Решение по дело №1551/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………..

 

гр. Варна, ……………... г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова административно дело № 1551 по описа за 2020 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по жалба от „Хидро Стил България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Трошево“, ул. „Ивац“ № 3, ет.3, ап.33, представлявано от СПЩ и Н.Д.Щ. – заедно и поотделно, депозирана чрез пълномощник – адв. И.И., против Ревизионен акт (РА) № Р-03000319005913-091-001/02.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 142/29.06.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП за установените задължения за: 1.) корпоративен данък по ЗКПО, както следва: за данъчен период (д.п.) 2017 г. в размер на 1165,49 лв. (главница) и 236,68 лв. (лихва), както и за д.п. 2018 г. в размер на 167,70 лв. (главница) и 17,10 лв. (лихва); и 2.) данък върху добавената стойност по ЗДДС, както следва: за д.п. м.04.2017 г. в размер на 411,16 лв. (главница) и 120,27 лв. (лихва); за д.п. м.12.2017 г. в размер на 0 лв. (главница) и 2,13 лв. (лихва); за д.п. м.02.2018 г. в размер на 183,33 лв. (главница) и 38,20 лв. (лихва); за д.п. м.08.2018 г. в размер на 600 лв. (главница) и 94,34 лв. (лихва); за д.п. м.10.2018 г. в размер на 1666,67 лв. (главница) и 233,82 лв. (лихва); за д.п.м. 11.2018 г. в размер на 1666,67 лв. (главница) и 219,93 лв. (лихва); за д.п. м.12.2018 г. в размер на 500 лв. (главница) и 61,67 лв. (лихва); за д.п. м.01.2019 г. в размер на 1868,67 лв. (главница) и 214,40 лв. (лихва); за д.п. м.02.2019 г. в размер на 7435,79 лв. (главница) и 795,79 лв. (лихва).

Оспорващият настоява, че РА е нищожен или алтернативно незаконосъобразен, издаден в нарушение на законовите норми, необоснован и издаден при съществени процесуални нарушения, а и направените изводи са неверни. С жалбата и с писмени бележки се излагат подробни съображения в подкрепа на горните твърдения.

Конкретните доводи за допуснати процесуални нарушения се състоят в следното: Оспорва се твърдението за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, т.к. за 2017 г. е формиран счетоводен финансов резултат (СФР), но в противоречие с така посоченото в ревизионния доклад, в решението на ОДОП е прието, че дружеството е декларирало нулев СФР, което противоречи на мотивите за преминаване към облагане по особения ред; Неправилно органът по приходите се позовава на протоколите за извършване на насрещни проверки на преките доставчици на дружеството, които доставчици не са намерени на адреса им, като и не са предприети и извършени действия относно фактическа проверка на самите обекти, не са ползвани специални знания за изясняване на определени факти, респ. органът не е извършил необходимите действия за установяване на фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица; Неправилно органът се позовава на презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК, която е относима единствено към субекта на процеса, не и за другите участници в процеса; Твърди се и че в нарушение на процесуалните правила органът се позовава на доказателства - СТЕ, приобщени в друго съдебно производство, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон.

По отношение констатациите в РА по ЗКПО се сочи следното: От приложените доказателства в хода на ревизията се установява, че стоките/материалите по процесните фактури реално са предоставени на МОЛ на дружеството и същото се е разпоредило с тях като собственик и е извършило последващи доставки, като не са налице обективни факти и данни за недобросъвестност на оспорващото дружество, както и за неправомерно поведение и на двете страни. Налице е надеждна одитна следа за връзка между издадената фактура и извършената доставка (услуга), за разплащанията, които са индиция за реалност на стопанските операции. Не е установено използване на неистински, с невярно съдържание или преправен документ. Не е налице законово основание за допълнително увеличаване на данъчния финансов резултат. Оспорват се констатациите, че доставките по фактури, издадени от „Изо билдинг" ЕООД и „Строително ремонтна група И“ ЕООД през 2017 г. и от „.Варимакс лимитед ВД“ ЕООД през 2018 г. не са осъществени реално и по тях не са извършени разходи.

В частта по ЗДДС, оспорващият изтъква следното: Протоколите за извършване на насрещни проверки на преките доставчици на дружеството са съставени в нарушение на установените с чл. 50 от ДОПК ред и форма, както и че обстоятелството, че протоколите са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК не води автоматично до извода за липса на реални доставки; Действията на органите по приходите се свеждат до изследване на доставчиците на дружеството - „Изо билдинг" ЕООД, „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД и „СВип Билдинг“ ЕООД, но единствено по данни от информационната система на НАП, като неоткриването на адреса на същите, е основен мотив за непризнаване на правото на данъчен кредит; Липсват безспорни преки и косвени доказателства, че не е налице прехвърляне на собствеността върху стоки; Важен е резултатът от доставките/услугите, като оспорващият се позовава на решението по дело С-324/11 на СЕС (според което е без значение с какъв кадрови и технически потенциал разполага доставчика, тъй като получателят на услугата не може да контролира как той си организира работата, какви лица използва, какви средства за доставката притежава и т.н.) и сочи, че услугата по СМР се е отразила в патримониума на дружеството; Оспорва допълнително начисления ДДС за данъчни периоди: м.04.2017 г., м.10.2018 г., м.11.2018 г., м.12.2018 г., м.01.2019 г. и м.02.2019 г. вкл. и по Договори за възлагане и изпълнение на СМР за обект къща в с. Тополи от 13.10.2018 г. и от 17.12.2018 г. с възложител М.Б, като посочва, че издадените проформа фактури № 02...12/05.02.2019 г. с ДДС - 4724.47 лв. и № 02....11/05.02.2019 г. с ДДС - 2611.32 лв. не са данъчен документ и данъкът не е изискуем, тъй като проформа фактурите са с характер на предварителна оферта до издаване на данъчна фактура. Позовавайки се на решението по дело С-118/11, оспорващият сочи, че след като е завел като дълготраен материален актив (ДМА) скелето по фактура № 0…5/12.12.2018 г., е налице право на незабавно приспадане на данъчен кредит.

Оспорващият настоява, че в хода на ревизията са му изпратени заповед за възлагане на ревизията, ревизионен доклад и ревизионен акт, неподписани саморъчно от органите по приходите, нито с електронен подпис, а за нуждите на административното производство същите са оформени с електронен подпис, което компрометира валидността на тези документи.

Искането е да се отмени РА. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото разноски се дължат само ако такива са направени, като в случая не е представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ град Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Е.Е, в хода по същество поддържа становище за неоснователност на жалбата. Поддържа констатациите на органите по приходите и се позовава на мотивите на решаващия орган. Изтъква се, че по отношение оспорването на ДДС за м.02.2019 г. относно СМР на М.Б, че няма пречка за приобщаване на доказателства от други производства, когато това е направено със съответния протокол, но независимо от това, констатациите на органите по приходите са на база представени и разглеждани от органа доказателства – Акт, обр. 19 от 05.02.2019 г. за извършени СМР – 2 бр., находящи се на стр. 1197-1206, гръб от административната пр. (адм. пр.). Искането е съдът да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 060,98 лева.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се установяват от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена на 13.07.2020 г. (видно от входящия й номер в дирекция „ОДОП“ Варна – л.3 от делото), т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, считано от датата на съобщаване на решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна – 01.07.2020 г., според удостоверението за извършено връчване по електронен път (л.15 от делото). Същата изхожда от адресата на акта, при наличие на правен интерес от обжалване, доколкото се оспорва РА, който е потвърден, поради което е допустима.

