали на св. Г., че ще го убият. Г., от своя страна също им отвръщал на
репликите и се опитал да влезе във физически сблъсък с тях.
След като емоциите утихнали Й.Г., Р.П., Р.М., С.Л., както и подс. К.Н., Мариан К. и Н.С. си тръгнали. Й.Г. отишъл до
ФСМП за преглед във връзка с причинените му от Г. увреждания.
Св. И.К. и Б.Д. останали при Г.. Междувременно свидетелката Ц.Г. – живуща
на долния етаж във входа, която била чула виковете и видяла групата младежи да
се качват нагоре, в 04,14 часа се обадила на тел.112 и извикала полиция. В
04,23 сигнал на телефон 112 подал и св. К., като е заявил, че има влизане с
взлом, а минута по-късно – в 04,24 часа на телефон 112 се обадил и св. П.Г., който
пожелал да се представи и твърдял, че неизвестни лица са влезли с взлом в
жилището му и са пребили баба му.
Около десет минути след това на адреса пристигнали дежурните полицейски
служители - В.В. и К.У., на които П.Г. и Е.И. споделили,
че неизвестни лица счупили вратата им. Полицейските служители снели сведения от
Г. и И. и уведомили оперативния дежурен
за случилото се.
Описаната фактическа
обстановка е установена от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и
приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – протокол за оглед на
веществени доказателства, декларации за семейно и имотно състояние, справки.
Събраните гласни
доказателства могат да се обособят в две групи. Едната група включва
показанията на св. Е.И., П.Г., И.К. и Б.Д., а другата група – на утихнали Й. Г., Р.П., Р.М., С.Л., И.Д.,
Б.Р., Ц. В. и С.М.. Съществува и трета група свидетели /Р.С., Ц.Г., В.В., К.У. и И.Л./, чийто показания обаче не съдържат преки
доказателства за случилото се.
Въпреки наличието на
множество очевидци на инцидента, съдът не би могъл да се довери изцяло на
показанията на която и да е от първите две групи свидетели, тъй като между тях
има съществени противоречия, които не биха могли да се отстранят по
предвидените в НПК способи. Тези противоречия се дължат, на първо място, на
заинтересуваността им – дали са в близки отношения с подсъдимите К., С. и Н. или
с пострадалия. Г.. Освен това повечето от свидетелите в малките часове на
28.10.2018 г. са били употребили алкохол и възприятията им са били повлияни от
него и от силната емоционална възбуда.
Въпреки това, съдът
приема за достоверно твърдението на св. П.Г. за това, че пред апартамента му са
се намирали тримата подсъдими – К., С. и Н., както свидетелите Й.Г. и Р.М..
Там, според показанията на св. К., на които съдът също дава в., са били и Р.П.,
С.Л. и Б.Д..
От гласните
доказателства обаче не може да се установи с категоричност кое от присъстващите
лица е разбило входната врата на апартамента, в който живеел св. Г. – така според
св. Д. вратата била разбита от подс. С., а според св.
К. – от подс. Н.. Дори след прочитането по реда на
чл. 281 НПК на показанията на св. К., който в хода на досъдебното производство
е твърдял, че вратата е разбита от подс. С., той не е
категоричен за този факт. Останалите присъстващи лица, включително и
незаинтересуваната свидетелка Р.С., не конкретизират кое лице е нанесло удара
на вратата, вследствие на който тя е била разбита.
От приобщения протокол
за оглед на веществени доказателства /л. 118-119 от досъдебното производство/
се установява, че за случилото са били подадени три отделни сигнала на телефон
112 - от страна на св. Ц.Г., в който тя заявява, че във входа се бият младежи,
от св. К., в който той заявява, че има влизане с взлом в апартамент на ул. „Т.
М.“ № 6, ет. 5 и от неустановен автор, за който може да се предполага, че е св.
Г. – за това, че 15 момчета са били баба му и влезли в дома му. В нито един от
подадените сигнали обаче не са идентифицирани лицата, които са участвали в
случилото се.
Изключително семплата работа на полицейските служители, които са се
отзовали на подадения сигнал, представлява съществена пречка за установяване на
обективната истина по делото. Те не са проверили дадените им сведения от Г. и И.,
нито са запазили местопроизшествието, така че да може да бъде извършен оглед и
да бъде установено действителното състояние на входната врата на апартамента и
съответно да бъдат проверени твърденията на свидетелите на случилото се, нито
са направили опит да открият лицата, които са участвали в нападението или пък
други свидетели на инцидента. Този пропуск съставлява съществена пречка за
изясняване на важни факти, които биха способствали за установяване на фактическите
обстоятелства относно време, място на извършване на престъпленията, изпълнителните деяния и механизма
на осъществяването им и най-вече – за авторството на деянията.
Производните
доказателства, включително и показанията на св. И.Л., който е работил по
преписката във връзка с изготвените от св. В. докладни записки не могат да
запълнят пропуските в доказателствената съвкупност,
така че да може да се направи еднозначен извод за това, че К., С. и Н. са
проникнали в жилището на св. И., респ. че именно С. е разбил входната врата на
това жилище.