По валидността на РА:

РА е издаден от компетентни органи. Ревизията е възложена от Е.С.Х. – началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП Варна (надлежно определена за орган по приходите с такива правомощия, съгласно Заповед № Д-1465/31.08.2018 г. (л.9 от адм. пр.), със ЗВР № Р-03000319005913-020-001/09.09.2019 г. (л. 1 от адм. пр.), като за ръководител на ревизията е определена Г.З.Х. - гл. инспектор по приходите, а вторият член на ревизиращия екип е З. И. Ц.. Ревизията е с обхват установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. и ДДС за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2019 г. и следва да завърши в срок до три месеца от връчването на ЗВР на 19.09.2019 г. (л.3 от адм. пр.), т.е. до 19.12.2019 г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000319005913-020-002/18.12.2019 г. (л. 5 от адм. пр.), издадена също от Христова, срокът за завършване на ревизията е продължен до 19.02.2020 година. РА е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, както изисква чл. 119, ал. 2 от ДОПК, респ. не е нищожен.

Съдът, след извършване на визуализация на представените по делото на електронен носител електронни документи, установява наличието на подписване на представените електронните документи: ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) на датата на издаване на процесните документи от лицата, посочени като техни издатели. Предвид разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следователно оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

С РА е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периоди, за които е възложена ревизията.

Обжалваният РА не страда от пороци, влечащи неговата нищожност и възраженията в този аспект на оспорващия са неоснователни. Следва да се посочи, че при визуализация в съдебно заседание и на представените от оспорващия документи на електронен носител, съдът констатира наличието на надлежно подписване с КЕП на лицата, посочени като издатели на ЗВР, РА и ревизионния доклад на датите на издаването им.

По отношение спазването на установената форма:

От посочените в РА фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. С РА са потвърдени констатациите и изводите, направени в ревизионния доклад. Трайно в съдебната практика се приема, че при препращане от РА към мотивите на ревизионния доклад не е налице опорочаване на формата на РА. Изложените в ревизионния доклад, който е част от административната пр., фактически и правни основания за установените с РА задължения дава възможност на ревизираното лице да организира защитата си срещу фактите и отнасянето им към правната уредба. Предвид липсата на възражение срещу ревизионния доклад, органът по приходите не е обсъждал в съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК конкретни възражения на ревизираното лице срещу констатациите в ревизионния доклад.

По отношение спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на РА:

Производството по издаване на обжалвания РА е започнато въз основа на ЗВР № Р-03000319005913-020-001/09.09.2019 г. (л. 1 от адм. пр.). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000319005913-020-002/18.12.2019 г. срокът на ревизията е удължен до 19.02.2020 г. (л. 5 от адм. пр.), като ревизията е извършена в рамките на регламентираните в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК срокове.

За резултатите от ревизията, в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК след изтичане на срока за ревизията, е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03000319005913-092-001/04.03.2020 г. (л.11-54 от адм. пр.), връчен на ревизираното лице на 05.03.2020 г. (л.55 от адм. пр.). В законоустановения срок 14-дневен срок, определен в чл. 117, ал. 5 от ДОПК, не е постъпило възражение срещу РД.

В 14-дневния срок, определен в чл. 119, ал. 2 ДОПК, е издаден РА № Р-03000319005913-091-001/02.04.2020 г. (л. 1515-1529 от адм. пр.), от органите, определени със Заповед № Д-1465/31.08.2018 г. (л. 9 от адм. пр.) на Директора на ТД на НАП – Варна, като с него е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периоди, за които е възложена ревизията. РА, връчен електронно на ревизираното лице на 09.04.2020 г. (л. 1530 от адм. пр.), е обжалван по административен ред с жалба с входящ номер от дата 27.04.2020 г.

Както се посочи, РА е издаден от компетентни органи по приходите и определя данъчни задължения за периодите, за който е възложена ревизията.

С Решение № 142/29.06.2020 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, Директорът на Дирекция ОДОП Варна потвърждава РА.

Въз основа на установените факти в хода на ревизионното производство органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи. От изпратеното до оспорващия, на основание чл. 17 ал. 1, т. 2 от ДОПК Уведомление № Р-03000319005913-139-001/30.01.2020 г. (л. 1511 от адм. пр.), и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК Уведомление № Р-03000319005913-113-001/30.01.2020 г. (л.1508 от адм. пр.) се установява, че органите по приходите са приели като основание за провеждане на ревизията по особения ред за корпоративен данък за 2017 г. констатираното от тях недеклариране на приходи от дейността на дружеството през 2017 г.

Сроковете и процедурата по ДОПК, във връзка с образуваното ревизионно производство, са спазени от органа. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство.

В частта за процесуалната законосъобразност на РА, възраженията на оспорващия за неправилно позоваване от страна на органа на протоколите за извършени насрещни проверки на преките доставчици на дружеството, са неоснователни. Изводите на органа се основават на всички събрани доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, а не единствено на обстоятелството, че част от доставчиците не са намерени, респективно не са представили доказателства. В този смисъл е неоснователно и твърдението на жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 37, ал. 1 от ДОПК. На следващо място, доколкото изводът на ревизиращите органи за дължимост на ДДС по фактурите, издадени от оспорващия на М.Б се основават предимно на обективираното в съставените 2 броя Акт обр. 19, не е допуснато процесуално нарушение в ревизионното производство с приобщаването на СТЕ, извършена в друго съдебно производство. Позоваването от страна на органа на въпросната СТЕ е единствено в потвърждение на факта на действителното извършване на посочените СМР в двата Акта обр. 19.

Въпреки указаната от съда доказателствена тежест и изискването да уточни какви действия твърди, че не са предприети и извършени и кои факти не са изяснени в ревизионното производство, жалбоподателят не конкретизира твърденията си и не доказва основателността на доводите си. Същевременно съдът намира, че са изяснени релевантните факти по делото в съответствие с доказателствената тежест, която носят страните в административния процес.

В хода на проведеното ревизионно производство са направени следните относими към предмета на делото фактически констатации:

За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за ревизията, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

Установено е, че извършваната дейност през ревизирания период от „Хидро Стил България“ ООД е „Строителство на покриви и хидроизолация“, като обичайната практика на дружеството е сключване на договор с клиента, получаване на авансови плащания, извършване на конкретните работи по вид и обем, съставяне на акт 19, документиране на доставките по смисъла на ЗСч и ЗДДС.

І. По ЗКПО:

От представените счетоводни регистри (л.153 от адм. пр.) в хода на ревизията е установeно, че „Хидро Стил България“ ООД е реализирало приходи от основната дейност, които не са декларирани с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. Този извод органите на приходите обосновават с обстоятелството, че са декларирани резултати от извършваната през 2017 г. дейност в подадения ГФО за 2017 г., декларирани са и получени, и извършени доставки през същата година в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС – „Дневник за покупките“  и „Дневник за продажбите“ за съответните данъчни периоди, като при посещение в обекта са проверени и предоставени първични счетоводни документи на дружеството за 2017 г., което действие е документирано с Протокол Кд-73 № 1522982/22.01.2020 г. За 2017 г. дружеството е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО, с която е декларирало нулев счетоводен финансов резултат от дейността. Предвид установеното е прието, че за жалбоподателя е налице обстоятелството по чл. 122. ал 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи.

За 2017 г. с РА счетоводният финансов резултат на дружеството е коригиран в съответствие с по-долните констатации:

1. Увеличен е СФР за 2017 г., на основание чл. 78 от ЗКПО, във връзка с СС 18 „Приходи“, със сумата на приходите в размер на 1 322,98 лв. по фактура № **********/11.01.2019 г. (л. 1429 от адм. пр.), издадена от оспорващия на „Рис“ ООД с данъчна основа 1 322,98 лв. и ДДС 264,60 лв., с предмет „заплащане на СМР-доставка и монтаж на материали“. Прието е, че процесният приход е следвало да бъде отчетен през текущата година – 2017 г., а не както го е отчело дружеството – през 2018 г., т.к. Акт обр. 19 е съставен на 05.12.2017 г., а и дружеството е отчело разход за материали по обект на „Рис“ ООД (л. 1435 от адм. пр.) само през 2017 г. Направен е извод, че е налице счетоводна грешка, допусната през 2017 г.

2. Неправилно е отчетен разход по фактура № …239/14.12.2017 г. (стр. 527 от адм. пр.), издадена от „Изо Билдинг“ ЕООД, ЕИК *********, с предмет „СМР – 1 бр.“, на стойност 916,67 лв., тъй като доставката не отразява вярно стопанската операция и следва с процесната сума да се увеличи СФР за 2017 г., на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Органите по приходите са взели предвид следното: а/ няма данни за регистриран ЕКАФП, вписан във фискалния бон към фактурата; б/ „Изо Билдинг“ ЕООД няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г., като последно подадената ГДД е за 2015 г., няма действащи трудови договори в периода, в който е фактурирана доставката; в/ управителят на „Рис“ ООД дава обяснение, че доставката и монтажа на материалите са извършени от представители на оспорващото дружество и не му е известно да е ползван подизпълнител; г/ доставката от този подизпълнител на оспорващия е документирана на 14.12.2017 г., т.е. след като вече СМР на обекта на „Рис“ ЕООД са изпълнени и е издаден Акт обр. 19 на 05.12.2017 г.; д/ във фактурата е записано само „СМР“, без да е конкретизирано за кой обект се отнася, по кой договор са извършени услугите; е/ няма количествено-стойностни сметки, протоколи и актове за приети/предадени работи, подписани между страните.

3. Неправилно е отчетен разход и по фактура № …42/31.03.2017 г. (стр. 996 от адм.пр.), издадена от „Строително ремонтна група И“ ООД, ЕИК *********, с предмет „извършени СМР по договор“, тъй като доставката не отразява вярно стопанската операция и следва с процесната сума да се увеличи СФР за 2017 г., на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Този извод органът обосновава с това, че: а/ доставчикът не представя доказателства; б/ от информационния масив на НАП се установява, че е регистриран ЕКАФП на доставчика, но за него няма данни за отчетени продажби за 2017 г., а и доставчикът не е подал ГДД и ГФО за 2017 г., а последната ГДД е за 2014 г.; в/ собствениците на обектите, на които са извършени СМР не потвърждават, че СМР са извършвани от подизпълнител на оспорващия. Процесният доставчик оспорващият сочи като подизпълнител на 4 обекта на оспорващия.

4. Не са признати за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 2 и т. 6 от ЗКПО отчетените разходи в размер на: 35 лв., представляващи платена глоба по електронен фиш, за което е приложено копие на банково извлечение за превод на 03.08.2017 г. в полза на Фонд за безопасност на движението (л. 989 от адм. пр.); 650 лв., представляващи платен наем, за който е приложено копие от банково извлечение за превод на 03.01.2017 г. в полза на „Сортови семена“ АД (л. 988 от адм. пр.), като е уточнено, че фактурата е представена по-късно в счетоводството.

5. СФР е преобразуван в посока увеличение с начислените счетоводни разходи за амортизации и в посока намаление със сумата на годишните данъчни амортизации, като органите по приходите се позовават на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО

С РА за 2017 г. е определена данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 11 654,91 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 1 165,49 лв.

 

За 2018 г. с РА също е установено задължение за довнасяне на корпоративен данък, предвид следните съображения:

1. Намален е СФР на дружеството за 2018 г. с неправилно отчетения приход не през 2017 г., а през 2018 г. в размер на 1 322,98 лв. по фактура № **********/11.01.2019 г. (л. 1429 от адм. пр.), издадена от оспорващия на „Рис“ ООД, на основание чл. 78, изр. второ от ЗКПО, по изложените по-горе съображения за счетоводна грешка.

2. На основание чл. 16, ал.2, т. 4, чл.26, т. 2, вр. чл. 10 от ЗКПО, е увеличен СФР на дружеството за 2018 г. със сумата в размер на 3 000 лв. по издадената фактура № ….120/06.07.2018 г., издадена от „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД, с предмет „СМР на покрив“, доколкото процесния разход е документално необоснован. Органите по приходите приемат следното: а/ няма данни за регистрирано фискално устройство, от което е издаден фискалният бон към фактурата; б/ няма договор за СМР, протоколи, количествено-стойностни сметки, актове образец 19 и др.; в/ фактурата е издадена много преди да бъде договорено извършването на СМР по договора с управителя на етажната собственост от 07.10.2018 г., на който договор ревизираното лице се позовава.

Предвид декларирания за 2018 г. финансов резултат и направените констатации, с РА е определен данъчен финансов резултат – печалба в размер на 3764,62 лв., дължим КД – 376,46 лв., от който внесен ефективно – 208,76 лв. и разликата за довнасяне – 167,70 лв.

ІІ. По ДДС:

1. С РА е прието, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не се следва правото на данъчен кредит за получени доставки от оспорващия, доколкото не са налице осъществени действителни данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, доколкото не са налице доставки в следните данъчни периоди по съответните посочени по-долу фактури:

1.1. за д.п. 02/2018 г. ДДС в размер на 183,33 лв. - по фактура № …239/14.12.2017 г. (л. 527 от адм. пр.), издадена от „Изо Билдинг“ ЕООД, тъй като: оспорващият сочи, че е ползвал този доставчик като подизпълнител на СМР на обект на „Рис“ ЕООД – Покрив на Гранд мол Варна, като СМР на обекта са приключили с издаване на Акт обр. 19 на 05.12.2017 г.; доставката от подизпълнителя „Изо Билдинг“ ЕООД към оспорващия е документирана на 14.12.2017 г., т.е. след като вече СМР по обекта са приключили, което обезсмисля ползването на подизпълнител; предметът на документираната доставка от подизпълнителя, записан във фактурата е от общ характер – СМР, като не е конкретизирано за кой обект се отнася, по кой договор са извършени услугите, няма количествено-стойностни сметки, протоколи и актове за приети/предадени работи, подписани между страните.

1.2. за д.п. 08/2018 г. ДДС в размер на 600 лв. - по фактура № …120/06.07.2018 г. (л. 525 от адм. пр.), издадена от „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД, тъй като: оспорващият сочи, че е ползвал този доставчик като подизпълнител на СМР на обект на „БГ Ленд Ко“ ООД и на обект на З.Д – представител на етажната собственост; доставчикът не е подал ГДД по ЗКПО и няма действащия трудови договори за процесния период; договорът между оспорващият и З.Д е от 07.10.2018 г., т.е. договорените СМР са много след издаване на въпросната фактура от 06.07.2018 г.; документираните доставки на услуги от оспорващия към „БГ Ленд Ко“ ООД са по фактури от 06.02.2018 г., 19.03.2018, 08.06.2018 г. и 07.08.2018 г.; Предметът на документираната доставка от подизпълнителя към оспорващия с фактура № …120/06.07.2018 г. е от общ характер – записан е предмет „Извършено СМР на покрив“, без да е конкретизирано за кой обект се отнася, по кой договор са извършени услугите, няма количествено-стойностни сметки, протоколи и актове за приети/предадени работи, подписани между страните.

1.3. за д.п.02/2019 г. ДДС в размер на 600 лв. – по фактура № …5/12.12.2018 г., издадена от „СБилдинг“ ЕООД, тъй като: няма данни доставчикът да разполага със скеле, а и не се установява как скелето е транспортирано, датата и мястото на получаването на скелето от дружеството-жалбоподател.

2. С РА е установено задължение за ДДС на основание чл. 9, чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, за възникналите данъчните събития по аргумент от чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с извършени доставки от жалбоподателя:

2.1. за д.п.04/2017 - ДДС в размер на 411,16 лв. по фактура № …32/04.04.2017 г. (л.1075 от адм.пр.), издадена от жалбоподателя на „Било“ ЕООД на стойност 2055,81 лв. и ДДС 411,16 лв., която не е отразена в дневника за продажби на оспорващия.