От заключението на
допуснатата в хода на съдебното следствие оценителна експертиза се установява,
че стойността на повредената входна врата на апартамента на св. И. възлиза на
70 лева, а съобразно приложената фактура закупената нова врата на апартамента е
на стойност 490,00 лева.
Установява се от
допуснатите съдебно медицински експертизи, че на П.Г. и Е.И. са били причинени
телесни увреждания, които по своята медикобиологична
характеристика представляват леки телесни повреди. Така на св. Г. са причинени следните наранявания:
болезнен оток в дясната тилна област на главата, отчупен фрагмент от
вестибуларната повърхност във върховата част на първи горен десен зъб с размери
приблизително 3/2/1 мм, оток и кръвонасядане в
основата на четвърти пръст на дясната ръка, както и основите на съседните трети и четвърти пръсти, по-изразени по гръбната повърхност, охлузване по гърба на основната става
на четвърти пръст, кръвонасядане и оток по предната и
предно-вътрешната повърхност на дясното коляно и долния край на дясното бедро,
охлузване с оток наоколо по предната повърхност на лявата подбедрица
в горната ѝ трета, кръвонасядане и оток в
областта на десния вътрешен глезен. От своя страна на св. И. са причинени кръвонасядане по задно-външната повърхност на лявото рамо, палпаторна болка без външно проявени морфологични промени в
долната част на гръдната кост, както и по лявата предна и предно-странична част
на гръдния кош около нивото на 7-9 ребра, дифузно петнисто кръвонасядане
с оток по гръбната повърхност на дясната ръка, две кръвонасядания по гърба на лявата ръка, повърхностно
охлузване на фона на разлято дифузно по предната повърхност на дясната подбедрица в средата и подобно кръвонасядане
по предната повърхност на лявата подбедрица в
средата. Докато за св. Г. уврежданията могат да бъдат получени както при сблъсъка
в апартамента, така и при сбиването му със св. Г. и П. на площада, то за св. И.
е несъмнено, че уврежданията са ѝ причинени при опитите ѝ да
отблъсне нахлуващите в апартамента ѝ лица.
При така установената
фактическа обстановка съдът не би могъл да направи еднозначен извод за това, че
Н.С.,М.К. и К.Н. са проникнали в жилището на Е.И., както и че Н.С. е повредил
входната врата на жилището.
Подсъдимият
Н.Д.С., ЕГН **********,
е роден на ***г***, обл.Софийска, българин, с българско гражданство, със средно образование,
неженен. Съобразно справката му за съдимост С. е осъждан, а
съгласно справката му за криминална проявеност е
регистриран за извършени престъпления от общ характер.
Подсъдимият
М.В.К., ЕГН **********,
е роден на ***г***, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен. От справката му за съди.мост и справката му за
криминална проявеност се установява, че към датата на
деянието, за което му е повдигнато обвинение той е неосъждан, но е регистриран
за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 НК
Подсъдимият
К.И.Н., ЕГН **********,
е роден на ***г***, , българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен. Съгласно справката му за съдимост, Н. е неосъждан, след
като към датата на извършването на деянието, за което му е повдигнато обвинение
е реабилитиран, но е регистриран за извършени престъпления от общ характер.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
Съдът
призна подсъдимите Н.С., М.К. и К.Н. за невиновни в
извършване на престъпленията , за които им е повдигнато обвинение.
По
отношение на подсъдимия Н.С. относно
обвинението по чл. 216, ал. 1 НК съдът приема, че същото не е доказано от
обективна страна.
Това е
така, защото съдът би могъл да признае деецът за виновен само
ако обвинението е доказано по несъмнен начин. Това правило се извежда от презумпцията
за невиновност на подсъдимия и императивната разпоредба на чл. 303,
ал. 1 НПК,
съгласно която присъдата не може да почива на предположения. Според съда от
събраните доказателствени източници не би могло да бъде направен еднозначния
извод относно обстоятелството, че именно Н.С. е повредил входната врата на
жилището на св. И.. Така св. Й.Г. и Р.П., С.М., С.Л. и Р.М. отричат именно С.
да е разбил вратата на апартамента, св. Д. – че подс.
С. и Н. съвместно са ритали вратата, а И.К. – че К.Н. я е разбил. В този смисъл
събраните доказателства са крайно недостатъчни, за да може съдът да направи еднозначния
извод, че именно Н.С. е повредил входната врата на апартамента, обитаван от св.
П.Г., поради което и прие, че обвинението по чл. 216, ал. 1 НК спрямо него не е
доказано от обективна страна.
По
отношение на обвинението по чл. 144, ал.
3 НК спрямо подсъдимия Н.С., за да прецени обективната и субективна съставомерност на деянието съдът по необходимост преминава
и през разграничаване на заканата с престъпление от скарването. За това
разграничение следва да се преценят както използваните словесни изрази, така
и конкретната обстановка – време, място,
начин на изразяване на заканата, присъствието на други лица и др. При кавгата
заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се
използват импулсивно, като носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв,
но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на
заканата. (Р. № 419/12. 01. 2015 год. по н. д. № 1314/2014 год. на III н. о.).