2.2. за д.п.12/2017 – лихва в размер на 2,13 лв. по внесения ДДС по фактура № 02…129/11.01.2018 г., който ДДС е начислен и внесен за доставката на услугата на „Рис“ ООД в д.п.01/2018 г., вместо в д.п.12/2017 г.

2.3. ДДС за получени аванси по 5 броя РКО, във връзка с доставка на услуга на М.Б по договор от 13.10.2018 г. (л.1150 от адм. пр.) и договор от 17.12.2018 г. (л.1154 от адм. пр.), както следва:

- за д.п.10/2018 – РКО № 1/16.10.2018 г. (л.1144-гръб от адм. пр.) за сумата от 10000 лв., съответно начислен ДДС в размер на 1666,67 лв.

- за д.п.11/2018 – РКО № 2/15.11.2018 г. (л.1140 от адм. пр.) за сумата от 10000 лв., съответно начислен ДДС в размер на 1666,67 лв.

- за д.п.12/2018 – РКО № 3/07.12.2018 г. (л.1142 от адм. пр.) за сумата от 3000 лв., съответно начислен ДДС в размер на 500 лв.

- за д.п.01/2019 – РКО № 4/16.01.2019 г. (л. 1141 от адм. пр.) за сумата от 6212 лв. и РКО № 5/16.01.2019 г. (л. 1143 от адм. пр.) за сумата от 5000 лв., съответно начислен ДДС в размер на 1868,67 лв.

2.4. за д.п.02.2019 – доначислено ДДС в размер на 6835,79 лв. по фактури № 02…12/05.02.2019 г. (л.1048 от адм. пр.) и № 02…11/05.02.2019 г. (л.1049 от адм. пр.) и двете издадени от оспорващия за доставката на услуга по двата договора с М.Б, като ДДС е изчислено върху сумата в размер на 41014,76 лв., представляваща разликата между общата стойност на СМР по Акт образец 19 (л.1332 от адм. пр.) и получените аванси в размер на общо 34212 лв. с ДДС.

С определение от съдебно заседание, проведено на 25 август 2020 г., съдът е указал на оспорващия конкретно доказателствената тежест (л.35-гръб и л.36 от делото). Оспорващият представя писмени обяснения (л.39-40 от делото), както и писмени доказателства, които писмени доказателства, както и ответникът възразява, съдът установява, че са част от административната преписка, поради което и не ги прие повторно по делото. В писмените си обяснения оспорващият не е съобразил конкретната същност на указанията на съда и не установява посочените в определението обстоятелства, съответно не е представил надлежни доказателства. Обясненията на оспорващия съдържат само твърдения, без за тези твърдения да се сочат доказателства, различни от събраните по административната преписка.

Оспорващият изрично заявява, че счита за правилни изводите на органите по приходите по отношение определената с РА дължимост на ДДС за авансовите плащания за извършените СМР на обекта на М.Б по 5-те разходни касови ордера (л.109-гръб и л.112 от делото).

 

Съдът намира, че оспорването е неоснователно, предвид следните съображения и правни изводи:

І. По ЗКПО

1. Законосъобразно е увеличен СФР за 2017 г. със сумата в размер на 1 322,98 лв. по фактура № **********/11.01.2019 г. (л. 1429 от адм. пр.), издадена от оспорващото дружество на „Рис“ ООД.

За обекта на „Рис“ ООД - покрив на „ГРАНД МОЛ" гр. Варна Акт обр.19 е съставен на 05.12.2017 г. и с него са документирани извършени СМР и доставени материали на обща стойност 3 703,34 лв. За този обект има начислени разходи само през 2017 г. Установяват се доставки по фактури № *********/24.11.2017 г. (л.1427 от адм. пр.) с данъчна основа 1250 лв. и ДДС 250 лв. (с предмет „аванс“) и фактура № **********/27.11.2017 г. (л.1428 от адм. пр.) с данъчна основа 1130,36 лв. и ДДС 226,07 лв. (с предмет „заплащане на СМР и материали, съгласно издаден акт образец 19, приспадане на аванс“), както и приходи на дружеството по фактура № **********/11.01.2019 г. (л.1429 от адм. пр.) с данъчна основа 1 322,98 лв. и ДДС 264,60 лв. с предмет „заплащане на СМР-доставка и монтаж на материали“.

Установените приходи в размер на 1322,98 лв. не са отразени в текущия финансов резултат за периода на възникване - през 2017 г., а са отчетени в следващ период - 2018 г. Грешката е открита след датата, на която данъчната декларация по чл.92 от ЗКПО за същата година е вече подадена, както и след датата, на която финансовият отчет е одобрен и публикуван. При това положение безспорно е налице счетоводна грешка и е следвало, съобразно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗКПО, при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години да се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната. Това не е сторено от страна на дружеството-жалбоподател. Такива твърдения по делото не са налице, както не са и представени доказателства в тази насока.

Правилно и законосъобразно органите по приходите са коригирали СФР на дружеството за 2017 г. в посока увеличение със сумата по фактура № **********/11.01.2018 г. в размер на 1 322,98 лв., на основание чл. 78 от ЗКПО, във връзка със СС 18 „Приходи“. Съгласно чл. 78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат СФР се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице, а когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

Съответно правилно със същата сума е намален СФР на дружеството за 2018 г. на основание чл. 78, във вр. с чл. 81 от ЗКПО.

Установява се наличие на соченото от органите по приходите основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред за ЗКПО за 2017 г.

„Хидро Стил България“ ООД е реализирало приходи от основната си дейност, които не са декларирани в ГДД за 2017 г. Дружеството е декларирало резултатите от извършваната дейност за 2017 г. в ГФО, но е подало нулева декларация по чл.92 от ЗКПО за 2017 г. По счетоводни данни и данни от ГФО за 2017 г. е формиран СФР от дейността на ревизираното лице в размер на 1 030,26 лв., като определеният от дружеството корпоративен данък за 2017 г. в размер на 171,15 лв. е внесен, но предвид липсата на декларирано задължение за КД, сумата е погасила задължения по подадени СД по ЗДДС за други данъчни периоди.

От друга страна, следва да се приеме, че са налице данни за укрити приходи и доколкото оспорващият, съобразявайки документално необосновани разходи при формиране на СФР, всъщност е укрил приходи.

При тези данни, настоящият състав на съда намира, че безспорно са били налице предпоставките за извършване на ревизията за 2017 г. за корпоративен данък по особения ред на чл. 122 от ДОПК, в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – при наличие на данни за укрити приходи или доходи. Съгласно посочената разпоредба, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК, когато установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал. 2 на чл. 124 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.

Съобразно изискванията на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е изготвено уведомление до задълженото лице, че поради наличие на обстоятелство по чл. 122 от ДОПК основата за облагане за ЗКПО за 2017 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, което му е връчено редовно. Ведно с уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на жалбоподателя са връчени уведомление по чл. 17 от ДОПК и ИПДПОЗЛ, с което са изискани документи, писмени обяснения и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Предвид изложеното, правилно органите по приходите са преминали към ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК при определяне на задълженията на дружеството по ЗКПО за 2017 г.

2. По отношение увеличаване на СФР на „Хидро Стил България“ ООД за 2017 г. със сумите на отчетените разходи за 2017 г. по фактури, издадени от „Изо Билдинг“ ЕООД (фактура № …239/14.12.2017 г. на стойност 916,67 лв.) и от „Строително Ремонтна Група И“ ООД (фактура № 42/без дата, на стойност 7700 лв.), и за 2018 г. - по фактура, издадена от „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД (фактура № 0...120/06.07.2018 г. на стойност 3000 лв.), съдът съобрази, следното:

Горепосочените фактури са отчетени от дружеството като разходи за външни услуги (видно от регистър на сметка 602 за 2017 г. и 2018 г. – л. 590 и л. 245 от адм. пр.).

2.1. В хода на ревизията оспорващият е посочил, че при изграждане на хидроизолационната система на плосък покрив на обект на „Рис“ ЕООД е използвал услуги на подизпълнител - „Изо Билдинг“ ЕООД.

Спорната фактура № 239/14.12.2017 г. (л. 527 от адм. пр.), издадена от „Изо Билдинг“ ЕООД на получателя на услугата – оспорващото дружество, е на стойност 916,67 лв. и ДДС 183,33 лв. Посоченият във фактурата предмет е „строително-монтажни работи“ без да е конкретизирано за кой обект се отнасят СМР и по кой договор са извършени услугите, като не са налице и никакви данни какви точно СМР са извършени. Липсват количествено-стойностни сметки, протоколи и актове за приети/предадени работи, подписани между двете страни, като не е представен и договор за възлагане извършването на СМР от оспорващия на „Изо Билдинг“ ЕООД. На следващо място се установява, че твърдяната доставка от подизпълнителя „Изо Билдинг“ ЕООД на жалбоподателя е документирана на 12.12.2017 г., т.е. във време, след като вече на 05.12.2017 г. СМР на обекта на „Рис“ ЕООД са приключили и е съставен Акт образец 19 на 05.12.2017 г. от оспорващия и от „Рис“ ЕООД.

Правилно органите по приходите са съобразили и че „Изо Билдинг“ няма регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП, няма данни за регистриран ЕКАФП № DY219585, вписан във фискалния бон към фактура № ….239/14.12.2017 г., както и обстоятелството, че не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 г., че няма действащи трудови договори през периода, в който е издадена фактурата, а и че след като управителят и едноличен собственик на капитала на „Изо Билдинг“ ЕООД Ангелина Стойчева е починала на 29.12.2017 г. в ТР няма вписан нов собственик и управител на дружеството.

Не способстват да се направи извод, че е извършена реално въпросната доставка, документирана с фактура № …239/14.12.2017 г., и обясненията на управителя на „Рис“ ЕООД (л. 1436 от адм. пр.), според които доставката и монтажа са изпълнени от оспорващото дружество и не му е известно дали е ползван подизпълнител.

2.2. С основание е прието, че неправилно е отчетен разход в размер на 7 700 лв. и по фактура № …42/31.03.2017 г. (стр. 996 от адм.пр.), издадена от „Строително ремонтна група И“ ООД, ЕИК *********, с предмет „извършени СМР по договор“, тъй като доставката не отразява вярно стопанската операция и следва с процесната сума да се увеличи СФР за 2017 г., на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.

Процесния доставчик оспорващият сочи като подизпълнител на 4 обекта на оспорващия: 1. изграждане на хоризонтална планировка пред жилищен вход на Данаил Бешковски; 2. тоалет за инвалиди в хотел „Атлас“ на „Било“ ЕООД; 3. довършителни работи на външен басейн на „Билдинг Стройгруп“ ООД; 4. за обекти на „Стройснаб“ ЕООД. Същевременно оспорващият представя пред ревизиращите органи два договора с „Ремонтна Група И“ ООД от 08.11.2016 г. и от 20.10.2016 г., предметът на които няма връзка с посочените обекти в предходното изречение.

От друга страна, дружествата, на чиито обекти, оспорващият твърди, че са извършвани СМР от подизпълнител „Строително ремонтна група И“ ЕООД, не потвърждават твърдяното от оспорващия обстоятелство за извършване на СМР от подизпълнител „Строително ремонтна група И“ ЕООД. Този доставчик на оспорващия има регистриран ЕКАФП № ED277971 с дистанционна връзка с НАП, но липсват данни за отчетени от ЕКАФП продажби за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. Освен това и този доставчик няма подадена ГДД за 2017 г. и обявен ГФО за 2017 г., като последната подадена ГДД е за 2014 г.

Няма доказателства за реално предадени работи и плащане, а разходите са отчетени от оспорващия само въз основа на фактурата, поради което не е доказано осъществяването на реални доставки на услуги.

2.3. „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД е посочен като доставчик на оспорващия по фактура № 0...120/06.07.2018 г. (л. 525 от адм.пр.) на стойност 3000 лв. и 600 лв. ДДС с предмет: „Извършено СМР на покрив“, като във фактурата е посочена площ 400кв.м и ед. цена 7,50 лв.

Оспорващият сочи, че е ползвал този доставчик като подизпълнител на СМР на обект на „БГ Ленд Ко“ ООД и на обект на З.Д – представител на етажната собственост.

Договорът обаче между оспорващият и З.Д е от 07.10.2018 г., т.е. договорените СМР за този обект са много след издаване на въпросната фактура от 06.07.2018 г., което обезсмисля ползването на подизпълнителя

Налице е единствено документиране на доставки на услуги от оспорващия към „БГ Ленд Ко“ ООД по фактури от 06.02.2018 г., 19.03.2018, 08.06.2018 г. и 07.08.2018 г., както и два Акта обр. 19 единият от дата 12.04.2018 г., другият без дата (л. 1037 и л. 1038 от адм. пр.) за извършени СМР, но процесните доказателства са във връзка с доставката от оспорващия към „БГ Ленд Ко“ ООД.

Предметът на документираната доставка от подизпълнителя към оспорващия по фактура № …120/06.07.2018 г. е от общ характер – записан е предмет „Извършено СМР на покрив“, без да е конкретизирано за кой обект се отнася, по кой договор са извършени услугите, какви точно СМР са извършени, няма количествено-стойностни сметки, протоколи и актове за приети/предадени работи, подписани между страните.; доставчикът не е подал ГДД по ЗКПО и няма действащи трудови договори за процесния период.

Основната дейност на „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД е търговия с леки и лекотоварни автомобили до 3,5 тона, като дружеството има регистриран ЕКАФП № ED298425, но не и ЕКАФП № DT274532, вписан във фискалния касов бон към фактура № 0...120/06.07.2018 г.

Не се установяват по делото конкретно извършените и предадени СМР от „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД на оспорващото дружество.

 

По отношение на реалността на доставките на процесните услуги следва да се съобразят две групи доказателства – първа група е във връзка с реалното изпълнение на услугата, а втората група - във връзка с установяване материално-техническата и кадровата обезпеченост и възможност на доставчиците да извършат подобен род услуги.

Не се установява безспорно от доказателствата по делото реалното осъществяване на посочените услуги във фактурите, издадени от „Изо Билдинг“ ЕООД (фактура № 239/14.12.2017 г. на стойност 916,67 лв.),  от „Строително Ремонтна Група И“ ООД (фактура № 42/без дата, на стойност 7700 лв.), и по фактура № 0...120/06.07.2018 г., издадена от „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД на стойност 3000 лв. и ДДС в размер на 600лв. Не се установява съответно и получаването или предаването на конкретен резултат от доставчиците на ревизираното лице

Фактът на наличието на издадени фактури, осчетоводяването им и включването им в дневниците за покупки не обосновава сам по себе си извод за реалност на доставката. Фактурата е частен документ, без обвързваща съда доказателствена сила, който следва да бъде преценен съвкупно с всички обстоятелства по делото. В случая издаването на фактури, които не са придружени от необходимите съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като пряко и достатъчно доказателство за реалното осъществяване на процесните доставки на услуги.

Фактурата е доказателство за възникнали облигационни правоотношения между страните по доставката, но не е доказателство за извършване на доставката, освен ако в нея доставката не е конкретизирана до степен, че да може да се установи и реалното изпълнение. Въпросните 3 бр. фактури за доставка на услуги имат за предмет СМР като услуги, поради което за реалното им извършване (получаване на услугите от ревизираното лице) следва да се установява какви по точно са били тези услуги, къде са извършени, каквито доказателства не са ангажирани от задълженото лице, чиято именно е тежестта да докаже реалното получаване на услугите. Приобщените към административната преписка доказателства и тези, на които се позовава оспорващият в хода на съдебното производство, не способстват за индивидуализиране на конкретните престации по процесните фактури.