Настоящият случай представлява именно такова деяние, тъй като изречените от С.
думи че ще „убие“ св. Г. са казани в контекста на скарване помежду им. Наред
със С. и останалите присъстващи на мястото /вкл. и св. Л./ са отправяли
заканителни реплики спрямо Г..
Съгласно
задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г.
по н.д. № 47/89 г., ОСНК, за осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се изисква обективиране чрез
думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването
му. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че
тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.
Според
настоящия състав подс. С. е употребил
инкриминираните изрази, повлиян от гневните емоции, възникнали в рамките на
конфликта, но те не са израз на действително намерение да убие или да
предизвика основателен страх за живота на пострадалия. Освен
това от събраните по делото доказателства не може да бъде направен обоснован
извод, че подс. С. е съзнавал съдържанието на
поведението си като закана и че това поведение е възприето от Г. като
действителна заплаха. Очевидно е, че С. е бил повлиян в избора на думи от „публиката“,
пред която се е изявил и поведението му е силно укоримо
и недопустимо от гледна точка на нормалното човешко общуване, но по същество то
не изпълва състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК.
По
отношение на обвинението по чл. 170, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК, което е повдигнато спрямо подсъдимите
Н.С., М.К. и К.Н. съдът приема, че също е недоказано от обективна страна.
Обект на
защитата по чл. 170 НК е неприкосновеността на жилището, която съгласно чл. 33
КРБ е издигната като основно право на гражданите. Съобразно константната
съдебна практика “жилище” представлява помещение, което се обитава постоянно
или временно от едно или повече лица за живеене. Обстоятелството чия
собственост е помещението, е без значение за отговорността.
Законът не санкционира простото влизане в чуждо жилище. Изпълнителното
деяние по чл. 170, ал.
1 НК
се състои във влизане без право в жилището на друго лице по един от точно
изброените начини и без свободно изразено съгласие от страна на обитателя.
Начините, които обосновават съставомерността на
деянието са: сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или
специални технически средства. Под "сила" се имат предвид действия от
физическо естество, които позволяват проникването, включително и чрез във
въздействие върху преградата, ограничаваща безпрепятствения достъп до
използваното за живеене помещение.
Установи се, от обективна страна, че в действителност е била употребена
сила, като е разбита входната врата на жилището на св. И.. Неоснователно е
възражението на защитника на подс. С. за нарушаване
от страна на прокурора на принципа „non bis
in idem“ при повдигането на обвинение както по чл.
216, ал. 1 НК, така и по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1
НК, доколкото двете престъпления имат различни родови обекти и е напълно
възможно с едно деяние да се осъществят признаците на всяко едно от тях, като в
този случай е налице идеална съвкупност.
В случая обаче
в хода на производството обаче не бе установено несъмнено, че подс. С., К. и Н. са проникнали в апартамента на св. И..
Както бе посочено по-горе, от доказателствата по делото не бе установено кое
лице е разбило входната врата на апартамента. Във възникналата суматоха и
боричкане на стълбищната площадка е възможно някой от
присъстващите да е пристъпил в коридора на апартамента. От доказателствата
обаче, не се установява някой от подсъдимите трайно да е навлязъл в жилището, така
че да може да се приеме, че е проникнал в него.
Освен това,
дори да се приеме, че има проникване в жилището, или опит за такова проникване,
не се доказа по несъмнен начин авторството на деянието – че лицата, които са
навлезли в апартамента са били именно Н.С., К.Н. и Мариан К., а не някои от
другите лица, които са свидетели по делото – напр. Й.Г. и Р.М.. Св. И. не може
да разпознае подсъдимите като лицата, които са участвали в скандала, а П.Г. в
разпита си твърди, че спречкването на баба му е било само с подс.
Н., който е навлязъл в коридора на жилището, като подс.
С. и К. се намирали на стълбищната площадка пред
апартамента, заедно с останалите свидетели.
Според
съда наличната доказателствена съвкупност не е
достатъчна, за да се направи еднозначен и несъмнен извод за това, че подс. С., К. и Н. са проникнали в жилището на св. И.,
използвайки в сила. За да постанови осъдителна присъда по така повдигнатото
обвинение, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
съдът би се осланял на предположения, което е недопустимо съгласно
императивната разпоредба на чл. 303, ал. 1 НПК.
За пълнота
на изложението съдът намира за уместно да отбележи, че когато съучастието под формата на съизвършителство
е въздигнато като квалифициращо обстоятелство, какъвто е настоящия случай, не е налице съучастие
по смисъла на чл. 20, ал.2 НК. Тази непрецизност на обвинението е без правно значение, след като съдът
прие, че деянието е недоказано от обективна страна.
Несъмнено е,
че поведението на Н.С., Мариан К. и К.Н. е укоримо и
дори престъпно, тъй като те са търсили саморазправа със св. Г., като са
нарушили обществения ред и спокойствие в ранните часове на деня, но това
поведение не изпълва състава на престъпленията, за които им е повдигнато
обвинение, поради което и съдът постанови оправдателна присъда.
Районен
съдия:
(Р.
Й.)