И в хода на съдебното производство оспорващият, въпреки изричните указания от съда, че следва да установи какви СМР са извършени, кога и по отношение на кои обекти са извършени, не ангажира доказателства, които да способстват за индивидуализиране на процесните услуги, за да обезпечи възможността да се установи реалното им получаване от него. Обстоятелството, че са налице съставени Актове обр. 19 за извършените от оспорващия услуги към възложителите на строежите (собствениците на обекти, на които са извършвани СМР), не способства да се направи извод, че предадените от оспорващия СМР са извършени именно от подизпълнителите, издали процесните фактури.

Липсата на материално-техническа и кадрова обезпеченост на всеки един от доставчиците и невъзможността им да извършат подобен род доставки би била ирелевантни за преценката за реалността на фактурираните доставки, ако безспорно се установява изпълнението на услугата, каквото в случая не се установява. (В този контекст следва да бъде отбелязано, че по аргумент от решението на Съда на ЕС по дело С-18/13 (Макс Пен) и от решението на СЕС по дело С-324/11, сама по себе си липсата на ресурсната обезпеченост (както и на материално-техническа такава) на доставчика с необходимия персонал за извършване на услугата не може да бъде самостоятелно основание за отказ за приспадане на данъчен кредит.) Липсата на материално-техническа и кадрова обезпеченост на всеки един от доставчиците не би имала значение за преценката за реалността на процесните доставки, ако ревизираното лице беше представило достатъчно убедителни доказателства за фактическото получаване на предмета на фактурите относно предаването и приемането му, респ. за извършване на процесните услуги именно от посочените във фактурите доставчици.

Обезпечеността на доставчиците не може да се вменява в отговорност на получателя по доставките, но в случая правилно органите по приходите излагат подробни мотиви по отношение на невъзможността и липсата на убедителни доказателства, че въпросните доставчици на оспорващото дружество са осигурили изпълнение на възложените им услуги, по отношение на кои обекти, конкретно какви СМР са извършени и кога.

Разгледани в съвкупност доказателствата по делото, обосновават недоказаност на реалността на процесните доставки от „Изо Билдинг“ ЕООД, „Строително ремонтна група И“ ООД и „Вирамакс Лимитед“ ЕООД, предвид липсата на установяване на това в какво се състоят конкретните СМР, а най-малкото оспорващият би следвало да знае какви СМР е изискал и платил на доставчика. Нито пред органите по приходите, нито пред съда оспорващият не представя доказателства, нито има твърдения за конкретни СМР, които подизпълнителите му са извършили. Така установените факти, в съвкупност с липсата на приемо-предавателни протоколи и Акт образец 19, издадени от дружествата-подизпълнители за извършената работа, се явяват в подкрепа на извода на органите по приходите за липса на доставки по фактурите от посочените дружества.

Не е налице документална обоснованост на отчетените разходи по процесните фактури по аргумент от чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, а заплащането на възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени, съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, се счита за отклонение от данъчното облагане. Правилно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумите по въпросните фактури е коригиран СФР.

3. Правилно органите по приходите приемат, че следва да се увеличи СФР със сумите за платените глоба и наем.

Жалбоподателят е отчел и включил в общата сума на разходите за 2017 г. като разходи за външни услуги сумата от 35 лв. за платена на 03.08.2017 г. глоба по електронен фиш в полза на „Фонд за безопасност на движението“ (л. 989 от адм. пр.) и сумата от 650 лв. за платен на 03.01.2017 г. наем в полза на „Сортови Семена“ АД (л. 988 от адм. пр.)

В съответствие с чл. 26, т. 2 и т. 6 от ЗКПО е прието, че тези разходи не са признати за данъчни цели, доколкото процесните разходи не са свързани с дейността на дружеството.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. По силата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а съгласно т.6 от същия член - не се признават за данъчни цели разходи за начислени глоби, конфискации, включително по чл. 307а от НК и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения.

Посочената нормативна регламентация по отношение на документалната обоснованост на разходите е относима и по отношение на отчитането на посочените по-горе доставки, които не се установява по делото, че са реално осъществени.

4. Правилно органите по приходите на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО са преобразували СФР за 2017 г. в посока увеличение с начислените счетоводни разходи за амортизации и в посока намаление със сумата на годишните данъчни амортизации. Съгласно посочената разпоредба при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, а счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели.

За 2018 г. правилно е коригиран СФР в посока намаление във връзка със счетоводната грешка при отчитането на прихода в размер на 1 322,98 лв. по фактура № …129/11.01.2018 г. не през 2017 г., а през 2018 г., както и в посока на увеличение с 3000 лв. във връзка с приетата за нереална доставка по фактура № …..120/06.07.2018 г., издадена от „Вирамакс Лимитед“ ЕООД, предвид изложените по-горе съображения от съда.

Не са налице основания за отмяна на РА в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1 165,49 лв., предвид формираната данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 11 654,91 лв., както и в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 167,70 лв. и лихва – 17,10 лв, съобразно формираната данъчна основа по общия ред.

 

По ЗДДС:

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или приемането на услугите, извършени именно от посочения във фактурата доставчик по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и използването на предмета на доставката в независимата икономическа дейност на получателя, които представляват материално-правни изисквания по същество за признаване на претендираното право.

При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Същите, в преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, са частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 от ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно и следва да се ценят с оглед останалите относими доказателства, като се съобразят корелацията или противоречията в тях. Както се посочи, само по себе си издаването на фактура и надлежното й счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени, респ. че е възникнало данъчно събитие. Същевременно, в своите тълкувателни решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности при доставчика.

Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане. По отношение на доставката на услуги следва да се има предвид, че същата подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя на доставката съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя. Следва безспорно да се установява, че услугата е извършена и то именно от издателят на фактурата. В тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит е да установи, че резултатът от услугата е възникнал и издателят на фактурата е имал възможност (материална, техническа и кадрова) да я изпълни.

Неоснователни са възраженията на оспорващия за неизвършване на всички необходими действия по установяване на правно релевантните факти и че проверката не е проведена обективно, всестранно и пълно. Във връзка с ревизията на оспорващия и предмета на спорните фактури (фактура № 0…239/14.12.2017 г. от „Изо Билдинг“ ЕООД със стойност на ДДС - 183,33 лв., фактура № 0…12/06.07.2018 г. от „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД с ДДС 600 лв. и фактура № 0…5/12.12.2018 г. от „СВип Билдинг“ с ДДС 600 лв.), органите по приходите са изискали данни и документи както от жалбоподателя „Хидро Стил България“ ООД, така и от доставчиците му –сочените за подизпълнители „Изо Билдинг“ ЕООД, „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД и соченият за продавач - „СВип Билдинг“ ЕООД. По реда, разписан в ДОПК, ревизиращите органи са събрали доказателства за релевантните факти, обстойно са ги анализирали и обсъдили, поотделно и в тяхната съвкупност. Проверката е проведена обективно, всестранно и пълно, като е съблюдаван принципът на добросъвестността. Правилно е преценена редовността и доказателствената стойност на събраните по делото доказателства, правилно са изведени установяващите се от доказателствата факти и правилно същите са отнесени към приложимите правни норми. В този смисъл са неоснователни възраженията на оспорващия, а и въпреки конкретните указания на съда във връзка с твърденията в жалбата (макар и общи и принципни), от страна на оспорващото дружество не е проявена процесуална активност за приобщаване на доказателства по делото в подкрепа на твърденията му.

Оспорващият не установява по делото реалното осъществяване на конкретно индивидуализирани услуги, съответно получаването или предаването на конкретен резултат от доставчиците на ревизираното лице – „Изо Билдинг“ ЕООД, „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД и реалното получаване на скелето от „СВип Билдинг“ ЕООД, с оглед следното:

1. Наличието на фактури, осчетоводяването им и включването им в дневниците за покупки е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, но посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя - Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding BV срещу Staatssecretaris van Financien, С-342/87, EU:C:1989:635 и Решение от 19 септември 2000г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen, С-454/98, EU:C:2000:469.

Правилно органите по приходите приемат, че не са налице предпоставките за ползване на данъчен кредит по доставките от „Изо Билдинг“ ЕООД по фактура № ….239/14.12.2017 г. с ДДС 183,33 лв., от „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД по фактура № ….120/06.07.2018 г. с ДДС 600 лв. и от „СВип Билдинг“ ЕООД по фактура № …5/12.12.2018 г.

По отношение на доставките от „Изо Билдинг“ ЕООД и от „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД следва да се имат предвид направените по-горе изводи за липсата на безспорна установеност на реалното осъществяване на доставките, предвид неяснотата по отношение на конкретно извършените СМР, с оглед липсата на представени договори за СМР с подизпълнителите, протоколи, количествено-стойностни сметки, актове обр. 19 за приети/предадени работи. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че дейността, която е извършвал през процесния период жалбоподателят „Хидро Стил България” ООД, е била „Строителство на покриви и хидроизолации“, поради което е логично същият да е разполагал със съответната материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките по сключените от него договори в качеството му на изпълнител.

Не се установява по делото реалното осъществяване и на доставката по фактура № …/12.12.2018 г., издадена от „СВип Билдинг“ ЕООД с предмет „скеле 200 кв.м“ с начислен ДДС в размер на 600 лв. Спорната фактура е включена в дневника за продажби в д.п. м.12/2018 г., но в Баланса и ГФО за 2018 г. на дружеството не се съдържат данни за притежавани активи, а в графа „отчетна стойност на продадените активи“ е посочена стойност 0 лева. Според дадените писмени обяснения от ревизираното лице въпросното скеле е било доставено в склада на „Хидро Стил България“ ООД. Установява се, че скеле е отразено като актив в счетоводството на ревизираното лице. Пред ревизиращите органи оспорващият не представя доказателства за дата на получаване/предаване именно на скелето по въпросната фактура, кой, къде и как е приел същото, а и с какви характеристики е процесното скеле. Въпреки изричните указания на съда до оспорващия, че не сочи доказателства за тези релевантни факти, и в хода на делото не са ангажирани доказателства в посочения аспект.

Релевантният факт при преценката дали фактурираната доставка на стока е реална, е предаването на стоката от доставчика на получателя (по арг. от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД), което  предполага установяване на факта на притежание във владение на стоката от доставчика, респ. че доставчикът е разполагал със стоката и я е предал физически на получателя.  В хода на съдебното производство обаче, както се посочи, оспорващият не ангажира доказателства във връзка с установяване на обстоятелствата за тези релевантни факти.

Отразяването на актив скеле в счетоводството на оспорващия не може да бъде самостоятелно основание за признаване на право на данъчен кредит, тъй като не е доказана реалността на доставката, не е доказано, че оспорващият е придобил актива.

Разгледани поотделно и в съвкупност доказателствата не сочат безспорно на реално осъществена доставка на стока, респ. на извод за наличието на право на данъчен кредит за тази доставка.

В подкрепа на направените изводи за липсата на данни за реално осъществени доставки от „Изо Билдинг“ ЕООД, „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД и „СВип Билдинг“ ЕООД, органите по приходите правилно се позовават и са съобразили и следните обстоятелства: посочените доставчици на оспорващия не са подали ГДД по ЗКПО за 2017 г. и 2018 г., т.е. не са декларирали реализирани приходи по надлежния ред, респективно не са определили дължим корпоративен данък и ДДС; в процесния период (м.04.2017 г., м.12.2017 г., м.02.2018 г., м.08.2018 г., м.10.2018 г., м.11.2018 г., м.12.2018 г., м.01.2019 г. и м.02.2019 г.) доставчиците нямат действащи трудови договори; по отношение „Изо Билдинг" ЕООД и „Вирамакс Лимитед-ВД“ ЕООД няма данни за регистрирани ЕКАФП с № и фискална памет (ФП) като тези, вписани в касовия бон към представената и осчетоводена фактура; „Вирамакс Лимитед-ВД” ЕООД и „СВип Билдинг” ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС; управителят и едноличен собственик на капитала на „Изо Билдинг“ ЕООД А.С е починала на 29.12.2017 г. и в Търговския регистър няма данни за вписване на нов собственик и управител на дружеството.

Както се посочи, фактурата не е доказателство за извършване на доставката, освен ако в нея доставката не е конкретизирана до степен, че да може да се установи и реалното изпълнение. Въпросните фактури за доставка на услуги имат за предмет СМР, поради което за реалното им извършване (получаване на услугите от ревизираното лице) следва да се установява какви по-точно са били тези услуги, каквито доказателства не са ангажирани от задълженото лице, чиято именно е тежестта да докаже реалното получаване на услугите.

И в хода на съдебното производство оспорващият не ангажира доказателства, които да способстват за индивидуализиране на процесните СМР, за да обезпечи възможността да се установи реалното им получаване от него.

СЕС в т. 13 от решение по дело С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение е посочено, че „ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна“. В този смисъл е и т. 53 от решение от 19.09.2000 г. на СЕО /сега СЕС/ по дело № С-454/98, както и решението по дело С-152/02, според които, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо наличието на фактура за доставка и кумулативно - осъществяването на доставката по тази фактура.

Правилен е изводът на ревизиращите органи, че поради неосъществени данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на оспорващия не се следва право на приспадане на данъчен кредит както следва: за д.п. м.02/2018 г. – 183,33 лв., за д.п.м. 08/2018 г. - 600 лв. и за д.п. м.02/2019 г. – 600 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

 

2. Правилно с РА е установено задължение за ДДС в размер на 411,16 лв. по доставката по фактура № …32/04.07.2017 г., издадена от жалбоподателя на „Било“ ООД.

Във връзка с изпълнение на договор от 07.03.2017 г. между оспорващият и „Било“ ООД, с предмет СМР по изпълнение на тоалетна за инвалиди в хотел „Атлас“ , к.к. „Златни Пясъци, извършените от оспорващия СМР са приети и документирани с Акт обр. 19 на стойност 4 139,14 лв.

Оспорващият издава на „Било“ ООД 3 бр. фактури, а именно фактура № 2…..15/08.03.2017 г. на стойност 1 083,33 лв. и ДДС 216,67 лв. за аванс, фактура № 2….  17/14.03.2017 г. на стойност 1 000 лв. и ДДС 200 лв. за аванс и фактура № …..32/04.04.2017 г. на стойност 2 055,81 лв. и ДДС 411,16 лв. с предмет „СМР и материали по Акт обр. 19 от 04.04.2017 г. за обект х-л Атлас, к.к. Златни пясъци след приспадане на аванса по ф. 15 и ф. 17“.

Оспорващият е отчел приход от продажба на услуги в размер на 4 139,14 лв., като двете фактури за получени аванси са включени в отчетния регистър по ЗДДС „Дневник за продажбите“ за д.п. м.03/2017 г. с подадена СД по ЗДДС.

Издадената от „Хидро Стил България“ ООД на „Било“ ООД фактура № …..32/04.04.2017 г. на стойност 2 055,81 лв. и ДДС 411,16 лв. не е отразена в отчетен регистър по ЗДДС „Дневник за продажбите“ за д.п. м. 04/2017 г. и ДДС в размер на 411,16 лв. не участва при определяне резултата за периода. „Било“ ООД представя на ревизиращите органи документи, потвърждаващи извършването на процесната услуга.  

В съответствие с разпоредбите на чл. 9, чл. 12, чл. 2, ал. 1, чл. 25, ал. 6, т. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, органите по приходите приемат, че за оспорващият е възникнало задължение да начисли по реда на чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 и ал. 2  от ЗДДС изискуемия данък за д.п. м.04/2017 г. в размер на 411,16 лв.

И по отношение на това установено задължение за ДДС РА се явява законосъобразен.

3. Правилно за д.п. м.12/2017 г. е установено с РА задължение за лихва в размер на 2,31 лв., във връзка с допуснатата счетоводна грешка, състояща се в отчитането на прихода по фактура № …129/11.01.2018 г., издадена от оспорващия на „Рис“ ООД, през д.п. м. 01/2018 г., вместо през м.12/2017 г., предвид извършването на услугата на 05.12.2017г. (арг. Акт обр. 19 от 05.12.2017 г.)

Доколкото оспорващият е начислил ДДС в размер на 264,60 по фактура № …129/11.01.2018 г., т.е. в по-късен данъчен период – м.01/2018 г., на основание чл. 175 от ДОПК е установено задължението му за лихва в размер на 2,31 лв.

4. Относно договорите за възлагане и изпълнение на СМР от 13.10.2018 г. (л.1150 от адм. пр.) и от 17.12.2018 г. (л.1145 от адм. пр.) за обект - къща в с. Тополи с възложител М.Б и начисления ДДС във връзка с тези доставки:

Установяват се получени от оспорващия суми в общ размер 34 212 лв. по разходни касови ордери, с основание аванс по договори за изграждане на топлоизолация, хидроизолация и подови настилки (гранитогрес), както следва: РКО № 1/16.10.2018 г. за 10000 лв. (л.1144 от адм. пр.), РКО № 2/15.11.2018 г. за 10000 лв. (л.1140 от адм. пр.), РКО № 3/07.12.2018 г. за 3000 лв. (л.1142 от адм. пр.), РКО № 4/16.01.2019 г. за 6212 лв. (л.1141 от адм. пр.) и РКО № 5/16.01.2019 г. за 5000 лв. (л.1143 от адм. пр.)

Данъчното събитие, според легалната дефиниция на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, представлява доставка на стоки и услуги, извършени от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностно придобиване, както и вносът по чл. 16. По силата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стоки по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е извършване на услуги. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС). В чл. 25, ал. 6 от ЗДДС е посочено, че на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли, като при липса на данъчно събитие за данъчно задълженото лице не възниква нито задължение за начисляване на данъка, нито право на приспадане на данъчен кредит, като при липса на доставка между доставчика и жалбоподателя, то липсва и основание за начисляване на ДДС. А съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането).

Предвид тази нормативна регламентация и предвид изрично заявеното от оспорващия, че счита за правилен РА в частта на установените задължения за ДДС за процесните получени аванси, съдът намира, че РА в този аспект е законосъобразен.

Във връзка с извършените СМР по двата договора с М.Б, ревизираното дружеството е издало фактура № 02….12/05.02.2019 г. (л.1048 от адм. пр.) с данъчна основа 23622,36 лв. и ДДС 4724,47 лв. и фактура № 02...11/05.02.2019 г. (л.1049 от адм. пр.) с данъчна основа 13056,61 лв. и ДДС 2611,32 лв., като от последната фактура е приспаднало аванс в размер на 26010 лв. В хода на ревизията не е представен първичен документ за платен аванс в такъв размер, а са представени РКО за платени от М.Я.Б. аванси в общ размер на 34212 лв. При това положение, правилно на основание чл. 86, ал. 2, във вр. с чл. 9 и чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, за окончателно извършените работи за д.п.м.02/2019 г., ревизиращите органи са доначислили ДДС в размер на 6835,79 лв. върху стойността 41014,76 лв., определена като разлика между общата стойност на извършените СМР по Акт обр. 19 в размер на 75226,76 лв. (в т.ч. ДДС) и платените аванси на обща стойност 34212 лв. (в т.ч. ДДС), документирани с РКО. Видно от съдържанието на Акт образец 19, строителната услуга е извършена на 05.02.2019 г., извършените на обекта СМР са на стойност 62 688,97 лв. без ДДС, каквато е и стойността на сбора от двете фактури (фактура № 02…12/05.02.2019 г. и фактура № 02…11/05.02.2019 г.). Предвид издадения Акт обр. 19 от 05.02.2019 г. (л.1332 от адм. пр.) за фактически извършено СМР на стойност 62688,97 лв. с обща стойност 75226,76 лв. (в т.ч. ДДС), на основание чл. 25, ал.1 и 2 от ЗДДС, органите по приходите правилно са определили и датата на възникване на данъчното събитие - 05.02.2019 г.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че спорните фактури са с характер на „предварителна оферта до издаване на данъчна фактура“. И сумите посочени във фактурите, и датата на издаването им съвпадат с датата на изготвяне на двата Акта обр. 19, които служат за доказателство, че строителната услуга е извършена, а именно това е релевантният факт за възникване на задължението за начисляване на ДДС. Освен това по делото не са представени други издадени фактури за конкретния обект.

Изводът за дължимостта на ДДС по посочените две фактури не се основава на заключението по съдебната експертиза по спора между М.Б и оспорващия – стойността на извършените СМР, установена от експерта е по-ниска, в сравнение със стойността на СМР по двата Акта обр. 19, а както се посочи, сумите по двете т.н. от оспорващия „проформа фактури“ напълно съвпадат със стойностите по двата Акта обр. 19.

Обстоятелството, че в двата Акта обр. 19 липсва подпис на възложителя – М.Б, не обосновава извод, че не се дължи ДДС за процесните СМР. По аргумент от чл. 5, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, липсата на подпис на поканената, но неявила се страна не е основание за обявяване на акта или протокола за недействителен, като актът или протоколът се смята за съставен на датата на проверката независимо от обстоятелствата по ал. 3, 4 и 5.

По тези съображения настоящият състав на съда намира, че РА и в тази му част е законосъобразен.

Жалбата на „Хидро Стил България“ ООД срещу процесния РА в неговата цялост се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода по делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 161, ал. 1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 17 699,30 лв., дължимото юрисконсултско възнаграждение от оспорващия е в размер на 1 060,98 лева.

На основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хидро Стил България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Трошево“, ул. „Ивац“ № 3, ет.3, ап.33, представлявано от СПЩ и Н.Д.Щ. – заедно и поотделно, против Ревизионен акт (РА) № Р-03000319005913-091-001/02.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 142/29.06.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП за установените задължения за: 1.) корпоративен данък по ЗКПО, както следва: за данъчен период (д.п.) 2017 г. в размер на 1165,49 лв. (главница) и 236,68 лв. (лихва), както и за д.п. 2018 г. в размер на 167,70 лв. (главница) и 17,10 лв. (лихва); и 2.) данък върху добавената стойност по ЗДДС, както следва: за д.п.м.04.2017 г. в размер на 411,16 лв. (главница) и 120,27 лв. (лихва); за д.п.м.12.2017 г. в размер на 0 лв. (главница) и 2,13 лв. (лихва); за д.п.м.02.2018 г. в размер на 183,33 лв. (главница) и 38,20 лв. (лихва); за д.п.м.08.2018 г. в размер на 600,00 лв. (главница) и 94,34 лв. (лихва); за д.п.м.10.2018 г. в размер на 1666,67 лв. (главница) и 233,82 лв. (лихва); за д.п.м.11.2018 г. в размер на 1666,67 лв. (главница) и 219,93 лв. (лихва); за д.п.м.12.2018 г. в размер на 500,00 лв. (главница) и 61,67 лв. (лихва); за д.п.м.01.2019 г. в размер на 1868,67 лв. (главница) и 214,40 лв. (лихва); за д.п.м.02.2019 г. в размер на 7435,79 лв. (главница) и 795,79 лв. (лихва).

ОСЪЖДА „Хидро Стил България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Трошево“, ул. „Ивац“ № 3, ет.3, ап.33, представлявано от СПЩ и Н.Д.Щ. – заедно и поотделно, да заплати на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 060,98 лева (хиляда и шестдесет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 1551/2020 г. на АдмС - Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК, в 14–дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.

 

СЪДИЯ: